Липсва ми уединение и нежност с мъжът ми
преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 1614 пъти
Здравейте,

Много мислих дали да споделя, но истината е, че вече наистина имам нужда да чуя странично мнение...не за друго, а за да разсея облаците които са ме замъглили. Не съм убедена, че мисля рационално...а не искам да споделям пред близки и приятели за да не злепоставям мъжът, с който живеем заедно от 3 години и от скоро (1г.) имаме дете.

Може би, Аз бъркам някъде...

Ще започна отдалеч, затова моля да ме извините за дългото писание, но вярвам, че кигато се изложи налипната и формация, мненията Ви биха били максимално точни...

Аз: Излязла от дълга връзка (10г.) Лъгана, манипулирана, предадена от най-добрата ми приятелка. Има геозни подробности, които незнам дали трябва да ги споделя. Той беше ревнив, спрях да работя за да не ме ревнува, отделих се от приятелите си за да не ме ревнува, не излизах с приятелки за да не ме ревнува, спрях образование то си за да не ме ревнува. Накрая се оказа, пе ме лъгал и изневерил с най- добрата ми приятелка и куп други.

Той: Излязъл от дълга връзка (4-5г) загубили дете в 3ти месец. Постоянни скандали, поне товакоето Аз зная. Тя си е тръгнала без обяснение. И до ден днешен не му е дала обяснение защо си е тръгнала. Багажа и беше в неговия апт. до 4-5 м от моята бременност...

Запознахме се с половинката, покрай брат ми. И двамата сами около 2 години след раздялата с бившите.

Бяхме откровенни, или поне Аз си мислех така. Ваичко на масата. Болки, страхове, мечти...
В един момент той пресложи да заживеем заедно:" без да пробваме няма как да знаем дали ще ни бъде" Беше прав Аз на 33 той на 39...заживяхме заедно...Но!

Още докато се срещахме, се случи нещо,което Аз отново пренебрегнах и реших да поввярвам в по-красивата страна на монетата. Трябваше да се срещем една вечер, уви закъсняваше. Звънях, не ми вдигаше. Затова реших да отида до работата му...заварих го с бившата му...не можах, душа не ми даде да вляза, видях само че си говорят, но...когато отидох тя си тръгна...аз останах. Каза, че са се опитали да изяснят нещата. Нищо повече...

Казах добре...и така в един момент той каза:" сега и да иска , Аз не искам да се връща при мен" Аз съм с теб...

Заживяхме заедно и преди да решим, че и двамата искаме дете заедно, той каза:" не искам да се разделяме" казах:" няма да се разделим, защото и Аз не искам"

