|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Моята мама...
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 4574 пъти
Най-прекрасната на света... Най-добрият човек! Няма я... Ракът я уби. Казват, че за мъртвите или добро или нищо. Не мога да се сетя за нещо лошо, което да е казала или направила. Тя беше прекрасна, мила, добра, умна, красива, нежна и винаги усмихната.
Тя почина преди почти 2 месеца, само на 44 години. Абсолютно незаслужени мъки и страдания. Имаше още толкова много неща да види, толкова много да се радва! Падна и се една от най-коварните разновидности на болестта, при която симптомите се появяват в последния стадий. Разсейките бяха на едни от най-ключовите места.
Опитахме всичко, бяхме навсякъде. Всеки казваше, че няма шанс. И въпреки всичко аз вярвах! Искрено вярвах и я заливах с моята вяра! Вложих всичките си сили в грижи и морална подкрепа. ВЯРВАХ! Тя се влошаваше, а моята вяра беше непоклатима. Молех се всяка вечер тя да оздравее, предлагах живота си или поне да си разделим болестта. Никой не поиска моя живот... Исках просто тя да оздравее, исках да бъде щастлива!
Не сме богати, не сме известни, не сме лоши хора, никому зло не сме сторили... Имах невероятна връзка с майка си. Тя не беше просто майка, тя беше най-добрият ми приятел, моят спътник в живота. От както се помня винаги съм била с нея навсякъде по всяко време. Аз и тя!
Загърбвах излизания с приятели, кафета и простотии, защото исках да се прибера вкъщи при мама, защото исках да бъда с нея, да изляза с нея на кафе, на разходка или просто да си поспим след обяд! Бях щастлива, защото бях с нея... бяхме щастливи, защото бяхме заедно...
Животът продължава... така е. Всичко навън си е по старому, всичко си е същото, но не и за мен. Не че не мога, аз не искам да продължа, не искам да живея без нея! Никога не е имало по-важен човек в живота ми и никога няма да има! Дишам, живея, но без желание и така ще си продължа. Никой не ме пита, искаш ли да живееш, не искаш ли... Ами не искам! Вече не искам! Няма да се самоубия, но с удоволствие бих умряла още сега...
Животът е толкова жесток, толкова нечестен... Колко престъпници и боклуци си живеят живота и щракат с пръсти... Мога да пиша още много, но ще спра до тук.
Искам да Ви кажа, че лекарство за рака има, но то не е за всеки... То е за онези другите... избраните, тези които са решили, че е много пренаселено и трябва да поизчистят малко населението... е и преди това да ги разорят.
Мама, където и да си, знай че те обичам безкрайно, липсваш ми непреодолимо и съжалявам искрено, че не успях да те спася!!! Ти винаги си била и ще бъдеш всичко за мен! Благодаря за всичко, горда съм, че ти си моята майка, че аз съм твоята дъщеря и се прекланям пред теб!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 4a2e3c02a9 |
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 38ae7b5a88 |
|
2. Първо, моите съболезнования.
Не знам какво ти е, но ще те посъветвам да потърсиш утеха в Бог. В забързаното ни ежедневие, често забравяме, че сме смъртни, че от живота никой жив няма да излезне. Твоята майка е жива в теб и чрез теб, имала си късмет да я познаваш, но не бива да намразваш света заради нея.
Не, мила, лекарство за рака НЯМА. Не си мисли, че си могла да направиш нещо, че е виновно обществото, държавата. Ако имаше лекарство за рака и теорията ти е правилна, богатите и известните нямаше да умират от тази коварна болест - Звездата, изиграла Спартак е мъртва http://www.cosmopolitan.bg/po-sveta-/pochina-zvezdata-ot-spartakandi-uitfijld.html, Стив Джобс в момента умира от рак, Патрик Суейзи умря....
ВСИЧКИ УМИРАМЕ, ТОВА Е ИСТИНАТА. Ако не е от рак, ще е от нещо друго. Трябва да бъдем готови. Знам, че е трудно да загубиш майка си, но е в реда на нещата ние всички да загубим родителите си. Би било твърде жестоко те да видят как ние умираме. Средно положение няма. Майка ти си е отишла с мисълта, че ти оставаш след нея.
