Трябва ли да давам пари на майка ми? Тя гладува. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121631)
 Любов и изневяра (29824)
 Секс и интимност (14420)
 Тинейджърски (21921)
 Семейство (6492)
 Здраве (9621)
 Спорт и красота (4717)
 На работното място (3199)
 Образование (7321)
 В чужбина (1661)
 Наркотици и алкохол (1116)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1744)
 Други (18641)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Трябва ли да давам пари на майка ми? Тя гладува.
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 2054 пъти
Да започна с малко предистория иначе всички биха ме нападнали и обвинили, а не знаят цялата история.
Имам и брат и през цялото детство с него бяхме обиждани, бити, обвинявани за какво ли не, наложи се бързо да пораснем и да станем родители на родителите си. Бяхме уж нормално семейство, в хубав квартал в София, апартамент, майка ни винаги е работела много лека работа, в офис, бащата почти винаги беше безработен, на периоди имаше работа за по няколко месеца, после напускаше, защото някой му казал нещо и го бил засегнал, а той си беше леке по принцип, цял живот беше шофьор, а се мислеше за велик. И беше алкохолик. Гладът и липсата на пари, дрехи, обувки, бяха ужасни. Обичаше да си лежи вкъщи на топло цял ден и чакаше майка ми да донесе храна и да осигури всичко, а навън зима, студ, но на него не му се работи. И ходеше до магазина да взима на вересия алкохол и цигари. И така години наред.
Но темата е за майка ми и за мен. Винаги ме е смачквала, унижавала, накара ме да намразя себе си и тялото си, вече имам здравословни проблеми. Дълги години нямах самочувствие и хората се отнасяха лошо с мен. Не учих в университет, защото тя ме ангажира с развода й с баща ми.
Винаги проваляше плановете ми. Хората, които ни познаваха си мислеха, че вкъщи всичко е наред, а всъщност зад вратите се случваха гадни неща и никой не знаеше за тях и ние с брат ми не знаехме вече кое е истина и кое не и се обърквахме, един път е нормално, в следващия момент, не. И бяхме научени да си мълчим за всичко и развихме толерантност към лошо отношение, от там и в живота не беше лесно, защото хората ни правеха на нищо, мен и брат ми, но това е отделна тема.
Имаше и много хубави и спокойни моменти, които обожавах, но до момента в който пак някой от двамата не избухнеше и не излееше някаква гадост.
Под гадни неща, имам предвид, че баща ни всяка вечер мастурбираше и свършваше на килима в хола и омазваше килима и дивана и така си стоеше засъхнало, а ние с брат ми малки после си играем по земята. И това беше "нормално". Също майка ни ни биеше докато ни къпеше, блъскаше ни по главите и крещеше да ни изтекат мозъците, а ние бяхме едни тихи и смачкани деца, много послушни, но тя винаги е мразела деца и нас и от 4-5 годинки, слушаме как си е провалила живота като ни е родила.
Баща ми веднъж (надявам се да е само веднъж) докато ме къпеше си вкара целия пръст във вагината ми и ме разкъса, а съм била на 3 годинки някъде. Явно от любопитство. Не знам дали това се брои за изнасилване. Дълго време след това ме болеше, като майка ми ме къпеше и влизаше сапун или шампоан и й се оплаквах, но тя никога не обърна внимание. Майка ми също ми е посягала сексуално.
И това беше едно "нормално" семейство с бели хора, които ходеха на работа и уж всичко беше наред.
Баща ми винаги е искал да ни няма и никога не ни е обръщал внимание.
Посягаше и на майка ни.
Толкова ни повредиха, че аз чак сега на 36 години имам връзка, която пазя в тайна от майка ми и брат ми дори, а брат ми е на 38 години и никога не е имал връзка и е девствен.
Пазя я в тайна, защото майка ми винаги е искала да съм сама и ми е набивала и ме е убеждавала, че ще си остана сама. Само за брат ми се е надявала винаги и е смятала, че ще си намери някоя, а аз ще живея с нея.
Вече всички живеем отделно, самостоятелно. Нещо, което на майка ни изобщо не й харесва и беше много ядосана за това. Искаше аз да си остана и да си живея с нея, но някак успях с помощта на моя приятел да прескоча тази бездна и да се изнеса. И всеки ден вече две години се чувствам ужасно виновна, че живея в хубав апартамент, малък, но хубав, плащам наем, изцяло самостоятелна съм, а майка ми живее в едно пространствено малко жилище, плаща едвам наем, плаща и кредит, и едвам изкарва месеца, гладува или по-точно брои стотинки и се храни оскъдно. През последните месеци съм й давала пари, но не повече от 50-70 лв. Често ми се жалва, манипулира и набива вина, като казва, че само следяла промоциите и живеела в кутийка и много й се иска поне една краставица да имала. Работи изключително лека работа, на бюро, до 17:30 и й предлагах няколко пъти да си намери втора работа, но тя не иска и се ядосва. Даже често си взима отпуска за да си лежи и спи вкъщи. Винаги е била мързелива и много дебела. Напоследък е много арогантна към мен, за това, че засега изкарвам добри пари и си личи, купих си и кола на кредит, но наистина си скъсвам задника и работя по 14 часа по 27 последователни дни, лягам си в 3 ч и изобщо не ми е леко, а не знам докога ще мога да работя така и никаква сигурност нямам. Тя труд не е виждала в живота си. Още не е пенсионирана, догодина.
Това е, че преди няколко години имаше повече възможности и ми помага известно време с пари да си стъпя на краката, защото не можех да работя. Затова и не успя да си купи жилище. Имах здравословни проблеми и много тежка депресия и проблеми, заради цялото детство, която тя никога не призна и все казваше, че ми няма нищо и веднага след като спря да ми помага, защото повече пари нямаше, започна да ми набива вина и да казва, че тя ми е давала, а сега аз ще й давам и ще я гледам. И това много ме притеснява. Точно съм започнала да живея за първи път и да си подреждам някак живота и тя иска да ми легне на гърба и да я гледам. Започва и да накуцва с крака и да не може да ходи, защото цял живот се тъпка и дебеля.
И това ми е голямата дилема - тя не е пенсионирана още, работи си, може да ходи някъде вечер и чинии да мие примерно, хората как работят на по две-три места и не са легнали да се оплакват, а тя?
Опитвала съм се да говоря с майка ми открито за миналото, но и дума не иска да чуе и побеснява и крещи, че не съжалява за нищо като я питам, и става да се прави, че гледа пердетата примерно, а после се прави, че нищо не е станало и е в добро настроение и започва да говори за нещо друго примерно.
Не знам как да се отърва от вината към нея и затова, че не живеем заедно вече, че имам повече пари, и едва ли не съм й похарчила нейните, опитвам се да съм щастлива, имам връзка, кола, а майка ми и брат ми не вървят наникъде, сами са и нямат пари. От години не са ходили на море, а аз ходих и тази и миналата, но наистина с много пот и нерви си изкарах парите.
Брат ми изкарва 1250 лв и плаща и наем и всички останали оскъдни и без това пари ги налива в скъпо хоби, което няма да му купи апартамент или да го заведе на едно море, прави пълни глупости, но не мога да го разубедя.
Имаше и хубави моменти през всички години и изпитвам и ужасна носталгия и вина и се обърквам и често не знам какво става отново.
Ще съм ви много благодарна, ако ми дадете една странична гледна точка и как е редно да постъпя.
Благодаря на всички, които прочетоха цялата история.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 8 месеца
hash: 0c45567555
гласове:
1 2 3 4 5
  (297415 гласа)