Аз съм любвеобилен човек, емоционален, темпераментен...когато обичам имам нужда да прегръщам, да целувам, да правя любов, да се смея, да се грижа за него, да му готвя, да му е чисто ... всичко! Да го държа за ръка...
Той в един момент каза: Аз не съм свикнал...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 11 месеца hash: bb8728ee9a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   ...тя половината не е качена... И двамата имаме (моят почина лека му пръст) властни бащи, които често са ни шамарили, леко казано. Думите му бяха:" цял живот съм бит, ти сега искаш да ме прегръщаш" В началото не го приех на сериозно, но той започна да отбягва докосванията ми...целувките ми...прегръдките ми... Започна да ми казва, че няма нужда да му нося яденето на масата, той щял да си сипе, не било проблем. Сякаш искаше да убие всичко хубаво, което искам да му дам. А дали е хубаво в неговите очи?!?! И така, от самото начало той каза, че можел и без секс. И да правехме, но не често. Понякога два/три пъти на седмица две. Понякога веднъж на седмица/две. Както казах, когато обичам даден човек искам да правим любов колкото може толкова. За мен да съм близо до него, да се милваме е част от това да обичаш човек. Аз без да изпитвам чувства не мога да правя секс. И му казах, разбирам те, колкото толкова, щом не си от хората които харесват секса... Уви, когато забременях нещата станах по-зле. Вместо Аз да не искам, той не иска секс. Може би заради хормоните, искам да съм постоянно с него. Той се оправда с това, че се притеснява да не се случи нещо с детето. (Както казах 34год по време на бременността, но безпроблемна бременност със зелена светлина от АГо) и така за послесно правихме секс 4-5м от бременността. После се роди малкия още 45 дни поради технически причини... През цялото време обаче, той се затваряше все повече и повече. Да, говорили сме, той работи много, ама наистина много. Седяла съм с него до 12 за да си свърши работата. Под наем сме, работата му също. Напрегнат е постоянно...и го разбирам, и затова се отдръпнах малко... Не е лошоя човек, напротив...без да го карам Аз той ми помага с някои неща у дома. Но, един ден след месеци без интимност. Месеци на отблъскване. Аз искам да го прегърна той се дърпа. Искам да го целуна той - сега ли точно. Нощно време след кърмене на детето, имам нужда да го гушна и да заспим. Когато опитам той се отдръпваше... Това за мен изглежда , че чак го отвръщавам... Не съм модел, но не съм грозна. Качих някакви кг, но ги свалих...бивш спортист съм 186висока и останалите няколко кг почти не личат. Все още се боря с тях...да има промени, в гърдите, съгласна съм. Но чак да съм му противна... Един ден избухнах...в сълзи, в нерви... Казах му, човек кажи какво става? Какво се случва? Аз ли аъм проблема? Не ти харесвам ли вече? Ментално ли не те привличам...кажи? Говори с мен... Не, няма проблем. Изморен съм...мялкия... Казах добре има още една стая...аз се занимавам с малкия, не плаче толкова много. Наспи се... Не той не ми пречи. Тогава като заспи, ще се отделим двамата да си поговорим...да се гушнем поне... Изпросих си го... Един месец добре и после пак...същото... Започна се едно подхвърляне: " Виж тази каква е спица" Виж онази каква красива" Казах му, че се простирам според чергата... Аз не изкарвам хиляди...а сега вече съм и втора година м-во. Гледам да се обличам добре, да иглеждам добре, да са ми чисти ноктите, косата...да, не се гримирам всеки ден, сега с малкия ми е още по-трудно...но не съм се занемарила. Напротив, истината е, че всичките ни познати казват "колко добре изглеждаш" браво... Започнаха едни шеги пред техните, нашите, приятели и познати. За външния ми вид, за колата ми...за това какво съм казала... започнах да се чувствам некомфортно. Все повтаряше " а отбиеш ли малкия, вече няма да си важна" уж на шега, на майтап...но човек като го повтаря -започваш да му вярваш. Започнах да се изнервям... започнах да му споделям. Как се чувствам. Казвам му липсваш ми! Той се прибере измие чиниите и си легне. Казвам човек имам нужда от теб! Той се прибере и измие банята. Ама аз мога да си измия чиниите и банята, въпреки че си гледам детето сама. Аз имам нужда от теб! От нежността ти! От прегръдките ти! От това да знам, че си до мен. Накрая му казах: " Имам нужда да ме изчукаш поне, ако не искаш да правиш любов с мен!" И нищо...пак си изпросих за ден два...а после? Започна да си чати, да се усамотява...както говореше постоянно негативи за бившата си, така спря. Аз като вече лъган повек по този грозен начин започнах да се съмнявам. И въпреки , че знам какво, къде , как и до колко работи. И знам, че шанса да иде при друга е нищожен. Нещо в мен не спираше да ме тревожи... Знам, не е редно! Но погледнах телефонът му...оказа се, че си е запаметил данни на по-млади от мен (screenshot) компаньонки от сайт за платен секс. Дребнички, слабички ...младички... Оказа се, че търси отчаяно бовшата си. Тя не го търси, той и напомня че трябва да си смени гумите. Или и споделя неща от ежедневието, което не е споделил с мен. От нищото и пише , че очаква дете. После че е роден синът ни... Не издържах и го попитах, какво се случва. Защо не говори смен, когато го питам а търси други за всичко. Отбягва ме... Той мълчи. Казах му, Аз не мога така да продължавам. Ако не изпитваш нищо към мен добре, но кажи всеки по пътя си, аз фригидна не съм. Че и прося за ласки, когато ти очеводно търсиш секс на друго място. Хубаво разбрахме се...уж нещата ще щели да се променят. И така месец и половина... После се започна. Не иска нимъде да ходим сами. И да ходим някъде, все трябва някой да е с нас. После техните, вечно при тях, един ден свободен ние сме там. Казах му, нямам против и без мен да отидеш. Но, Аз не те виждам. Не си говорим , сутрин излизаш/вечер се прибираш...и всяко свободно време ние сме при вашите. Един ден не иска да отдели за нас. Хайде започна да отделя внимание на детето... Ами Аз...Аз пак на заден план.

