Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   И двете неща могат да се движат едновременно след определено време. В началото не говорим за кариера, а за това да си намериш постоянна работа, да имаш стабилен доход, с който да отглеждате деца. Това включва дом (собствен, наем, ипотка), дрехи, здраве, образование и тн. Да правиш деца преди това е безптговорно. След като си постигнала това ниво, те не пречат на кариерата. Много доректори са си излизали в майчинство без проблем.

8.   Детето не пречи на кариерата.
Да, възможно е и двете, но си избери семейно ориентирана кариера, за да си пълноценна жена и майка. Нормално работно време, а може и на половин ден, като е малко детето.
Хубаво е, че усещаш, че жените и мъжете имат различни роли в обществото. Равноправни сме, но нека бъдем жени все пак!
Кариеристките не стават за семейство. Нека бъдат мъже, щом така им харесва.
Успех, момиче!

9.   Една бременност трае 9 м, после още 3 в къщи и отиваш пак на работа. Тъкмо докато се оправи ситуацията с ковида. По добре дете в началото на кариерата, защото после ще станеш от тия дето все не им е подходяш момента и накрая инвитро. А и детето не пречи на кариерата. Ще си вземеш жена да помага. Ако нямаш възможност за жена, то значи и кариера нямаш.

10.   Правилния човек е защото си влюбена по живей с него някоя друга година и после мисли за деца, защото те са отговорност и си имат своите нужди и разходи, а без доходи и ясно кариерно развитие е безотговорно според мен. Още много правилни ще срещнеш, сега яжте пийте забавлявайте се и наблюдавай измененията които ще настъпят в времето.

12.   Здравей мисля, че не ти е рано за семейство, защо със дете не може да има кариера ли? Може и още как... Важното е ти какво искаш.... Сега ще ти дам един пример Аз съм най малка от мойте братя и сестри и имам 2 деца. Всички те искаха да си остроят живота след това деца да така и направиха но жените им остаряха и им родиха по 1 дете и казаха не искаме повече. А дали те не искаха искаха но ВЕЧЕ БЕШЕ КЪСНО ЗАЩОТО ПО МЛАДИ ГОНЕХА кариера...

13.   Подкрепям номер 5 и 6. Бях на твоята възраст и имах връзка от 4 години. Човекът искаше дете и семейство, а аз кариера. Е.... останах си с "кариерата". Сега човекът има прекрасна жена и дете, а аз си седя сама, тъй като изборът на 33 е доста по-труден. Моля те не прави моята грешка. Семейство се създава, когато намериш човека, а не когато е удобно. Перфектен момент за това няма.

14.   Не бързай 23 е едно 33 съвсем друго. Стабилна работа открих на 28г. Тогава се запизнах с приятеля си на Оженихме се след две години, деца имахме три години след това

15.   По живей си малко, някоя година. Знаеш ли как ми се иска малко за два, три дена да съм без деца някъде. Децата ги гледаме много време. Преди тях, пътува, прави неща, които харесваш и тогава деца.

16.   Прави нещата както ги усещаш. Видимо е пълно с нереализирани женици, които са решили да ти дават акъл. Лично не одобрявам подобен модел, защото създава икономическа зависимост и след време, ако не се разбирате с мъжа ти, ще се чудиш къде да си удряш главата. Не кариера, нормална работа си намери,за да имаш свои пари. Кариера е, когато си успешен в това, което правиш, и печелиш достатъчно пари, за да живееш комфортно. По тази графа 90% от т.нар. кариеристки всъщност са офис служители, работещи за по 1000-1500 лв. Не че е лошо.
Една жена с истинска кариера среща нови хора всеки ден, включително потенциално подходящи мъже. Да те пита човек защо на 23 се заробваш, но твоя работа. Ако искаш да си домакиня, бъди предупредена за последиците. Аз се чудя и друго - на какво точно ще го научиш и как ще го възпиташ това дете на 23? Не ми звучиш като човек, който е способен да се грижи за себе си, камо ли за дете.

17.   За семейство трябват две неща (освен обич и т. н. ):
(1) финансова стабилност
(2) достатъчно време за внимание за децата, поне докато са малки (индивидуално, но за мен - докато най-малкото стане на около 5)

Вече рядко срещаната практика мъжът да работи, а жената да гледа децата, не е защото жената „само за това става“, а защото това е оптимално решение.

Който мисли, че да отдели няколко години от живота си, за да отгледа децата си (поне докато и най-малкото стане на 5), е някаква саможертва, някакъв минус, някакво бреме, има много брутално отношение към децата си. Според мен такъв човек въобще не трябва да създава деца, щом те са пречка към щастието му, а щастието му е в кариерата.

Обратното също не е лош вариант - жената да работи, а мъжът да се грижи за децата full time. Има, обче един обективен недостатък. Най-вече заради кърменето, е много по-подходящо родителят, който остава с децата, да е майката. Но не е чак непреодолимо препятствие.