1.   Въобще не се притеснявай, живей си живота и не ги мисли, такива хора не заслужават съчувствие и съжаление, ако съм на теб няма да и дам и една стотинка както на нея така и на баща ти, не заслужават и на погребението им да отидеш.... живей си останалата част от живота нормално с нормални взаимоотношения с хората които заслужават

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: a0226a344c
гласове:
1 2 3 4 5
  (244917 гласа)

2.   По принцип бих дала съвет да помагаш на майка си в рамките на разумното, разбира се. Но като прочетох историята, изтръпнах, твоето детство е ужасно! Никой не би трябвало да живее така!
Зарежи тези хора и не се занимавай повече с тях. Не оставяй да ти набиват чувство за вина след всичко, което са ти причинили. Дори не се обръщай назад.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 2afe074848
гласове:
1 2 3 4 5
  (216306 гласа)

3.   Финансово в редно да й помогнеш. За останало... Нямам думи и не ми се коментира.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: bf69710690
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Не знам, аз на твое място нямаше да и помагам.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 4127818620
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Родителите ти са психопати и изобщо не им дължиш нищо. Ако искаш да отделиш някаква малка сума за майка си - хубаво. Но отвъд пари НЕ ПОДЪРЖАЙ НИКАКЪВ КОНТАКТ С НЕЯ. Това е единственото решение при работа с такива токсични личности като нея.

