Родителите ми не одобряват приятеля ми
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 1614 пъти
Здравейте. Аз съм жена на 21 години.. Ще започна така... От 4 месеца имам приятел, който също е на 21 години. С него се запознахме още преди 2 години и аз от тогава го харесвам, но навремето нещата между нас не се получиха понеже тогава бях много срамежлива и не смеех да му призная за чувствата си,но имах чувството, че и той ме харесва ,но както и да е.. Е, вече сме заедно от 4 месеца и нещата между нас вървят страхотно. Прекарваме повечето си време заедно, обичаме се, забавляваме се и така. Още след като тръгнахме той ме запозна с родителите си и те много ме харесаха, особено пък майка му. Държат се много мило с мен, в началото се притеснявах, но вече свикнах с тях и сега дори с майка му пием кафе заедно, говорим си за много неща и като цяло родителите му се държат с мен сякаш съм им дъщеря, дори когато съм му на гости утях ми казват да се чувствам като удома си...Много са мили и добри и много се радвам, че ме харесват, защото и аз много харесвам такива позитивни хора като тях. А дори и един ден също така ме запозна и с баба му (майката на майка му) и тя също ме хареса. И така след време и аз реших да го поканя вкъщи на вечеря и да го запозная с нашите. Една вечер той дойде вкъщи, запознаха се с нашите, те му задава много въпроси, което според мен е нормално, а той отговори на всичко честно... Всичко вървеше нормално и стана време той да си ходи, а аз го изпратих и след това се прибрах вкъщи. Нашите ме извикаха при тях и ми казаха, че той не е за мен и ще е по-добре да се разделим ...И сега ще ви кажа защо. Те ми казаха, че не го харесват, заради това, че изглежда, че не е от богато семейство, че няма кола и книжка (но пък за сметка на това кара мотор, само да вметна), не им харесва факта, че живее в село и ще кажа защо ... Той живее в едно село, което е близо до нашия град и си е към нашата община, но в това село повечето хора са турци и роми и родителите ми го помислиха за такъв като разбраха, но разбира се има и българи. Той си е чист българин, не е нито от ромски произход, нито от турски, нито пък родителите му са такива и двамата са с български и нормални имена, също така и той... Ако бяха такива аз щях да разбера и нямаше да се занимавам с него. Но родителите ми си въобразяват, че това, че живее в такова село, значело, че и той е такъв ,това са пълни глупости ..в нашия град също има и роми, и турци, (та то навсякъде ги има) и по тази логика какво ? Значи, че и ние сме такива ли? Аз нямам нищо против нито ромите, нито турците, но ние сме българи, както и приятелят ми също.. Родителите ми винаги са искали да имам богат мъж, който има всичко и смятат, че приятеля ми не е такъв и затова не го харесват. Казват, че това уж е за мое добро, за да живея както заслуважам, а не да мизерствам и да се чудим от къде ще ни стигнат парите ..Аз съм от богато семейство, е разбира се родителите ми не са кой знае колко богати, не са бизнесмени, но карат скъпи коли, имаме си вила, имат пари за всичко, поискат ли да отидат някъде на почивка и отиват, от нищо не се лишават и така. Аз никога не съм гледала дали един мъж има пари или коли, не съм меркантилна, въпреки това, че родителите ми се опитаха да ме направят такава. Родите ми просто искаха аз да се омъжа за някой богат мъж, богат поне колкото тях, поне да си има собстено жилище, кола и добре платена работа. Приятелят ми не е от бедно семейство, неговите родители също имат коли, живеят в голяма къща, утях е много хубаво обзаведено, така че не може да се каже, че са бедни. А родителите ми говорят без да знаят, обясних им всичко, дори им предложих някоя вечер да поканим и родителите му на вечеря вкъщи, а те казаха, че няма смисъл, че той и без това не е за мен и да се разделим .. Стана ми много гадно, дори се разплаках, не очаквах, че ще стане така, защото попринцип родителите ми са страхотни и винаги са се държали добре с мен ,а сега не мога да ги позная.. Не искат да съм щастлива ли? А дали е възможно да ревнуват от приятеля ми, понеже досега не съм имала сериозна връзка и те го знаят, не съм се отделяла от нашите и винаги съм била вкъщи при тях.. Досега не съм ги запознавала с друго момче, това беше първият път и ето какво се случи.. Все още не съм казала на приятеля ми и не знам как да му кажа такова нещо, знам, че е неприятно и не искам да се чувства зле. Аз много го обичам, влюбих се в него още преди 2 години, дори той беше първият ми интимен партньор, защото просто му се доверих и само с него се почувствах