 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Травма от детството и терапия
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1611 пъти
Здравейте,
Аз съм младеж на 22г. Израстнал съм в "семейство" на разведени родители с всички обичайни съпътстващи проблеми като скандали, живеене от роднина на роднина, станал съм свидетел на грозни и травмиращи сцени. Всичко започна по обичайния начин - майка ни замина за да "имаме възможности" уж само за няколко месеца. Е да, ама не. Замина през 2007ма година и я видяхме пак чак през 2009г. като се прибра....за да се разведе с татко. Е...вече ми е безразлично, никога не споделям с нея нещата, които ме вълнуват и тн. Просто съм свикнал без нея и ми е чужда, но въпреки това поддържаме отношения.
Като резултат винаги съм имал проблеми със самооценка, изразяване на мнение, самочувствие, тревожност и тн. С любовния живот също не са розови нещата. За срам, с момиче не ми се е случвало нищо повече от приятелство. Като цяло се разбирам с момичетата и съм доволен от приятелствата, които имам с тях, но също така трябва и нещо повече, но имам някакъв блокаж. Абсолютно неспособен съм да си създам по-интимни отношения с момиче. Дори не мога да опитам.
От няколко седмици, все по-известен ми става факта, че съм за психолог/психотерапевт. Положението ми се подобрява в последно време, защото чета много по темата и вече съм наясно с тези проблеми, но ми се струва, че за да се преодолее това ще трябва и помощта на квалифициран човек.
Ако някой е минал през подобни неща и има опит, ще се радвам да сподели.
Благодаря
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: a3ce9e1e9a |
|
2. Статистиката показва, че 70 % от хората ка имали тежко детство. Аз също, травми, които осъзнавам, разбирам, но оказват влияние върху настоящия ми живот. Срам, отстояване на мнение, позиция, мачкане от околните.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 4c14fe52b0 |
|
3. Аз също имам травма от детството, на 29 години съм. И съм обвинявала вътрешно и родители, и себе си. Обаче като погледнеш отстрани една такава история като твоята и си даваш сметка как всичко е в главата на човек. Човек сам си гради живота и това зависи от него. Живота е такъв, какъвто сам си направиш и никой не ти е длъжен. Разбира се, не казвам това, за да бъда безчувствена, но просто си е безспорен факт.
Да, травмата от детинство и не само е реално нещо и може да афектира ужасно човек, но е негова лична отговорност да се отърве от нея и да продължи напред.
Или си жертва на обстоятелствата, или си създател на живота си. Всичко е в главата. И колкото по-рано осъзнаеш това и не се изживяваш като жертва, толкова по-добре за теб. На мен ми отне доста време.Но по-добре късно.. :)
Медитирай, тренирай, намери си цели, в които да вярваш и не се отказвай. Цаката на това да успееш в нещо е просто да не се отказваш и да вярваш дори и да има неуспехи.
22 е супер възраст, не я губи в негативизъм :))))
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 805139bd46 |
|
4. Добре е, само дано попаднеш на добър. Случват се такива неща, няма човек с идеално детство. Имал си баща, като момче това е важно, не смея да кажа по-важно, понеже е тъпо, когато нямаш и двамата родители...
|
| преди: 8 месеца, 27 дни hash: ee1ac7e78c |
|
6. Вече си твърде голям за да се оправдаваш с детството.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
