Токсични родители... УЖАС! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120676)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18391)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Токсични родители... УЖАС!
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1192 пъти
Здравейте

М22, студент съм в Англия, и бях заминал след 12 клас да уча и живея тук.

Пиша ви тъй като искам, било съвети, било информация, относно родителите. При мен случая е, че майка ми е много добра и любяща, баща ми също и той много ме обича и както се казва дава и прави всичко за мен и аз това винаги съм го оценявал (трябва д акажа че никога не ме е лишавал от нищо, но пък не съм импрезадоволен, в рамките на нормалното). Уча си, успях с много труд да вляза в университета, не съм им създавал проблеми през годините, нормален тийнеджър.

Проблема е че вече доста почва да ми писва от тях, особено баща ми винаги ме критикува и постояно ми "лее акъл и дава съвети как и какво се прави в живота" абе с една дума филосовства ( и това е от много години така, просто когато бях по-малък, не ми е правело впечатление а и съм имал някакъв респек към него). Според мен не много логично, постоянно дс "мърмори" и да ми дава акъл (дори кск да си наготвя нещо, при положение че знам и си го върша супер), защото той нито една книга не е прочел и колкото да е живял, ние сме в различни времена, а и той е далеч от сферата в която искам да се развивам. Постоянно му казвам че се вслушвам в думите му, разбира се понякога си правя нещата по мой начин, защото не мога да правя всичко както той иска. А и когато наистина не мога да се справя с нещо, и ми трябва съвет аз бих посикал.

Но доста се напрягам вечр, има вечери в които не мога да спя. Не им казвам, защото почват, ама кво го мислиш, ние за твое добро, ти си се психясал... Не искам да ги виня, защото смятам че и аз имам вина донякъде, защоти човек каквото сам си направи, никой не може, но те, и особено баща ми постоянно ме критикува, как това не съм направил, това и онова като хората, как на 22 нищо не съм постигнал в живота, а той на моите години имал мен и си купил кола (аз да вметна само пари за кола имах защото си работех, но отново той се намеси и ми каза да не вземам че по добре да си ползвам българската, и донякъде беше прав, защото като студент в Англия доста теудно щеше да ми е), постоянно се чувствам виновен затова, че ми повтаря как той ме издържал, цял живот заради мен се блъска, сумати пари за курсове през годините и т.н. Аз от почти година и половина две си се издържам сам, но понякога когато си се прибера в България, той ми дава пари, и почва да ми казва да ги вземам, да не съм си хабял моите, и колкото и да не ги искам, ми ги бута в ръцете и става иначе панаир от сорта на (абе пикльо, вземай ги, не ди хаби твоите пари, утре ще ти свършат и ще ми ревеш че умираш от глад....) Абе доста объркано.

Постоянно ме "тикат" да се женя (още от дете ми говорят и втълпяват как трябва да се женя и тем подобни) в момента няма приятелка, не казвам че не искам да с оженя напротив, искам да си имам семейство, но просто до този момент исках да си наблягам на ученето защото ми беше важно да вляза в унито а и не съм срещнал момичето още, а дотози момент не исках да се задомявам, може би след 2 3 години съм съгласен. Но те с майка ми, като се запозная с момиче и като удавник за сламка ме бутат с нея да тръгвам и едв али не да създавам деца и семейство. И това е подсилено от някои мои набори които вече имат деца.

И след скандал започва едно критикуване и сравянване с един мой чичо как останал сам като куче, нищо не постигнал в живота, не се оженил, нямал деца и от години ми се набива че аз ще съм като него, само защото те ме мислят за затворен, а това не е така. Аз просто когато съм с родителите ми, все едно се потискам и не мога да си проявя характера и мълча пред тях, гълтам си граматиката и изобщо не искам да споделям защото ме натоварват. А и вкрайна сметка, все си мисля защо трябва да се доказвам чпред родителите ми, тв трябва да ме приемат какъвто съм.

Доста ме натоварват, но същевременно много ги обичам, и наистина оценявам какво са направили за мен, но аз толкова се "психясвам" вече че мен ме страх да направя нещо, защото все ме е страх че ще ми се карат, особено баща ми. И това ми е останало от преди години, а и също се смятам за нерешителен донякъде, което разбира се пак ми се набива, после, че това за еидн мъж не било приемливо... И още повече се скапвам. Ако пряител или непознат от улицата ми каже такива неща, ще го изям с парацлите и няма да го оставя да ми говори такс, но кажат ли ми го родителите ми, просто се дкапвам за 1 сед след това.

