Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Имам едни познати, които преди години бяха във вашето положение - познаваха се от скоро, а тя беше бременна. Тя абортира, за д не си разваля бъдещето. Обаче стана така, че след това те се ожениха и много съжеляваха, че не са задържали бебето.

7.   Напълно съм съгласна с номер 2.
А коментара на номер 1 (макар да има известна истина в него) не мога да го подкрепя. Един аборт може да остави след себе си такива щети, а едно дете може сега да ти се струва страшно и да си уплашена от неизвестността, но съм сигурна, че ще ти донесе много радост и щастие в живота. Колкото до родителите - нали са за това, да подкрепят децата си. А и в крайна сметка какво лошо сте направили, човек ли сте убили?? Не си на 16 примерно, че да те е страх от реакцията им, 22 години са достатъчно за да преценяш сама дали и на какво си готова. Имам 2 приятелки, които станаха майки на тези години, дори едната нямаше навършени 22. При едната имаше колебание дали да задържи детето, не беше желано. Родителите и не харесваха момчето, искаха тя да следва, тя самата не се чувстваше готова да замени излизанията и дискотеките с памперси, детски плач и т. н., но в крайна сметка си роди детенцето. Родителите помагат колкото могат, все още не харесват момчето, той пък работи и и помага много в грижите за малкия, и тя тепърва ще започва работа. Мисълта ми е, че не всичко им е наред, но имат едно слънчице, което ги радва и осмисля всеки техен ден. Ти наистина трябва да си отговориш дали можеш да имаш доверие на момчето с което си, но какъвто и да е, не си била сама в това и той също носи отговорност. Още повече, че такова решение, не се взима едностранно, а той както си написала иска да го задържиш. Искренно ти желая нещата да се развият както ти си прецениш, но по възможно най-добрия начин за теб.

8.   Кво се чудиш? Да си на 16 да се чудиш. След като го искате. Ако имате пари и не зависите от някого давай. Плюс това колкото по рано родиш толкова по -рано ще се отървеш после от детето. Едно е да му набиеш шута на 40-45 и после да си свободна друго да ти виси на врата до старини.

9.   Подкрепям №2 и 3 няма човек който да си знае съдбата, послушай сърцето си, но смятам, че №3 дава много добър съвет.

10.   Мила авторке, защо се питаш за мнението на родителите си - нали си пълнолетна, нали си имаш приятел и нали си била готова да родиш? Който се чувства готов да забременява и ражда, да има деца, би следвало преди това първо да се е откъснал от хранилката на мама и тати, не е ли така? Или смяташ на същата тази цицка да сложиш да суче и бебето ти?
Не си сметнала, че е нужно да запознаеш „мъжа на живота си“ с вашите, с него си от „цели“ 4 месеца, но си „готова“ да го направиш баща на детето си и да се обвържеш с него за цял живот.

„Чувствам се готова да родя. “

Преди да го заявиш това, трябваше да си зададеш следните въпроси

1. Завършила ли съм образованието си - НЕ
2. Имам ли собствен доход всеки месец, надвишаващ разходите ми, имам ли спестявания - /ти ще кажеш/
3. Имам ли стабилен човек до себе си, който е със завършено образование, не цоца на бозката на своите си родители, има доход, надвишаващ разходите му (бебето е разход) /ти ще кажеш/
4. Имам ли жилище - свое или под наем, където ще живеем като ОТДЕЛНО семейство, отделно на нашите, вашите и техните? -???
5. Имам ли пари за
- нормално раждане при нормални условия
- здравеопазване - на мен и детето
- хранителни добавки, храни за бебета, бременни и кърмачки
- дрехи за бременни, за малки деца
- мебели, колички, кошчета /или приятели, които да ми услужат с тези предмети временно/
-памперси
-образование на детето - след само 2 г. -ясли, за детска градина, после за предучилищна, за училище, за гимназия, частни уроци, за УНИВЕРСИТЕТ???
6. Зряла ли съм, за да ВЪЗПИТАВАМ и да се грижа за такъв нов малък човек?
7. Имам ли доверие, че бащата на детето ще ме подкрепя финансово и морално, поне докато детето е малко?
8. Имам ли ГОТОВНОСТ да се грижа за болно дете, дете инвалид, дете с малформации - 7% е вероятността твоето дете да се роди така / от 100 жени, 7 раждат дете с някакъв синдром/, готова ли си да си една от тях?
Имаш ли средства, ако детето ти се разболее, ако има нужда от операция?
..
...
...
Според мен е редно ТЕЗИ въпроси да са определящи при избора ти - да родя или не.
Мама и тати няма да те накажат на стената - те са го правили, за да те възпитават. Ето, ти в момента си направила някакъв избор, би ли било важно тяхното мнение, ако горните въпроси бяха с положителен отговор?
Би ли си задавала въпрос за ТЯХНАТА реакция, ако не беше все още на цициката им?
Не, нормално е на тази възраст и като СТУДЕНТКА да си на майчината бозка още, но НЕ Е НОРМАЛНО и твоето отроче да се тупне на другата..

