 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Заслужават ли роднините, причинили страдания да бъдат част от живота ни? Една тъжна история, на която щастливият край започва
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1862 пъти
Винаги сме живели мизерно с родителите ми в гарсониерка, принадлежаща на дядо ми, през голяма част от детството ми съм спала в една стая с родителите, не сме се хранели прилично, носила съм главно подарени дрехи, въобще мислех си, че родителите ми по този начин спестяват пари за висшето ми образование, а в един момент разбрах, че всъщност са теглили доста кредити и не са спестили нищо за висшето ми.
Веднъж ги чух да се карат за пари за сметки, скоро след това баща ми забягна в друг град, стоя малко там при негова фейсбук приятелка, към която се обръщаше с "мило", не изкара много там.
Баба ми, която е негова майка и ще наричам С. го прие при нея в къщата на село, гледа си го и до днес с частта от пенсията, която и остава след като ми плати издръжката, защото баща ми не иска да си намери работа. В дните от лятото преди 12. клас, които прекарах при тях, постоянно усещах напрежение - дразнех се вътрешно на баща ми, а с баба ми често спорехме по темата с висшето. Винаги е имало този натиск да бъда отличничка и съм била, но станеше ли на въпрос за моето висше баба ми категорично твърдеше, че няма как да уча в София, нямало кой да ме издържа, не били длъжни родителите ми, ако съм искала да уча да съм си работела (пък баща ми да си лежи, да не помага с нищо) Разбира се, планът ми беше да започна работа успоредно с университета, но исках и някаква помощ от родителите като компенсация за всичките години е лишения. Бях завършила 11. клас и двата срока с 6.00 и да чуя, че няма да уча каквото искам и където искам ме докара до депресия - късах си бележника с хубавите оценки, докато се чудех защо въобще са искали от мен да съм добра в училище, ако е нямало да уча нататък каквото ми е на сърце. Вариантът самоубийство ми звучеше далеч по приятен от това да живея живот, който мразя, работейки каквото не искам, защото ме съм учила каквото искам. Буквално при всеки разговор с баба С. по телефона през последната ми година в гимназията ме питаше избрала ли съм какво да уча и когато и казвах какво е моето желание, тя не го приемаше за отговор и пак ми наговаряше натъжаващи неща.
Майка ми също в усещам като виновна, но поне през изминалата първа моя година в университета, ми отделяше повече средства, започна и допълнително да работи, старае се повече от преди, но на баща ми все така не му пука за мен и за моето бъдеще, а баба С. поне с думи може да окаже някаква подкрепа, но избира все да се заяжда и да ме напряга. И двамата с баща ми някога са гледали да си пият и пушат, за друго не виждам къде са отишли парите. Най смешното е, че се крият от мен, но все съм ги хващала , типично за алкохолици. Понякога казвам, че е трябвало да направят аборт, не сватба. Смятам, че сама съм се отгледала, въобще родителят вкъщи си бях самата аз - нямаше как да поискам съвет за каквото и да било от тях, защото са били по неадекватни и от мен, детето. Не мога да кажа, че съм усещала любов и внимание от тях, почти не сме си говорили даже. Гледах да забия над учебниците, защото това ми беше единственият начин да не се намирам в неприятното настояще.
Периодът от десети клас нататък беше доста стресиращ за мен, оттам ми се отключиха проблеми с хормоните и съня, които тепърва ще оправям.
За щастие имам и други роднини, които ми помогнаха с таксите първата година, въпреки това беше тежка битка с всички, но сега уча където и каквото искам, тръгнала съм по желания път, но за да мога да си оправя здравето, трябва да намаля стреса на минимум, а това включва и ограничаване на контактите с напрягащи хора.
Това, което се чудя, е с кои роднини да спра контактите. Все хората повтарят как трябва да обичаш и да уважаваш роднините и възрастните, но когато те очевидно не са те обичали и уважавали достатъчно, че да ти дадат приличен живот, какво е редно да направиш? Бях видяла един цитат от жена в Интернет :" Децата ми не са ми длъжни за нищо. Аз съм направила избора да ги създам, затова и аз съм длъжна да им осигуря хубав живот "
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 311fe19d21 |
|
1. Поздрсвления за това, че въпреки всичко което споделяш си успяла да продължиш по избраният от теб път!
Иска се воля, упорство, целенасоченост, браво!