Ако някой има подобна ситуация или някви съвети какво мога да правя да споделя ще съм много благодарен

Благодаря!

Хубав ден!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 1 месец
hash: f5655474d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Майка ми е същата. Общо взето, проблемът е че родителите проектират върху теб тяхните несбъднати мечти, страхове и се наслагват и социалните очаквания които обществото е имало към тях когато те са били на твоята възраст - перфектната рецепта за провалени взаимоотношения родител - дете.

Съветът ми е, твърдо и категорично да поставиш граници и да ги отстояваш. За съжаление, това изисква да спреш да си гълташ граматиката, ами напротив - да породиш и да управляваш конфликт!

Общо взето, казваш им, "пичове, аз съм на 22, вече се издържам сам, и живея в общество различно от българското. Много съм ви благодарен за подкрепата, и знам че правите всичко за да съм добре, но вече е време да имам самостоятелен живот. Обичам ви и ценя всичките ви съвети, но аз знам какво правя". И оттук нататък, всеки път като се опитат да ти кажат нещо, просто го повтаряш. Ама механично, като латерна. Трябва да свикнат че има метафорична стена с която не могат да се преборят.

И на края, ако прекалят (но това трябва да го правиш много рядко, и само когато наистина ситуацията е изключително зле), просто ги поставяш в застрамваща ситуация. Примерно, един ден се прибирам в квартирата и установявам че майка ми е пренаредила всичко в кухнята! Еми, разкрещях се, и докато тя гледаше, пренаредих всичко обратно на мястото му. От тогава не съм имал такива проблеми :) В твоя случай, ако баща ти почне да ти дава прекалено мнгоо съвети, започни ти да даваш обратно съвети! Като ти кажат "айде жени се" кажи - "като толкова искате сватба, оженете се вие, аз сега искам да уча". В крайно-краен случай, директно може да го обърнеш на хардкор простотия - примерно да почнеш да им даваш съвети как да правят секс! Важното е да не допускаш разговора те да го водят в темите които тях ги вълнува.

Та така, успех с превъзпитанието на родителите - на мен ми отне около 10 години, но с повечко усърдие става!

