 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Загуба на домашен любимец
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 1290 пъти
Може би на фона на проблемите на околните, на падащите бомби и избитите семейства на няколкостотин километра от границите ни, моят проблем изглежда дребен, но за мен е като воденичен камък.
Животното дори не беше съвсем мое. Живееше при майка ми и сестра ми, но през годините съм прекарвал там седмици и месеци и го обикнах. И накрая аз го водех по лекари два-три пъти на ден, аз бях до него и като го евтаназираха.
Чувствам се и виновен. От седмици виждах, че не е така активно, но нямаше видими симптоми и го отдавах на старостта. Ако бяха хванали проблема навреме, може би имаше шанс да поживее още.
Да, кучето беше на 13 години, нормално е на тази възраст да са във влошено здраве и да има риск за живота. Но от това не боли по-малко. Това животинче беше единственото същество, което ме е обичало истински. Без да се интересува какви успехи имам, каква кола карам, как изглеждам. Просто ме обичаше.
Звучи гадно, но предпочитам да бях аз. Сам мъж съм на 36 години. Със семейството си съм в студени отношения. Израснах в среда на домашно насилие и тормоз и след това се отчуждих. Ходех често само заради кучето, иначе нямам желание.
Не съм и от типа мъже, в които жените се влюбват, та се очертава да остана и сам, отказал съм се да търся жена. А сега загубих единственото същество, което ме обичаше. Ако бях умрял аз, все тая, няма на кого да липсвам. Вечер вкъщи не ме чака никой. А и не съм добър човек, а то беше прекрасно животно.
Губил съм роднини, баба, дядовци. Но така зле не съм се чувствал. Не мога да стана от леглото, не мога да ям, не ходя на фитнес. Работя поне от къщи. Пускам лаптопа и маркирам само присъствие. С времето ще отмине, ще се оправя, но празнината си остава.
Не знам дали ще си взема друго животно, този път изцяло мое, да живее вкъщи. Сам човек трудно може да е добър стопанин. Има време за това.
Няма какво да ме посъветва никой. Просто който е имал животно, ще ме разбере. Не знам дали има Господ и задгробен живот. Ако има, дано кучето ми да е добре. И да го видя някога пак.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 251f91ed9c |
|
1. Преди години имах домашен любимец - хамстер, това беше най-милото животинче, което съм имал. Живя две години, но накрая почина пред очите ми. Тогава бях на 13 и помня, че и аз чувствах една празнота, разбирам те.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 280abc5efc |
|
2. Животните наистина са най-добрите приятели, които хората имаме. Без задни мисли, без изгода, просто те обичат и са ти верни. Смъртта на първото ми куче ме срина, бях израснала с него, разбирам те. Ако ще си взимаш куче, трябва да си подготвен, че един ден то ще си отиде, за съжаление тези душици не живеят колкото на нас ни се иска. Но е по-добре, отколкото ти да умреш и да го оставиш само. Факта, че си бил до кучето ти през последните му дни е от огромно значение, установено е, че това страшно им помага през последните им моменти. Дори когато умират, за тях е най-важно да си до тях и ти си го направил.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 5a4eaba0e9 |
|
3. Здравей! Разбирам те добре, знам какво е. От как се помня, винаги, цял живот съм била с животинки около мен. Татко все носеше в къщи ранени, изоставени бебета или много стари които вече не можеха сами да се изхранват- котки, кучета, птици, та дори рептили понякога. Майка пък уж мрънкаше понякога, но си ги гледаше и играеше с тях като малко дете.
Помагала съм на татко да намесва и шие счупено крилце, да намества и обездвижва счупена лапичка на куче, цялото семейство сме се станали да даваме толкова любов на малтретирани животинки, че да повярват отново в себе си ако не в човека, защото ДА- почти всички случаи бяха в резултат на човешки бесове.
Някои от тях не оцеляваха, особено по- старичиките, но си отиваха поне с по- малко болка, получили всичката любов и грижа която можехме да дадем.
