Чичо ми.
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1835 пъти
Добър ден, читатели! Историята ми е свързана с моя чичо /брат на баща ми/. На 80 години е. Винаги е бил по живота - така да се каже. Вечно пиян, развейпрах, сновеше нагоре-долу по кръчмите. Имаше добра професия - доходоносна и всичките спечелени пари ги даваше за алкохол и банкети. Изневери до спукване и т. н. И до днес си пие редовно. Разведе се с жена си, по-точно тя го напусна на времето и остана сам. Не можеше да го търпи вече. Има и един син, той живее в чужбина, има си собствено семейство. Не иска да погледне баща си, а и с право, чичо на времето вечно ги тормозеше. С баща ми не бяха особено близки, защото чичо го търсеше само за работа, отделно страшно завиждаше на нашето семейство, защото нямахме кавги и подобни истерии ,както при неговото семейство и веднъж татко не издържа и го нареди едно хубаво, та оттогава буквално чичо намрази баща ми. Татко почина и чичо ми дори на погребението не дойде. Продължи да се налива. Та,явно дойде Божи ден, чичо падна и си счупи таза преди седмица. Оперираха го. Обаче залегна, не може да се изправи и се оказа, че няма кой да го гледа. Изобщо не е добре. В момента за него се грижи майка му /тоест милата ми баба /, но тя е много възрастна, тази година ще отбележи 100-годишен юбилей. Едвам се придвижва вече с помощта на бастун, не знам как се справя и с чичо. Дойде от нейното село, за да поеме грижите. Брат ми категорично отказва да поеме някаква отговорност и да поеме като цяло грижа за него. Синът му от чужбина също каза, че няма да дойде. Бившата му жена изобщо не знам дали е жива. А на мен ми става жал за баба ми, защото тя горката почти неподвижна, но го гледа, бях в началото у тях, гледам я как се мъчи с него. Сменя му памперсите някак си. Купих някои неща. Бърше го с някакви кърпи, уж да го къпе. Чичо ми направо ревеше от болки, баба ми и тя с него плачеше. Каза ми сърдито да си тръгвам и да не идвам повече, че тя ще си го гледа. Направо... Много неловко стана. Аз си тръгнах. Съпругът ми не ми позволява да отида повече. Казва ми, че не заслужава моята помощ, да се спасява. Никой не го иска! А няма други братя и сестри, единствено баща ми, който отдавна не е сред живите. Не знам как да постъпя, защото абсолютно никой не го е грижа за него, хайде разбирам ги, но върху баба ми да се смилят. Как се оправя не знам. По цяла нощ мисля как да отида?! Изобщо всичката тази емоция пада върху мен. Винаги съм била по -състрадателна и не знам какво да правя! От една страна не ме е толкова жал за чичо, колкото за баба. А ме е страх да отида, да не би да стане някакъв скандал, и да стане по-лошо.
Моля Ви посъветвайте ме как да постъпя!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 9 месеца hash: 559d75ec0b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Единственият вариант е, ако той разполага с някакви средства, да му наемете домашна помощница, която да се грижи за него. Дори да е почасово - по 2 часа на ден - сутрин и вечер. Колкото и да ти е мила баба ти - тя му е майка и какъвто и да е бил той в живота, тя все ще го съжалява и ще иска да му помогне с каквото може. Споделяш, че си много емоционална - не се натоварвай излишно с такива емоции. Всеки има своята съдба и не е твоя работа да се бъркаш и да искаш да му направиш положението по-леко. Предполагам си добър човек и често си патила от добротата си, не допускай пак да излезеш виновна и да ти се карат.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 302afd07f0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Наеми му болногледач.Потърси в Джобс.бг.Какъвто и да е,той е ваша кръв.Нека да бъдем хора.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: 8b46536162

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Ти първо имаш мъж, след това имаш баба. Ако може да говориш с него да й помагате, това е друго, но сама да подхождаш е зле. Представи си унижението и тъгата които изпитват тези хора, и инатът - да си изпият участта докрай... Но живота може да го направим да не чак толкова жесток, от нас зависи. Има и прошка, има и втори шанс. За съжаление щом се е залежал, не го виждам да живее повече от две години ако не стане от леглото. Баба ти не я мисли, тя отдавна не мисли за себе си. Въпросът е нещо да не го вдига и носи, пък и да не падне вкъщи тя. Говорете с мъжът ти, поне веднъж на ден-два дена да ходиш. Проблемът е, че това ще ти стои на съвестта ако не го направиш. Така гледахме баба ми в къщи, макар и за година, но фиброзата прогресираше. В един момент нямаше как да продължим без някой да бъде до нея постоянно. Бог да я прости. Но това отмина, мен ме закорави този опит, и същевременно сега съм доволен, че можах да бъда до нея.

 

...

горе^

преди: 2 години, 9 месеца hash: 7ee39e0524

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Да се гледа стар и болен човек не е работа за всеки. Нито ти, нито останалите му роднини не могат да зарежат всичко и да отидат да му сменят памперсите. И аз съжалявам баба ти на тези години. Единствената идея, която ми хрумва, е да говориш с всички негови близки и всеки да отделя някаква сума, за да се наеме болногледачка. Да оставиш стар човек да се мъчи е нечовешко, въпреки че не е бил добър. Ако пък ти имаш необходимите финанси, направи го сама, въпреки че е редно всеки да плати по нещо.

 

...

преди: 2 години, 9 месеца hash: d31ce87a02

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Не отивай! Моят дядо беше на 76г когато си счупи става на таза, смениха му я и на 8 ден вече ходеше сам до тоалетна. Ако ти отидеш да гледаш чичо си, не само ще имаш проблеми с мъжа си, но и чичо ти ще продължава да не полага усилия да става, ако не отидеш, вероятно ще се смили над майка си и ще се старае поне до тоалетна да ходи.

 

...