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 3e1a9e6418
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Здравей, звучиш ми като интелигентен млад мъж. Поздравявам те, че си осъзнал от сега, че има проблем и си готов да направиш нещо по въпроса тъй като подобни токсични родители ти мрънкат да се жениш, но ако се появи жена, която ТИ обичаш, но не е подметка да ги оставя да се държат така и с нея, започват да тровят още повече и става още по-сложно. На повечето мъже или тогава им светва лампичката, или покрай жената се мотивират да се борят, за да не си съсипят връзката. Истината е, че малко свестни жени биха останали до теб в такъв момент да се борят с токсични родители. Процесът е дълъг и труден и ако родителите са особено болни и смятат, че си притежание, което няма право на собствени чувства, мисли и желания, може да се наложи да прекъснете контакт на 100%. Има и такива жени, които остават в подобна ситуация, но можеш да им прочетеш историите по форумите и да ги прецениш сам - неграмотни, необразовани, не работят, бързали да раждат деца без да имат възможност да ги гледат, чакат на мъжа да ги издържа, живеят при свекърите... От това, което си писал, виждам, че по-скоро ще търсиш умна, работеща и красива, не това, а умните, работещи и красиви няма да се оставят на родителите ти да ги тъпчат така.
Препоръчвам ти да прочетеш Boundaries, Toxic parents и Your erroneous zones. Написани са от професионални психолози, не от бай Ганьо, който има интерес да те кара да мълчиш и да се оставяш да те мачкат, защото той е същият. Трябва да осъзнаеш едно нещо - това да обичаш родителите си няма нищо общо с това да им се подчиняваш и да ги оставяш да те мачкат. Те нямат право да ти натякват как са те отглеждали, защото това е тяхно задължение като родители - те са решили да те направят, те трябвало да си поемат отговорността за това, ти ще направиш същото за своите деца, точка. Не им дължиш нищо по този повод. Виждам, че те омаловажават и сравненията им са просто нелепи, но съм виждала същото поведение към мъжа ми с очите си. Наистина е жалко млад, успял мъж и така да го мачкат. Трябва да наложиш граници. Можеш да прочетеш в книгите как става това, но най-просто казано има няколко стъпки. Първо, сядаш и си мислиш, кое в поведението или изказванията им те кара да се натъжаваш, обиждаш или ядосваш (чувствата са мерило, че границите ти са нарушени). Второ, ясно им комуникираш границата - например, “Татко, не ми се слуша повече колко си бил велик на моите години, не можеш да се похвалиш със същите постижения като мен. ” Трето, очаквай един тон пробванки дали тези граници са сериозни (тип продължава да си прави каквото си знае и да ти опява) или манипулации с чувство за вина и дълг (тип “ние сме ти родители”, “ние за твое добро”, неблагодарник”, “уважавай майка си и баща си” и тн, които са нагли и просто показват, че не ги вълнува какво искаш ти) или подигравки (тип “гледай то тоя пикльо”). На подобни изпълнения не трябва да се поддаваш. Четвърто, наложи границите си, започват да говорят глупости, затваряш телефона или излизаш от стаята. Разреди контакт, ако е необходимо. Пари или каквото и да е друго не взимай каквито и панаири да правят. С времето ще се научат да те уважават и отношенията ви може да станат приятни и за двете страни. Ако ли смятат, че си роден, за да ги търпиш и да те мачкат, ти решаваш дали искаш да продължиш отношенията си с тях. Имаш пълното право да обичаш и уважаваш себе си и да си запазиш спокойствието. Личните наблюдения са ми, че когато спреш отношения с токсични родители, самочувствието се подобрява главоломно и идват успехите в живота. Успех ти желая и на теб. Пиши ми, ако имаш въпроси.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: b63d6c5e3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Здрасти.
Искам да ти споделя, моите родители бяха така.
Най-вече майка ми..
Зависи изцяло от теб дали ще им позволиш от тук нататък да ти се бъркат. Искам да кажа, че докато сам не спреш да им споделяш и да им се връзваш на приказките, недоволството няма да има край.
Това го разбрах по трудния начин. Притискаше ме, натякваше ми как не съм постигнала нищо. После се изнесох някъде на 20 и малко. То да ти кажа, аз не живеех постоянно с нея, защото пътуваше (майка ми), но пак контролираши всичко, баба ми ме гледаше.
Та на края отидох където е майка като завърших училище и ми казваше как ще сме щастливи и т. н. Ще сме заедно с нея.
Тогава се започна още по-голямо притискане, забележки за всичко.
Една троха да падне, докато ядеш и се почва.
Вярно, искаше да ме научи сама да си върша нещата, но по такъв строг начин, че не искаш да възприемеш ти самия.
Изнесох се и се научих на всичко сама, да си готвя, да се издържам.
Имах си приятел, заживяхме заедно.
Започнаха упреци как може такова нещо да съм избрала други хора пред майка си, как може не знам какво. Не говори с мен сигурно половин година, един вид изтъкваше, че се е отказала от мен.