Хормонални и психологически проблеми ще започнат да ти се хармонизират когато приемеш миналото за минало, пренасочиш изцяло фокуса си към това което си днес и обърнеш поглед към бъдещето си. Забуксувала си в яд към баща ти и баба ти, сърдитото дете в теб те контролира, чувстваш се още ощетена и си искаш компенсацията или поне наказание за тях.
Сега вече ти сама си вредиш! Не те! Изборът ти да се саботираш или не вече си е твой! Щом си успяла да захапеш с нокти и зъби желаното от теб бъдеще, имаш силата и да пуснеш неприятното минало.
Защо тогава продължаваш да риташ и тропаш там? Едва ли имаш нужда от оправдание за настоящи неудачи тип "израстнах в кофти семейство и за това не ми върви" не изглежда да си от тези.
Когато осъзнаеш това, ще имаш и адекватна преценка дали и доколко да участват в живота ти!
Имай в предвид и още нещо: телата ни са перфектни био "машини". Когато се натрупа твърде много негативност, тялото се опитва да я изолира ако не може да я "измете". Така се образуват включително канцери...
Успех!
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: b1047cdaf5 |
|
2. В интерес на истината, не виждам какви страдания са ти причинили. Проблемите с хормоните и съня сама си причиняваш.
Всъщност по закон родителите не са длъжни да осигуряват на децата си отделна стая, не са длъжни и висше да им плащат. Разбирам че са били бедни хорица, но да ги обвиняваш, че не са богати не е правилно. Време е да приемеш че те са такива каквито са и да се успокоиш, трябва да осъзнаеш че бъдещето ти зависи от самата теб. Хубаво е да разбереш, че обич и уважение не се измерва в пари, иначе на теб ще ти е много трудно в бъдеще.
Мислите ти че щом не ти дават пари значело че не те обичат и уважават, звучат лицемерно. Ти твоята обич и уважение срещу пари ли ги раздаваш?
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 3f35d78b37 |
|
3. Нелепо е да им искаш парична компенсация за това, че си живяла в лишения. Пробвай да учиш и да работиш, не е страшно. Аз съм учила и съм работила. Работя от 11 клас и съм завършила с отличие.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 94c2e8bcd4 |
|
4. Аз имам подобна история и те разбирам! Първоначално обвинявах родителите ми, че са алкохолици и изобщо не им пукаше какво се случва с мен, аз също сама се изгледах. И висшето сама си финансирах - работих на непълно работно време през учебната година и лятото ходих на бригади и събирах пари. Ще успееш да се оправиш финансово и сама ако се организираш правилно.
Аз спрях контакт с всички освен майка ми (когато спря да пие и в момента главно аз ѝ помагам психически и финансово) и сестра ми (тя е малка и живее още с родителите ми, главно заради нея общувам с майка ми), но винаги ми остава болката, че нямам семейство, което да ме подкрепя. На празници няма при кого да отида, да празнувам. И чувството, че нямам “гръб”, тоест кой да ми помага ако нещо се случи, ми създава голям стрес.
Всеки път когато видя родителите на мои познати или ми разказват истории как са прекарали празниците, аз се разстройвам от това и ми трябва време да се възстановя.
Мисля да отида на психолог, но се притеснявам да не попадна на някой некомпетентен, който още повече да ме срине психически, а тогава няма да има кой да ми помогне!
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 197ee6fcf4 |
|
5. Такива са от предното поколение - чакат на мама и тате за всичко, не се грижат за децата си, но за сметка на това очакват като починат родителите им да се грижат децата им за тях. За мен те са нагли, егоистични и неблагодарни.
Моите дори ме набутаха да гледам родителите, които цял живот са им давали и са ги подкрепяли докато те отстрани бяха “много притеснени” и не се вясваха. Също като теб съм живяла в мизерия, защото ги мързеше да работят. Мобилизирах се, работя от много малка, завърших висше и имам хубава работа. Сега имат наглостта да ми завиждат и да ми обясняват колко съм добре, че даже и да ми се оплакват колко са стари и болнички, а аз имам няколко хронични заболявания от нерви и пия повече хапчета от тях.
