Споделена история от Семейство |
Как да се справя
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1300 пъти
Здравейте! Историята ми е много дълга и ако не ви се чете, моля спрете дотук. Имам проблем с родителите си. На 4 години ми дадоха четката и ми казаха, че съм жена и трябва да чистя. Както и да е, не съм мързелива, но проблемът е, че ми се караха като уча, защото на жени не им трябвало да са учени, а да са само добри домакини. Постоянно искаха и искат да се занимавам с домакинство. Когато съм болна не прави изключение. Болна, с бъбречна криза на легло идват и баба ми направи ми кафе нищо, че не са здрави, а аз умирам от болки. Най не понасят крясъците. Постоянно ми ровеха из нещата, постоянно или трябваше да домакинствам или да работя на полета, постоянно ми се повтаряше, че както те са ме отгледали така трябва и за да ги гледам на старини. Нямаше време кога да уча, ставах в събота и неделя по-рано, но се проверяваше дали съм станала и ако не станех в събота и неделя към 7, то някой път и по лампата ме разбираха и идваха да я изключат. Това, че нямаше кога и къде да уча ме убиваше. Постоянно ми влизаха в стаята. Работят на 4 часа и имат прекалено много свободно време, парите поне като бях ученичка джобни нямах, затова в десети клас се хванах на работа. Те бяха против, защото така хората ще си мислят, че не се справят, но то си беше точно така. Откакто започнах да работа си имам собствени пари. Когато дойде време за университета се преместих на другият края на България при другата ми баба. Тя ми даваше всичко и не искаше всяка свободна минута да домакинствам. Денят на моето заминаване беше моята свобода. Въпреки, че като бях при тях постоянно ми се казваше, ч съм финансова тежест и че нищо не върша в домакинството при все че вършех всичко като избягах оттам и последва "върни се няма коя да върши домакинската работа. Дойде време за университета- преместих се при другата ми баба в другият край на България. Те още от началото като са видели мама да мие на чешмата в двора през зимата чинии са решили да си я вземат, дядо постоянно е казвал "ние излишно дете нямаме". Като им се озъбя за нещо защото на края взе да ми дотяга"ама ние толкова много сме направили за теб, а ти как ни се отплащаш". Накрая им казах като съм болна да не ме занимават с домакинство, защото тях ги мързи. Връщат се в 1 часа от работа и се чудат какво да правят и ме натоварват мен с всичко, говорят ми за проблеми с работата си все едно аз си нямам мои и не ми оставаше време за учене. Постоянно ме критикуват как съм облечена. При баба беше друго. Баба ме хвалеше как всяка неделя чистя, оставаше ме да спя до когато си поискам, хвалеше ме, че готвя и дори каза, че много помагам в домакинството, за разлика от родителите ми които постоянно казваха на другите, че съм ужасна дъщеря и нищо не правя за тях. Та така да се върна на студентските ми години---бяха вай-хубавите ми години в живото. Баба ми разрешаваше да се виждам с приятели, не беше като при родителите ми от училище вкъщи и на полето. Баба ми разрешаваше да каня гости вкъщи и много ме хвалеше пред другите хора, даже викаше "аз не знам вашите какво искат". Брат ми още живее с тях. Гледат го като писано яйце, вече завърши висше, но не работи и никой не го намира за проблем. В домакинството и на полето също не помага. Тежи 110 килограма, родителите ми също са дебели, защото ходят навсякъде с кола, за да пестят време за къщата тоест да преглеждат как са подредени чиниите и дрехите, дали чиниите са измити като хората. Когато стане време за разходки" ама какви разходки, дрехите не са подредени по цветове в гардероба. Баба преди ме защитаваше, но почина. Казвам им да се движат, но не всичко е по график заради дома чистене по три пъти на ден и вече ще се побъркам. О, забравих да кажа, че през две седмици идват при мен. Няма лошо, но направи ми масаж, изчисти. Всеки разговор с мама е как се чисти. Значи те живеят на другият края на България, но идват на всеки две седмици с колата, някой път ми казват в 9 вечерта, че на следващият ден ще идват. Преди време бях останала без работа, бяха викове, крясъци, че съм мързелива. намерих си работа на 8 часа, много добре платена. Работата ми доставя удоволствие, не я възприемам като работа на компютър е. Ходя с удоволствие на работа, в момента работи от вкъщи де. Ами не харесваха предната ми работа, не харесва баща ми и тази и ме кара да напусна. Знаела ли съм аз какво им причинявам. Моля Ви, кажете ми да напусна работа, която ми доставя удоволствие и да угодя на хората или да я работа и да угодя на себе си и да ги нараня. Работа, която те ми предложа в малкият град Х не ми харесваше. Като цяло не искам да напускам. Постоянно ми казват, че съм мърлячка, но не знам как да им обясня, че като работя на 8 часа се изтощавам. Работа на 8 часа не е като работа на 4 часа. Да, баща ми ми предложи работа в неговата администрация, но е държавна служба, но щяха да ме назначат, обаче аз избягах при баба и не отидох да си подам документите. Преди да остана без работа работих на три места. Бях мега изморена, нямах сили за нищо и исках един месец да си почина. Брат ми като е без работа нито дума за него. Отговорът "той е мъж и може и без работа да стои". Храната харесват супер нездравословна само някакви меса. Хвалят братовчедката, че е заклала на село 10 кокошки много бързо, аз не мога да коля кокошки. Не, от малък град са, не сме от село, но братовчедката е на село. Полето за което говорих е вилно място, което беше продадено след като аз заминах за другият края на България като доводът беше, че няма кой да го работи. Сега пак дойдоха, аз си сложим ваксина срещу корона вирус и ръката ми така ми се схвана, че не мога да мръдна, вдигнах и температура. Тях това не ги трогна, само направи това, направи онова, седмица след ваксината е, но ръката ми още ме боли. Хора, извинявайте, че ви занимавам, мислите ми са несвързани, но няма на кого да споделя затова споделям в анонимен сайт. Искам да благодаря на създателите, защото като споделя на "приятелите" си и следва "какво ме занимаваш". Така това за което искам съвет е. Както казах те живеят на другият края на България, но идват на всеки две седмици и постоянно гледат в какво състояние поддържам жилището... дали чиниите са измити и няма мръсно по тях, дали някъде из апартамента няма прах, дали в банята е чисто, дрехите в гардероба дали са подредени по цветове. Така това за което искам съвет е скоро ми предстои другата ваксина, знам, че ще имам странични реакции, какво да правя? Те няма да се смилят към мен и пак ще ме карат да домакинствам. На предната ваксина ръката ми се схвана и три дена не можех да си измия чиниите. то с е видяло, че в бъдеще ще трябва и противогрипна ваксина да слагам, защото не си представям как ще се грижа за тях ако съм болна. Просто това за което искам да ми дадете съвет е какво да правя на следващата ваксина аз си мисля да замина някъде и да оставя бележка, че искам да съм из природата след ваксината, защото се чувствам много зле. по принцип не би трябвало да идват тогава, аз ще отида в петък, за да може до понеделник ръката ми да е що годе добре. Уж болките са три дена, но при мен вече 8 дни минаха и още ме боли ръката. Вече започвам да си мисля, че сестрата е ударила някой нерв и е парализирала нещо. Та, благодаря, че изчетохте историята ми,
|
