Манипулативен баща
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 845 пъти
Здравейте!

Надявам се, че историята ми ще бъде публикувана, тъй като забелязах, че има много сходни теми, но все пак и аз реших да се включа. На 29 години съм, работеща жена, живееща при родителите си. От малък град съм, работя по това, което съм завършила, обаче в друг град и пътувам всеки ден 40 километра само в едната посока. Когато почнах да работя имаше автобуси между двата града много често и нямаше проблем, но след ковида има само един автобус, който пристига час по- рано преди да почне работното ми време, нямам избор стоя и чакам навън. Поради цените на горивата и билетът много поскъпна и да кажем, че месечно само за транспорт разходите ми са около 400 лева. Само да добавя, че съм шофьор и отивах на работа и с кола, но претърпях катастрофа и не успях да преборя страха след това. И понеже трета година така и след катастрофата чашата преля и реших да си наема апартамент. Майка ми е окей, дори според нея е по- добре. Баща ми също знае за намеренията ми, но до сега запазваше мълчание. След като онзи ден отидох на оглед в един апартамент и споделих пред родителите ми, че може би ще го наема от страна на баща ми почнаха страшни скандали и големи обиди. Изказвания от рода на - от мен нямало да стане нищо, момичета на моите години се омъжвали имали по две деца, а аз съм щяла да работя като роб за работодателя ми за тази смешна заплата, за какво съм учила въобще, ако съм щяла да работя за такава заплата, какво щяло да стане, ако изляза и на квартира, работата ми била тъпа и така нататък, кой като мен живеел сам на квартира, откъде съм виждала такива неща, че съм искала и аз. Заплатата ми наистина не е кой знае колко, но съм израснала при обстоятелства, които ме научиха как да спестявам, кога мога да си позволя да харча и колко да харча. Примерно - баща ми не работи, когато бях студентка и не работех майка ми ми пращаше 350 лева, с които плащах наем, ток и вода. Направила съм си сметката, смятам, че бих могла да се справя, ако успея да намеря квартира на приемлива цена. Откакто разбра, че намеренията ми са сериозни не спира да ме тормози. Последно ми каза да не го занимавам с нищо по този въпрос и ако изляза от тази къща да не го търся повече за нищо, сама да си изнеса багажа, едва ли не няма дъщеря. Когато започнах работа постъпи по същия начин, защото не можеше да приеме факта, че ще работя в друг град. Говори така все едно, че е срамно да работиш и да си подчинен на друг човек, че е ненормално да живееш в квартира - дом на чужд човек.
Странно ми е и не мога да разбера как е възможно човек, който трябва да ти мисли доброто и да иска да си добре може да постъпва така егоистично? Може би ще кажете "ама той ти мисли доброто по негов си начин", но не, не е така. Никога не е уважавал моите избори и решения - дори и за партньор и затова в момента съм сама, не е заставал зад мен, винаги ме е спъвал, ако има възможност само и само да става по неговата. В университета се е случвало да ме заплашва, че ще дойде и ще ме прибере насила, ако разбере, че ходя на работа, защото цитирам дословно ХОРАТА В ГРАДА КАКВО ЩЕЛИ ДА КАЖАТ?!
Дори нямам въпрос, който да задам, просто имах нужда да споделя. Знам, че трябва да избягам и това зависи само от мен, трябва да съм самостоятелна и да решавам сама за себе си, но вероятно имам нужда от подкрепа, за да повярвам в себе си. В интерес на истината ме е страх и в същото време ми е тъжно, защото аз много уважавам родителите си, винаги съм слушала съветите, които ми дават, уважавала съм техните решения, дори в случаите, когато са решавали вместо мен. Тъжно ми е, че когато имам нужда се оказва, че нямам баща. От друга страна се притеснявам, че ако се преместя ще тормози майка ми. Той постоянно тормози някого, имам чувството, че нещастието на хората около него го радва. Понякога наистина чувствам вина за неща, които нямам реално вина, но той ме манипулира и ми внушава това. Наистина искам да си тръгна и да се отделя от тях, но ме е страх...

Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат цялото това и на всички, които се отзоваха!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 7 месеца hash: 5c79043a1f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Колкото и да ти е отровна зоната на комфорт, пак изпитваш страх от промяната и донякъде е разбираемо- била си манипулирана от краен егоист с крайно патриархално възприятие/възпитание. Ще се справиш разбира се. Даже може да си потърсиш съквартирант/ка, и компания и делене на разходи. Ня място дори може да ти излезе по- добре платена работа. Баща ти няма да има контрол над теб (освен ако ти не го допуснеш) и твоя бъдеща връзка. Интересно е как той оплюва всичко, което би ти дало независимост. Да, може би ще тормози майка ти няколко дни докато си излее поне малко яда. Но майка ти е направила своя избор за съпруг, може да остане с него или не, неин избор. Ти направи своя за своя живот. Закъсняваш с около 9 г... недей повече.

 

...