Не се виждам и чувам с тях повече от един-два пъти годишно. Когато не могат да се грижат вече за себе си, ще постъпя с тях както те постъпваха с мен и с родителите си - няма да им помогна с нищо. Кой каквото иска да говори - любовта и уважението трябва да са взаимни. Когато имаш деца, трябва да се грижиш за тях, не само да чакаш да порастнат, за да ги използваш.
|
...
| преди: 2 години, 9 месеца hash: f4c002c618 |
|
6. Здравей,
Дори сега да не ми разбереш думите ми, един ден ще се сетиш за тях.
И аз имам неразбирателство със семейството.
Трябва ти време , за да разбереш и осъзнаеш,
Че трябва да си благодарна, че са те създали .
Независимо какво добро или лошо са направили за теб,
Ти си това, което си в следствие на техните и твои действия.
Обичай ги въпреки всичко.
Повярвай ми, човек си плаща за всичко в живота .
Нека ти минат сега мъките и после да си щастлива.
Ти ще имаш истинско семейство някой ден.
Ако не искаш да ги търсиш - недей.
Но ако те те търсят - отговаряй
Ако искат помощ - помагай.
Но ти не искай нищо от тях, щом нямаш нужда .
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 751c1a2ec8 |
|
7. Недей да късаш контакт с тях, направили са каквото са могли, каквото е било по силите им. Съжалявам за страданията ти, позволи си да ти направят по-силна, ако простиш ще имаш предимство пред връстниците ти, които гарантирано дори и ако да са умни колкото теб, няма да са преживели лишенията които ти знаеш. Ползвай страданието за твое гориво! Какво искаш да учиш? Успех!!!
facetious
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: cfbea55e0a |
|
8. Добре де, защо смяташ, че всички роднини са ти длъжни да ти дават пари за висше образование? Длъжни са да те отгледат до 18 г След това ти си пълнолетна и се справяш сама с живота. Само мрънкаш и се оплакваш. Същата си като родителите си. Вместо да започнеш работа и да се издържаш сама, ти се залепваш за роднините си да те гледат, също както баща ти се е залепил за баба ти да го издържа. И защо една възрастна и болна жена трябва да издържа с мизерната си пенсията сина си и внучката си? Същата си като родителите си, затова не ги обвинявай. Никой не ти е длъжен да ти плаща висшето образование. Стегни се и започни да работиш и да си самостоятелна.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: b4f3219aad |
|
9. Такива са някои от предните поколения, много примери имам. Децата им не могат себе си да издържат, децата си, да отидат на нормална квартира, но месечно снасят парички на мама и тате и, или брат сестра и дори ако правят ремонт се дават пари, "че то наследство". Как моите родители стотинка не са ми взели от пълнолетието ми, от ремонтите също, помагат с децата, за разлика от свекърите и са забравили себе си в името на мен и децата.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 197ee6fcf4 |
|
10. Не, не заслужават! След като се изнесох от вкъщи се опитах да простя на родителите си всички години прекарани в мизерия и безотговорност от тяхна страна. Уредих живота си. Омъжих се. Изплащаме жилище. Имаме две прекрасни деца. Всичко сме постигнали със собствени усилия, без грам помощ от тяхна страна.
Те живеят в къщата на баба ми и дядо ми. Работят отвреме-нареме, после им става тежко и напускат. Нас са ни гледали бабите. В редките случаи, в които ги виждам, само се оплакват колко са натоварени, изморени и беднички, а ние сме си имали всичко! Много са болни, за да работят - аз и мъжа ми имаме повече хронични болести от тях, а сме много по-млади. С децата грам не помагат - искат да ги виждат само колкото да се наснимат с тях за Фейсбук и да разправят на хората колко добри баба и дядо са. Не смятам, че са длъжни, но да не можеш да гледаш внучето 1 седмица годишно при положение, че твоите деца са били при баба и дядо по 3-4 месеца... От сега се държат вместо като родители като малки деца, които не знаят и не могат и имат нужда от пари, съвети, изслушване, а те насреща - нищо!
Еми майната им - вече не се виждам и чувам с тях, защото ме натоварват и не ми е приятно ние да мъкнем като волове, а те - всичко наготово и да ни се оплакват. То тяхното вече е ужасна наглост - от родителите, на децата. Вече мисля, че ще ни надживеят.
|
...
