 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Грешка ли бе? Или може ли интроверт да има семейство и въобще да живее в обществото?
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 1564 пъти
Здравейте!
За първи път споделям тази история, просто усещам, че е време да види бял свят, на 54 съм вече, сигурно има и други като мен, а и все пак има красота във всяко нещо...
Трябва да започна първо с мен, защото ща-неща, около мен се върти историята.
Та, аз още от дете съм различен. Имах силна склонност към вглъбяване, мълчание и уединение. Докато децата в детската градина тичаха по двора и играеха на майки и бащи, аз кляках до един мравуняк и бях погълнат от магията, която се случваше там. Цялото ми внимание, цялата ми същност потъваше в случващото се. И така можех да стоя с часове и да наблюдавам.
Вероятно днес такова дете би получило диагноза от аутистичния спектър...
Това продължи и през юношеството ми. От една страна бях весел и шеговит, когато съм с приятни за мен хора, но с лекота можех да потъна в някоя книга или занимание и да изчезна за света.
Минах 30-те, нямах семейство, нито имах желание за такова. Живеех сам в къща, която купих извън града, далеч от хора. Самотата ни най-малко не ми пречеше. Но провидението явно имаше други планове - хората се появиха в живота ми като жена с дете, разведена. И аз се влюбих в детето - то бе същото, което аз бях някога като малък! Станах като баща за него, разхождахме се мълчаливо на дълги разходки, учех го да майстори, да плува и т.н.
Но това щастие не трая дълго, бащата си взе детето, уж за малко и повече не го видях.
И жената остана с мен. Занизаха се години, създадохме си и родихме наше дете, после работа, грижи около детето, създаване на дом и т.н. - знаете го...
Но истината е, че през тези 20 изминали години живеех в компромис със същността ми, която е съзерцателна, интровертна, с внимание насочено навътре, към тишината и покоя. Защото нито светът, нито жена ми, всъщност никой в обществото не разбира хора като мен.
Постепенно в мен се натрупа едно неудовлетворение, напрежение, вътрешен сблъсък; аз потисках години наред своята същност, защото живеех изцяло сред екстроверти - хора, чието внимание е ВИНАГИ насочено навън, винаги бързащи, планиращи, мислещи, загрижени за себе си, правещи нещо, неспокойни, безспирни....
А ВСИЧКО ТОВА МИ Е ТОЛКОВА ЧУЖДО! ПРИ ВСЕ ТОВА СЪМ ПРИНУДЕН ДА БЪДА ТАКЪВ, ЗАРАДИ СЕМЕЙСТВОТО СИ И НАЧИНА, ПО КОЙТО Е УСТРОЕНО ОБЩЕСТВОТО.
Преди 3 години сторих нещо, което бе повратна точка - един ден, отивайки с колата да помогна на едни хора, вместо да се върна у дома продължих с колата направо, интуитивно. Стигнах до тихо, изолирано място на река с прекрасен вир, всред гора. Останах там няколко дена и преживях едно новораждане - тишината бе музика за душата ми, тъмнината бе красота, а шумът на реката - приспивна песен. Потънах в едно забравено от десетилетия състояние на безвремие, правех нещо като дълги медитации нощем - сядах на един камък насред реката, навлизах в себе си и изчезвах за света... Открих своята истинска същност, така дълго потискана. Палех огньове, къпех се гол в реката - в мен се върна простичката радост и безметежност на детството... Открих отново своята забравена същност, която отрекох в името на съществуването ми като "отговорен" човек.
Но, както се сещате, това не може да продължи вечно, върнах се обратно в семейството, в онзи свят на екстровери, ангажименти, отговорности и оттогава в мен нараства едно противоречие между нестихващ копнеж по онази простота, лекота, радост, безметежност на простичкият живот, където всичко е спряло и тишината е балсам и светът на хората, който за мен е едно вечно суетене и безпокойство.
Стигнах до там, че изпадах в отчаяние, дълбока депресия. Никой не разбира какво става с мен, защото за да разбере, трябва да има същите нужди и копнежи. А хората около мен се вълнуват от светски неща - политика, пари, здраве, кариера и т.н.
