Как да съхраня себе си и детето си,без да полудея... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (110062)
 Любов и изневяра (26516)
 Секс и интимност (12909)
 Тинейджърски (21204)
 Семейство (5667)
 Здраве (8754)
 Спорт и красота (4485)
 На работното място (2664)
 Образование (6811)
 В чужбина (1459)
 Наркотици и алкохол (1020)
 Измислени истории (779)
 Проза, литература (1624)
 Други (16024)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Как да съхраня себе си и детето си,без да полудея...
преди: 5 месеца, 5 дни, прочетена 1245 пъти
Здравейте! От време на време чета историите в сайта и реших и аз да споделя, това което ме тормози всеки ден и не ми дава мира... Ще се постарая да съм максимално кратка. С мъжа ми сме заедно 8г., като преди 6г. се събрахме да живеем. Тогава имах други планове, тъкмо завършвах 2015г. университета, но разбрах че съм бременна... Не беше планувано, даже напротив, но в последствие решихме да оставим детето и да се съберем. Не мога да кажа, че е любовта на живото ми, имах чувства, но не като да искам да споделя живота си с него. От негова страна, мисля че беше същото, имал е жена преди, която по нещата които съм чувала е обичал много, но го е зарязала, за същото за което и аз трябва да го направя...
Глупаво и прибързано решение от моя страна, да родя дете на човек, когото не познавам добре и не обичам, ноо то вече се е свършило.. та, знаех че живее с родителите си и с по-голямата си сестра (42г. ) неомъжена, но не ги познавах лично и не знаех що за хора са... От самото начало ни започнаха проблемите с тях, бъркаха се във всичко, сестра му и майка му все злобееха зад гърба ми, яд ги беше, когато нещо си купувах, правех в къщата, или ако нещо трябваше да се решава, нямах думата... Печки, котлони, перални, всичко по домакинството решаваше сестра му... Мъжа ми работеше на не много доходна работа, но за нас стигаха... По онова време уж заставаше зад мен и им се противопоставаше, свекър ми също, а аз живеех с мисълта, че още не сме свикнали една с друга и с времето нещата ще се оправят.. Е да, ама не... родих с операция, от самото начало се грижех абсолютно сама за бебето, готвех си, перях отделно, всичко сама... но не ми пречеше, дори си ми беше по-добре така... Малко след това свекър ми почина, беше много добър човек и не даваше дума да ми кажат, докато беше жив се имахме с моите родители, идваха при мен, той ги уважаваше страшно много, след смърта му и нашите спраха да поддържат връзка, изобщо не си говорят, моят мъж също не идва у нас и всичко направиха двете змии, те от самото начало не искаха родителите ми... Когато идаваха на гости въобще не се стараеха да ги посрещнат, а ако някой друг им дойдеше приготовленията започваха от предния ден... През годините съм си тръгвала няколко пъти заради тех, разделяли сме се с мъжа ми и пак съм се връщала заради детето, да не е разделено и да има родители, които са заедно... Така съм възпитавана, но вече не се търпи, всеки ден са ядове, караници, проблеми, главоболия... Не сме се карали с моя за други неща, освен заради тях, той започна да застава на тяхна страна и във всеки един спор те са основата... дори да са виновни той ми вика и крещи, дори обижда а на тех не смее да има каже нищо.. Знам, че го правят нарочно, за да ме изнервят, съсипят, да ми отчуждат детето... Преди малкия не искаше да ходи при тях, не беше привързан, предпочиташе моите родители... А сега нещата се обърнаха, настроиват детето ми срещу мен и нашите... От година започнах работа в държавния сектор, доста добре платена, изкарвам три пъти повече от мъжа ми и мога да се грижа сама за себе си, но в повечето време отсъствам от ежедневитео на детето си и това ни се отрази в още по-негативна посока... Сутрин излизам преди то да е станало, понеже пътувам около час за работа, вечер се прибирам към 7, супер изморена и скапана... въпреки това, почвам да готвя, да пера, да чистя и не ми остава никакво време за малкия.. Сутрин леля му го оправя за градинка, а това ме кара да се чувствам отвратително, постоянно му говорят против мен и родителите ми, то започна да не иска да ходим при тях, да не иска да излиза с мен, а с леля си, казва ми че не ме обича... от там започват сканадлите ни, а моя идиот си застава зад с тях, кара се с мен, почти не си говорим с него, нямаме никакви отношения на мъж и жена и всичко е заради тях... съсипвам се направо.... Трябва да съм добре с тях, да им се усмихвам лицемерно за да говори поне мъжа ми нормално с мен.. Карала съм го хиляди пъти да се отделим, но той не иска, как да постъпя не знам... Преди исках да запазя семейството си, но сега се чудя дали ще опазя поне детето си, а го обичам до болка, то е смисъл на всичко за мен.. Много пъти нашите са ми казвали да се раделя окончателно и да седя при тях, но не съм искала да ги натоварвам, и двамата имат заболявания и се грижа и за тях, всеки ден след работа минавам първо при тях, после тичам към детето, захващам се с домакинството, лягам към 1 и ставам в 5, 30, често не спя цяла нощ от ядове и мисли... Искам да имам време за детето си, да живея спокойно и без напрежение, но не знам как... Ако отида при нашите мога да се грижа финансово, но не знам с детето как ще се получат нещата... той вече не ги иска, не иска и да ходи там.. Когато отидем пищи да си ходи при баща си и леля си... Усещам, че губя детото си, а това ме убива... откриха ми и онкологично заболяване, но за сега е стопирано, хванато доста в началото... Иска ми се да намеря решение, в което да остана с детето си и да не се налага да ги търпя, не знам... мможе би ще пробвам да си купя жилище на друго място и да си взема детето, ако ми отнемат напълно детето съм способна живи да ги запаля.... а стурава ли си - не знам... живото ми е почти скапан и съсипан....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 месеца, 5 дни
hash: d0d43794f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Ами само да се съсипе, остави го тоя мамин, намери квартира до работата, или при вашите, пробвай временно поне. Нали детето трябва да има жива и здрава майка, а и бащата, ще си остане такъв.