преди: 1 година, 7 месеца hash: 26f596c2b5

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Ти си на 29 години и няма нужда да искаш разрешение от баща си, за да наемеш квартира! Стегни се и просто си намери квартира без да казваш на родителите си и се премести. Живей си своя живот, а не този на родителите ти. А баща ти или иска твоята заплата или му трябва някой, когото да тормози. Не се разправяй с тях, действай без да ги уведомяваш. А баща ти ще тормози майка ти ако е лош човек, независимо дали ти си там или не. Устрой се в града, наеми си квартира, без да казваш адреса и вземи майка си при теб. Така ще спреш тормоза му и върху теб, и върху нея.

 

...

преди: 1 година, 7 месеца hash: 61f0bee6ee

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Остарели разбирания има баща ти. От разказът ти изглежда също, че не водил особено успешен живот - периоди на безработица, същевременно нежелание да бъде "роб на работодателя" - насъбрал е горчилка и щедро дарява с нея близките си. Защо именно тях? Защото друг не би му обърнал внимание. Да ти е жив и здрав, но е време да излезеш от периметъра му. Работа по специалността, че и работа въобще, се намира трудно в малкия град. Реалноста е такава, че на нашето поколение често се налага да напусне родния дом в търсене на препитание. Алтернативата я знаем - зрели хора, разчитащи на джобни от родителите си и заработващи нещо под масата или нищо. Какво очаква да правиш баща ти? Да стоиш и да раждаш? И от кого - от друг останал с много свободно време? После какво? Най-лесно се правят деца и борчове. Твърде много от рано венчаните се разведоха само след няколко години. А масово момичета, които бързаха да родят, сега сами си гледат децата. Създаването на семейство не се претупва с аргумент изведен от поведението на другите. Имаш насреща си сериозен манипулатор, който ще те мачка при всяка възможност, за да се чувстваш неуверена и да стоиш да му слугуваш. Затова не бива да оставаш. Прочее, този тип поведение ще виждаш и в други мъже по-натататък в живота си. Научи се да го разпознаваш при първите признаци и избягвай отношения с тях. Тревогите за майка ти са основателни, но би ѝ била много по-полезна, щом си стъпиш на краката и можеш да я дръпнеш при себе си, отколкото ако останете и двете под ботуша на баща ти. Пък и проявата на смелост от твоя страна може да го накара да се кротне. Нека има и доза умерен оптимизъм. Затова - кураж! Пишеш чудесно, значи образованието ти не е било толкова ненужно, колкото се опитва да го изкара възходящият ти. Смело напред и успех с квартирата! :)

 

...

горе^

преди: 1 година, 7 месеца hash: bb1224e2d1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   В подобна ситуация съм и те разбирам, но сам аз нямам решение... От една страна на тази възраст е нормално да "скъсаш с родителите си", по-точно е нормално вече да имаш две деца, така че от тази гледана точка да правиш, каквото прецениш е не само правилно, а най-правилното решение. От друга, ако стане нещо с работата, ако трябва да напуснеш или те съкратят, или уволнят и нямаш доход, и както си в малко населено място, е нормално да поискаш да се прибереш вкъщи, по пейките ли ще спиш. А ще е доста неловко. Но това е най-малкия кахър в цялата ситуация. Да приемем, че си следващ твоя живот, отделиш се от родителите, което на тази възраст е просрочено, но в крайна сметка го постигнеш, остава въпроса с отношенията, а той е най-важен. Това е най-болезнената част, че трябва да приемеш, че собствения ти родител не те обича или поне не успява да го постигне. За него му е по-важно да те контролира, да те тормози, какво ще кажат хората и т. н. Да беше друг човек, да му теглиш една, но това е собствения ти баща. В същото време, все пак ти помага в момента, т. е. той има някакво добро отношение към теб, но то идва с условие... Как се преживява това да приемеш, че родителя ти не те обича, дали умишлено или заради собствени деформации? А как се приема още по-идиотското, че хем те е отгледал, хем те е закрилял, хем ти поставя условия как да живееш живота си? Това последно родителска обич ли е или не е? За мен това е нещо влудяващо, раздвояващо. Нямам отговори за себе си, не знам какво да те посъветвам. Единствено ще обобщя, че самостоятелност (която е предпоставка за връзка с мъж, и съответно семейство), плюс отхвърлящ те родител, е по-малко лошо от липса на самостоятелност, плюс отхвърлящ те родител. Така, че в чисто тактически план не го мисли. Бъди твърда, отрежи го, псотави го на мястото му, направи скандал. А че щял да тормози майка ти, отново бъди жестока в името на собственото си оцеляване - тя си го е избрала, тя да си го търпи.

 

...

преди: 1 година, 7 месеца hash: 6611167dcc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Реално погледнато като се изнесеш получаваш независимост. Очевидно е, че на бащата ти това не му е угодно, но не е добре цял живот да си зависима и да слушаш баща ти. Когато много мисли човек започва да си прави различни сценарии, които да направят решението още по-трудно. Такъв е сценарият с майка ти, която може да бъде тормозена от баща ти... 29 години не ми се вярва да си и била охранител. Но все пак - ако след изнасянето ти отключи някаква агресия срещу нея, то ще имаш цяла квартира на разположение, където двете да продължите по-щастливо живота си. Успех и не позволявай цял живот да бъдеш контролирана било то от баща си или от някой друг!

 

...