С две думи - щом си била готова да родиш - раждай, но няма тогава, какво да те е страх от мнението на мама и тати, защото си финансово независима, нали така?

Хайде, успешно раждане и сватба.
Много здраве, късмет и т. н., възхищавам се на хора, които на 22 г. имат жилище, работа, следват, имат стабиляга до себе си и бебе. Аз само с първите четири неща се справих на 26 г., за последното дори не смея да си помисля, макар че не съм на родителска хранилка от вече 10 г.!
А.

11.   A. Ako всички се съобразяваха с това дето казваш отдавна щяхме да сме изчезнали. Точно затова се стопяваме, много хора мислят като теб, минават 35 и нямат деца, защото им се живее и 'им е рано' и разбира се така е по-лесно. Ти като не искаш да поемеш отговорност за друг освен себе си, поне млъкни и не чупи хатъра на тези дето искат деца. Всичко се оправя с воля и желание. И няма нищо лошо в това родителите да помогнат.

12.   11, определено не се съобразяват всички с това, което казвам, защото иначе нямаше да сме номер 1 в ЕС по детска смъртност и увреждания на родилки, нямаше да сме най-младите майки в ЕС /27 г. средено, авторката дори е доста под тази възраст/ и нямаше да сме най-бедната страна в Европа с 50% разводи и 75% извънбрачни първородни деца (демек „бели“станали).

Да, няма нищо лошо в това родителите да помагат - те са ЗАДЪЛЖЕНИ да помагат, има лошо в това баби и дядовци да помагат, защото те като родители са си изпълнили задълженията, трябва да пестат за своите си старини - лекарства, болежки и допълнително пенсионно осигуряване, както и да гледат свои родители - това го забравяме. Нашите родители в момента за кой по-напред - стари баби да гледат или внучета? Своето дете ли да си изучат / майка-студентка/ или внучето?

Статистиката говори друго - българите НЕ МИСЛЯТ КАТО МЕН, а много и изобщо НЕ МИСЛЯТ.

Аз не мисля само за себе си, иначе да съм родила на 22, да си имам сега голямо дете (5 годишно), да бутам количка номер 2 и да събирам похвали по улиците, каква добра „мама съм“. Но понеже НЕ МИСЛЕХ САМО ЗА СЕБЕ СИ, реших
- да се изуча, плащайки образованието си 100% сама
- да започна работа
- да спестя пари и да натрупам стаж, да съм добре осигурена, да съм омъжена, не живея у нашите от 19-годишна и от 19-годишна не им струвам и стотинка.

Аз също искам деца и отлагам не, за да ЖИВЕЯ и да се НАЖИВЕЯ, а за да ЖИВЕЯТ те и да се НАЖИВЕЯТ те и родителите ми на старини, вместо да цепят стотинките.
Кой е егоист?
Аз или хора като теб?
А.

13.   Според мен истината е че е много глупаво да слушаш пасмина идиоти в интернет за нещо от което зависи бъдещето ти. Трябва само да решиш какво искаш. Тук някой много пресметливи женици ще те карат да сметнеш всичките си пари тези на приятеляя ти ше те съветват да търсиш някой с жилеще кола пари и какво ли още не. Други ще ти кажат да родиш детето за да не съжеляваш после и тем подобни простотии. А всичко с заключава в това КАКВО ТИ ИСКАШ и според мен това трябва да ти определи избора. В крайна сметка дете може да се гледа и малко и с много пари може да се гледа от сам и от двама родители. Карирера може да направиш с детето а може и без дете нищо да не направиш и да останеш с пръст в устата. Така че има много варианти и ако тук няма някой с ясновидски способности по добре да не дава много акъл.