Знам, че отстрани звуча като слаб човек, но повярвайте ми, аз имам силна воля. И точно волевото възпиране на моята интровертна същност ме докара до тук.
От 3-4 години съм почти непрекъснато лашкан напред-назад в тези състояния на безсмисленост и отчаяние от смисъла на живота ми. От една страна ми е ясно, че не мога да оставя семейството, защото имам дълг към тях, имаме стопанство с много ангажименти, които изискват моите умения, детето има нужда от мен.
И за да не страдам се "дрогирам", претрупвам нарочно с работа, за да не мисля за себе си. Но и това е просто заблуда, както се досещате. И на моменти този копнеж по онази първична красота и простота просто избухват в мен и вече не мога да ги удържа. Тогава рухвам, животът ми губи смисъл и искрено плача нощем и искам да умра.
Отстрани някой би казал - "абе хората на война умират, остават без дом, губят всичко, а той се жалва от някакви си депресии". И вероятно ще е прав... В очите на жена ми това са прояви на слабост и тя също вероятно е права за себе си.
Но в крайна сметка само аз си знам какво преживявам.
Успявам да се измъкна понякога и да отида сам някъде, да остана в покой за да постигна някакъв баланс, колкото да не превъртя, но това е временно и после ме кара непрекъснато да копнея за такова уединение.
И ако ме питате - какво всъщност искаш, защо ни пишеш всичко това? - аз самият не знам какво да правя. Може би е една равносметка за мен, или просто споделям нещо несподелимо...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: e98de98f71 |
|
1. Разбирам те, наистина. Няма да влизам в много подробности, но аз имах късмет с родителите ми- оставиха ме да си бъда аз, не ме пречупиха/възпитаха според търсенето на други.., не ме принудиха да следвам стадото, да бъда като "другите". Опознавах света около себе си, но без да губя есенцията си...себе си.
Благодарение на тях успях да се интегрирам в училище, а и после в живота на възрастна без да страда душата ми, поне не до пречупване. Бабка също ми е била духовно приятелче. Най- големият ми проблем беше емпатията ми, но и това се научих да контролирам.
Природата във всичките и форми и космосът...са моят източник на енергия, чистота, любов и връзка с мен.
Имам семейство, никога не съм крила от връзките си себе си. Съответно съм с мъж подобен на мен. И децата също ;)
Имаме (наскоро закупена тук) къща удобна за живота в "цивилизацията" насред лудницата от мравки, зомбита,..HumOn...и тук- там реални (в една чужбина сме) макар, че и тя е по- в страни, половин час път с кола тук нищо не е.
В момента преговарям за друга къща, високо в Пиринеите, наблизо тече жива река, с голям двор с различни дръвчета, дворът прилича по- скоро на малка гора. Самата къща е за ремонт, но стени и покрив са общо взето добре. Ще ми е дори релакс ремонта. Нямаме тепърва нужда да бързаме за създаване на дом т.н. мога да си позволя да чопля с години по къщата, а и е доста евтинка, почти подарък. Това ще си е кътче вече не за човека, а за душата...
Потърси си къщичка някъде из планините, дори да ходиш там само уикендите докато децата са зависими още от присъствието и грижата ти, пак ще можеш да се разтоварваш от лудницата и зареждаш нужното там.
Съпругата ти ако не разбира душевността ти, трудно ще приеме да бъде част от твоя път занапред. Но няма и нужда никой никого да принуждава да бъде различен от себе си, за да е добре на единият. Симбиоза е добре, но не и единият да нулира другият за собствени нужди.
Можете да бъдете и приятели, дори семейство, но свободни души, каквито сте и дошли. Това ти ще го разбереш, знам, че много други няма.
Успех и не унивай, не малтретирай душата си, има много други като теб, няма и нужда да търсиш подобни по принцип, достатъчно е със себе си да бъдеш..!
