Споделена история от Семейство |
Една малко по–различна история за смесените семейства
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 1502 пъти
От доста време влизам в този сайт. Четох доста работи за смесените семейства и реших да разкажа моята история за смесено семейство.
На 29 съм, мъж. Родителите ми се разведоха, когато бях на 6-7. Честно казано, това беше най – доброто и за тях, и за мен с брат ми. Те са страхотни родители и с в супер приятелски отношения и до днес. Просто не ставаха като съпрузи.
Когато бях на 10, и двамата направиха сватби с новите си половинки – 5 месеца един след друг. Честно казано, малко ми беше странно, защото от дете само с по – голям брат, се сдобих с още двама братя и две сестри, пастрок и мащеха.
Признавам, в началото беше странно. Да, и двете къщи имах собствена стая, не делях с никого и т. н. Но все пак ми беше странно. Не бях свикнал да живея така – 1 седмица при майка ми, 1 седмица при баща ми.
Сега ще опиша малко как се разбирам със съответните братя, сестри и доведени родители. Имената ще са променени. Ще е дълго, така че се пригответе.
Майка ми се омъжи за К. К. имаше две деца – Т. (1 година по – голям от мен) и С. (5 години по – малка от мен). К. имаше пълно попечителство над децата си, защото майка им беше алкохоличка (в последствие, когато бях на 14, тя почина).
С Т. така и не намерихме общ език. Да, не се карахме, не се биехме, но просто……не бяхме един за друг. Бяхме прекалено различни като характери и имахме прекалено различни интереси, за да изградим някаква силна връзка. Явно, обаче, сме имали достатъчно силна такава, за да получа покана за сватбата му.
С., честно казано, не можех да я понасям началото. Стори ми се прекалено лигава и разглезена. Като поотрасна, започнахме да имаме хубави отношения. Сега, веднага ми скача на врата като се видим. Тя нямаше много силна връзка с Т. и затова се обръщаше към нас двамата с биологичният ми брат.
С К……. абе, имаме цивилизовани отношения. Любезни сме един към друг, но силна връзка надали ще имаме. Главно, защото той е страшно мрънкало и мърмори за всичко.
Баща ми се ожени за М. Съвсем сериозно, смятам М. за втора майка. Тази жена винаги ме е посрещала супер топло, прегръдки, целувки. Това, което не харесвах в нея е, че e малко helicopter parent т. е прекалено загрижена за нас и нейните деца. Загрижена, та чак месеща се в животите ни в някои случаи, но като ѝ скръцнеш със зъби малко и се отдръпва.
Тя също има момче и момиче (бащата е духнал още докато е била бременна с дъщеря си. Тя също имаше пълно попечителство).
Момчето (А.) е адски готин пич. Шегувахме се, че сме близнаци, разделени при раждането ни. Той е колкото мен на години и може би това помогна да изградим много ама много здрава връзка. Бяхме просто неразделни. Дето се вика – само в гащите не сме си бъркали. Той живее в чужбина и когато се върне, аз съм първият, на когото звъни.
Доведената ми сестра Ал. е друга бира. Ал. е 2 години по – малка от мен и е абсолютно зло. Нагла до безобразие, устата, страдаща от Синдромът на принцесата (тя е най – важната, а другите са някакви селяндури, които не са достойни да са около нея), надута. С една дума – абсолютна кучка. А. също не се разбираше с нея. Аз – още по – малко. С Ал. не поддържам никакъв контакт и честно казано, така ми е по – добре.
Това е, дами и господа. Моята история за моето смесено семейство. Разбира се, че не всички са такива късметлии като мен и разбирам това, но моето е пример как смесено семейство може да е нормално, с някои изключения.
|
