Нормално ли е родителите да обиждат децата си?
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1552 пъти
Въпросът в заглавието не е реторичен.

Допустимо ли е в комуникацията между родител и дете да присътват обиди - визирам обидни квалификации, негативни етикети, ругатни и т.н. Ако отговорът е положителен - до каква степен смятате за приемливо?

Питанто ми е провокирано след поредния нормален разговор, в който баща ми ме нарече "малоумна". Не съм афектирана - бих казала, че съм свикнала на подобно отношение и по-скоро комплиментите ме изненадват. Въпросът е, че моя приятелка чу баща ми и сподели, че не смята подобно поведение за нормално. Възможно е просто в нейното семейство нещата да стоят по друг начин, знам ли.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 3 месеца hash: 5f285e4461

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Всеки на такъв въпрос би отговорил, че не е нормално, аз също. Обаче за да разгърнем темата трябва да обмислим, какво са имали предвид родителите, които го правят и защо използват такъв похват? Никой родител не вярва, че детето му наистина е малоумно, по скоро с това си твърдение, той цели да каже на детето си, че постъпката която е направило е малоумна. И тук идва въпросът: ако родителите не е нормално да обиждат децата си, е ли нормално децата да постъпват така, че да извеждат такива думи от устата на най-близкия си, на онзи който ги е отгледал и съответно най-много ги обича? Когато станеш родител ще разбереш че е много трудно в яда си да избереш правилен изказ и да кажеш на детето си, че не то а постъпката му е малоумна. Защото всъщност е нормално децата да грешат и да правят глупости, но и тези грешки и глупости си имат нормални граници. И когато си казал на детето си как да не прави, а то в следващия момент прави точно обратното, в родителя настъпва такава негативна енерия, която често той не може да овладее и следствието е обида или в някой случаи дори физическо посегателство. Като емоционалното или физическото посегателство винаги са в отговор на емоционалното посегателство от страна на детето. Някой родители се овладяват до обида, без да посягат физически, като обидата има за цел да нарани чувствата на детето така, както то е наранило чувствата на родителя си. Много рядко съществуват такива родители които успяват да овладеят негативната си емоция и да нарекът постъпката малоумна, но когато родителя е емоционално нестабилен и детето потъпва неправилно нарочно или на инат и на овладяващите се родители им е трудно. А думата се насочва не към постъпката а към детето с цел да увеличи негативната й енергия за да го заболи детето така, че да осъзнае, че по такъв начин не трябва да се постъпва или мисли /в зависимост от причината/. Да си кажем истината авторе, има си причина вашия баща да отправи такава нападателна реплика срещу вас и не ви го е казал в нормален разговор за дъждовното време.

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 3007f6e9ed

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Подозирам, че в темата ти няма да има гора от коментари, защото за много български родители е норма да комуникират по такъв начин и с децата си, и помежду си. Това са хора, представляващи една огромна маса от обществото ни и определно не им е изгодно теми като твоята изобщо да бъдат повдигани ;-)

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: dd36b21980

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Мен като малък баща ми често употребяваше нецензурен език. Прявех му забележки за това, като бях тинейджър. Давах му акъл. Въпреки, че съм почти на 28 г пак давам акъл как трябва да се държи с мен Аз съм човек, който е строго възпитан и който се е научил да дава акъл когато ме обиждат.. Братя и сестри нямам на които да споделя. И майка ми ме е обиждала и на нея съм давал акъл. Но сега сме в добри отношения в името на баба ми. Защото майка ми е по- сдържан човек от татко, а тя как е живяла с него 20 години не е истина. А за това че давам акъл където са ме обиждали - не съжалявам Бях на 18 г когато избягах от къщи при поредните скандали, обиди и т н но после като станах на 21 г се изнесох от къщи

 

...

горе^

преди: 3 години, 3 месеца hash: 708b19ec1b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Не е нормално, но по нашите географски ширини не е изключение. И аз съм чула какви ли не обиди от баща ми - като се започне от курва (защото на 19 съм дръзнала да имам гадже), през глупак, простак и т. н., мине се през бой и заплахи "ще ти счупя нещо и после ще те карам в болница" и се стигне до "да пукнеш дано". Аз също не съм му оставала длъжна по отношение на обидите. И все пак знам, че ме обича, както всеки родител детето си. Просто много хора имат криворазбрана представа за възпитание. Прости на баща си, той те обича, но вероятно не знае как да го показва.

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 4c44ed2699

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ако това е редовно-не! Не е нормално! И моят баща ме е обиждал постоянно и то с много гадни изрази и аз накрая прекратих всякакви отношеноя с него и го блокирах. И така ще бъде най-вероятно завинаги. Колкото повече те обижда, толкова по-малко те уважава. Това е моето мнение.

 

...