Не превръщай спомена за нея в горчивина, мислейки, че е имало лекарство и т.н. - не, няма. Приеми това. Приеми също, че всички умираме. Това е животът! И въпреки това - той е чудесен. Имаш един, майка ти е изживяла своя - тя би искала и ти да го направиш.
П.П. Живея в много богата държава, която се слави с най-доброто си здравеопазване, и тук всеки ден умират хора, и тук всеки ден умират хора ОТ РАК. Деца умират, да - такива, за които се опитват да ни внушат в България, че има спасение, ако имаш 1 милион евро, събрани от СМСи. Не, няма спасение. И тук няма спасение за раково болни в последен стадии, за болни деца от рядки болести, за болни от левкимия. Това е животът - и богатите трябва да умрат.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 2435466d26 |
|
3. Съжалявам за загубата ти. Тук думите са излишни, но ще кажа само едно нещо- от теб се изисква да продължиш напред и да бъдеш силна. Сигурна съм, че това е нещото, което твоята скъпа майка иска единствено...
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: dedbffd17b |
|
4. Боже, колко мъка има по този свят, Боже... Моите съболезнования.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 6d1e8d9af0 |
|
5. Болката от загубата на близък човек наистина е огромна. Трудно можем да забравим скъпия и любим за нас човек, но той остава да живее в мислите ни и в сърцата ни. Не можем да променим нещата, колкото и да ни се иска. Просто трябва да се научим да приемаме нещата, които ни се случват! Един умира, друг се ражда, това е неумолимият ход на живота. Майка ти със сигурност също много те обича и тя би се радвала на твоето щастие и на твоите успехи! Животът продължава, трябва да превъзмогнеш страданието и да продължиш напред! Ти си вече тази, която ще се изправи пред предизвикателствата на живота! Живей достойно и истински! Ако майка ти сега те гледа отнякъде, да знаеш, че тя винаги ще те подкрепя във всичко, и че винаги ще ти дава сили и опора! Затова. смело напред!
|
...
преди: 13 години, 4 месеца hash: 09e22019bf |
|
6. Мило момиче, ти ме разплака! Животът често е много, много несправедлив. Това, че времето лекува е и изтъркано и не е вярно. Да мъката ще позатихне, но винаги ще я носиш, както и обичта към майка си. Преди много, много години моята баба, която ме е отгледала се разболя от рак и докато лекарите разберат какво е умря. А казват, че е можело с операция да се оправи. Вече минаха повече от 30 години и аз все още изпитвам тъга и съжаление, че я няма. Представям си какво бихме си говорили, как би се радвала на моите деца и още много подобни неща.
Има хора, които имат много лоша, несправедлива съдба. Мой роднина загуби жена си само на 38 г. също от рак. Синът му беше неговата радост, гордост и утеха. И когато момчето беше на 20 - загина при жестока катастрофа, въпреки, че само се возеше в колата, заедно с още трима млади негови приятели и роднини. Човекът се срина. Продължи някак да живее и накрая почина с мъката си. Има и много други подобни примери. Просто живей със спомена за майка си и се опитай да мислиш, че тя е някъде там горе и винаги ще те обича и пази.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 616c4f3326 |
|
7. Не се предавай!
Сигурен съм, че твоята Майка не би искала това. Напротив - би искала да си щастлива, да учиш(ако все още го правиш).
Спомни си какво друго иска и го постигни ЗАРАДИ НЕЯ!
Направи нещата която тя би искала да направиш за теб! Съсъ сигурност ако те вижда би се зарадвала за теб!
Като прочетох това всичко разбрах колко тясна е била връзката ви, със сигурност и от двете страни!
Не се предавай! ТЯ НЕ БИ ИСКАЛА ТОВА!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: cca6446c22 |
|
8. Сигурна съм, че и тя би се гордяла с теб! Помни я винаги!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: b3cba75bca |
|
9. Съжаляявам мило момиче за загубата ти, и това, че тя винаги ще ти липсва и нищо не ще я замини... Усмихни се дори и да боли и сълзите ти в очите не ще спомена за нея да замъгли.. Живей живот подарен ти от нея и не тъжи, защото тя сред теб ще кражи и сама не ще те остави : ЗАПОМНИ...
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 2d6899b953 |
|
10. Съболезнования и от мен.
