Не мога да понасям приятеля на майка си.
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 3110 пъти
Здравейте!

На 21 съм, живея в София с майка ми, брат ми и приятеля на майка си. Тук идва и моят проблем - човекът до нея.
Изпитвам непоносимост към него, като го погледна само и автоматично ме облива гняв. За някой може и да не изглежда нормално, но години наред търпим този човек и със всяка изминала година става все по-трудно. Те са от много време заедно и смятам, че просто е свикнала с него и това е причината все още да имат връзка. Да, разбирам я, никой не иска да бъде сам, но нали знаете - Понякога е по-добре да си сам, отколкото да си в грешна компания.
Тя е прекрасен човек, винаги готова да помогне, силна жена е, отгледала е и мен и брат ми сама, без ничия чужда помощ. Възхищавам ѝ се. Но пък той е нейна пълна противоположност - стиснат, пие много алкохол, негативен, ограничен, всезнайко и като цяло е страхливец. Той е от хората, които правят добро само, за да се изтъкнат след време, че са го направили. И тук идва въпросът - Това добър човек ли те прави?
Не мога да намеря решение за мен самата, какво точно трябва да направя, как да живея с това. Окей, бих могла да се изнеса, но така само ще избягам от проблема. А с майка ми и да се опитам да разговарям за това ще изглежда, че ѝ се бъркам в живота - Не желая да става това. Намирам се в много трудна ситуация, защото години наред тая това в себе си и идва момент, в който "избива". Имам чувството, че някои хора идват в живота на другите само, за да ги научат какви не трябва са.
И това е накратко..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 2 месеца hash: b12ba57fb0

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

2.   Имаш пълното право да й кажеш че не го харесваш тоя човек. Не ти е баща, тъй че не си мисли че не можеш да кажеш на майка си, че за теб тоя е олигофрен.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 90e13bbb07

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

3.   Ситуацията въобще не е трудно, през психологията това се обяснява много елементарно. Тона е живота и избора на майка ти. Ти трябва да уважиш избора и. Освен това на 21 Просто се изнеси и не се дразни. Разделяй майка ти, като майка и жена. Тук ти имаш скрита изгода, удобно ти е да живееш при майка си. Остави всеки да живее, както той иска собствения си живот.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 8e66aa2ed4

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

4.   Разбира се, че можеш да говориш с нея, защото вие сте семейство и нейното неглижиране наранява вас! Бил нeин избол, бил неин живот - а тия деца не са ли нейни, номер 3? Нима един чужд човек е по-важен? Ненавиждам жени, за които да имат мъж е по-важно от децата. Майка ти е егоист - живее си както НЕЯ я устройва, а това че се събрала с боклук - вие да сърбате супата. Не ми се струва ок.

 

...

горе^

преди: 3 години, 2 месеца hash: fce6351262

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Този мъж е избор на майка ти и ти нямаш право да й се месиш. Както и тя не би имала право да определя с какъв мъж да имаш връзка. Понякога да си в лоша компания е по-малкото зло пред това да си сам като куче. Всеки човек има нужда от партньор, а майка си вероятно осъзнава, че няма голям избор на тази възраст. По-добре я подкрепяй, но не й давай акъл с кого да бъде, освен ако не можеш да й предложиш по-добра алтернатива.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 6395a3a50a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   (1) Поради факта, че това не ти е чужд човек, а собствената майка, имаш право да изразиш притеснения отностно тяхната връзка (въпреки, че това ще внесе моментен дискомфорт в нея). (2) По-коректно е да говориш пред двамата едновременно. Иначе е манипулативно. (3) Изрази мнението си, преложи им по-правилен поглед върху нещата, но не забравяй, че това в края на крайщата е животът на майка ти, а не твоят. А и без друго вече ти е време да станеш самостоятелна, като се изнесеш от гнездото.

 

...