Не се оставяй да ти бъде вменявана каквато и да е вина. Родителите имат дълг да отгледат децата си и да ги подкрепят. Не да ги малтратират и обиждат. Каквото и да ти е дала финансово, тя е взела 10 пъти повече емоционално, така че изобщо не ѝ дължиш нищо.

За разговори - забрави, нарцисистичните психопати никога няма да си позволят да мислят че са сбъркали някъде. Винаги другите са им виновни. Дори да беше склонна на разговор майка ти, просто щеше да продължи да обвинява вас с брат ти.

Обективно няма защо да се чувстваш виновна за каквото и да е, дали за пари, дали за това че си я оставила. Ако пък я отрежеш от живота си най-добре, няма значние че те е родила. Кръвната връзка значи нещо само ако е подплътена със съответното отношение, което при родителите ти липсва. На твоя място щях да съм я изхвърлил от живота си без капка угризения, и щях да спя преспокойно.

 
  ...


...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 5922e1bd3e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Много труден живот имаш и ти и брат ти. Помагай както досега, но непрекалявай, гледай мъжът с който си да е свестен и ако можеш потърси съвет на психолог как да отхвърлиш вината, която ти е насадена. Всичко което казваш за живота си преди да пораснеш е ужасно, изпитание, не се оставяй да те манипулира майката ти. Хубаео е, че си отделно, погрижи се за себе си първо. Силна и много смела жена си. Поклон! И не допускай да се превърнеш в нещо като "родителите ти" те са ти модел каква не трябва да бъдеш.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 3c41adc9e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Звучи като филм на ужасите. Много ми е трудно да дам съвет. Тази жена нали все пак работи, защо трябва да й се помага системно?
И мисля, че имате нужда от психолог, за да преподредите отношението към майка ви(без чувство за вина и дълг)

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 0b802b3692
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Историята ти много ме трогна и натъжи. Самата аз съм расла в много агресивно т. нар. семейство, знам какво е да те тормозят физически и психически.
Но аз съм с много силен характер и съм краен Индивидуалист по природа-един вид-не търпя неуважение към себе си и това, че когато съм била дете, малка, безпомощна, съм търпяла физ. насилие, а като по-голяма-психическото насилие-не е свършило, защото жалките мизерници-срам нямат и дори не се замислят, че вече не съм дете и е много извратено от тяхна страна-да продължават с жалки обиди и да крещят насреща ми или да се държат така все едно съм малко дете ; но дори и така-не съм позволила ония тъпанари да ми смачкат самочувствието.
За съжаление ти и брат ти-сте допуснали да ви смачкат самочувствието и увереността в самите себе си. Не се предавайте-никога не е късно да се излезе от порочния кръг. Мнението ми -относно твоят въпрос е, че нито ти, нито брат ти сте длъжни на някакви типове, които са ви тормозили години наред и са упражнявали системно психическо малтретиране, също и физическо. Когато прочетох онази част от историята ти, в която пишеш как малоумният психар, който ти се пише по документи -баща, как си е вкарал пръста, докато те къпе... , как т. нар. ти майка (защото това не са нормални родители)е проявила пълно безхаберие... направо се ужасих, мъчно ми стана.
С ръка на Сърцето ти казвам-ти нямаш никакви задължения към тия типове, повярвай - НИЩО НЕ ИМ ДЪЛЖИШ. НИЩО.
Те са ти причинили много повече страдания-на теб и на брат ти, и дори да са ви издържали финансово известно време-вие с брат си-не им дължите нищо, защото вече сте си платили за издръжката, платили сте си с болка, със сълзи и горчивина, със страх, стрес, мъка, тъга, смачкано самочувствие, комплекс за малоценност, неувереност и дори здравословни проблеми. Питаш дали онова, което ти е сторил т. нар. ти баща е изнасилване-според мен си е точно такова! Такива мръсни типове-не заслужават прошка. Не заслужават. Не само, че не бива да се чувстваш длъжна на никой от двамата, но и една стотинка не трябва да им даваш, ако ще да умират от глад и да се влачат на улицата, болни и мизерни.
Те са тормозили две малки невинни и безащитни деца, после са продължили с психическия тормоз, вменяване на ненужна вина, на всичкото отгоре-казват, че за нищо не съжалявали-те са Социопати, СОЦИОПАТИ. Не чувстват вина, в обществото и пред други хора се правят на едни, а зад затворени врати-показват грозните си същности, нямат съвест, нито морал, не съжаляват за това, което са ви сторили-на теб и брат ти. като капак т. нар. ти майка изисква от теб да се грижиш за нея и да й даваш пари. Не я е срам!
Най-добре стой настрана от такава токсична вещица. Ти си се пречупила и затова сега се терзаеш и изпитваш ненужна вина.
Вместо да ги превърнеш в свои врагове, да чувстваш само гняв и ненавист към тях, вместо да се радваш сега, когато Съдбата им го връща тъпкано, вместо да тържествуваш и празнуваш, че Справедливост накрая има. Ти какво правиш-изпитваш угризения и защо? ! Не знам някои хора как могат да прощават след подобни преживявания, ако пък вътрешно не си простила, но се принуждаваш да им помагаш-то още по-зле... и после ясно е, че ще имаш здравословни проблеми. Освободи се от ония токсични същества. Имаш шанс-живееш отделно, независима си, не позволявай оная като мръсен паразит да продължава да ти изсмуква жизнените сили и енергия. Грижи се за себе си! Ти си отговорна само към себе си! Ако не е тайна-ще кажеш ли какво е това скъпо хоби на брат ти? Стана ми любопитно, затова питам. Не го критикувай и той е страдал много, хобито му е начин да се зарежда с позитивна енергия, парите идват и си отиват, но психическото здраве и нервите.... , нека си има хоби-може пък един ден да печели пари от хобито си. Подкрепяйте се взаимно-защото сте минали и двамата през един и същи тормоз. Каквото и да е хобито му, дори и в момента да не печели пари от него, важното е, че се занимава с нещо, което му е приятно. Щом той е сам-ти можеш да си му подкрепа, да говорите, да не се критикувате взаимно, а да сте си опора един на друг.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 93c0fadbfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

