Липсват ми
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 773 пъти
Здравейте! Сега съм на 14 и уча в Пловдив. Семейството ми живее в Карлово. Тук съм на общежитие. Аз много исках да уча в Пловдив и майка ми и баща ми ме подкрепяха, за което съм много благодарна. Проблемът е, че през цялото време бях убедена, че ще се справям много добре тук и те няма да ми липсват. Ами не е така. Всъщност мама ми липсва адски много. В петък се прибирам, но времето с нея не ми е достатъчно. През цялото време мисля за нея. Разсейвам се само когато излизам с мой приятел от стария ми клас, но когато се прибера е отново същото. Пък и той е от друго училище и на тях им дават повече домашна, така че няма как да излизаме толкова често. Още по-зле ми става като видя всички други в общежитието. Никой друг няма такива проблеми. За тях това да ми липсва мама е детинско... сякаш съм била три годишно от детската градина. Но вече ми писна всички да очакват да се държа като възрастен. Понякога просто имам нужда да съм дете. Не знам... исках да питам, има ли начин да спре да ми липсва майка ми