Родителското его - тъмната страна на любовта
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1080 пъти
Докато съм преподавател в детския летен лагер, с ужас наблюдавам как много родители продължават да мъчат своите деца и от разстояние:


Момчето Н. играе с приятелите си. Телефонът му звъни. „Извинявай, мамо, сега не мога да говоря – ще ти звънна по-късно“, детето все още се смее на шегите на приятелите си. От другата страна се произнася дълъг монолог. Лицето на детето се променя. Радостта изчезва. „Извинявай, мамо.“ Явно това не помага. Момчето излиза от стаята. Връща се след 10 минути, разплакано. Сядам до него и тихичко си говорим. „Мама се обиди, че не искам да разговарям с нея“… Нито намек за недоволство от поведението на майката, само дълбоко огорчение: обидих любим човек. Вечерта е провалена.

Но детето е започнало да учи един важен урок. Съвсем скоро то ще разбере, че неговата радост и неговите предпочитания не са важни. Главното е тъпото подчинение. И ще се научи да манипулира близките си. Също както те го манипулират.


Друг случай. Под прозореца дочувам как момиче обяснява на майка си: „Обещавам, че всичко ще прочета, като се върна, тук не ми е до това, има толкова други неща за правене“. Опитва се да разкаже за новите си приятели, за проектите, в които участва, за вчерашната игра, за своите радости и успехи. От другата страна я слушат, но явно не я разбират. „Мамо, обещавам ти, всичко ще прочета“… Не, явно дори не чуват. Момичето продължава разговора, хлипайки, а накрая – плачейки. „Добре, всичко ще прочета.“ Готово. Насилена е да се подчини. Друг път ще знае да не спори с родителите си! А страничният ефект – да се научи да лъже – няма да закъснее. Съвсем скоро тя ще започне да говори това, което очакват от нея, и ще крие мислите си, чувствата си, постъпките си.


Има десетки такива случаи. А колко още се случват край мен, колко не чувам и не забелязвам! Понякога не издържам и тайно от децата звъня на родителите им. Говоря си с тях и те се съгласяват – за това, че трябва да казваме на децата си колко ги обичаме, че най-разбираемата причина да звъниш на детето си е, защото ти липсва, че ако искаш да зарадваш човек трябва да го направиш веднага и т.н., и т.н. Всички родители ме разбират.

Защо тогава продължавате да го правите, родители?! Спрете се за малко, преди да наберете номера. Помислете си защо всъщност искате да звъннете, спомнете си, че ще говорите с любим човек. Толкова е просто. И е най-важното. Не е ли достатъчно? Наистина ли най-важната форма на общуване за вас е нравоучението? Наистина ли не разбирате как ще свърши това – и за вас включително?

„Аз съм по-важна от твоите приятели! Аз най-добре знам кое е най-доброто за теб! Аз ще ти кажа как да си почиваш! Аз знам какво мислиш! Аз ще те науча на важните неща, а не тези глупости, с които се занимаваш! Аз ще те контролирам, винаги – и само се опитай да ми се изплъзнеш!“ И още, и още, и още…

Моля ви, спрете да правите децата си нещастни! И това не са твърде силни думи, повярвайте ми. Те преживяват развалените отношения с вас точно така – като истинска мъка.

И никога няма да ви предадат. Поне докато не се научат.

А вие?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 10 месеца hash: 880fba2605

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Прекрасен учител сте ( : Съжалявам, че вече самият аз съм учител, иначе бих учил с вас. Това са, струва ми се, едни маски, останали от тоталитарно време. Родителите ги разиграват, защото не знаят друго, страх ги е да бъдат уязвими. А прекалената майчина любов може да задуши всеки стремеж за изграждане на личност у детето, да му изгради погрешни представи за човешките отношения, както и за себе си... Уви, не всеки родител признава, че има какво да учи.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: 7f4f2a9f51

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Съгласна с всичко написано. Нямам търпение да имам дете и да НЕ съм такава.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: a897df2c89

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Напълно прав/А сте! Имах щастието да имам родители, а не съдници и проектиращи собствените си проекции, така процедирам и с децата си!

 

...

горе^

преди: 2 години, 10 месеца hash: a214bc17ba

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Напълно си прав и нямам какво повече да добавя. Аз съм майка на малко дете и още едно е напът. Мразя обсебващи и себични хора и се надявам да не стана такава някой ден. Няма по-лошо възпитание от това да се държиш с детето си като фюрер, а не приятелски. Баща ми беше така и ми се отрази много зле на цялото тийнеджърство. Аз ще направя всичко възможно да съм приятелка с децата си и те по свое желание да ми споделят лични неща от живота си, а не да се страхуват от мен и да ме лъжат. Добре е всеки родител да де замисли за държанието си и ако трябва, да го коригира, за да не отгледа нещастни хора.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: e29b2c5523

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Правят го защото нямат деца!!! Ако бяха родили, както е нормално за всяка жена, по 3-4, нямаше да изсипват майчинския си инстинкт по този начин върху едно единствено чаве. Няма друго решение на този феномен освен повечето деца.

 

...