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 80ef036ec3 |
|
11. Като ти чета историята си мисля как изглежда на моята, само че малко преувеличена.... От тебе има и хора в много по-лоша ситуация, но никога не мрънкат ами се стягат! Аз съм от многодетно семейство.. Единствено аз учех и бях отличничка и именно аз бях най-много ощетена.. И аз носех подарени дрехи и със скъсани обувки си ходех на училище. Нямах пари за тетрадка даже и благодаря се на учителите ми, които ми помагаха. Ходех и пазарях (от 10 годишна) на две барчета алкохол и цигари, а те ми даваха стотинки, бутилките продавах и носех храна на баби... И с парите познай какво правех!? Трябваше да купя цигари и кафе на майка ми, която по цял ден нищо не правеше освен психически да ме тормози. С останалите пари купувах нещо за ядене за вкъщи и криех 30-40 стотинки да имам за вафли за мен и малката ми сестра, която все ме кодошеше на майка ни... Станах 8ми клас и имах мечти! Завърших с 5, 85 и влязох в желаното училище. Всеки ден натиск и изнудване от страна на майка ми и след 3 месеца бях принудена да се отпиша... Няма да разправям защо, но тогава финансово бяхме много добре... Ама аз нищо не видях освен едното ядене и покрив над главата при това, трябваше 24 часа да им слугувам.... Исках да се махна и да работя... Намерих си даже работа и всичко! Екстра не ми изкараха лична карта за да продължат да ме използват... За мен лично, ми провалиха и детството и бъдещето.
Единствено когато се омъжих, мъжа ми ме подкрепи и продължих да уча. Сега сме финансово много добре и си живеем.
Ама все още съм озлобена към майка ми (тя умря преди години след като се махнах) и никога не бих простила! В моята ситуация не става дума за пари, а за липса на обич, подкрепа, за използване! Има и още много по-лоши неща ама и да ги разправям няма смисъл...
Така че, разбирам те! Но миналото е минало.. Трудно е за преглъщане, но трябва да гледаме напред...
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: ff3747f297 |
|
12. Това, че са роднини, не означава автоматично, че трябва да си им благодарна, да ги обичаш и уважаваш и да ги търпиш без значение как се държат с теб. Ако те натоварват, не си комуникирай с тях. По историята ти си личи, че са изпилзвачи и без грам срам лежат на гърба на другите.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: eb06329540 |
|
13. И аз имам такива наблюдения за предишното поколение... Потресаващо, че поне три коментара говорят за това. А това поколение са хората, расли във зрелия комунизъм... После хвалете ми соца или тоест - съветската окупация...
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 98867f823f |
|
14. Хора разни, съдби всякакви... Само две неща искам да добавя: първо, към номер 2 и номер 8 - не сте прави за това, че след като детето навърши пълнолетие, родителите повече не му дължат издръжка. В закона за лицата и семейството ясно е записано, че ако навършилото пълнолетие дете учи висше образование, родителите му дължат издръжка за този период, но не повече от 5 години /защото има и вечни студенти, нали/. Има и други случаи, в които се дължи издръжка на пълнолетните деца, но те нямат отношение в случая. Така че авторката дори има право да съди родителите си за издръжка, докато учи. Второто, което искам да кажа, е към авторката: от собствен опит установих, че понякога това, което мислим за отношенията в семейството ни и за причините за тези отношения, когато сме на твоята възраст, в един момент може да се окаже абсолютно погрешно. С мен така се случи, че някои неща, които съм тълкувала и възприемала по подобен на теб начин, когато съм била 15 - 18-годишна, в един момент се оказа, че се дължат на обстоятелства, за които представа съм си нямала. Обясних си ги след 20-тина години, когато случайно научих какво всъщност е ставало в семейството ми и къде е бил проблемът. Така че за момента ти си решаваш с кого и колко да контактуваш, но имай едно наум, сама за себе си си остави вратичка, така да се каже, и не стигай до крайности в преценките и отношението си. Може да се окаже, че не си съвсем права и по-късно това да ти тежи. Здраве и късмет ти желая!
|
| преди: 8 месеца, 20 дни hash: 3ae63cb246 |
|
15. Абе я стига. Баба й била длъжна да й плаща висшето образование.
Не е редно са иска парична компенсация за годините в които не са се държали добре с нея.
|
...
| преди: 8 месеца, 19 дни hash: 3ae63cb246 |
|
17. Ако на някой не му харесва един човек просто спира за общува с него.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
