Споделена история от Семейство |
Мразя свекъра и свекървата...
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 8156 пъти
Здравейте приятели! От доста време се каня да ви пиша и да ви помоля за съвет... аз съм момиче на 19 години.. историята ми е такава: всичко започна на 26. 07. 2010 г. тогава с настоящия ми съпруг станахме гаджета. Всичко стана много набързо, паснахме си и една след няма и два месеца се сгодихме.
Бяхме решили сватбата ни да е на 17. 09. 2011 г но и двамата искахме детенце, чувстахме се готови, колкото и да не ви ся вярва за годините си( той е на 23). За това време живяхме у тях при неговите родители, но имаше факти поради които не можах да издържа (ако някой го интересува какви нека каже, ще обясня).
На 15. 11. 2010 се преместихме при нашите и оттам започна спокойствието. След като съобщихме че чакаме бебе всички уж се зарадваха, но предложиха да изместим сватбата за май месец. Ок, съгласих се, въпреки че не изгарях много от желание.
Започна подготовката, лично от мен и мъжа ми, но в един момент започнаха проблеми за пари, те нямали... е, как, та нали те се биеха в гърдите, че имали възможност, имали пари да направят сватба, е, да, но защо да го правят като не сме у тях и няма да отгледаме детето си в тяхната къща? Да не забравяме че бях бременна и на мен ми беше много трудно да приема това което се случваше.
Дойде февруари месец, една вечер с мъжа ми и сестра ми отидохме до тяхните и още пред вратата гледам чужди обувки, т.е. на бившата му приятелка. Той каза че няма да влезне, аз му казах че ще влезе заради мен. Влезнахме, държах се много мъжката, не продумах дума, но като тръгвахме, на вратата не издържах и се разплаках.
Милата ми свекърва като влезнала вътре започнала да обяснява какви циркове съм била направила аз и т.н. На следващия ден аз разбирам, че по мой адрес са говорени какви ли не глупости: аз не сам била никоя да казвам кой ще ходи у тях и кой не; не ме зачитали за човек, всичко правели заради мъжа ми, защото им бил син; дори разбрах че на нея са се обадили да я предупредят че вечерта ние ще минем за малко, да не вземела да се почувства гадно, а на бременната им снаха защо никой не се обади???
Както и да е! Аз бях много подпалила и се свързах с въпросното момиче по фейсбук и я питах директно какво цели (пропуснах да кажа че най-нахално им викаше мамо и тате пред мен)... тя ме засипа с глупости, които те са и наговорели. Започна да ме упреква, че съм била спряла да уча, за да работя по заведенията (без да знае как се е стекъл живота ми, моя и на моите родители, и съм го направила, защото съм нямала изход и да кажа, че си завърших образованието, макар и задочно с много добър успех)...
След това с тях имаше кавги, не си говорехме две седмици и накрая заради мъжа ми си затворих очите и се отдадох на подготовката за сватбата ни, не можах да бъда абитуриентка, но поне исках незабравима сватба Проблемите не закъсняха, звънене по всяко време на денонощието, притеснения, треперения дали изобщо ще има сватба... на 30. 04. 2010 половин месец преди събитието в 12 часа вечерта звъни свекърва ми и обяснява как нямали да им стигнат парите... та те бяха дали по-малко и от моите, как така?
И накарах мъжа ми да попита какви са им разходите... започнаха: ремонт на стълбището, облеклата им и на брат му, ужас...
Аз започнах да плача, защото нямах сили вече да се боря, взех да треперя и реших да отида и да поговоря сериозно с тях, нашите ме видяха и те дойдоха с нас в 12 и 30 посред нощ. Отидохме аз трепереща, бременна в 8 месец, но те са глупави хора и с тях на една глава не може да се излезе.
Накрая им поставих директно въпроса: ще си направят ли сватбата на сина или да търся пари да я направим. Тогава тъй като баща му си беше поканил всички приятели се би в гърдите, че сватба ще има... мъжа ми ме помоли да потърпя още малко. Два дни преди големия ден баща му беше зле и го закараха в болница. Казаха му, че е прекарал лек инсулт на крак, но трябва да остане там поне 3-4 дни и съответно да пропусне сватбата, така и стана.
Сватбата мина, проблеми след това сме имали само на теми: свърши това, направи онова, а всъщност си имат и друг син, който по половин ден си е у тях и е сам и може да свърши работата, но те са свикнали мъжа ми да опъва, но неееееее, стига вече, той си има семейство и дете, което те много "обичат".
Аз изпитвам буквално омраза към тези хора, които за една година ми съсипаха живота.
Сега уж се държат добре, може би поради това че искат да виждат детето и спазват приличие, но не мога да забравя онова, което ми сториха и не мога да се пречупя и да бъда мила с тях.
Как да постъпя, при положение че не искам дори да се виждам с тях, но мъжа ми иска детето да расте с две баби и двама дядовци, едните от които пет пари не дават за нас, нито веднъж не са ни попитали дали имаме нужда от нещо?
Спирам дотук, някой ако има нужда от още информация ще дам, само кажете за какво. Благодаря предварително за съветите
|