10.   Не може ем да е дебела, ем да гладува.
В Северна Корея и Сомалия няма дебели хора.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 79f0bd8de5
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

11.   След прочетеното, категорично нищо не заслужава. Щом работи, не гладува, просто не може да си прави сметка, но това не е твой проблем.

 
  ...

...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: ec3ae386c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Здравейте!
Поздравления за всички ваши усилия да се измъкнете от тази токсична среда. Моят съвет е да отделяте по 50-70 лв., както до момента, за да давате на майка си, но да ограничите разговорите с нея, срещите и т. н.
Майка ви е достатъчно голяма, за да носи отговорност и да се оправя сама. Вие и предлагате някакви решения, а тя търси оправдания, за да не излезе от ролята на жертва. На нея очевидно и харесва да е жертва, възможно е да има психически проблем, но едва ли би работила над него.
В заключение, заслужавате щастлив и радостен живот и може да сте горда, че сама вие сте си го създала, въпреки негативните примери около вас, мизерията и униженията.
Вина и задължения към нея нямате. Очевидно от добро сърце и помагате с дребни суми, продължавайте така, не се отпускайте да давате повече, защото ще се впие като кърлеж във вас и ще ви изсмуче живеца и желанието за положителна промяна. Вие всъщност и давате много повече, давате и инструменти и решения как да живее по-добре, давате и изпитани средства от вашия живот, но тя отказва. Отговорността е нейна, а не ваша!

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: f9d3a9f9d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Децата са много изнервящи понякога, може би и е било тежко, ако се е справяла сама. Всеки родител има моменти в които е пляскал детето. Но това, което ни казваш е кошмар.
Това си е твое решение, може да и помагаш с нещо, но тя все пак работи и трябва да може да се справя.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 9fbea416c7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Много ме натъжи прочетеното. Искам да ти кажа първо браво за това, че си останала адекватна и си запазила психиката си въпреки всичко. Относно помощ към майка ти - категорично не. Сама казваш, че е мързелива, дебела, иска да лежи и да не прави нищо. Не смятам за редно да даваш парите, които си изкарала с труд просто ей така. Те са избрали да имат деца, а не ти да се родиш. Като родител човек поема отговорност да доведе дете на този свят и да го отгледа. От прочетеното разбирам, че твоята майка не заслужава ПРИВИЛЕГИЯТА да ѝ се помага, независимо по какъв начин. “Гледането” и “помагането” на големи хора са привилегия за избрани, която се заслужава, а не задължение.