готова. Той вече иска и да живеем заедно утях, родителите му също искат, както казах, те много ни се радват. Аз също бих искала да живеем заедно и единственото нещо, което ме спира е неодобрението на родителите ми. Приятелят ми е наистина страхотен човек, много е мил, добър, работи, изкарва си парите сам, има възпитание.. Той не е като повечето момчета на тези години, не които пият и се дрогират, които се правят на големи гъзари и биячи и такива, които се занимават с малолетни момиченца. (защото аз познавам много такива момчета на нашите години, но той не е нито едно от тези неща)... Вече измина 1 седмица, откакто го запознах с нашите и те все още са на същото мнение за него. Как да ги разубедя ? Вие на мое място какво бихте направили? Да, пълнолетна съм и нашите не могат да ме спрат да правя, каквото си искам и нямат право да ми се бъркат.. Но аз искам и те да харесват приятеля ми, така както неговите родители ме харесват. Вече много пъти говорих с тях за него, но това не дава резултат за момента и ми остава само да се надявам. Много обичам родителите си и ги уважавам, но не може тяхното неодобрение да ми пречи да бъда с мъжът, когото обичам...Той се държи прекрасно с мен, обича ме , а има момчета, които са се държали кошмарно с мен ...обиждали са ме, послягали са ми, дори са ме удряли, тормозили са ме ,заплашвали са ме и какво ли не.. Не е ли по-добре да бъда с него, отколкото с някой такъв? И какво, ако е богаташко синче, след като налита на бой, пие, употребява наркотици и се мисли за много велик. Аз не искам това, ..как да го обясня на родителите ми? Не искам друг, искам него, никога досега не съм се влюбвала така и за толкова дълго време ...Започнах да си мисля, че те просто ревнуват, както казах те са доста привързани към мен, прекарвали сме много време заедно, а и освен това аз съм единствено дете. Приятелят ми също е единствено дете, но родителите му не се държат така, радват се, че е щастлив с мен. Дори да се преместя да живея при приятелят ми няма да загубя близостта с родителите ми, а и все пак той живее в село, което е на 10 км. от града така, че пак ще мога да се виждам с родителите ми, дори всеки ден мога да ходя да ги виждам, все пак ще съм само на 10-15 км от тях, а това е нищо ,нали не заминавам на другия край на света, така че няма да е проблем. А и защо да не живеем заедно, макар и с техните, това ще бъде до време ,след като връзката ни премине в по сериозен етап ще се изнесем само двамата, все пак не сме деца и нищо не ни спира да живеем заедно. Знам, че звучи малко прибързано да се нанеса утях, на мен също ми е неудобно, но все пак той даде идеята, а и родителите му също казаха, че ще се радват да живея с тях, както казах майка му вече ме приема като дъщеря, а може би и като снаха бих казала... Аз бих взела това решение, защото много го обичам, още като се запознахме се влюбих в него и за мен е цяло чудо, че нещата между нас се получиха, макар и не веднага. Все пак не съм спала с друго момче освен с него, гордея се с това, че не съм имала сериозна връзка преди да срещна него и реших, че ще пазя за него. Той наистина е най-милото момче, което съм срещала, грижовен е, добър е, много работливо момче, възпитан е, кара ме да бъда спокойна и щастлива, прави ми комплименти, иска да прекарва цялото си свободно време с мен и затова иска да и да живеем заедно, за да не се разделяме.. Какво повече може да се желае от един мъж ? Не знам родителите ми кое не му харесват... Моля Ви, дайте ми някакъв съвет какво да предприема ? Дали, ако родителите ми видят, че се обичаме и сме щастливи ще го приемат с времето? Много бих искала да стане така..за мен тяхната подкрепа е най-важна. Вие какво бихте направили, ако сте на мое място ? Какво мислите за тази ситуация? Моля, дайте ми някакъв съвет, защото затова съм тук. Аз просто искам всички да сме щастливи и с времето да станем едно голямо семейство. Много съм объркана и не знам за кое по-напред да мисля.. Аз искам ли да отида при него - ще отида... родителите ми нямат права над мен, пълнолетна съм и не могат да застанат на пътя ми, но аз не искам да става така. Много ги обичам, но обичам и прияте си, ако и за в бъдеще се обичаме така, искам да създадем семейство и да се оженим.. Да, знам, че още е рано за семейство и деца,като взмем в предвид времето,от което сме заедно и че има още много неща пред нас, но аз просто го давам като пример, а и ние също все още не искаме това. Извинявам се, че стана малко дълго, но просто исках да обясня всичко. Ще се радвам да чуя вашите съвети. Благодаря !