14.   Такаааа, голямо момиче си, завършваш... перфектното време да родиш. Само че преди това си помисли, дали наистина си готова да родиш, нямам предвид физически, защото товаи момиченцата на 15 го могат(доказателство младите ромски майки). Въпроса е имате ли с приятеля ти къде да живеете, двамата, имате ли пари за това дете, т. е. има ли поне единият от вас двамата постоянен и достатъчно висок доход, в началото, че има страшно много разходи(обзавеждане, прегледи, престой в болница, след като се роди дрешки, пелени, масла и не знам още какво). Ще можете ли да ги посрещнете? Ако отговорите на тези въпроси са положителни, то ти се смяташ за самостоятелен независим от мама и тате човек, няма какво да те страх от реакцията им. Просто заставаш и им казваш на право: Мамо, тате, бременна съм, ще износя и родя детето. Това е.
Лола

15.   Здравей! Според мен трябва да кажеш на родителите си по-скоро и тзаедно да вземете решение кое е най-добре за всички. Сама е много трудно да се гледа дете. Аз имам дете на 1 годинка и нямам подкрепа от никой и знам колко е трудно. Никога несъм харесвала идеята да се женят двама защото жената е родила. Най-важно е родителите да те подкрепят. А абортите са ужасно нещо а и ти си достатъчно голяма за дете. Говори с родителите. Късмет!

16.   A. от 11. Браво на теб. Между другото имам всичко, което и ти (+собствена къща построена от мен) и съм го постигнал сам и по рано от теб, което естествено няма значение. Това което има значение е че докато си оправях живота ми се родиха 2 деца скоро ще правя и трето и те са най-хубавото нещо в живота ми. Но ти естествено не можеш да го разбереш. Това, което искам да ти кажа е да не подценяваш хората, защото авторката може да постигне всичко това което ти имаш, докато се радва на детенцето си. Примери колкото искаш. И не става въпрос кой е егоист, а за приоритети. И си помисли щом толкова държиш на родителите си дали няма да ги зарадва едно внуче.

17.   11, възхищавам се на хора като теб...
Аз съм жена и на 27 г. не мисля, че съм постигнала малко в наше време...
Всеки сам си решава. Имам достатачно примери сред роднини, приятелки и близки, за да съм на това мнение. Ти си успял - браво, дано и авторката успее.
Дали ще имам деца и кога, не е обаче нещо, което родителите ми ще кажат. Внучетата могат да се превърнат и в бреме иначе. За моите разбирания, децата са отговорност на родителите си, не на родителите на родителите им и въпросите на авторката са ми чужди... освен, ако тя няма да разчита на материална и друга помощ от тях - ей тук подкрепям 15 - който поема отговорността за детето, той има право на глас за решението и трябва да разбере възможно по-скоро. Дали тази история ще се превърне в поредния български турски сериал с трагичен и слъзлив край, това само времето ще каже. Понякога и самите герои са жертви на решенията си, а и не само те...

18.   На 22 майка ми вече е била семейна и с две деца - мен и сестра ми. При това е следвала и същевременно си е търсила работа. Не си нито под 18 (по българските), нито под 21 (по западните) стандарти, че да разчиташ на мама и тате...

19.   Заради хора като 11 са пълни домовете с деца!

20.   Изчетох само първите 3-4 коментара, но все пак ще ти дам и своя съвет. Така.. 4 месеца са КРАЙНО недостатъчни. Аз ходих с едно момче почти 7 месеца и мислех, че го познавам по-добре от себе си. Оказа се, че не знам абсолютно нищо за него. Той също уж беше готов и дори бяхме нещо като сгодени. Но с течение на времето се оказа, че никога не е бил такъв за какъвто се представя. Твоят случай може да е сходен.

За бебето.. мила, аз съм на 20 г (втора година студентка) и да ти кажа не се виждам с дете преди 25 г. Вярно, че някога искам да имам (или поне така мисля, но не и на 20). По тази логика - на 22 ти е рано, но пък същевременно си достатъчно голяма сама да решиш.

Една моя съученичка е на 21 и преди месец роди ВТОРОТО си дете. Сега си има едно момиченце на около годинка и малко момченце. Като гледам щастлива е. Наистина се вслушай в сърцето си, защото МЪЖЕТЕ СИ ОТИВАТ, НО ДЕЦАТА СИ ОСТАВАТ ТВОИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ! Прецени хубаво, искаш ли това бебенце в живота си сега? Или е твърде рано?...
Тони, 20 г

21.   Май вашите са лошички бая, а? Номер 2 те е насочила правилно, но все пак им разкажи цялата история насаме и ако решат да се запознаят с момчето, тогава го покани, не им го натрапвай. Радвам се, че момчето те подкрепя и е обещал че ще го гледате заедно... дано родителите ти също те подкрепят

