18-годишна затворничка преди: 8 месеца, 11 дни, прочетена 1286 пъти
Здравейте хора :) преди около 3 дни направих 18 години. До преди това събитие бях с вечерен час 22:00 часа. Но сега когато съм пълнолетна си мислите че съм без вечерен час... НЕЕЕ часа ми е същия само защото майка ми се е хванала с някъв загубеняк и той ми решава съдбата квото каже той е тва е.
Не мога да споря, защото ме чака събиране на парцалите и навън, а къде ще отида 18 годишна. Някой имал ли е същия проблем като мен.
Имам си и приятел от 2 год. все нещо не му харесват. Не знам ще полудея покрай тях. Моля дайте ми съвет как да постъпя да се изнеса и да мизерувам или да си седя вкъщи.
2. Една жена:
О, Скъпа! Не само ти разполагаш с "екстрата" деспотични родители. Ха сега си представи: възрастни родители, баща-директор на училище и майка-преподавател в университет... Чудничко! Аз до 28 г. възраст имах вечерен час през лятото - 22 ч, през зимата - 21 ч. За гаджета, даже не ми бе позволено и да си помисля.
Само че... Бях достатъчно умна, оправна и комбинитивна. В позволеното време учех по малко, но по система... Отлична ученичка и студентка, с 4 висшета понастоящем. Въртях ги по няколко пича едновременно, НО тих, кротко, тайно. Никой не бе наясно с личния ми живот. Дори и приятелките ми. Така се живее с деспотични родители - привидно добре, мирно, тихо, кротко, но ти си плетеш кошницата за себе си като разбира се, внимаваш да не се издънеш.
Попаднах къде ли не, правила съм какво ли не.
Трябва да ти кажа, че натрупах голям опит, но за съжаление значителна част от него е МНОГО горчива и не е за разправяне...
Имах 4 уж сериозни връзки с ергени-мамини детенца. Разкарах ги. Намерих разведен, но изключително готин и разбран пич. Запознах го с родителите ми. На следващата седмица отидох на море с него. 2 седмици по-късно си счупих крака. Нямаше кой да ме напсува вкъщи. Подминаваха ме като малка гара. Той се ядоса и си ме взе вкъщи. И така вече повече от 1 година.
Родителите ми го плюха, мен ме презряха и прокълнаха, а сега, след като забелязаха какъв прекрасен човек е, ела да видиш как се извиняват, лицемерничат, гостуват.
Но аз им казах истината в очите, казах им, че никога няма да са нещо повече от биологични родители, никога няма да им простя думите, разправиите, недоверието и ограниченията...
Поживей, пообиколи, огледай се, пробвай и намери сродната си душа, изнеси се, зарежи ги и си живей живота стойностно. Само гледай да не се самозалъжеш при избора на човека, че тогава става страшно и няма връщане назад...
3. Защо къде ще отидеш 18 годишна? Искаш да имаш по-късен вечерен час, защото си пълнолетна, а не би могла да поемеш отговорност да се изнесеш!? Като не ти харесват правилата, се изнеси и прави каквото искаш. Ако пък смяташ, че не си все още готова, поговори с тях, евентуално за вечерен час 00:00. Не знам какво да ти кажа..
5. Ако е толкова непоносмо положението, изнеси се, така или иначе имаш вече 18. Но защо ще мизерстваш? ! намери си евтина квартира, започни да бачкаш някъде и така ще се научиш да водиш самостоятелен начин на живот.. и без това ти е време вече.. Но имай впредвид, че можете много сериозно да си развалите отношенията, не е толкова лесно всичко, както си го мислиш. ;)
7. Аз също имах вечерен час 22:00 часа на 18 години и аз само си учих и наще ме издържаха. Сега вече не живея вкъщи, издържам се сама и като се прибера никой не ми казва и дума. Стани по-самостоятелна, но докато живееш под техния покрив и ядеш тежните пари, ще слушаш какво ти се казва.
Лола
П. П. Майка ми казваше: една млада дама няма работа толкова късно навън без придружител.
9. Не си мисли, че навършването на 18 не е предимство, ти винаги можеш да си събереш парцалките, да си намериш работа и да си живееш нормално. Не пишеш, имаш ли завършено средно. Ако е така, ще успееш и на 18 да живееш без тези хора. Докато си в дома им обаче трябва да се съобразяваш. Който плаща, той поръчва музиката!
Ако нямаш завършено средно и ще си за 12 клас, няма как - трябва да търпиш годинка, докато завършиш и отидеш да учиш в друг град или почнеш работа и се изнесеш.
