Да си тръгна ли...
преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 843 пъти
Здравейте, мили хора!
За първи път ми се случва да споделя нещо толкова лично в интернет, но наиснина вече ми тежи като камък, а от приятелския си кръг срещам само критика и неудобрение, което още повече ме смазва. От друго страна мнението на случайни хора, които не ме познават, би било по-обективно и неподвластво, затова се престраших да пиша.
Аз съм жена на 30 години и на пръв поглед имам чудесно семейство - мъж, с който живеем на семейни начела и дете на 3г.Отвътре обаче нещата не стоят толкова просто. Аз обичам човекът до себе си, но същевременно усещам, че той се отдръпнал от мен, макар да твърди обратното. Перманентно нещастна съм в съвместното ни съжителство и усещам как единственият ми мотив да остана вече е детето. Но и то започна да страда от моето тъжно настроение. Нямам същите ентусиазъм и енергия, както преди, и има дни, в които много се затварям в себе си и го игнорирам. С мъжа ми нямаме вече общи интереси и не правим нищо друго заедво, освен секс отвреме-навреме. Той не е инициативен и до сега винаги е чакал аз да планирам пътуванията, излизанията ни и прочие. Но в един момент се уморих да бъда двигателят на всичко и спрях да планирам каквото и да е, с мъничката надежда, че той ще се промени. Това разбира се не се случи. Осъзнах, че сама не дъм знаела какво точно чакам и че да имаш очаквания само по себе си е страшна глупост и никой на никого не е длъжен. За 8 години съвместно съжителство получих само едво предложение за брак, което след това сякаш беше "елиминирано" под вечния предтекст, че нямаме пари за сватба. Минаха години, отказах се от идеята за сватба, казах му, че и подпис ми е достатъчен, но тогава се появи друго оправдание. Ясно ми е било винаги, че човекът не иска да се бракува. Вече се е женил и развеждал веднъж и явно втори път не му се занимава. Но аз наивната, нали се правя на модерна, нищо, обичам то, бракът нищо не означава, и продължавях напред. Създадохме дете, дом и т.н., но най-важното си остана непостигнато - уважението помежду ни. Според мен мъжът ми никога го е нямал, а аз спрях да уважавам с времето. Бях наивна и млада, хората на зряла възраст не се променят, или ги обичаш и приемаш с всичките им недостатъци, или си тръгваш, щом не се чувстваш щастлив. В момента пред мен стои точно този въпрос - дали да си тръгна. Но същевременно се чувствам виновна за това свое желание, изпитвам вина най-вече към детето си, което ще остане дете на разделени родители, ако го направя. А е свикнал да прекарва много време с баща си, няма да е същото за него, ако не живеем заедно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 месеца, 5 дни hash: 79d1673d22

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Опитайте се да си оправите отношенията заради детето. Не са толкова зле отношенията ви. не те бие. не те обижда. не те тормози. Посетете семеен терапевт заради детето.

 

...

преди: 9 месеца, 5 дни hash: cbe0293625

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Според мен нямаш проблем във връзката и семейството, а имаш личен проблем, който е зароден от това, че самата ти си се загубила някъде във времето и не се обичаш и уважаваш. Иначе предлагам да си представиш следния сценарии: разделяте се с мъжа ти, петък вечер е и детето е с баща си. Ти си напълно сама вкъщи и ще бъдеш сама чак до неделя вечерта, така че те очакват над 48 часа самота, мир и спокойствие. Родителите ти са на почивка, приятелките ти са заети. Напълно сама си вкъщи и няма къде да отидеш. Отговори си сега на въпроса: какво ще правиш сама със себе си? Вариантите са два: ще изпаднеш в дупка на самота и самосъжаление, очакваща с нетърпение завръщането на детето, за да се разсееш поне малко с грижите за него, или ще се чувстваш свободна и щастлива, ще слушаш музика, ще танцуваш из къщата, ще се радваш на домашно кино или добра книга, придружени с пуканки и вино? Съдейки по написаното от теб ще е първият вариант. Често се случва да очакваме хората около нас да ни забавляват, да ни правят живота интересен. Вкопчваме се в децата си и отглеждането им, за да ни расейват. Не обръщаме внимание на нас самите и не можем да стоим дълго време сами със себе си и наистина вярвам, че точно в това се корени твоят проблем. Мъжът ти не е длъжен да те забавлява и да ти прави ежедневието цветно - това е твое задължение, тъй като си е твоят живот. Намери нещо, което обичаш да правиш - може да са пъзели, книги, сериали, гоблени, всичко, за което се сещаш. Спомни си коя си била преди 8 години. Щом все още обичаш човека до себе си и не се е появил друг мъж в живота ти според мен си струва да се бориш за това, което е имало помежду ви. Страстта във всяко семейство в един момент умира, било то подари липса на време, енергия, поради еднообразно ежедневие, поради това, че сме често или непрестанно заедно, но е винаги възможно да се появи отново. Казваш, че нямате сериозни проблеми - няма зависимости, не е агресивен. Казваш, че е добър баща, че си играе с детето. Спомена, че и секса върви. Научи се да се обичаш, да вярваш в себе си и да си си самодостатъчна - тогава и връзката с околните ще стане много по-силна и истинска. Защото със или без мъж... ти си оставаш ти. И ако не можеш сама да си щастлива, то никой няма да те направи - поговори с психолог относно тази част.

 

...