22.   Мила не я жали толкова тази съвкупност от клетки която расте в теб ;)) ще си толкова прецакана колкото неможеш да се представиш, сигурна съм че звуча като коравосърдечен човек но не е така самата аз направих аборт наскоро и изобщо не съжалявам гледай си студентския живот и тва е тези години няма да се върнат!!!
GB93

23.   А:" защото иначе нямаше да сме номер 1 в ЕС по детска смъртност и увреждания на родилки, нямаше да сме най-младите майки в ЕС /27 г. средено, авторката дори е доста под тази възраст/ и нямаше да сме най-бедната страна в Европа с 50% разводи и 75% извънбрачни първородни деца (демек „бели“станали). "

Нали се сещаш,че в тази статистика влизат и всички циганчета и турчета дето се раждат по нашите ширини? И че на еднио българче се падат 2 турчета и 4 циганчета. Всички знаем кой кога започва с раздането на деца и белите. От тази гледнаточкамисля,че статистиката,която тук даваш за пример не е особено релевантна.

Лола

П.П. Няма да забравя следния случай: Циганка ражда поредното си дете и без да го погледне казва на доктора да го дава за осиновяване. Доктора я пита: Добре, ти като не го искаше това дете, защо не направи аборт? Отговор: Аборта струва 75 лв, а раздането е безплатно.

24.   До 10,
ако трябва да имаме всичко подсигурено трябва да останем бездетни, в България, с заплата от максимум 600 -700 лв, няма как да си купиш дрехи за бременни за по 100 лв бройката, но и с обикновен ластичен анцунг може да се изкара бременноста.
Раждането и консултацийте са БЕЗПЛАТНИ
Познавам хора които са се познавали
с години, но пак се разделят и децата пак са по средата

До авторката:
първо когато имаш дете ти мислиш само за него, то е на първо място винаги - готова ли си да забравиш за себе си, за гримове, дори и за кафето сутрин?
Страхотно е да видиш собственото си дете, по голяма радост няма!

Всеки може да ти каже хиляди истини, и мнооого верни мнения, които обаче са огледало на собствения им живот, не на твоя.

Ти помисли над своите планове, как се чувстваш, какво желаеш. Родителите ти ще обичат детето ти повече от свое дори да се противят в началото (от опит го казвам), а и мисля че те са просто оправдание на собственият ти страх.

На 19 родих, щастлива майка съм, отглеждам децата си с много любов, но като гледам фейса и как всичките ми съученици сега завършват, снимки от хиляди екскурзий на хиляди места и си мисля че можех пак да имам същите прекрасни деца и след 5 години, а може би не, знае ли човек...

Мисли, много мисли, никога няма да съжаляваш че имаш дете, но можеш да родиш и на 30, а на 20 си само сега
Успех,
Мама на двама

25.   До 22 миличкаааааа, това дето го наричаш така безсърдечно и невежо "купчинка клетки" на 18 ден има сърце, а на 40 нервна дейност. Дано някога го разбереш, защото съм убедена, че рано или късно всичко ни се въща тъпкано.-

26.   Да, важно е "какво искаш ти", както те съветват по-горе, но е важно и какво ще правиш после - студентка си, ще родиш и ще увесиш още грижи на родителите си - могат ли да ги поемат? Не е най-доброто представяне на "избора на живота" на родителите - "Мамо, татко, това е моят принц, бременна съм" или "Мамо, татко, това е моята принцеса и е бременна". Ти си готова да родиш, но после кой ще гледа детето и изобщо готови ли сте да поемете такъв ангажимент? Доколко 4 месечна връзка е стабилна за такова решение? И ако не е и, както в много случаи, джентълменът си обере крушите - после какво? Пак на мама и тате на вратовете ли? Верно е, че ако човек чака всичко да му е наред и тогава да създава деца и семейство може никога да не ги постигне, но поне основното е добре да има. Ти ще вземеш решението, но преди това, срам не срам, представете се взаимно на родителите и поне чуйте мненията им.
Мечо Пух

27.   Подкрепм 100% Мечо Пух - не е зле малко да се поучим от по-старите и напатилите се. Човекът е баща, знае за какво говори.
На 25 ще напомня, че не мислим със сърцето или с нервните си клетки - първото е мускул, сбор от клетки, както и второто.
Законодателят, осланяйки се на НАУКАТА е позволил абортите до 9-тата, в някои страни до 12-тата седмица

„До навършване на пълнолетие на майката, абортът се извършва само със съгласието на родителите ? по установения законов ред.
Всяка изкуствено прекъсната бременност чрез хирургическа намеса, извършена извън специализирано болнично заведение, носи риск от смърт или други тежки здравословни последици за майката (безплодие, инфекции и др. ), поради което се преследва от закона и се нарича криминален аборт. Престъпен е и абортът, извършен след края на третия месец на бремеността, без да има медицински причини, които да го налагат. “

.... Не е случаен този трети месец, до тогава ембрионът НЯМА МОЗЪК....

В страни като Полша и Малта, където абортите са почти забранени, има огромен процент на криминални такива, на смъртни случаи и на осакатявания на жените. Добре, че у нас, както и във всички нормални държави надделява разумът, не бръщолевиците на някои хора.

28.   26 коментара за или против бебе а темата е как да кажа на родителите си. Само 2-3 коментара по темата всичики други се разясняват кога исакт да си поръчат посещение от щъркел само едно да ви кажа в повечето случай щъркелът не идва по поръчка точно когато имаме всичко пари и т. н. завършили сме образование и направили няколко годинки стаж точно тогава щъркелът казва зает съм може и да не намина край вас и тогава????

29.   МИЛА МИ 22 хаха, аз се гордея със себе си, по-добре ли щеше да родя на 18 без дом, без образование, без роднини. Авторке пак ти казвам не ги слушай тези са това някакви романтици по душа и живеят в нерелеален свят създаден от тях. Живота е тегав и без да родиш на 22, но все пак ти си решаваш :) айде със здраве и успех
GB93

30.   Подкрепям 29. Какви са тези приказки, че се връщало? Има майки, които са правели аборти, а след това са раждали деца, за които се грижат повече от добре. И на тях ли ще им се връща? За това как една жена ще се чувства огромно значение има нейната нагласа. А и не трябва да се забравя, че плодът си има баща, който в повечето случаи е повече от съгласен с аборта, дори да не зависи от него. И той ли ще плаща?

31.   Момичета, само така - тези права с мъка сме си ги извоювали, абортът като е бил забранен и в нашата страна е имало големи сакатлъци. Решавайте с ума, не с онази си работа - да имаш дете е най-голямата отговорност на този свят!

32.   31, взе ми думата от устата :) Много ще е хубаво, ако всички родители преди да станат такива осъзнаят отговорността, която имат към едно дете. Защото няма по-голямо престъпление от това да лишиш едно дете от обич, да го отгледаш в нездрава среда, да ограбиш детството му. Ако за някои абортът е престъпление и убийство, за мен създаването на дете и ограбването на детството му е в пъти по-голямо престъпление. Авторке, не казвам, че твоят случай е такъв, но фактът, че се колебаеш е показателен, че не си дорасла достатъчно за такава крачка.

33.   Кажи на родителите и не се притеснявай- знай, че те ще те подкрепят, каквото и да решиш. Те са хората, които най-много те обичат.

34.   Това е много важно решение, за да го вземаш под влиянието и съветите на чужди хора, каквито сме ние тук. Тези, които най-много ти желаят доброто и те познават най-добре, са твоите родители. Бебчето вече е факт, така че рано или късно ще научат за него. Седнете тримата (ти и вашите) и им кажи за приятеля си, за детето, което расте в теб. Кажи им, че и двамата искате да си го родите... Всъщност, кажи им това, което каза на нас. Може да не го приемат с радост, може дори да ти се ядосат, но ще им мине и ще ти помогнат да вземеш решение.
Успех, каквото и да решиш!

35.   Никой тук не каза как да кажеш на родителите си. Това всъщност беше въпроса ти, а не дали да родиш или не. Всеки се направи на дървен философ и никой не осъзнава най-важното, че трябва да помагаме с мненията си. Аз мисля, че колкото по-рано кажеш на родителите си, толкова по-добре. Отиди и им го кажи без заобиколки. Кажи как виждаш ти нещата и ги попитай за мнението им. Те са ти родители и дори да не са очаровани са длъжни като такива да те подкрепят морално(поне аз така мисля). Вземете общо решение.
Единственото, с което съм съгласна от написаното в по-горните коментари е, че връзката с приятеля ти е прекалено крехка, за да издържи тежестта на едно дете. Да, точно така тежест си е и то огромна. Ще му се радваш, но и ще плачеш с него. Аз нямам дете, но съм виждала безборй примери. Няма да ти ги описвам. Ти сама знаеш... Все пак мисля, че си младо, интелигентно момиче, което може да вземе правилния избор. В твоята ситуация все ще има някой наранен- или ти, родителите ти, приятеля ти, но не забравяй, че това все пак е твоят живот, не на някой друг.
Успех ти желая!