Продължих живота си по подобен начин и като възрастна, то няма и как да е иначе. Много пъти съм се свивала на топка и се ревала с часове заради това което са им причинили, не можах да свикна с годините, че човек е способен на такива садизми спрямо други живи.
Детегледачка на синът ми беше огромна немска овчарка. Огромната немска овчарка когато го взехме, беше най- малкият, хилав и хърбав, ветеринар го бяха отписали и стопанина смяташе да го отписва също.
Спасихме го с любов, не беше толкова лечението, сигурна съм. На 6 м вече беше голямо и здрави куче. На година беше по- едър от братята си и предният стопанин искаше да си го откупи хаххахахха да не е луд, та той си беше вече братче на синът ми!
Растяха си заедно, играеха си, синът ми спеше на гърба на кучето.
А кучо беше най- любвеовилното същество на света, много игрив, много приказлив, пееше с мен :)))
Убиха го...умишлено!
Не бях на себе си цяла седмица, ходех като таласъм, не можех нито да ям нито да спя. Отне време на всички ни да си го оплачем, да намален болката от липсата му. Другото никога няма да се излекува- абсолютното вече недоверие към човешката същност, не искам и да се лекува, по- добре да се доказват, от колкото да се приема на кредит, че човека е "висше същество" ...
Продължаваме обаче да помагаме на същества в нужда, но известно време всички някак избягвахме кучетата. Много болеше още и ние типично по човешки отказвахме помощта си на други за да не нараняване себе си. Докато не се появи едно дръгливо, проскубано паленце, с отворени и възпалени рани по малкото телце. Нямаше повече време и място за това някак егоистично човешко страдание наше за убитият ни син на 4 лапи...
Няма да забравим никога нашият Боги, никоя друго животинка няма да го смени, не е нужно. Всяко друго е себе си...уникално и различно от всички останали, общото между всички е, че умеят да обичат безрезервно. Толкова много любов получаваме, че трябва и да раздаваме още повече!
Когато дойде момента и се разпознаете с твоят четирикрак приятел, дай Ви възможност (и на двамата)!
Хората обичат да казват, че спасяват животни...дали?!
Аз съм убедена, че те ни дават повече, те някак "издърпват" онова семенце отвътре, душата може би, показват и учат как се обича правилно, изкарват толкова много, чиста и безрезервна любов от нас, а тя като свободна и независима енергия расте и се разширява!
Съболезнования!
Продължи делото на животинката! Предай нататък това, което то ти е дало!
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 006e3654ea |
|
4. Ако знаеш колко добре те разбирам! Преди няма и два месеца се наложи да приспя едното си животинче. Беше само на 3 години, но се оказа, че има вродено заболяване, което уви, било нелечимо. Това беше най-кошмарната нощ в живота ми! Легнах си и по сред нощ чух отчаяно мяукане, намерих го полужив зад дивана. Дори не помня как съм стигнала до денонощната ветеринарна клиника. Знам само, че ветеринарят каза, че няма надежда и предложи да го приспим. Не можех да остана, избягах навън обмляна в сълзи. А следващите дни...сам можеш да предположиш. Трябваше да ходя на работа, а всяка свободна минута, плачех в тоалетната, не спях, не ядях...
Сега съм малко по-добре, а и другото ми съкровище много ми помага да го преодолея, но Писанчо винаги ще ми липсва.
Така, че не знам какво да ти кажа може би ако си вземеш друго кученце, едно сладко бебе, което ще те разсмива с пакостите си... знам, че никой няма да замести твоето куче, но с времето ще се почувстваш по-добре. А и толкова много ми се иска да вярвам, че има рай и сега те са там.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 0267aa0955 |
|
5. Ужас братко, кураж !!!
|
...
| преди: 1 година, 10 месеца hash: d74906462c |
|
6. И аз само за това си мисля. Загубих всички хора които някога са ме обичали, остана ми само котето което е на 17 години и е с три лапички, спасих го от улицата. Така че само тя ми е най-близка и много се страхувам от момента в който ще напусне този свят.
Много е тежко.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 4cca77d917 |
|
7. А аз имах котка. Много я обичах, въпреки, че тя ме драскаше постоянно. Но като бях 7 клас тя почина. Много страдах. Моето желание беше тя да остарее и израсне с мен. Но така и не се случи.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 9bb7723200 |
|
8. Преди 9 години при мен дойде котарак, ей така от никъде се появи. Не съм мислил даже да си взема коте, затова той сам дойде изпратен от провидението.
Прибрах си го (живеех сам тогава), станахме големи приятели. Живея в къща и той имаше цялата свобода, която може да има един котарак.
И после се случи нещо ужасно - един ден дойде ослепен, дали го е бил някой, или кучета са го нападнали - не се разбра. Едното око беше неспасяемо, а с другото не виждаше. Блъскаше се в стените, в мебелите...
Закарах го във ветеринарна клиника, оперираха го, казаха, че очния нерв е засегнат и едва ли ще прогледне отново.
И така се оказах със сляп котарак. Миех го, хранех го, водех го до тоалетна навън, преместих се да спя на долния етаж, за да може да е с мен. Той беше много безпомощен, сигурно е ужасно в разцвета на силите си да загубиш зрението си. Грижех се за него, като за малко дете.
Всичко това създаде много силна връзка между нас, той ми се довери изцяло, обичаше ме безусловно. Единственото му здраво око беше изцъклено, вторачено в една точка, нито се мърда, нито зениците му помръдват.
Един ден ми дойде отвътре и започнах силно да се моля на Бога той да може да вижда отново, защото не можех да го гледам повече толкова нещастен. И вярваш или не, но още на другия ден забелязах, че сякаш започна да обръща главата си, когато правя някакви движения. Ден след той започна да ме следи в глава, когато се движа в стаята и в крайна сметка, за месец зрението му се оправи дотолкова, че да се оправя сам и да вижда на близко разстояние.
Беше голям урок за мен, за силата на вярата!
Оттогава станахме неразделни приятели, достатъчно беше да го повикам, където и да се намирам, и той идваше тичешком при мен. Вечер като легна задължително идваше да потъпче върху мен, да помърка, пъхаше се под завивката и се свиваше плътно опрян до мен. И така 10-на минути, после излизаше и лягаше в краката ми - това си беше свещен ритуал всяка вечер. И ако вратата на стаята е затворена, мяукаше жално докато не го пусна при мен.
Беше се научил като иска нещо, да поставя лапа на ръката ми или крака ми и да ме гледа в очите, като човек - аха да проговори. Знаеше, че ще се досетя какво му е нужно. Бе изключително чисто същество, много по-чисто от хората.
Когато се налагаше да го заведа на ветеринар, слагах го в колата, без клетка, той ми имаше пълно доверие. Така и го внасях в кабинета на ветеринаря - на ръце. Той нито се дърпаше, нито се плашеше от хората и кучетата там - беше спокоен в ръцете ми.
Та, наистина голяма любов и привързаност имаше между нас.
Загина миналата година, нелепо разкъсан пред очите ми от питбула на съседите - ей така на игра. Удуши го и го захвърли. Случи се за секунди, нищо не можах да направя.... Липсва ми, липсва ми много!!! И затова, те разбирам напълно...
|
| преди: 9 месеца, 16 дни hash: ab9422ff8f |
|
| преди: 9 месеца, 14 дни hash: a0a32b3eea |
|
10. Може га само да те посъветвам да си вземеш чистокръвна британска котка. Наричат ги "the doggy cat", защото имат поведение, което наподобява кучешко, изключително добре възпитани, подлежат на дресировка, идват веднага, когато ги повикаш, не правят пакости и бели, не скачат по мебелите. Кажеш ли им "Не" знаят, че това не бива да го правят. Моят котарак дори ме гали с лапичка по лицето, когато го взема на ръце. Действа успокояващо и антидепресивно, а ти ми изглеждаш като чивек в лека депресия.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