 

...

преди: 1 година, 11 месеца hash: bb8728ee9a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Мъж ми ще дойде, за себе си не обещавам. Е как така. Ще дойдете, с детето там да играят с братовчедите. На мен ми стана обидно, първо че незнам изобщо, второ, че за пореден път ми се казва как трябва да бъде. Застанах и с по-висок тон им казах, че мъж ми ще отиде, Аз незнам заради малкия. Ако е добре , ще вземе и детето. Пък ако искат да се прибират вечерта ако искат да останат. Сега излиза, че той бил мъж под чехъл. Че той не се съобразява с нищо свързано с мен. Не се прибира от работа. Гледам си детето сама и после бил под чехъл. Защото два пъти съм му казала, че имам нужда да ми отдели време и внимание и на мен. И , че бих искала да знам като прави общи планове за пътуване... Сега пак Аз съм лошата... Той тотално се изключи от уравнението. Вече почти не си говорим. Не се докосваме. Опитах да направя изненада една вечер - секс. облекло и т.н. той стана и каза, о не съм се къпал не сега. Реших, че няма да се моля повече... Наскоро правихме събиране по повод 1ви рожден ден на малкия. Беше весело..прибрахме се. Малкия изморен заспа веднага. Останахме в другата стая...а той в 10:00 вечерта чати...и в смях ми казва: " малкия бил копие на брат ми" (а двамата братя са като две капки вода) Попитах с усмивка, кой това казва? Инстинктивно... Той замълча... попитах втори път, пак мълчи. Започна камбанката... Попитах трети път, вече умишлено... след 1мин мълчание.. каза: " женско име" (която добре познаваме) За съжаление, не повярвах...лицето му се промени, отново се дръпна от мен и се умълча изведнъж. Само казах добре... станах и си легнах. Но то заспива ли се? Пак казвам, знам че не съм права ...но отново погледнах телефонът... Отново бившата...както не си бяха писали месец, месец и половина ..така той от нищото: " Здравей , как си. Днес празнувахме рожденният ден на малкия" Премълчах си. Знаех, че и да го попитам отново, пак нямаше да ми каже. На пръв поглед е нищо, но за какво ли още ме е излъгал... Онзи ден след кръщенето на малкия се скарахме... И всичко си излезе на яве... Но този път, аз бях набедена за лошата , властна жена, която го е задушавала. А отговор на моите въпроси отново не получих. Стигнахме до там да му кажа, че Аз така не може га да продължавам. Ако не изпитва нищо към мен да каже...той мълчи. Казах му, че малкия истава при него ако се разделим, не за друго ами защото: той е също толкова родител, колкото и Аз. Той е по-добре финансово от мен и има повече близки които биха му помагали за детето. Казах му, че Аз самотна майка никога не съм искала да бъда. Аз съм сам сама. И двамата ми родители са починали и нямам кой да ми помага. Смятам, че ако се разделим, той би му дал по-добър живот. Той мълчи. Само каза добре. Но, всеки път като му кажа: " ела да гледаш малкия, за да започна да си изнасям багажа" той намира оправдание да не може. Един път даже каза " Аз не съм казал да си вървиш" Да де ама не каза и защо да остана. Истината е, че въпреки написаното Аз изпитвам силни чувства към този човек. Това дете е съзадедно с много любов, поне в моето сърце. И за мен е ужасно трудно да лягам вечер до човек,който не желае да бъде обичан. За мен е ужасно трудно да съжителствам с човек, който се държи с мен , като със съквартирант. А това се отразява на самочувствието ми, на психиката ми. Не искам детето ми да е свидетел на всичко това. Преди едва се сдържах, сега не мога...гледам малкия и плача. Самотно ми е. Разочаровано. Уплашена съм. Тъжно ми е. И дори да споделя на мъжът ми (не сме женени) сякаш не стига до него. Страхувам се, че един ден просто ще оставя малки при него на работното му място и ще си тръгна без багажа... И незная какво да правя...аз ли съм виновна...в моята глава ли е проблема...както казва той... Винаги съм се опитвала да се съобразя с работата му. С това, че е натоварен. С това, че се прибира късно. С това, че видимо не ме е приел в сърцето си напълно....с болката му от бившата. Бременността изкарах леко, нонсамотно. Когато родих знаех, че ще се оправям сама и не съм се оплаквала. Все някой трябва да работи в тази къща...колкото и гадно да звучи. Единственото, което исках бе време и нежност от мъжът си...

 

...

преди: 1 година, 11 месеца hash: 1c4066762a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Прочетох всичко няколко пъти. И мисля че и двамата си имате рани от миналото, които влияят на сегашната ви връзка. Мисля че той няма намерение да се върща при бившата си, ти също нямаш намерение да го напускаш, но сте в кризата на третата година. Тази криза трае около година и се характеризира с липсата на романтика. Страстта отслабва, няма нови трепети, партньорите все по рядко или дори спират с опита да се завладеят. Междувременно са се натрупали и домашни несъответствия и дребните кусури на партньорите им се виждат все едно са огромни. Започват сблъсаци между личността на единия и идентичността на другия партньор. Въобще не е лесно да се избере модел на поведение, който да е подходящ и за двамата, все единия ще е недоволен. Съветът ми е да избягвате прекомерни и ненужни кавги, да не игнорирате партньора, но и да не изпадате в ритъма на прекомерна общителност с другия. Всеки има нужда от лично пространство, отпуснете му свобода да се занимава с личните си интереси и хобита и вие си намерете вашето хоби. Не забравяйте че той е на около 40г и навлиза в кризата на средната възраст, в следващите година две той прави преоценка на живота си, мъжете обикновенно се разстройват че не са постигнали повече в живота и не е останало много време и енергия за това. Вероятно скоро ще измисли какво не е правил а му се иска да е опитал, ще му възникнат мисли за пропуснатите възможности. От теб се иска да го подкрепяш и да му казваш изброявайки факти, че е постигнал много и това ти е достатъчно.

 

...

горе^

преди: 1 година, 11 месеца hash: 57d0ad3679

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Не бъркай любовта с майчинството , нека и той си чисти и готви . Някои мъже са по-студени , моят също . Няма да се сети да поседи при мен дори за пет минути , няма да направи нещо , което аз искам , а той не ...дори и на рождения ми ден не пожелае да излезе с мен ...

 

...

преди: 1 година, 11 месеца hash: 90978b2915

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Значиш ти ситърпяла 10 години един мъж да те тормози. Радвай се, че сте се разделили, защото той щеше и да те бие. Гаджето пък си е крещял с бившата , явно не са се разбирали. Добре, тя се пробва да се върне при него. Той ти е казал, че не иска. Ами това е достатъчно. Живейте си заедно и бъдете щастливи. Само не си давайте обети, че никога няма да се разделите. Той ако започне да те бие, няма ли да се разделиш?

 

...