36.   Срам и позор. Направо съжалявам повечето пишещи тук... картинката е потресаваща.
С кой акъл така самоотвержено съветвате момичето да прави аборт, та тя е на 22, не е на 15-16!!! За пореден път се убеждавам, че младото поколение в това число и аз все още не става абсолютно за нищо, освен да кълчи кълки по дискотеките, да се налива с алкохол, да друса да исли само и единствено за себе си и а чака мама и тате да го хранят докато са живи, или поне до 30. Срам, срам и пак срам.
НЕМА да се оправим НИКОГА. И ще ни е гаден живот, защото сами си го правим гаден. Вършейки гадни неща привличаме лошото към себе си ранили или късно. Жалко е, че горазбираме твърде късно.

37.   На 36 ще напомня, че точно „старото“ поколение направи държавата ни рекордьор /наравно с Русия/ в дял аборти на бременности /9 от 10 през 80-90-те/.
Възпитахте и децата си така - в пълно табуизиране на темите за човешката сексуалност и контрацепция, сега го раздавате моралисти. Младите сами откриха за себе си и кондома, и хапчето анти-бебе, и Ескапеле, но за съжаление все още има непросветени люде като авторката, възпитани в строг, но фалшив „морал“ и днес са бременни, готови за венчило и бяла рокля и кухнята на свекърва си.

Иначе, конкретно за въпроса на авторката
Отиваш, и казваш на вашите в очите

„Мамо, татко, забременях от момче, което не познавате, а аз познавам от цели 4 месеца. Не съм завършила, но грижа нямайте - ще завърша... някога. Подготвяйте бързо сватбата, за да не съм с много голям корем. Събирайте пари за сватба, бебешки неща и... следването ми, нали искате да завърша, все пак. Честито - ставате баба и дядо, а това, знаете, е скъпо удоволствие. “
Оле... това е само началото - следват безпаричие, живот при старите, караници и развод.

38.   37 това, което говоря аз не се отнася само за абортите. И съм от младото поколение моля ти е, чети какво пиша!!!
Старото поколение може да е правило повече аборти, но причината е била малкото алтернативи за контрацепция. А сега ей ги на- и от пиле мляко измислиха но кой ти ги ползва. 50% от хората са на "доверие"!

39.   Пак почнахме с тирадите старо-младо поколение.
Кондоми има от поне 150 години от гума, иначе и египтяните са имали от черва на животни.
Индустриялно от 1930 нататък има кондоми ОТ ЛАТЕКС, в България също, но от много „срам“ ви е било „срам“ да си вземете.
От 65-та поне има хапчета „анти-бебе“. И в България има от втората половина на 70-те. От 1985-та вуйна ми носи спирала...
Всичко е имало, ама не сте знаели, защото толкова е бил акълът и на вашите родители, и на вашата образователна и социална система.
Криете се цял живот зад някакви фалшиви морални ценности, сочейки винаги с пръст - а сте най-големите пакостници.
Седнали сте да говорите за младите, а точно по ваше време няма жена без аборт, има жени с по над 10 аборта! Толкова са се ошлайфали нашите лекари по абортите, че може би са най-добрите в света в тази „област“.
Нямате право да критизирате младите, продукт на вашето възпитание и наследство.
Авторката, ако беше получила малко повечко полово възпитание, повечко се беше говорило и у дома, сега нямаше да е на този хал.

В моя приятелски кръг нямам нито една жена, нито едно момиче с аборт.
Сред приятелките на майка ми няма жена без поне 3-5 аборта, дори в последните години.
Говорете с български мъже над 40 за кондоми, ще почнат да се обясняват, че не било същото, че това и онова. Свикнали нашите на „доверие“. По-младите мъже не са така, а за подрастващите си е нормално вече.

Аз не съм против абортите, напротив - право на жената е да се разпорежда с тялото си, просто знам, че това не е метод за контрацепция и съзнавам за самата себе си, че не мога да нося физическите и психическите последици от него. Не съм водила полов живот без кондом, макар че имам сериозен партньор от години, проблеми нямам.
Но, ако не бях се самообразовала на тази тема, щях да завърша и аз като авторката, не си застрахован, когато си млад и неинформиран - какво бих направила, ако бях на 22, бременна и зависима от родителите си - аборт. Това е положението, голям избор не остава на човек.

