 |
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите му... Алчност, злоба, непрекъсната намеса
преди: 5 месеца, 14 дни, прочетена 1389 пъти
Здравейте! Живеем с моят мъж от 6 години, в едно домакинство с родителите му. Имаме дете на 4 г. Аз съм с висше образование и имам прилична работа. Детето го отглеждаме самостоятелно, без помощ от някого. От самото начало нещата не потръгнаха добре. С него се разбираме добре.... Но с родителите му - категорично не. Години наред търся проблема предимно в себе си. Опитвала съм да се противопоставя на непрекъснатите им намеси въс всеки аспект на живота ни - от най - дребните битовизми до важни решения. Няма проблем, разговор или ситуация, в която да не се намесят с даване на "акъл"-какво да се купува от магазина, как да си харчим парите /и двамата работим, получаваме сравнително добри доходи, независими сме, не са ни помагали финансово никога, по какъвто и да е начин/, как да се отглежда детето, какво да му купуваме и какво не. Когато съм опитвала да се противопоставя / в рамките на добрият тон, разбира се - по природа не съм конфликтна и съм изключително търпелива/ съм лошата снаха. Когато предпочета да си замълча в името на семейната хармония съм снахата със самочувствие, която отказва да разговаря с тях. Когато помислих, че съм открила верния път /в последствие се оказа, че е така, но не и за мен/ те ми се "качих на главата" - бях човекът за всичко - покупки, почистване на жилището, цялото пране - дете, съпруг, свекър, свекърва, девер/ беше мой ангажимент, но за кратко време осъзнах, че всъщност си "купувам" тяхното благоразположение, а то дори е лицемерно и фалшиво. Родителите му - консервативни, алчни, несъобразителни, на моменти изключително груби /към всички околни/, любопитни /многократно съм установявала, че ни подслушват и ровят из личните ми вещи. И така... Дойде момента, в който купихме собствен дом и ще се преместим. Има ли надежда да спрат да тровят живота ни с постоянното си присъствие, безценни съвети и непоискана "помощ" или за да се отърва от тях ще трябва да се разделя с мъжа си /напоследък го обмислям съвсем сериозно/. Моят мъж ме подкрепя, но те са му родители и няма кой знае какви варианти за противопоставяне. Опитвал е да им обясни, че сме възрастни и независими хора и вземаме решенията си сами.. но уви - резултат няма. Благодаря за разбирането! Очаквам Вашите съвети!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 320ee0f54a |
|
1. В никакъв случай не трябва да имат ключ от новият ви дом!
Със сигурност ще поискат щом са такива, но е време за ясни граници! И това трябва да го направи мъжът ти с теб с твоя подкрепа, а не обратното.
Задължително да се обаждат преди да идват в новият ви дом. Ако не- не им отваряш вратата! Няколко пъти може да се престориш, че ви няма, а после да им кажеш, че е трябвало да се обадят или директно през вратата без да отваряш, да им кажеш/кажете, че сте в меден месец или нещо от сорта, иначе няма оправия!
Детето не бива да остава само с тях! За нула време ще го програмират...
Щом мъжът ти опитва да сложи граници, не бързай за развод. Сега като си имате ваш си дом, би трябвало той да е по- категоричен, досега сте били в техният дом, а знаеш как са старото поколение: "моят дом- моите правила" до абсолютно налагне.
Изчакай! Виж как ще е като сте самостоятелни вече и тогава решавай.
Но преди всичко говори и със съпругът си, дали сте на едно мнение, че на неговите родители трябва да се поставят категорични граници и докъде.
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: 2cdb37054b |
|
2. Виждам че коментара ми е втори и се радвам, че ще пиша преди всички и за пореден път ще контрирам селските коментари от рода на "дома си е техен, те ше си решават". Има нещо елементарно, което се казва човещина. Повече от очевидно е, че тук такава няма и родителите на мъжа и, са алчни, долни и противни хора с болестно състояние за контрол.
|
| преди: 5 месеца, 13 дни hash: bc019426e8 |
|
3. Родителите, особено в началото на брака на децата си, не могат като по поръчка от снахата, да спрат да бъдат родители. До този момент, те са имали определени отношения с децата си, изведнъж снахата иска да не й се появяват пред очите, нищо да не казват, да не питат, да не идват, да не се ходи при тях, да не се доближават до децата им, да нямат никакви отношения с тях, да не очакват помощ, да не изказват мнение по никакъв въпрос. Защото, снахата най-знае. Същевременно, горните неща изобщо на важат за нейните родители-те са много свестни, много помагат, много са заслужили да имат добро отношение към тях, защото те са много различни от свекърите, които са селяндури, простаци, злобни, алчни и т. н.
Съответно, на бърза ръка им се показва отношение тип "Супата е ледено студена". Правят се скандали на съпруга и го слагат между чука и наковалнята да се чуди как да балансира между едните и другите.
Ами, животът е доста сложен, от мой опит и всеки трябва да култивира умения за общуване, за да си решава задачите.
|
| преди: 5 месеца, 12 дни hash: 3603738e2d |
|
4. Миличка, далече от очите, далече от сърцето!!! Поговори с мъжа ти сериозно- или се отделяте, и поемате живота си в ръце, без маминка итати около вас, или -чао!!! Три години, след като родих и дъщеря ни, свекъра вдигна още един етаж на къщата и ни отдели. По щастливи не сме били никога. Преди 7 г. сина ни директно ни заяви да му оставим етажа, за да си създаде свое семейство. Дъщеря ни ни пусна в своя апартамент в къщата и до днес живеем там, а горе се оправят сами, работят, печелят и си гледат детето. И ние помагаме, когато ние поискаме и когато можем. Не се бъркам в нищо и на сина, и на щерката. Големи хора са, щом работят и се оправят сами. Та и вие така, сами отделно, И не давай ключ от вашето жилище. Успех от една майка и свекърва.
|
| преди: 5 месеца, 11 дни hash: 00be75fc19 |
|
5. Българска идилия. Вероятно има и положителни страни, но това отношение може да бъде толкова задушаващо, че една връзка да се разпадне. Направо сте герои, че сте успели досега да издържите!
|
...
| преди: 5 месеца, 11 дни hash: e228773cdd |
|
6. 1, явно първите 7 годинки ти липсват. Голяма жена да се прави на дете и, че ги няма вкъщи, или да не им отваря, си е инфантилно.
Грешка е било, че сте живели с тях. Грешка е на мъжа ти, че нищо не им казва. Грешка е, че си хванала мамин син.
Бъди съвременна жена-забрани му да ги вижда, чува, хлопвай им вратата под носа, прави си оглушки като звънят. Съскай. Така ще прогониш мъжа си, и оставиш дете без баща.
|
| преди: 5 месеца, 10 дни hash: d4b3c1568d |
|
7. Спокойно, дистанцията ще реши проблема. Далече от очите, далече от намеса. Щом сте ок с мъжа ти, няма защо да се развеждаш. Не е лесно да си сама жена с дете, и то малко. Освен всичките логистични, битови, финансови и други проблеми, липсата на мъж ще си остане трайна. В днешно време ергените не щат да се обвързват с неомъжени момичета и жени, камо ли някой да вземе да гледа чуждо дете. Не ти трябва това.
|
| преди: 5 месеца, 10 дни hash: d9782e810b |
|
8. И какво правите у тях?
Независими сте друг път, изнесете от там и никой няма да ви се меси.
|
| преди: 5 месеца, 10 дни hash: 3870fb132f |
|
9. Зависи дали на твоя мъж му тежи думата у тях или не. Моят мъж никога не би позволил нещо срещу мен да се каже от страна на родителите му. Дори и досадни съвети не са приети добре и не пропуска случай да напомни да не се бъркат в чуждо семейство. Но наистина разбирам, че има характери, които не биха се противопоставили на родителите си и това води до проблеми.
Навремето това беше причина (една от причините всъщност) родителите ми да стигнат до развод. Баба ми направо им беше стъжнила живота , а баща ми беше прекалено мека Мария, за да каже каквото и да е на майка си. В крайна сметка си купиха отделно жилище , но две години по-късно се разделиха. Имаше и други причини, но определено това с родителите беше един от катализаторите.
Истината е, че ти и детето сте семейството на ТВОЯ мъж и ако иска да го запази той трябва да го направи дори с цената да развали отношенията с родителите си. Но не знам дали той го е осъзнал това. Просто да им каже с спокоен тон да спрат да се бъркат в чуждо семейство и ако трябва ограничете контактите с тях. Това е, което мога да дам като съвет.
|
| преди: 5 месеца, 8 дни hash: ae3fa8c0bd |
|
10. Няма да се даваш и да отпускаш и няма да се чувстваш гузно!
Научи се учтиво, но твърдо и решително да казваш Не, без да използваш нарицателни спрямо тях.
Изговори ситуацията с мъжа си и се разберете заедно да се подкрепяте докато разговаряте с тях. Ако двамата стискате заедно и упорито без излишни емоции ще имате повече сила да си поставите границите, отколкото по отделно.
Обяснете им че когато децата са малки, те са част от едно семейство родители деца, но когато порастнат и си намерят половинка, те стават едно отделно семейство със собствените си деца и това е напълно нормално стечение на обстоятелствата.