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 6 месеца hash: 632bf012c0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Искаш да живееш с него, но с парите на мама и тате и у неговите родители на село. Порасни, стани самостоятелна, издържай се сама с изработеното от теб. И в никакъв случай недей да живееш у тях. Иначе скоро ще пишеш пак, за да се оплакваш пак, но от момчето и родителите му. Ако утре се разделите, но си с дете, пак ще увиснеш на издръжката на твоите родители. Твърде рано е да си играеш на семейство. Поне походи с него известно време и стани финансово самостоятелна.

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: df91d8dc7d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Първо, недей да ходиш да живееш при родителите му. От личен опит ти го казвам - свекърите бяха много мили и добри с мен, “приемаха ме като дъшеря”, прекарвахме много време заедно. НО след като се нанесох да живея в тяхната къща, макар на отделен етаж, нещата се промениха коренно - идване неканени по всяко време, бъркане по шкафове, из бельо, дрехи, покупки, злобни коментари, интриги, изисквания мъжът ми да яде при тях, а аз да си ям сама горе… Много си млада и наивна още. Много хора с опит като мен могат да ти споделят подобни истории. Има и добри хора, но са рядкост. Ако свекърите не са от тях, нищо не им коства да се преструват няколко месеца колкото да те прилъжат и след това да се опитат да ти стъжнят живота. Дори и да нямат задни мисли, винаги е най-добре младото семейство да е отделно. Ако ще си играете на семейство, трябва наистина да покажете самостоятелност и независимост, възможност да се издържате сами. Относно твоите родители - изключително меркантилни са. Какво очакват от мъж на 21 години? Аз съм жена над 30 години на висока позиция, с доход много над средния, апартамент на ипотека, не се лишавам от нищо и се скъсвам да пътувам въпреки Ковид. На 21 години живях на общежитие и ядях филии с пастет и в студенстки стол в луксозните дни. За сравнение, Родителите ми са от хората, които ги мързи да работят, правят деца, за да има кой да ги гледа на стари години и не се интересуват в каква мизерия живеят децата им. Не важно от какво семейство си и имат ли родителите ти пари. В крайна сметка те са си техни и ти няма да разчиташ цял живот на тях да те издържат. Важното е да имаш цели в живота, да си амбициозен и да ги следваш. Това момче учи ли? Работи ли? Има ли амбиции да се изнесе от къщата на родителите си? Това е много по-определящо.

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: 094dabb92b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   №1 е прав! Грешка е да заживееш с него, ако се пренесеш у тях от теб ще се очаква да переш, готвиш и шеташ поне на вас двамата, ако има отделен етаж за вас, което е нормално за "бедните" семейства, като направиш някъкав десерт да почерпиш и свекърите, тоест да ги нагостиш с храна сготвена от теб. А ти надали си свикнала да живееш по този начин и да се грижиш не само за себе си, а и за друг човек и да въртиш къща и отделно да работиш в някоя фирма. Едно е да идеш за малко на гости, съвсем друго е да се пренесеш у тях. Нима мислиш че майка му ще е съгласна дълго време тя да продължи да готви и шета, а вие само да ядете, спите и да си се гушкате? Колкото и да те харесва майка му, тя няма да е съгласна да ти пере, готви и чисти, като прави майка ти за теб, даже ще трябва да поемеш и грижите за приятеля си. Досега колко пъти си белила картофи и си готвила манджа? Всяко удоволствие води със себс си задължения, няма как да получиш само удоволствието да не се разделяте вечер, към това има и бонус, да постелиш чаршафа ви и после да го изпереш, да минеш прахосмукачка като го изпратиш на работа и да го посрещнеш с топла вечеря. Свекърва ти дори много да те харесва нняма да е съгласна да ти бъде слугиня. Родителите ти знаят добре как са те свикнали да живееш, поръчвайки си готова храна от заведения и някой да ти пере и чисти, затова не са съгласни да идеш в бедно семейство, защото са наясно че това момче не може да ти предложи животът на който си свикнала. Когато осъзнаеш че няма да живееш по начина по който си свикнала ще се тормозиш психически и физически, родителите ти не искат да се тормозиш, те виждат по далечното бъдеще на тази връзка, това е.

 

...

горе^

преди: 2 години, 6 месеца hash: 2d7db902f8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Пишеш се жена, ама си с детски акъл още. Малко познаваш живота, личи си, че не си се отделяла от вашите, не си се издържала сама, въобще си едно пиле от гнездото, което мисли, че всичко, което хвърчи се яде. Наивността ти е очевидна, не искам да те обидя, но в теб говори само емоцията, а човек трябва и да влага разум във всичко. Не става дума за меркантилност. Ти виждаш само добрата страна, но всичко и всеки има и обратна, идеални, перфектни неща и хора няма. Предстои ти да видиш и негативите, дано не са много. Не ти препоръчвам да живееш при ничии родители. Казвам го от опит- живяла съм и със свекърва и с моите родители, уж всичките бяха ок, но накрая излязохме на квартира. Най-добре е да бъдете само двамата, независими от никого. Ако нямате собствени поне относително стабилни доходи, не сте готови за семейство и деца. На 21 г приоритет трябва да ти бъде да учиш, да си намериш добра работа, също и той, не да чакате на родителите- дават ли ви пари. ще ви се месят. Въобще, съветът ми е да не бързаш със семейните игри, че да не стане играчка- плачка. Иначе обичайте се, любете се, попътувайте, но работете върху развитието си като личности.

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: 2226bb6715

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Родителите ти искат да следваш, да се развиваш, да имаш бъдеще, а не да им тръснеш внуче след една година и да се чудят, кое дете да гледат първо, тебе или него. Майка му те била гледала като собствена дъщеря, мило момиче, много си наивна! Ти имаш само една-единствена майка и само за нея на този свят си и винаги ще бъдеш най-любимото и най-скъпото същество на света. Не обиждай майка си с подобни лекомислени сравнения! Дали си в състояние да различиш лицемерие от искреност, наистина ли чак толкова те е харесало неговото семейство или си дават сметка, че ти си много добра партия за сина им, от по-заможно семейство, една на мама и на тати, градско чедо, идеалният трамплин, който да изтласка синчето им от село. Макар и с български имена, турците имат специфични черти, които заради житейския им опит, родителите успяват да различат, а ти не. Съжалявам, но много прибързваш с решението да живееш заедно с този човек и дори при родителите му. Това е голяма грешка! Походи с него поне една година, опознай го добре и едва тогава мисли за съвместен живот, но в самостоятелен дом, без родители и без други роднини. Има нещо много обсебващо в това, млад мъж да предложи след 4 месечна връзка съвместно съжителство в дома на родителите си. Говори и за патриархален, дълбоко провинциален манталитет. В момента разсъждаваш повече с емоциите си, отколкото с разума си. За съжаление мисля, че родителите ти са прави и се опитват да те предпазят, но човек, докато не си счупи главата сам, не разбира. В крайна сметка ще плачеш пак на тяхното рамо, но ако искаш сълзите да са малко и за кратко, в никакъв случай не ходи да живееш при него с родителите му. Всяко момиче минава по този път и първата раздяла най-много боли, но по-добре да я има навреме и си свободен човек, а не коагто се появят и деца.

 

...