Съвет - стой далеч от тези хора и не им позволявай да тровят повече живота ти. Дали става въпрос за 10-20-50 или 10000 лева няма значение. Здравето и спокойствието нямат цена. Отделяй си парите и на края на годината купи нещо за себе си или за мъжа си. Отидете на почивка, прекарайте време заедно. Това, че до сега си била нещастна не значи, че не можеш да живееш добре от тук нататък. Моите най-искрени поздравления за това, че си се справила с толкова изпитания, тормоз, перверзия и родителско безхаберие. Желая ти щастлив живот!

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: a08c7f06d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Според мен трябва да се дадат пари.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: fc1789a884
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Много на фейк тема намирисва, обаче ако е истина, малко ѝ е даже.

 
  ... горе^

...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 03b1dfebf0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Твоите родители са за затвора. Ти тръгни на психотерапевт. На тях нито давай пари, нито им се обаждай, все едно са мъртви.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 9002ce5cf7
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

18.   Познавам доста хора преживели лошо детство и разказа ти за лошото детство не ме впечатлява, пък и миналото си е минало и то е такова каквото е не може да се промени, затова реших да говорим само за бъдещето.
Объркват ме някой неща в историята, в началото пишеш че вашите имали апартамент в хубав квартал, после казваш че майка ти и брат ти плащат два отделни наема, къде изчезна апартамента от детството ти?
Сега твърдиш че си на 36г и от две години си самостоятелна, до 34 годишна майка ти ли те издържаше? Твърдиш че допреди няколко години майка ти ти е помагала с пари защото не си можела да работиш, щом си не можела да работиш значи те е издържала изцяло, а това са доста пари. Не казваш да е сменяла професията си, как тогава допреди няколко години е издържала и теб и себе си а сега не може да се издържа сама? Или продадохте апартамента от детството ти изхарчихте парите и сега ти като по млада можеш да се издържаш и да плащаш наем, а тя не може, това ли е?

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 158276c6a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   Тя не е майка, а чудовище. Не й давай пари. Тя те е съсипала психически. Парите ще ти трябват за твоето здраве, а нямал и добри доходи, защото заради нея нямаш и по-добро образование.
Ако си стъпиш на краката, запиши висше, но някое практично, което ще ти позволи да печелиш повече. И на 40-42 не е късно да изкараш диплома.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 78291dcdb7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

20.   Авторката

Благодаря на ВСИЧКИ, които оставиха своя коментар. Това беше огромна помощ за мен! Благодаря ви!
Късно е, 1:30 през нощта, преди малко се прибрах от смяна, но искам да се опитам да отговоря на всички.
Толкова години таях всичко в себе си и криех историята си и все се колебаех дали аз не преувеличавам, вярвах и на майка ми, че "нищо не е станало и ми няма нищо", а сега виждам, че изобщо не е така.

Н9, съжалявам, че и ти си имала подобно детство.
Хобито на брат ми е да прави разни макети на самолети, кораби и подобни. Много пари и време влага в тях, цялата си останала заплата.
Не ви казах, че те с майка ни не общуват вече, много рядко, веднъж в годината. Той просто мрази и мен и майка ни и ни обвинява за всичко. На него не може да се разчита за нищо и цялата отговорност за майка ни пада на мен.

Н14, и аз не знам как успях да си спася психиката и съм твърде нормална за всичко през което преминах.
Казвам спасих се, защото не винаги е било така.
Онзи период в който тя ми помагаше финансово, беше вероятно най-тежкият откъм последствия, но не ме е срам. Знам колко е срамно в България да не си добре психически и ставаш обект на подигравки и на никой не съм споделяла. Отключиха се ужасни паник атаки и тревожност, бях на антидепресант и с месеци не излизах от вкъщи. По това време майка ми беше на работа в чужбина, оттам и временно по-високият доход с който ми помогна, а сега ми набива вина. Но тя нито веднъж не се поитересува от мен и какви хапчета приемам и премълчаваше на тази тема или се ядосваше и казваше "Оо, нищо ти няма, я се стегни! ". Исках да ходя и на психолог, защото усещах, че полудявам и й споделих, а тя се ядоса и каза "Тя баба ти все на психолог е ходила! ".

Н 16, не е фейк темата, истинска е, но и доста подробности спестявам, защото ме е срам да ги напиша. :/

Н18, това беше голям факт, но не го добавих в историята. Родителите ни се разведоха, баща ни повече не ни и погледна, ожени се за втори път и апартамента в който живеехме цял живот, родния ни дом, той го беше придобил преди брака, от неговите родители и си беше негов, го предписа на синовете на втората си жена, за да за нас с брат ми да няма нищо. