Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не се из0мъчвай. Нали затова, когато сте се женили казват - в радост и в мъка, в здраве и в болест заедно. Ако той се беше разболял ти щеше да го издържаш. Приеми за известно време той да те издържа, живей спокойно, за да си възстановиш здравето и тогава пак ще си намериш работа. На Запад много жени цял живот ги издържат мъжете и се смята за нормално. Промени си малко начина на мислене.

7.   Нормално е да се чувстваш така, ако си живяла друг начин на живот, с друго темпо и други стремежи.
И най-хубавото е, че осъзнаваш нещата, гооврииш за тях и имаш желание за промяна.

8.   Хвани си някаква нискоквалифицирана работа на половин работен ден, колкото да вържеш двата края и да ти остава време. Преглътни за известно време годините в университета и така... аз също не можех да си намеря работа дълго време - или нямаше, или не ме харесваха след интервюто. Накрая си направих фалшиво СиВи и се хванах като чистачка, какво да се прави...

9.   Затова сте семейство, за да си помагате в лошите моменти. Така, както ти си се разболяла сега, след време може той да се разболее, никой не е застрахован. Затова не се чувствай "на нечия издръжка", а и е твърде вероятно да е временно така. За какво заболяване става въпрос, би ли споделила?

10.   Благодаря ви, че откликнахте! Номер 8, идеята за нискоквалифицирана работа я обмислям сериозно, но първо: като ми видят CV-то работодателите мислят, че им се подигравам, и второ: завива ми се свят даже когато изкачвам стълбите. Първият проблем бих решила като теб: ще си мълча за образованието и позициите досега, обаче с втория нищо не мога да направя. Възстановявам се, но бавно, предстои ми и нова операция. Работя в областта на медиите и книгоиздаването, които са в застой. Образованието също е от браншовете в криза. Започнах да преподавам онлайн езици, но лятото е мъртъв сезон и ми останаха само трима ученици, надявам се от есента да се увеличат. Уроците се плащат по 20 лв. на академичен час, за който не знае. Сътруднича на едно научно-популярно списание, но от него получавам 300 лв. месечно, а и перспективата е да започне да излиза на два месеца, значи мога да разчитам на 150 лв. Предложиха ми рубрика в националното радио за 25 лв. седмично - толкова плащат на външните сътрудници, а свободен щат няма. Не съм се отказала от преводите на книги, но това е работа, която вършиш няколко месеца, за да получиш хонорара си накрая, а на всичкото отгоре издателствата са свили максимално обема на продукцията си, за да избият загубите покрай локдауна. В момента нямам поръчка за книга.
Изобщо не съм човек, който се оправдава с пазара, ретроградния Меркурий и международното положение, но навсякъде удрям на камък. Абсолютно никога не съм изпадала в такава дупка; бях човек, когото преследваха с ангажименти, издателите ме чакаха да се освободя, че да поема и техния проект. Най-много се страхувам от това, което аз наричам "да изпаднеш от системата", т.е. да се откъснеш от средата и постепенно да те забравят. Тогава връщането е много трудно. Виждала съм десетки колеги как са потъвали в небитието по този начин.
Но най-много се страхувам, че личната ми криза ще ми съсипе и семейството. Вече се усещам как ставам мнителна и при всяка невинна забележка на мъжа ми си мисля: "Ето, моето мнение вече не е от значение, понеже той носи парите в къщи".
Абсолютно са прави онези, които твърдят, че феминизацията е увредила обществото ни. Баба ми цял живот е била домакиня и е гледала даже с неразбиране на жените, които работят. Чувала съм я да казва: "При толкова неща за вършене у дома как тези жени намират време да ходят и на работа?" или "Къщата й с краката нагоре, мъжът й излиза с негладена риза, децата й сополиви, а тя на работа тръгнала!" Сега обаче е друго....

12.   Това с университетите наистина го забрави. У нас сума ти хора са завършили висше, но работят каквото намерят, особено в провинцията. Познавам висшисти, които са продавачи, подреждат стоки в Лидл, работят като регистратори, инженерка чисти лекарски кабинети, завършили химия и биология са лаборантки и т. н. И унитата продължават да бълват висшисти. Количество за сметка на качеството. Гледай да се възстановиш и не се депресирай, чети, изкарай някой онлайн курс, прави си кратки разходки сама, да си сам не е толкова зле, като има с какво да се занимаваш.

13.   Авторке, ако знаеш някакъв чужд език, потърси опции с него.
Друг вариант (ако не знаеш езици) е да се свържеш с някой с език, а ти с твоят опит можете да превеждате на български от някой freelance сайт и делите.
Можеш да пробваш докато си в къщи, дори и само като хоби, пък кой знае, ако имаш достатъчно гледания/слушания ще започне и пари да ти носи, да правиш аудио книги и ги качваш в ютуб например.
Щом си позната в определени среди, пробвай ако имаш хубав глас и за озвучаване.
За отношенията със съпругът си не се притеснявай и не си измисляй "драми". Той със сигурност е наясно как се чувстваш и щом вкл. сам е предложил да смени работата за по- доходна, значи само че, си поема ангажимента към партньорката в по- слаб момент.
При нас са се случвали и двата варианта, аз без работа или той без работа. Живеем в чужбина и особено първите 1- 2 години беше трудно докато се установим и наложим с което искахме да работим.
Не губи усмивката си, позитивното си мислене, всичко ще се нареди с малко време.

14.   В началото мислех да не коментирам, защото аз самата не съм много кариерно ориентирана и, признавам си, че мъжът ми ме издържа основно. Но след като прочетох, че донякъде сме колежки, не се сдържах. Аз също работя като фрийлансър за няколко сайта, където пиша статии, качвам продукти и им пиша описания. Някои проекти спират, но се след известно време се появяват нови, дори от най-неочаквани места. С тази работа обаче не печеля много. Мъжът ми печели десетки пъти повече от мен и съответно издържа семейството.
Искам да ти кажа в никакъв случай да не се отказваш от тази креативна и творческа професия, в която си доказала с много усилия. Знам, че не е лесно да си изградиш име в тези среди. Не си и помисляй за нискоквалифицирани работи. А и те обикновено включват тежък физически труд, който може да ти навреди на здравето. Мъжът ти, ако е мъж на място, никога няма да ти позволи да работиш някаква тежка работа, от която се затъпява. Да, това го твърдя от опит, защото след като се преместих в чужбина известно време се пънех да работя нещо и все намирах нискоквалифицирани позиции. Замалко да се отдалеча от писането, което щеше да е много жалко. А и наистина се затъпява и някои умения се позабравят. Накрая преглътнах гордостта си и реших да поема ролята си на по-слабия пол. Оставих се да бъда закриляна от мъжа си и се отдадох на дома и семейството.
Горещо те съветвам да се вслушаш в думите на баба си, поне отчасти. Ти и сега си имаш проекти, от които изкарваш по някой лев. Щом знаеш езици, винаги можеш да си намериш нещо. След известно време може пак да се появи по-голям проект. Кризата няма да трае вечно. Сигурна съм, че си интелигентна жена, затова не се впускай в някакви елементарни професии, които не са ти присъщи. И най-важното - пази си здравето, защото то не се купува с пари. А мъжът ти със сигурност предпочита да те има до себе си жива и здрава, отколкото да си запази старата работа. Остави го да поеме издръжката на семейството за известно време. Хубаво правиш, че пестиш, но не се срамувай да му искаш пари за нещо важно. Вие сте едно цяло, а в нормалните семейства няма мое и твое. Ако мъжът ти те обича, уверявам те, че ще е щастлив да се грижи за теб и да те издържа колкото е нужно.