Преглътнах, мълчах, не се молех. Беше ми гадно. Повтаряше как е ще видиш ще се разделят..
Постепенно взе да приема нещата, виждахме се, беше мила, понякога ми излизаше през носа. Ако я питаш.. винаги ме е подкрепяла за пред хората го казва твърдо. А манията за величие и власт? Всички я търпяха тая мания.
Но това ти казвам, само защото й се опълчих и се махнах.
Вирваш носа и не ги слушаш, за което мислиш, че ти натякват.
Иначе цял живот ще ти мачкат.
Видяха, че не се разделихме с приятеля ми, после и детенце родих.
И смени фразата от "Те ще се разделят" на "Заради детето ще изкарат някоя друга година и пак ще се разделят".
Надяваше се просто.
И така вече 14 години съм с човека, ама сега нищо не казват.
Просто за нея станах неблагодарница, но вече не ми го повтаря.
Един вид, че съм избрала да живея мой живот по мой начин.
Уважавай родителите си, но решенията са си твои.
Не им позволявай, иначе така ще е цял живот.
На мен дори със семейство и на 26 г бях, ако изляза със съученичка, тогава бях при майка ми на гости по 2-3 дни, че моя беше в Чужбина. И ми водеше сметка с коя точно съм и къде, и в колко съм се прибрала.
Не съм излизала с някакви малоумници, а с приятелки и то стари приятелки. И пак ми четеше лекция, един път излезнах. Другите пъти не й давах обяснения.
Та спрях да им се връзвам, и всичко с контрола приключи.
Сега съм жина на 30, трае си, но понякога пак има кавги, защото винаги иска да става нейното. Но като живея отделно е друго. А като не споделям, още повече няма какво да ми натяква.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 1 месец
hash: b63d6c5e3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Извинявам се предвартелно, преди да е публикуван коментара, за правописните грешки, допуснати в бързината.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 39b0e5c6f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Здрасти, ще се включа, като човек със същия проблем. Само че съм на 27,така че от една страна си в по-добра позиция. Тук може много хора да се намесят и да ти кажат - "абе я уважавай родителите си, какво мрънкаш, като са ти дали всичко", но само хора, които не са претърояли връзка и отношения с токсични хора не знаят за какво става въпрос.
При мен положението е още по-зле, като добавим това, за което говориш плюс оплакване и манипулации няма да ти казвам до какви състояния са ме докарвали. Но темата не е за мен.
Хубаво е, че рано си забелязал знаците на токсичните родители. Можеш да се ръководиш по собствените си емоции и чувства, за да разбереш дали си прав.
При положение, че общуването с тях те кара да се чувстваш зле и неспокойно, според теб дали е нормално?
Родителите имат уникалната възможност да ни вменяват вина с реплики от типа- всичко правя за теб, скъсвам си задника от работа заради теб, ти си ми всичко и куп такива глупости.
За съжаление много често такъв проблем се решава единствено и само чрез налагане на граници в общуването с тях, а понякога и пълното игнориране.
Имай предвид, че много често има наличен проблем и той е толкова добре завоалиран от родителите, че ти си мислиш, че това са нормални отношения в едно семейство. Честно казано не знам какъв точно съвет да ти дам, тъй като в момента и аз се боря със същия проблем. И когато си на 27 и осъзнаеш в каква лъжа си живял и как собствените ти родители те ползват за различни цели, като ти внушават различни неща, си направо бесен, както съм аз.
Постави ясни граници, елиминирай влиянието на родителите си максимално в твоя живот. Имам предвид да се издържаш напълно сам и да взимаш решения сам на база собствените ти интереси. Да не позволяваш да ти говорят по начин, който те кара да се чувстваш зле.
Тука е много развит спорта родителите да дондуркат децата до късни години. И се питаме как може на запад да изхвърлят децата си рано рано. Но всъщност точно това скъсване на тея отношения ги прави самостоятелни и успешни.
Аз съм пример за човек с доста увредена психика и комплекси. Не си личат, но знам всяка една моя слабост и знам от какво породена. Върнах живота си назад, докъдето помня и да ти кажа това, което осъзнах за себе си е доста плашещо.
Уж любов от родителите, а всъщност всичко е било една илюзия, един добре скроен план. И мойта майка беше любяща. Оказва се обаче, че е била толко любяща, че ме е моделирала по нейн образ. Резултата беше страшно страхлив, притеснен човек, който имаше нуждата да се харесва на всички. Страшно наивен. В същото време и тя и баща ми нон стоп упреци, че не ставам за нищо.
Баща ми дори не искам да го коментирам. Тоя човек ми съсипа психиката само за 3 години.
Така че приятелю направи си хубава равносметка какво детство си имал, защото там ни формират като хора и там се зараждат всички проблеми. Нарочно казвам формират. Едно дете от 4 до 13-14 трудно може само да се формира като характер. То се изгражда на база това, което вижда и чува.
Цял живот гледам как майка ми командва баща ми и нон стоп скандали. Мислиш ли, че искам да се женя сега?
Анализирай и постави граници.

 
  ...


...
преди: 3 години, 1 месец
hash: d629d22f79
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Това определя всичко -" ама кво го мислиш, ние за твое добро, ти си се психясал... ", да наистина си се психясъл, само такъв може да пише такива логореи! Хората ти мислят доброто, ти ги плюеш по форуми!? Себе си оправи, не плюй по родителите си!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 1 месец
hash: 3b28bfa074
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Не си струва да слушаш за всичко баща ти. Мен не ме тикват да се жиня- на 28 съм почти, За всяко нещо има време. Ти гледай да изкараш висше и добре платена работа а за сватба винаги ще има време.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: c4c55ce282
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Радвай се, че имаш живи и здрави родители. Това е до време. Прекарвай го с тях и бъди щастлив. Поздрави от един полу-сирак.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 5cd318ecf2
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Според мен ти си токсичното "дете". На 22г си а все още създаваш главоболия на родителите си. Правиш си скандали с тях, тормозиш ги разказвайки им проблемите си. По скоро ти трябва да ги приемеш такива каквито са, а ти си такъв какъвто те са те оформили.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 1 месец
hash: 54975eeb22
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Като не искаш да харчиш средства за деца, не ги създаваш!
Ти от 8-годишен ли да се издържаш, сам?
Твоите родители те манипулират, като ти натякват постоянно: " Бъди малко благодарен, тебе кой те е отгледал и изучил"...

Моите бяха същите, като бях на твоите години (още са такива). Постоянно да те сравняват с други деца, как синът на Петко бил отличник, как синът на колегата бил успешен адвокат и пр...

На 32 год. несемеен и не мисля за това. Постоянно ми натякват, как този онзи се оженил, имал деца, бла, бла.

Животът си е твой! Родителите ти нямат никаква право, да поставят техните мисли пред твоите. Няма никакъв смисъл да се чувстваш виновен, за това че те издържат или отгледали.

 
  ...

...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 3e1a9e6418
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Авторе, какво ще кажеш за 6, 10, 11? Кратки, манипулативни заучени фразички, без никакви аргументи. На мен ми намирисва на токсични родители като твоите, които изобщо нямат място да коментират тук.
6, за сефте чувам, че “доброто ти” означава да те мачкат, обиждат, омаловажават, да ти се месят в личния живот, а ти да си лягаш напрегнат от тях и да не можеш да заспиш.
10, да си щастлив и балгодарен, че имаш родител да те мачка? Както писахме вече, на хората им се налага преживе да прекъснат контакт с такива, за да се почувстват щастливи.
11, никой не е длъжен да търпи родителите си такива каквито са. Станеш ли на 18, изнесеш ли се, издържаш ли се сам, вече комуникацията е възрастен към възрастен и с родителите се държиш като с всички останали в личния ти живот. Ако те карат да се чувстваш зле, спираш да комуникираш с тях. Изказването, че авторът е такъв, какъвто са го оформили е грозно и предполага, че той е предмет, не човек. Всички токсични родители така мислите за децата си.
5, аз съм минавала през това с мъжа ми. Много хора смятат, че партньорите на децата им са виновни за прекъсване на контакт, но всъщност най-големите потърпевши на токсичните родители са собствените им деца. Първа фаза е да осъзнаеш границите си, да изпиташ яд и да ги наложиш или да прекъснеш контакт. Втора фаза е да се пребориш да си върнеш самочувствието и да повярваш отново в брака. Не се притеснявай, като поживееш без тях, постепенно ще натрупаш самочувствие от собствените си постижения - спорт, работа, дори от това да се справяш сам вкъщи, да си готвиш, чистиш и тн. Виждаш, че нещата, които “нямало да можеш да направиш без тях” всъщност можеш, че и в пъти по-добре. Относно семейството, не всички жени са като майка ти. Нито се отказвай да търсиш, нито се примирявай с такива като нея. Ние сме много щастливо женени. Бракът ни е основан на взаимна любов и уважение, няма такива махленски изпълнения тип “аз съм шефът в къщата”. Ние сме партньори - и двамата работим, и двамата сме на високи позиции, и двамата се грижим за домакинството. Търси това и ще намериш. Достатъчно щети са ти нанесли родителите ти, за да останеш накрая и сам и без деца заради тях. Родителите не ги избираме, но партньорите - да.

 
  ...
преди: 3 години, 11 часа
hash: 3808c6468c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Това са гадни родители. Не ги слушай.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker