Споделена история от Семейство |
Мисля, че се сривам психически.
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1359 пъти
Ще обясня накратко. Мъж на 20г. съм и страдам от социална фобия, социална тревожност, не знам как се нарича точно. Не мога да общувам с хора, или поне с определени. С момичетата е много по-зле. Не съм имал сериозна приятелка до сега, поради причината, че не знам какво да говоря и блокирам, притеснявам се. Имам много ниска оценка за себе си.
Същността на проблема - Днес се подстригах първи номер за пръв път, нашите видяха и баща ми започна : "Аз ако те оставя за малко виж до къде стигаш, аз гледам да те вкарам в правия път, ти си пълен шматка, хвани си момиче, като малко дете си, детски акъл.... " и още неща, които ме карат да се чувствам много гадно, защото все пак съм на 20г, а ми се налага да слушам такива неща всеки път. И това се случва често, поради други такива причини. Дадох пример само, като малък винаги са ме държали из късо и не са ме пускали на всякъде, докато моите набори не бяха така. Дали това е причината, че не мога да общувам, че съм израстнал затворен? Аз ли бъркам, в мен ли е грешката, много съм объркан и направо не знам какво да мисля и къде вървя.
|