40.   Ужасно ме е срам като чета коментарите ви.. Срамувам се че съм българка, срамувам се че чета написано от българи!!! Все едно разглеждам някаква черна хроника на аборти, аборти и пак аборти...
Мила ми 27, за твое сведение МОЗЪКЪТ и СЪРЦЕТО са първите органи, които се оформят в развитието на бебето: "5-а седмица от последната менструация (3-а седмица след оплождането) зародишът има формата на диск, чиито клетки се разделят на три слоя: външен (ектодерма), вътрешен (ендодерма) и междинен (мезодерма). На повърхността на ектодермата се оформя малко празно пространство, което постепенно се увеличава. Това е околоплодната кухина. Ембрионалното образувание, по-мъничко от 1 см, започва да расте. Вътрешните органи, начело с мозъка и сърцето, започват да се оформят и да функционират. Отначало сърцето е в примитивен стадий на развитие. След няколко дни то започва да помпи в първично образуваната кръвоносна система. " В този период се развива и нервна система! Мисълта ми е, че едва ли тази "купчина клетки" не усеща нищо, когато я разчленяват в средата на естественото и развитие, за да го прекратят!!!
По ТЕМАТА! - родителите са най-близките ни хора, винаги остават такива - кажи им възможно най-скоро. Послушай сърцето си! :)

41.   35, много ясно, че въпросът на авторката не е как да каже на родителите си. Какъв съвет може да се даде на такъв въпрос- ами с уста, как иначе. Сетих се за онзи виц за Иванчо дето бил в казармата, баща му починал и старшините се чудили как да му поднесат лошата новина и казали: Я, всички, които имат бащи една крачка напред! Иванчо, ти къде бе?

42.   Аз се сетех за този, който би бил полезен на авторката...
Иванчо в казармата. Старшините се чудят как да кажат, че баща му е умрял:
-Иване, вчера в катастрофа загинали майка ти, баба ти, баща ти и сестра ти.
Иван изпаднал в шок и заплакал.
-Иване, споко бе, бъзикахме се -само баща ти е умрял.

43.   Здравейте!
Пиша, провокирана от коментара на А. ( под №10), с който не съм съгласна и веднага ще се аргументирам.
Преди 11 години и аз мислех също като нея, имах същите цели и бях категорична, че докато не ги постигна, не трябва и да се замислям за дете.
Е, заживях самостоятелно от 18 годишна. Учех за висшето си образование и същевременно работех. Завърших, успях да си намеря много добра и добре платена работа, по специалността си. Започнах да пестя за кола - купих я. Реших се на съвместен живот с приятеля си - днес, мой съпруг, започнахме да пестим за собствено жилище. Финансовото ни състояние бе завидно и взехме малък кредит, за да обзаведем дома си. Изморявахме се много, но си струваше. Оженихме се. През всичките тези години неведнъж бе повдигнат въпросът да имаме дете. Но аз - НЕ! Не беше дошъл "подходящият момент", или бях прекалено млада, или, или, или....
Е, когато станах на 32, реших, че таймингът е вече подходящ. И започнахме да правим свободен секс. Месец, два, три.... година, две, пет, девет и все не забременявах. На финала, след 10 кошмарни години, за които не искам и да си спомням, забременях и се радваме на чудесна дъщеря от година време. Разбира се, по-голямата част от спестяванията ни се стопиха по лекари, лекарства и прочие. Красивият ми дом бе празен и студен и вместо смях, се чуваше само моят плач и тихите утешителни думи на мъжа ми. Не бях на висота и в работата си.
Според скромния ми опит, подходящият момент е мит, най-вече за една бременност, която е налице. Друг е въпросът с контрацепцията, по отношение на която, авторката е била доста немарлива. Но пост фактум вариантите са два и не могат да предтавляват нещо принципно. Много индивидуално е и е въпрос на вътрешна нагласа, морални възгледи и др.

А колкото до авторката и нейните тревоги - със сигурност ще те упрекнат родителите ти, но това не означава, че няма да те подкрепят. Казано честно, на твое място бих имала съмнения относно подкрепата на приятеля ти, но ти си знаеш най-добре.
Как да им го кажеш?
Ами в прав текст, без излишни драматизми. Все пак, не си открила топлата вода.

Успех!

М.

44.   Сподели тревогите си с майка си и мисля че няма да сгрешиш според мен тя ще те подкрепи тъй че мисля че е редно да им кажеш

45.   Здравей М. Благодаря, че сподели историята си. Накара ме да се замисля.
Честито за детето ти, възхищавам се от хора като теб, които не се отказват.
Според мен, обаче няма правилно и грешно мнение. Всеки пише тук като субект, изхождайки от своя опит, възпитание, ценности и цели.
Аз не смятам да променям плана си. Това е моето решение, нося позитивите и негативите, рисковете и шансовете от него, както авторката като млада майка носи своите, както всеки родител или кандидат-родител носи.
Мога най-малкото да се обоснова с факта, че в последните 10 години специално в областта на репродуктивната медицина е постигнат голям напредък. Аз ще бъда на годините, на които ти си се сдобила с дете след... още 15 години. Това прави 25 години от момента, в които ти си пожелала да заченеш.
25 години....
А авторката е бременна днес, тук и сега.

