Родителите му... Алчност, злоба, непрекъсната намеса
преди: 16 дни, 6 часа, прочетена 752 пъти
Здравейте! Живеем с моят мъж от 6 години, в едно домакинство с родителите му. Имаме дете на 4 г. Аз съм с висше образование и имам прилична работа. Детето го отглеждаме самостоятелно, без помощ от някого. От самото начало нещата не потръгнаха добре. С него се разбираме добре.... Но с родителите му - категорично не. Години наред търся проблема предимно в себе си. Опитвала съм да се противопоставя на непрекъснатите им намеси въс всеки аспект на живота ни - от най - дребните битовизми до важни решения. Няма проблем, разговор или ситуация, в която да не се намесят с даване на "акъл"-какво да се купува от магазина, как да си харчим парите /и двамата работим, получаваме сравнително добри доходи, независими сме, не са ни помагали финансово никога, по какъвто и да е начин/, как да се отглежда детето, какво да му купуваме и какво не. Когато съм опитвала да се противопоставя / в рамките на добрият тон, разбира се - по природа не съм конфликтна и съм изключително търпелива/ съм лошата снаха. Когато предпочета да си замълча в името на семейната хармония съм снахата със самочувствие, която отказва да разговаря с тях. Когато помислих, че съм открила верния път /в последствие се оказа, че е така, но не и за мен/ те ми се "качих на главата" - бях човекът за всичко - покупки, почистване на жилището, цялото пране - дете, съпруг, свекър, свекърва, девер/ беше мой ангажимент, но за кратко време осъзнах, че всъщност си "купувам" тяхното благоразположение, а то дори е лицемерно и фалшиво. Родителите му - консервативни, алчни, несъобразителни, на моменти изключително груби /към всички околни/, любопитни /многократно съм установявала, че ни подслушват и ровят из личните ми вещи. И така... Дойде момента, в който купихме собствен дом и ще се преместим. Има ли надежда да спрат да тровят живота ни с постоянното си присъствие, безценни съвети и непоискана "помощ" или за да се отърва от тях ще трябва да се разделя с мъжа си /напоследък го обмислям съвсем сериозно/. Моят мъж ме подкрепя, но те са му родители и няма кой знае какви варианти за противопоставяне. Опитвал е да им обясни, че сме възрастни и независими хора и вземаме решенията си сами.. но уви - резултат няма. Благодаря за разбирането! Очаквам Вашите съвети!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 дни, 2 часа hash: 320ee0f54a

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   В никакъв случай не трябва да имат ключ от новият ви дом! Със сигурност ще поискат щом са такива, но е време за ясни граници! И това трябва да го направи мъжът ти с теб с твоя подкрепа, а не обратното. Задължително да се обаждат преди да идват в новият ви дом. Ако не- не им отваряш вратата! Няколко пъти може да се престориш, че ви няма, а после да им кажеш, че е трябвало да се обадят или директно през вратата без да отваряш, да им кажеш/кажете, че сте в меден месец или нещо от сорта, иначе няма оправия! Детето не бива да остава само с тях! За нула време ще го програмират... Щом мъжът ти опитва да сложи граници, не бързай за развод. Сега като си имате ваш си дом, би трябвало той да е по- категоричен, досега сте били в техният дом, а знаеш как са старото поколение: "моят дом- моите правила" до абсолютно налагне. Изчакай! Виж как ще е като сте самостоятелни вече и тогава решавай. Но преди всичко говори и със съпругът си, дали сте на едно мнение, че на неговите родители трябва да се поставят категорични граници и докъде.

 

...