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 292539adcb |
|
2. По голям ужас от това да се чувстваш така и да си губиш живота... И аз не исках да съм така но за съжаление е донякъде и от хората които са ти родители. Много те затварят в теб и те правят такъв! За съжаление това е като голям проблем заради който те мислят за какъв ли не, без дори да мислят. Особено при мен, ако нямаш нужното възпитание няма нужда да говорим за другите неща! Понякога има и прекалено много или грешно което пък ти усложнява общуването което и без това си е сложно, но накрая трябва да св справяш сам или по трудно!
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 36cfcb29b0 |
|
3. Пишеш неща, които са близки и до моята същност, само че аз бях влюбена в танца, музиката, Божествени тела и Би Зет Ен...
Потъвах някъде в своя си свят, който и да опиша, няма да ме разберат... Майка ми викаше, че с моите танци вдигам прах / 80-те /, а поради слабостта ми към езиците баща ми ме гледаше как сама уча испански, и съскаше : " така език не се учи... ".. Е, като не знаеш ти как, а аз съм дете, заведи ме някъде, където знаят...
Темата ти силно ме развълнува, не знам какво да ти пиша... знам, че и моя мъж не ме разбира напълно...
Разликата с теб е, че животът ме научи да се прикривам... усмивки, разговори със съседи, касиери, пешеходци, . премерено поведение... а вътре съм си същото самотно, свито и страхливо дете...
На близки години сме с теб.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 118e738370 |
|
4. Яка историйка, макар че не съм сигурен дали не е преувеличена. И аз съм интроверт и понякога съм изпитвал тези чувства. Наскоро и аз се изселих на село в къщата където живееше дядо ми. Единственото което ми липсва от тази работа е секс :) Въпреки че при теб нещата изглежда са по-задълбочени, все пак си успял да създадеш семейство, нещо което аз не мога да си представя как би станало, даже и да исках.
Купих си наскоро мотор и започнах да обикалям безцелно страната. Това е доста добра терапия така да се каже, поне при мен.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 4646db2f2d |
|
5. А защо просто не кажеш на жена си това, което каза на нас и 1-2 нощи в седмицата (или колкото е допустимо предвид ангажиментите, които имаш), не ходиш някъде в гората сам?
|
...
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 39ca2dc25e |
|
6. Дано да ти олекне като споделиш. Много хора живеят в някаква лъжа, но просто не си го признават. Ти поне знаеш в каквосе намираш, а ако си късметлия, може и да промениш нещо в посоката, която искаш.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 4eee4b40cb |
|
8. Бих ти препоръчала да отидеш на констелация при Джанка. Правят ги в Пловдив, Варна и София. Потърси в Гугъл. Сигурна съм, че преживяното там ще ти даде отговори, решения и посока към твоя мир занапред.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 4802ccb970 |
|
9. Здрасти,
Пише ти друг интровет :)
Напълно те разбирам и повярвай ми има и други като теб.
Просто светът не е устроен за хора като нас и ние трябва да се приобщим към него по начин, който ние самите да си измислим.
Чела съм доста книги по темата как да оцелееш като интроверт и като емпат (защото съм и двете) и едно от нещата е да си намериш хора, които са като теб за партньор и за близък кръг приятели. Мисля че се чувстваш неразбран, защото нито партньора ти, нито средата ти са като теб. В желанието си да останеш сам всъщност си се изолирал от шанса да срещнеш себеподобни и съдбата просто е вкарала в живота ти някакви хора.
Знам че на тази възраст е трудно, но според мен трябва да си поставиш за цел да създадеш поне едно такова приятелство с човек като теб до края на твоя живот. Така ще ти е много по-леко и ще се чувстваш разбран и по-малко самотен.
Повярвай ми и аз съм си мислела, че ще само самотата може да ме спаси от света, но това е илюзия, точно тогава човек става уязвим за хора, които не са подходящи за него и после става много, много по-зле!
Природата и книгите са хубаво бягство, ползвай ги, но помагат само временно.
Общуването с хора същите като теб е решението.
Гледай видеа в ютюб на тема “how to survive as an introvert “, има добри съвети :)
Успех!!