Много здраве, успех и усмивки.
Сигурна съм, че си чудесна Майка, защото можеш да го оцениш.
Много бих се радвала, ако хора като теб биха се... навили някак си да станат приемни родители за някое оставено дете, действително много деца имат нужда от Майка като теб.

А.

46.   М., не си съгласна с А, защото при теб забременяването е било трудно... Съжалявам за това, но това беше "д-во" и половина. На 32, жената е бабичка.... до колкото зная проблемите стават повече след 35.
Не съм съгласна и с 11. Много по-трудно се прави каквото и да е с бебе на ръце. А и съм сигурна, че жена му се е грижила за децата им, а не той. Успял бил, колко хора не са и са обрекли децата си на бедност? Да не говорим за самите родители. И защо, като всичко това може да се отложи.
Почти никога не съм съгласна с А, но тук е абсолютно права.

47.   Мерси 46, но аз не твърдя, че съм права в каквото и да е било, което пиша. Пиша субективно и не твърдя, че съм права.
Като се замислих, може би за мен не е толкова важно да имам деца. Мъжът ми има от първи брак, не настоява, решението е изцяло мое. Имам си (като субект) чисто субективни страхове - искам да съм в състояние сама да се грижа за децата си материално, защото баба ми на 30 е останала вдовица с две и цял живот ми е повтаряла да не завися 100% от мъж.
Имаме средства и можем да си позволим най-скъпите процедури, ако се наложи, имам сестра, която също е в детеродна възраст - можем да си услужим с яйцеклетки, очаква се и сурогатството да се озакони в България скоро....
така, че... под 30 определено няма да мисля за деца. Каквото дал Бог в крайна сметка.
Но не мога СЪЗНАТЕЛНО да лиша децата си от бъдеще. Съжалявам. Може да не съм права, но това е моето мнение. Нямам аборти и ми е жал за жените, които са принудени да правят, но ако бях зависима от родителите си студентка на 22....никога не бих родила.
А.

48.   Tочно така А. изчакай докато учените намерят начин да ги програмират бебетата да серат когато ти е удобно и после да си сменят памперса самички. Да не реват през нощта разбира се, че мама на другия ден няма да е свежа за мола. Така като се замисля май такива като теб наистина не е трябва да се размножават. Вредно е.

49.   48, аз внимавах в часовете по биология и информатика и ми е ясно, че не може да бъде програмирана органичната тъкан. /живо същество/
Аз съм гледала и бебе /племенник 8 часа на ден/, и малки деца, а и майка ми е начална учителка - и тя все с деца се е занимавала, имам подход с тях, не крщя и нямам проблем с памперси, с плач повече - защото ми събужда инстинктите да предприема нещо, а доста майки има, които просто оствят бебетата им да крещят и се кефят в МОЛ-а, пушат в лицата на бебетата си, оставят ги сами вкъщи...
С какво съм вредна - работя, плащам данъци, сама съм сиплатила образованието и ще платя това на децата си, дори детски на нашите не даваха, защото работеха и двамата и нямали право, с какво съм навредила на обществнот?
Не пия и не пуша, на лекари не ходя, здрава съм - не товаря и здравната каса, напротив - нетен платец съм.
Винаги гласувам. Участвам в благотворителност.
...
....
Дали ще се „размножавам“ ще реша аз. Освен това, никое дете не може да бъде мой клонинг, а ще е съвсем отделен човек, които и генетично ще е различен от мен.
Гледай си твоята работа в МОЛ-а, че ще изгониш клиентите си. Аз не пазарувам там, поне не в България - стари колекции и високи цени. Имам дрехи, които си харесвам и нося с години, защото поддържам фигурата си. Когато ми дойде времето съвсем планирано ще си имам дете, няма да товаря нито родителите си, нито обществото. Детето, неговата издръжка са 100% задължение на родителите - нито майчинство ще искам, нито детски.

А.

50.   А. ако си внимавала в час по психология щеше да знаеш, че бебетата се програмират но психологически не биологично. Това се нарича възпитание и всички сме програмирани да действаме в дадени ситуаций така както са ни програмирали родителите. Затова сме различни защото сме програмирани от различни родители по различно време и начин.