15.   Не феминизацията е увредила обществото ни, а индустриализацията. Когато има глад на работна ръка "разрешават' на жените да работят. За много по-малко пари от мъжете, разбира се. Но бедните семейства нямат голям избор. Феминизацията е просто последствие от това. Никога няма да се върнем във времената на прабабите ни, освен ако не затрием цивилизацията си.

16.   Айде стига с тези празни философии (или поне опити за такива ) за традиционализма, феминизма, и не знам си какво. А пък в други теми като се спомене за жени, които съвсем не искат да работят и си живеят като принцеси, пак се изреждат злобари и завистливи. Нека всеки живее както му харесва. Ако иска една жена да е домакиня изцяло, ако иска да е работеща домакиня мъкнеща или немъкнеща торби, ако иска да е кариеристка, ако иска да е принцеса. Това си е личен избор. Всеки има право да живее както желае и както се чувства добре.
Сега по същество по тази тема.
Тук виждам някои предлагат на авторката да почвала нискоквалифицирана работа, което едва ли ще е окей за нея при условие, че не е добре със здравето, не е добре физически, че и даже и още една операция и предстои.
След като казва, че превежда книги, следва, че знае чужд език. В такъв случай нека си търси работа от дистанция/от вкъщи с чуждия език, който знае. Нека потърси нещо дори в сайтове на съответната държава на езика, който владее. Да се разрови в социалните мрежи на този език, изобщо добре да разрови интернета.

17.   Не се измъчвай. Ти нямаш вина, че не можеш да работиш причините са здравословни. Излизай с приятелки, общувай с хора.

18.   Блазе ти! В майчинство съм и мъжът ми постоянно ми натяква, че съм легнала на ръцете му, при положение че купувам храна, когато мога и по нещо за детето. Лъже, че му бавят парите в работата, а когато ги вземе си ги дава у тях под предлог, че майка му и баща му са му дали заем. Пари на ръка и за едно кафе от 60 ст. не ми е дал. Отскоро ще делим и сметките, Ча от втората година майчинските ми рязко спадат и се факти моите родители ще ми помагат, за да си дава той заплатата у тях. Вместо да живееш спокойно, си измисляш тревоги. Семейството е да си помагат хората, при мен не е нормално положението, не при теб. Като свърша парите реално ми дава майка ми, а съм с мъж, имаме малко дете, той си ги пести за у тях.

19.   Номер 18, за какво точно ти е такъв мъж, защо го търпиш? Само за да не си разведена ли? Че то от него повече нерви и стрес ти идват, отколкото подкрепа. Как ще го обичаш оттук нататък, след като си го видяла, какъв дребнав стиснат мизерник е и как не му пука ни за теб, ни за детето? Как ще го търпиш цял живот такъв?

Сериозно, защо не го оставиш да си гледа маминка, явно още не е узрял да гледа семейство - не си похабявай и остатъка от живота. Детето ти също не заслужава такъв сульо за баща. Що за баща поставя нуждите на други хора пред тези на детето си?

20.   Пази мъжа си да не го изтървеш. Щом той е решил да си жертва кариерата... трябва да го оцениш. Но и не трябва да вижда отчаяна жена си в къщи. Намери си хоби някакво-гоблени, занимавки някакви. От почти 30 години аз издържам жена си, не съм и натяквал или критикувал нещо. Прибера се сготвено е, ошетано....

21.   И какво като те издържа? Не е чужд човек!

22.   За съжаление моята дъпруга го пруема точно обратното. Имаше период в който, бях без работа получавах прилично обезщетение но все пак. Почна работа тя като офис сътрудник не е кой знае кво, голямо мрънкане дуднене и какво ли не. Вмомента който започнах да работя не бях взел и първата си заплата и тя напусна седи си вкъщи и уж домакинства. Да ама чиниите неизмити праха си е там, прибера се почне да пере цял ден на тоя компютър и някоя манджа за 30 мин. Много ме дразни това...