 
  ...
преди: 5 месеца, 5 дни
hash: cc6d07d5c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Много хора живеят същият или подобен начин на живот и пренебрегват себе си и търпят всичко заради доброто на децата си. Бих ви посъветвала да си тръгнете незабавно от мястото и от хората които ви съсипват здравето и нервите. Щом мъжът ви не ви уважава и цени и държи на майка му и сестра му повече отколкото на вас няма смисъл, даже прекалено дълго време сте търпяла. И в бъдеще нищо няма да се промени. НЕРВИТЕ И БОЛЕСТИТЕ идват от ядове, а ядовете идват от ГАДОВЕ... Сигурно сте ме разбрали, какво искам да кажа. Пожелавам ви да започнете един нов етап от живота си изпълнен със щастие и спокойствие. Успех!

 
  ...
преди: 5 месеца, 5 дни
hash: bbc0596a71
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Порастваме за да си поемаме последствията.


Разбирам проблема, съчувствам. Оттам нататък си ти. Но вече имаш да мислиш и за още няколко глави. Аз не се обвързвам с хора, с които не смятам, че ще бъда заедно след 50 години. Времената се менят, хората - не.

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 4 дни
hash: 1373f56474
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Една квартира на която да се изнесете двамата е щяла да ви спаси брака. Сега пак ще направиш грешка, защото ще оставиш детето без баща.
Права си, че те изобщо не бива да се бъркат, но е трябвало да го обясниш това на мъжа си от първия ви спор.

 
  ...
преди: 5 месеца, 4 дни
hash: 2404f8efda
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Самата аз не знам какво правиш в тая отровна среда... остави путьото да седи при мама и кака, а ти си хвани детето и бегом при вашите, ще имаш покрив и подкрепа, детето ще свикне, и ти ще се отървеш. Успех.

 
  ...


...
преди: 5 месеца, 4 дни
hash: 69c36bfd1f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Решението е лесно, но толкова си се завъртяла във филма им, че не го виждаш. Изнесе се. Вземи си квартира близо до работа, за да не пътуваш толкова. Мъжът ти ако държи на вас, след време ще дойде

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 4 дни
hash: 3e490d5b99
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Вземаш детето, преместваш се до работата и след 1 месец ще дойде да се спечелва.

 
  ...
преди: 5 месеца, 4 дни
hash: 6d536e602e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Здравей. Първо, не, животът ти не е скапан и съсипан, но ако не направиш жизнено важната крачка да си тръгнеш, определно ще стане! Нищо чудно заболяването ти да е в следствие на стреса, в който живееш и ако това не се промени, нещата могат да загрубеят. Детето ти е малко и лесно податливо на манипулации. Трябват му седмица-две в друга среда и ще видиш промяната. На твое място на секундата си взимам детето и се махам. Знам, че на думи е лесно, но повярвай ми много жени са в подобно положение, а не смеят да си тръгнат. Това пък дава още по-голям стимул на мъжете им (в случая и на роднините му) да ги тормозят. Ти поне имаш къде да отидеш, което е прекрасно! Ще е трудно, може би онези ще се озлобят, ще водиш не една и две битки, но цената на спокойствието след време си струва. Най-вече заради детето.
За жалост имам близка в подобно положение и виждам колко е съсипана от годините тормоз.

 
  ...
преди: 5 месеца, 2 дни
hash: 8060df04b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Здравей!
Съжалявам за болката, която преживяваш.
Моля те махни се от там!
Детето ти има нужда от майка си, ако ти умреш знаеш ли какъв тормоз ще живее?
Не се тревожи като се махнеш от там то ще се успокои и няма да реве за леля си,
Имаш работа и пари, не чакай!
Тръгни днес!

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 1 ден
hash: 6045d6ebe0
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Здравейте! Благодаря за подкрепата Ви, донякъде ми давате сила с коментарите... Аз знам, че да се махна е най-правилното решение, но истината е че се страхувам... Страхувам се, не че няма да се справя сама, а че няма да е толкова лесно да се "отърва" от моя.. Да потчертая - нямаме брак, но е припознал детето. Като всяка жена и аз мечтаех за сватба, но тук също се намесиха още в началото майка му и сестра му... С него уж говорехме да се оженим, но те постоянно повтаряха, за какво ни било да се женим, после да се развеждаме и всякакви глупости... За Бога, кой се жени с мисълтта, че ще се разведе - не знам... По-скоро ги беше страх да нямам претенции над селската им мизерна къща и над двете им коли - голямото имане...
После започнаха ежедневните караници и ни се размина със женитбата...
Та, ако си тръгна съм сигурна, че ще има претенции над детето, ще ми прави проблеми. Ще ходи в градината да го взима, ще иска да го вижда, когато му е кеф и тогава ще започнат още повече да го настройват срещу мен...
Бих завела дело за правата и определн режим за виждане, но ако по някаква причина съда присъди на него правата, това ще ме съсипе... Може да излезе с това, че на мен няма да има кой да ми помага с отглеждането, пропорционално и да работя... Нашите могат да ми помагат, но ако се преместя ще съм сама с детето си... Не знам... Нямам нерви вече, постоянно ме тровят... а путьото не смее да им каже нищо, подстрекава ги с поведението и неуважението си към мен още повече да ме тъпчат... А нито са по-умни, нито по-образовани, нито нищо... Вещицата му сестра цял живот ходи с един женен и дори не се крие, няма собствен живот, семейсто и дете и се намърда в моя... Пълно нахалство и безочие, чуждо дете да манипулираш... Мога да се изправя срещу тях и да ги науча, но ако имах подкрепата на мухльото, е да, ама не... И него не мога да понасям вече, не мога да го гледам, да го търпя. Вечер лягам до него, а ми е толкова безличен, безразличен и омразен... Нямам вече никакво търпение... Посъветвайте ме... Има ли някоя от Вас в подобна ситуяция и да се е отървала??? Благодаря!

 
  ...

...
преди: 5 месеца, 23 часа
hash: dad4acf1cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Авторке, съдът винаги дава детето на майката, освен в много редки изключения като наркотична зависимост, убийства или нещо доста тежко. Няма за какво да се притесняваш. Ти работиш,плащаш данъци и сметки, детето ти ходи на градина и си има баща, който ще плаща издръжка и ще го вижда както се договорите.
Няма как да знаеш дали ще ти е по-трудно. Може да се окаже много по-лесно, да си разшириш мирогледа, да добиеш увереност и самочувствие на самостоятелен човек. Извън тормоза, човек се ражда отново и преоткрива себе си, а и Бог помага на смелите.
Освен това си мисля, че ако се преместиш, твоичкият бързо ще дотича и може даже да не стигате до съд.
Ако не направиш нищо, не очаквай различен резултат и по-добър живот. Приеми го като предизвикателсто и приключение, ако ще ти е по-лесно.
Надявам се след време да се включиш и да разкажеш колко по-спокоен и щастлив живот имаш и да се гордееш със смелостта си за промяна.

 
  ...
преди: 5 месеца, 14 часа
hash: e8b28901b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

12.   Притеснила се, че може да има претенции. Ама скъпа, ти какво очакваш за един баща? Да няма претенции ли?
Ти си родила детето му, което с лека ръка си готова да махнеш от живота му? Как я мислиш ти тая работа?
Не мога да поеярвам колко сте глупави жвните. Объркала си целия си живот, защото си се събрала с някакъв, който нв обичаш и сега щял да има претенции, еми много ясно, чв ще има. Дано не попадам на жена, която ще провали и моя живот така. Нв го обичала изобщо, ама що пък да не му родя едно дете.... майко мила

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 29 дни
hash: 6045d6ebe0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Към номер 12:
Явно грешно сте разбрали написаното от мен. В началото имах чувства към този човек, но може би на онзи етап ни беше още рано да създаваме семейство, не се познавахме добре, нито с него, нито пък семействата ни... С времето дори съм свикнала с него и с присъствието му в ежедневието ми, но заради отношението му към мен чувствата ми се изпариха... Аз не казвам, че съм перфектна - напротив, имам си своите недостатъци, но когато мъж създаде семейсто смятам, че е редно да се отдели от полата на мама и да поеме отговорност към жена си и детето си. Заради постоянните ни караници, които се пораждат точно заради майка му и как му, ние се отдалечихме като мъж и жена. Между нас няма никаква нежност, никаква близост, а всеки нормален човек има нужда да се чувства желан и обичан, предполагам и на него му липсват тези неща... Във времето много пъти съм опитвала да се сближа със семейството му, само за да запазя нашето, но просто не ни се получават нещата..
Относно детето, като съм казала, че искам да си го взема при мен (което е нормално за всяка майка), при евентуална раздяла, не искам да го отделям в никакъв случай от баща му... Бих се разбрала с него дори и без съд, дори да го вижда когато иска, без режим... но да знам, че са хора, който няма всеки път да промиват мозъка на детето ми и да го настройват против мене... Ако съм имала намерение да си отделям детето, още в самото начало да съм го направила, но точно че не това ми е целта, търпя толкова време... Едно дете има нужда и от двамата си родители, още повече, че е момче. За мене най-добрия вариант винаги е бил с мъжа ми да се отделим от тях, да живеем самостоятелно, но той просто не може да се отдели, това е... Ние реално други проблеми не сме имали, освен заради тях. Мисля, че ако живеехме сами нещата щяха да са по друг начин. Не може постоянно да се бъркат във нашите неща и да влияят на целия ни живот... Майка му му плаща сметки, ток, вода, битовите неща и явно на него така му е по-лесно... Има още стотици датайли, още много неща, които търпя, но...

 
  ...
преди: 4 месеца, 28 дни
hash: e1a5ab9988
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Проблемът ти е, че не си мислила когато трябва. Вместо да обвиняваш всички около себе си наред, да не беше се събирала с мухльото и пр., както го наричаш, че и да раждаш от него. Провалила си живота си от собствената си глупост. Очевидно нито ума, нито образованието ти са ти помогнали особено. Отношенията ви са толкова скапани, че най-добре да се разделите. Няма да си нито първата, нито последната, която отглежда дете без баща му. Но трябва да си осигуриш помощта на родителите си или да търсиш друга работа, защото при такъв график няма как да си водиш детето на градина, впоследствие и на училище.

 
  ...
преди: 4 месеца, 12 дни
hash: 96346e4bf1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Съжалявам за всичката болка, през, която ти се е наложило да минеш и все още минаваш. Да, мъжете повечето не знаят как да бъдат мъже и да обичат жените си. Мога да ти предложа книга за общуването и говоренето, която може да ти помогне да изпадаш по-малко в спорове и да печелиш хора. Книгата е: "Как да печелим приятели и да влияем на другите" от Дейл Карнеги. Препоръчвам ти и старото издание да намериш("... да влияем на хората"). Нещата, които не знаем правят живота ни да е труден. Трябва да си помислиш какво искаш да кажеш според това какво искаш да предизвикаш, каква емоция у другия искаш да предразположиш. На Алън и Барбара Пийз "Отговорът: Как да вземете съдбата си в ръце и да се превърнете в човека, който искате да бъдете". Има много книги, но тези две ще помогнат. Успех!

 
  ... горе^

...
преди: 3 месеца, 18 дни
hash: a788765814
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Отговорът се съдържа във въпроса. Някак трябва да съхраниш себе си и детето си. Било какво било, гледай напред и се учи от грешките си. Миналото е мъртво. Единствено имаме настоящето.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker