Животът с биполярен
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1141 пъти
Съпругът ми е биполярен. Приема лекарства, но отказва да ходи на психотерапия, защото той не вярва, че е болен. Обикновено казва, че аз съм виновна, че аз го провокирам, но не е така. Наистина е болен, диагностициран е. Имал е много лоши моменти на мания, дори се бяхме разделили, заради глупостите, които направи. Имаме две малки деца. Аз се грижа за всичко, за възпитание, за домакинство, работя, уча. Знам, че трябва да го приема и да се грижа и за мъжът ми, но ми е много тежко, нямам сила вече, а май и желание да се оправим. Понякога имам чувството, че се задушавам. Изморих се аз да бъда силната и да се грижа за всичко. Имам нужда от почивка, имам нужда да се погрижа за себе си! Дори понякога си мечтая за мъж, който да ме обгрижва и аз да съм слабата. Имам нужда да се почувствам жена, да знам, че има на кого да разчитам, да се облегна на силно мъжко рамо...
Знам, че трябва да съм до него и да му помагам, да се борим заедно. Той без мен е изгубен, не знае какво да прави, не може да се грижи сам за себе си. По принцип е добър човек, но когато е в мания е неузнаваем. Твърди че ме обича, обича и децата ни, но когато влезе в мания се държи отвратително с мен, тормози ме, контролира ме, обижда ме, веднъж дори ми посегна. И други неща направи, с които много ме разочарова... И някак охладнях към него. Вече не го обичам, присъствието му ме напряга. Дори в малкото моменти, в които не е в мания или в депресия, ме дразни, нямаме за какво да си говорим, чувствам го много далечен, чувствам се сама! Иска ми се да избягам и да започна живота си начисто... Но съвестта ми не ми го позволява, чувствам дълг към него, че трябва да се погрижа за него, защото няма кой друг да го направи (родителите му са далеч и не искат да приемат, че е болен - за тях аз съм виновна за всичко, което той прави), а и не искам да разделям децата от баща им.
Много съм объркана, не знам какво да правя и как да продължа. Искам да имам здраво и щастливо семейство, но вече изгубих надежда, че с него това е възможно...
От друга страна не искам да остана и цял живот сама, ако реша да се разделя с него. Вярно, че не се сеща за нищо сам, но поне ми помага като му поръчвам да свърши нещо.
Страх ме е и от друго, че ако се разделим той ще превърти тотално. През времето, в което бяхме разделени беше като обезумял и ме плашеше до смърт, преследваше ме и твърдеше, че ако не съм с него и с друг няма да съм. На моменти се усещаше и се извиняваше, твърдеше, че ме обича безкрайно и просто не иска да живее без мен.
Наистина не знам какво да правя...
Ако има и други жени в моето положение, бихте ли ми дали някакъв съвет, вие как се справяте, как намирате сили, останахте ли с болния си и опасен понякога мъж, как решихте въпроса с децата? Има ли шанс да имаме що годе нормален живот с него?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 4 месеца hash: 965a5e5607

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Не е до Биполярното, всичко това е неговият характер, изострен от болестта. Далеч не всички Биполярни са хора без интереси ("нямам какво да си кажа с него"), контролиращи или изявено инфантилни като мъжа ти. Да, в хипомания може да се движат повече, да харчат повече пари, да са конфликтни и ужасни, но работят, борят се с всички свои недостатъци, влизат в положение на половинката си, опора са и не, това не идва от неговото Биполярно, от характера му. Нормалнода искашискаш почивка писнал ти е. След като не иска да ходи на терапия, да се бори със себе си и тази инфантилност, ти поне се погрижи за себе си. Желая ти успех.

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: f0e6f2d7f4

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Ще ти отговоря преди да прочета темата, после ще я прочета и ще реша дали има нужда да коментирам пак. В този живот, независимо сами за себе си, за близък, деца, семейство или професионално, ние полагаме грижи за някого. Животът е около това. Цялото ни общество и всички професии(длъжности) в него. Това не значи, че всеки получава помощ и още по- лошото ако е неадекватна, тя нанася повече щети. Сигурен съм, че ти е трудно, но не мисли, че ще избягаш и там някъде няма друг, за когото трябва да се грижиш. Не се размечтавай. Сега тук е моментът да седнеш и да помислиш колко точно ти пука за човека до тебе. Ако там има повсеместна любов и емоция за мене лично от тука нататъка всичко си струва. Много хора в днешно време бягат при най-малкия дискомфорт. Затова и статистиките за разпаднати бракове са така високи. Заучават ни да имаме високи стандарти и се обвързваме не по любов, а по интереси. Животът е труден. Бъди силна. Ако този човек не те прави щастлива, вратата е там. Но ако поне малко го обичаш и виждаш утрешния ден с по-ясен от неговия поглед, остани. Той има нужда от помощ, с терапия или не, единствената човешка нужда е да бъдем разбрани. А това става от най-най-най-близките ни. Ако не те чувства близка, то никой няма да му е достатъчен. Ако никой не показва разбиране към него, а всички сочейки го с пръст като прокажен му казват знаем как се чувстваш ама ти си проблемът - ситуацията е страшна. А той е самотен. Не забравяй, че някъде там в нас все още има едно детенце, дето има нужда някой да го закриля и обича. Това детенце се проявява и затова психиката му буйства, не му стигат думите да опише как се чувства, винаги е неразбран. Ако води битки с тебе или друг, ти не знаеш битките, които води със себе си ден и нощ. Та в твоя случай трябва да се действа със сърцето според мене. Ако то не говори, хващай чукалата. Но в живота си ние винаги ТРЯБВА да се грижим за някого. Иначе дори ние самите ставаме непотребни и съботни. Така започва едно психично заболяване. :)

 

...

преди: 8 месеца, 24 дни hash: dfa54392e7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер 2 грижим се но и те се грижат за нас.

 

...

горе^