АЕ
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 2137105655 |
|
10. Имаш си семейство и работа, тоест какъвто "дълг" си имал към обществото, си го платил (дали изобщо дължим нещо на обществото, това си е тема на съвсем отделен разговор). Не виждам какво ти пречи като ти закипи главата, да "хващаш гората" за по 2-3 дни, сигурен съм че жена ти е наясно, че имаш нужда от това. Събери пари и обикаляй по света, по места, каквито ти харесват - с красива природа, уединени и презареждай батерията.
Не мисля, че това е диагноза по аутистичния спектър, просто има хора, които са самотници по душа. За мен това е най-нормалното нещо, да искаш да си далеч от шумотевицата и товара на ежедневното общуване. Недей да мислиш, че си сбъркан, като те ударят разни меланхолии.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: ee1bb37598 |
|
11. Твърде драматично, като някакъв психо-трилър. Нищо лошо няма да обичаш да си сред природата. Нищо лошо няма да не харесваш суетата и гоненето на финансови облаги. За такива хора има празни къщи по селата. Просто е. Да намериш партньор със същия "вкус" и желания - малко по-трудно, но ако се разминавате в това, единия страда, в случая ти си се жертвал да живееш както е "модерно" сега.
|
...
| преди: 1 година, 8 месеца hash: e95d37d14b |
|
12. Жена съм, няколко години по-млада от тебе. Точно преди 4-5 дни си дадох сметка за пръв път в живота си, че имам някаква деформация, или разстройство, или както ще да се нарича, от аутистичния спектър. Даже четох много, изгледах много видеа и в крайна сметка съм сигурна, че е така. Върнах се в детството, където намерих причините и симптомите, разгледах поведението си и си обясних много неща, които направих и не направих в живота си. Честно казано, за мен беше странно да установя, че съм аутист. Когато някой ме гледа отстрани ще каже че съм една любезна, весела жена много работлива комуникирам с лекота с хората. А истината е друга. Комуникирам само по работа, лични неща изобщо не мога да споделямм или много рядко, с определени хора и за малко. Предпочитала съм цял живот да стоя сама, да работя самостоятелно, мога с дни да не излизам от вкъщи и тишината и размислите са ми е напълно достатъчни. Сега си обяснявам защо някога взех решението да нямам деца. Това щеше да ме извади от света, в който се чувствам комфортно и нормална. С брак и дете излизам извън себе си, трябва да комуникирам с роднини, приятели, колеги на мъжа ми, а заради детето трябва да комуникираш с други родители и така нататък, и това е доживотна присъда от която аз се отказах защото просто щях да умра без преувеличение. Наскоро сестра ми почина и имам една племенница, която трябва да взема при мен. Това е дете, което много, ама много бичам. Но вътрешно се изпълвам с ужас че ще трябва да навляза в един свят, който е чужд болезнен и абсолютно ненужен за мен за да мога да я отглеждам качествено и това ще ме смаже. Не знам какво да направя така че хем да си свърша дълга по отглеждането на това дете и в същото време да остана цяла. На моменти се улавям, че не искам детето, а това не е вярно всъщност. Ужасява ме, това че ще трябва да вляза в комуникация с хора по задължение за да мога да я отглеждам - училище, лекари, рождени дни, други родители, деца, университет.... дано да остана жива защото това е много трудно, смазващо и изцеждащо за човек аутист, както се оказах. Всъщност най-трудното ми е че единият голям процент от хората, с които ще трябва да контактувам ще са двуличници, нечестни и с изкуствени усмивки. Всъщност това ме убива. Контакта с тези хора Макар че и с читавите не мога да общувам дълго време. Не знам какво да ти кажа, какво решение да вземеш и как да балансираш, защото аз самата още го търся. Все пак - успех!
|
| преди: 10 месеца, 6 дни hash: 92545980fe |
|
13. И аз съм като теб. Обичам да съм сама и да ходя някъде на разходка сама.
Но все пак така не може да се живее винаги.
Човек трябва и да общува с хора.
Авторе не пречи да оставяш сам сред природата за ден два. Може и жена си да вземеш с теб.
Но все пак трябва да се върнеш и към живота ти. Трябва да има баланс.
Детето ти не трябва да страда от липса на внимание.
Какво детство си имал?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