Третият вариант е и двамата да работят на половин работен ден. Този на мен ми звучи най-утопично прекрасен, но и най-трудно изпълним, защото който работи на половин работен ден трудно ще израства в работата си и следователно финансите на семейството ще страдат.

Аз съм мъж и се надявам в обозримо бъдеще да имам деца. Много бих се радвал ако успеем да осъществим третия или втория вариант. Първият, разбира се, също бих приел. Но да си захвърля децата от малки да ги гледат чужди хора, не благодаря. Има изслдвания за психическите последствия от пращането на малки деца в ясли - преживяват го като изоставяне от родителите. После е трудно на родителите да изградят здравословни отношения с децата си, и още по-после се чудят защо като станат пубери имат само скандали с тях.

Аз бих ти предложил едно нестандартно решение, но мисля, че е много добро. Да си родите деца сега, да ги отгледаш, а кариерата си да подгониш след като най-малкото тръгне на предучилищна или училище. Ако искате, например, две деца, това са някакви си 7-8 години. Ти си все още прекрасно млада и 7-8 години ти изглеждат много. Но тогава ще си едва на 30-31 и ще имаш над 30 години за кариера. Без прекъсване.

Алтернативата е да започнеш работата/кариерата сега, да побуташ 5-6-7-8 години, да я прекъснеш, и след това да започваш отново, позагубила инерция.

А сега имаш и биологично желание да имаш деца, сама го усещаш. Казвам ти, сега е подходящият момент! (ако мъжът ти е в състояние да осигури финансова стабилност за семейството. Много е добре, че е 5 години по-голям от теб)

(а да родиш на повече от 35 е силно нежелателно. Да, хората го правят и най-често няма проблеми, но хвърляш зловещи зарове да се роди с генетични увреждания. Вероятността за това силно зависи от възрастта на майката и към 35 вероятността започва много рязко да се покачва. )

18.   Мила, заради такива колебания и криворазбрано чувство на лоялност към работодателите, останах без деца. Когато се запознахме с бившия ми съпруг, бях зарината от ангажименти. Но бях млада, това не ми тежеше, а напротив - чувствах се успяла, самостоятелна, нахъсана за още успехи. Първите години все нямахме време за дете. Все казвах: само този проект да завърша и вече ще го давам по-спокойно. После стана: да мине и тази година, че започвам еди какво си и вече ще се поотдръпна за известно време. Постепенно желанието за деца и у мъжа ми започна да стихва. Отдадохме се изцяло на работата, а годините си минаваха. Да, постигнахме много, но то си зависи от това кой как разбира думата "много". Това, че съм най-търсеният специалист в моя бранш не ме гушка вечер и сутрин с думичката "мамо", не се радвам на прохождането на детето си, не съм го изпртила на първия учебен ден... Постепенно със съпруга ми се отчуждихме и накрая се разведохме. Бях на 43 години.
И тогава изневиделица се появи любовта на живота ми! Бяхме като омагьосани един от друг, заживяхме заедно, не след дълго се и оженихме. След 7-годишен съвместен живот все още сърцето ми бие по-силно, когато наближи времето той да се прибере от работа. С цялото си същество, с всяка клетка от тялото си, с всяка частичка от душата си копнея да имам дете от този мъж. Не ме интересуват нито кариера, нито пари, нито нищо, в колиба бих живяла, но мечтая да стопля в прегръдките си мъничкото телце, родено от нашата любов. Толкова обичам мъжа си, че искам някак да го размножа, колкото и идиотско да звучи. И това неудовлетворено желание ме съпровожда от първата ни среща, от първата ни целувка. Но... не мога! Просто времето за това е отминало. Биоголията си казва думата, вече съм извън фертилната възраст. Другия месец навършвам 50 години.
Аз съм се примирила, авторке. Но ти не бива да повтаряш моята грешка. Прав е господинът, който по-горе каза, че сега е моментът за деца, пък после - когато станат относително самостоятелни- на ред са работата и кариерата. Моята етърва още първата година след като се омъжи за девер ми, роди. Буквално след година роди и второто им момченце. И сега двете братчета вече са на възраст да посещават детска градина, така че тя спокойно се захвана с работата си. На мен това ми изглежда разумен вариант, който не натоварва никого - нито децата, нито родителите им.

19.   Кариерата е по-важна.

20.   Кариерата не е по-важна, но финансовата стабилност ДА! Защото да правиш дете и да разчиташ на родителите си е несериозно! Като бебе разходите му не да много големи, но после става по-сложно. Иска да се запише на спорт, на език, иска на екскурзия с училището... ей такива неща, които според мен ще ти тежи, ако не можеш да подсигуриш. Изобщо не говорим за лукс и глезотии, а за възможност детето ти да се развива. Не чакай до 35-40, но поработи, натрупах опит, подсигурете дом и след 4-5 години имайте дете.