Обяснете им също че това отношение по-скоро ще ви отблъсне от тях отколкото ще ви сплоти и ако нищо не проработи се изнесете и сведете контактите до минимум. Така сватята ще са много по-благодарни в редките моменти в които се виждате и няма да ви тровят живота толкова
|
...
| преди: 5 месеца, 8 дни hash: 4ad87c7375 |
|
11. Ако се изнесете в друг дом, нещата коренно ще се променят. Няма да могат да ви се ровят във вещите, както и да скедят какво пазарувате и какво не. От петък се уговаряй за срещи с ваши семейни приятели или за срещи с приятелчета на детето. Запиши детето на разни занимания по интереси. Така ще заемеш свободното време с други по-приятни хора и занимания. Дори може да се запишете с мъжа ти заедно на фитбес, на плуване или да играете тенис, скуош или нещо друго, докато детето е на детски клуб или други занимания.
Планирай и разпределяй личното ви време.
И не вземай прибързани решения точно, когато на мъките ти им се вижда краят. Нали си чувала : "Власите се давят накрая на Дунава"
|
| преди: 5 месеца, 5 дни hash: ad8b5da777 |
|
12. 4 години с родителите му - не знам как си издържала. Най-важната стъпка (собственото жилище) сте я предприели. Оттук нататък - всеки по пътя си.
|
| преди: 5 месеца, 5 дни hash: 8fc069fb45 |
|
13. Сядаш и говориш със съпруга си. Казваш му, че новият дом и прекъсеснето на контакта с тези хора са единствените неща, които те държат психически и обмисляш развод. Бъди ясна, сурова и безмилостна. Никога повече не допускай тези хора да ти дават напътствия, да контролират теб или детето, да идват без покана или да те карат да вършиш нещо за тях.
Постарай се на всяка цена да избегнеш семейни събирания, Коледи, празници и т. н. Запази почивка за вас двамата и детето, отиди при твоите родители, буквално каквото и да е друго само не и това. Като порасне детето започни с лагери, спорт, туризъм и т. н, за да имате повече време заедно и да е на сигурно място. Никога не позволявай някой да ти трови живота, сложи граници, бъди безмилостна към напдки, съвети, вливане на акъл и т. н. Като те питат нещо отговаряш вкъщи е така и това е.
Новият дом е ключов момент за една върна, особено с такива проблеми.
|
| преди: 4 месеца, 28 дни hash: c3e7c4b7e1 |
|
14. Здравей, пише ти Ж, 20 г. Свекървата и свекърът на майка ми бяха същите! Не позволявай в никакъв случай те да имат ключ от новия ви дом, никога не си замълчавай в името на семейната хармония! Най- накрая им скръцни със зъби, или кажи на съпруга ти да говори с тях, защото все пак той е тяхна плът и кръв, а ти за тях си чужда, независимо, че имаш дете от техния син. Реално сега, когато имате ново жилище и не сте при тях, шансовете да те тормозят е сравнително по- малък, но все пак винаги има такива шансове. Ако пак се опитват да ви дават тон в живота просто им скърцни леко със зъби, та да се усетят. Няма друг вариант, след като от добро не разбират. Поздрави и ви желая да сте живи и здрави и в новия си дом да имате само уют и щастие!
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: b8942b7a11 |
|
15. Незнам какво да кажа, мъж на 40год съм и имаме подобен проблем-постоянни намеси, поучаване, даване на акъл без да сме го искали и какво ли още не.
С жена ми живеехме заедно с родителите ми около 2 год но се стигна до там че просто решихме да се отделим, теглихме заеми и си купихме собствено жилище, може би това спаси брака ни но все още се месят в живота ни, как да възпитаваме децата и какво ли още не, в повечето случай за дребни битовизми но всичко това дразни.
Много пъти съм говорил на тази тема с тях но ефект няма, баща ми е много особен характер все иска да си налага мнението и е свикнал така от много години, майка ми го слуша и не я упреквам но се стигна до поредния спор и вече няколко месеца не кореспондирам с баща ми с майка ми рядко виждам че имат нужда от помощ но незнам какво да направя вече
|
...
| преди: 2 месеца, 24 дни hash: 4f0f4bb0be |
|
16. Когато се ожених за жена ми преди 10 години, живеехме в къщата на техните, понеже трябваха пари. След 6 месеца, просто съжалих, че съм се съгласил с това. То не бяха намеси, хокания, нахълтвания.
След година, казах на жената "Или се отделяме да живее самостоятелно, или се развеждаме. Нямам намерение да търпя тъпотиите на родителите ти. Давам ти избор - аз или те". Жената, в началото, почна да ме моли, че така не бива. Те са ѝ родители, не може да ги зареже (аз не съм казал, че трябва да ги зареже). След седмица, седна с мен и ми каза "Другата седмица нашите заминават на село. През това време, стягаме всички багажи и газ да ни няма".
До ден днешен, дъртата пачавра (тъщата) не спира да ме обвинява как аз съм настроил дъщеря им против тях.
Изнасяйте се час по - скоро! Категорично забрани на мъжа си да дава ключове на родителите си!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