10. Здравей! Виж колко рано се стъмнява. Даже 22:00 часа е много късно за прибиране. Наистина си голяма вече и ти имаш право да решаваш кога да се прибереш, но и за голям човек е рисковано. Аз съм на 27 години момиче и без мъжа си толкова късно не излизам. Ако момчето е сериозно и можеш да разчиташ на него да помага ако си на квартира или да сте двамата на квартира ще си живеете по-спокойно. Не е толкова зле. Аз късно напуснах родния дом на 25 години чак от страх какво ще правя как ще се справям и сега съжалявам, че съм чакала толкова. Мисля, че си достатъчно голяма да зайивееш самостоятелен живот стига да имаш доходи от някъде и мъжът ти да е до теб. Сам е трудно ако си с малка заплата. А ако нямаш никъква заплата си стой при вашите докато несе хванеш някъде. Всеки случай да си самостоятелна е най-добре. Аз поне завърших висше и тогава се махнах. До тогава търпях. Защото ще ти е трудно на квартира с малко пари и да учиш, което е хубаво и да си студент си е незабравимо преживяване. Между другото това може да е един от начините да се спасиш да отидеш да учиш ама да си на квартира. Хем ще са щастливи за теб и няма да са ти до г*за. Това естествено ако те ти плащат обучението. А за това че все му намират косури нормално е. И господ да слезе и на него ще намерят косури несе притеснявай ти нали си го харесваш а пък все пак няма те да ти избират мъжа ти ще си с него не тя. Достатъчно си голяма. Можеш да си прекарваш добре и през деня до 22:00 часа не е казано само на дискотеки и купони да си.
11. Дай да си вземем една квартира някъде че и на мен ми писна да живея с нашите...
Какво да се прави, това е положението. Като почнеш работа ще имаш малко повече независимост но все пак...
12. Не си ли все още ученичка? През седмицата би трябвало да ставаш рано или да се занимаваш предимно с уроци. Колкото до събота и неделя - може би не точно 22, но все пак някакво разумно време на прибиране трябва да има. Особено в по-големите градове, а и в по-малките си е опасно. Не си завършила, не работиш /предполагам/, живееш в дома на родителите си и се налага да спазваш някои правила. Намери компромис, говорете, защото конфронтацията няма да ти донесе нищо добро.
13. От авторката :) здрасти пак! ами не не работя в момента за 3 дни няма как да си намеря работа.ученичка съм все още последна година, но кво да ви кажа аз ако сега не си поживея кога ?!?! когато стана достатъчно учукана от живота също като тях ли ще мисля за дискотеки и партита ? незнам кой е най-добрия вариант. дразни ме тва че ми се налагат!!! много мраз някой да ми казва кво да правя...тъпотия
15. Трябва да оговориш със тях задължително! (ако не си го правила вече)
Съветвам те да изчакаш още малко, все пак май месец завършваш, нали? след това прави каквото искаш....
и знам много добре, че те разни това че ти се налагат повече от вечерният час :D
17. Ами ти си на осемнадесет и предполагам учиш още. Ако си ученичка, защо не си гледаш учението, не мислиш за абитуренската, за това какво ще следваш и работиш като завършиш училището? Предполагам си с такъв час за да имаш повече време да залягаш над ученето. Тъй като до деветнадесет години е нормално да живееш при родителите си и да бъдеш издържана от тях, трябва да се съобразяваш с тях.
Те са ти наложили някакво ограничение, което ти трябва да спазваш, тъй като си финансовозависима от тях. Те знаят какво правят и го правят за твое добро. Ще потърпиш година, че и по-малко сигурно и после можеш да почнеш работа. По закон, ако следваш, родителите ти, имат право да те подпомагат финансово до двадесет и петгодишната ти възраст при условие, че и ти им даваш по някой и друг лев, когато си у дома.
Но ако нямаш намерение да следваш, би трябвало да станеш финансово независима след като завършиш училище.
Колкото до приятеля, щом не го харесват-не го води вкъщи, не го споменавай пред вашите, и когато те питат къде идлизаш, кажи им че с приятелка или съученичка, или че отиваш до библиотеката или до пазара, все ще измислиш нещо.
18. Боже, точно заради такива родители е пълно с мамини дъщери и синчета, дето нищо не могат да постигнат в живота и живеят с мама и тати до край и цял живот не полагат грам усилие за нищо.. и мойте бяха такива, на 16 год. си взех чантите и се изнесох при баба ми, на 18 се преместих с 2 приятелки на квартира.. от съвсем малка събирах пари, точно за тия дни, и колкото да ми се искаше, не съм ги докосвала, сега тея 2000 лева ми помогнаха, докато намеря работа и така.. изнасяй се и да не ти пука, никой няма право да ти се бърка в живота
19. Прочети за насилието в интернет и сама ще си отговориш... Потърси център за срещу насилието... и сама ще осъзнаеш какъв живот си живяла. Успех и чети психология.