И аз се сблъсках (донякъде ) с твоя проблем преди 5 години. Но за моя радост маята майка се пребори и сега се радва на внуците си (моите деца ). Знам какво е да гледаш майка си болна и да не знаеш дали ще оцелее. Да не иска да ходи в тея мизерни онкодиспансери, пълни с ревящи баби, но ходи. Разбирам какво си преживяла и за щастие твоето и нейното страдание не са били заплатени с радостна вест.
Аз се обвинявах, за лошия си пубертет и т. н. , много е тежко.
Можеш да се опиташ да бъдеш като нея, но не и да загърбиш живота. Успех и мн съжалявам :(
|
...
преди: 13 години, 4 месеца hash: 2d6899b953 |
|
12. от 10. Извинявай, написала съм за щастие вместо за съжаление. Наистина съжалявам, просто темата е тежка и за мен и ми е трудно да се съсредоточа.
модератор - промених го в коментар 10.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 1549a6efa9 |
|
13. Моите съболезнования, мила знам че болката ти е огромна но майкати където и да е сега ще се радва ако си щастлива знай че в трудни моменти тя ще е до теб макар да не я чуваш и виждаш ти ще я усещаш а и не се отчайвай ще дойде ден и ти ще отидеш при нея и отново ще сте двете!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 8ec02fbd2a |
|
14. Прегръщам те, мило момиче! Друго незнам какво да кажа!
В момента плача с теб!!!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: e04bff7004 |
|
15. Бъди силна, тази болка е жестока, познала съм я два пъти с най-близките- членове от семейството. И тази болка ме научи на една, бих казала, моя сентенция, породена от горчивата ми съдба: ''Смъртта ни разделя, но пак тя един ден ще ни срещне със скъпите за нас хора. ''
А остатъка от живота си до този наш последен ден трябва да опитаме да изживеем мъдро, оптимистично и в полза на останалите наши близки, на които също сме нужни. Да опитаме отново да бъдем щастливи.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 3c5953bc61 |
|
16. Моите съболезнования! Каква силна обич имате между двете! Знай, че тя е до теб. Купи си книгата Следите на душите, има я в момента на книжния пазар. Препоръчах я на моя приятелка, която загуби баща си и тя намери утеха. Аз лично вярвам, че има нещо отвъд и нееднократно съм получавала доказателства за това. Майка ти много те обича. Ти продължаваш да си нейното дете, а тя твоята майка. Наистина била е много млада, аз съм само няколко години по-малка от нея. Имали сте силна връзка, обичали сте да споделяте заедно, да се разхождате, да пиете кафе, може би? Можете да продължите да го правите, но по друг начин. Общувай мислено с нея. Болката ти е силна, мила, и имам чувството, че книгата ще ти помогне.
|
...
преди: 13 години, 4 месеца hash: cf1b151626 |
|
17. Много съжалявам. Преди години моят татко си отиде на 44 от рак. Боже колко време мина и пак така ме боли. Всеки път когато помисля за него и плача. Искам си го тук при нас.
Знам през какво сте минали и как боли.
Но помни твоята майка иска ти да продължиш напред. Тя не си е отишла напълно. Тя е част от теб или по - скоро ти си част от нея. Ти имаш нейните очи, нейните черти... Ни си нейното дете. Продължи напред заради себе си и заради нея.
Болката винаги ще е с теб, но защото си я обичала и не си я забравила.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 1d5293ce40 |
|
18. Живота е един гаден, долен и несправедлив свят. Само като виждам гледам и чувам колко гадни и лоши неща има на земята направо стомаха ми се преобръща.
Затова хора спрете да се карате помеждуси, спрете насилието, спрете войните. Живота е много ама много кратък, и във този ужасен свят във който живеем не искам да виждам ЗВИСТ, ОМРАЗА, НАСИЛИЕ, ВОЙНИ, това са нещата които ние хората можем да променим.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: e311f250d4 |
|
19. Животът е хубав. Авторката е имала прекрасна връзка с майка си и много я обича. Ето това е... Просто тези неща не траят вечно. Съхранявайте хубавото и не допускайте огорчението в сърцата си, защото в България има много поводи да се отровим духовно. От нас зависи да няма завист и омраза, хайде - за войните е по-сложно, там има и интереси. Колко от нас помагат на хора, които им завиждат и злословят срещу тях? Много малко. Аз самата се боря със себе, защото наскоро попаднах в такава ситуация. Вместо да си го върна тъпкано, по стар български обичай, подадох ръка и не съжалявам.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|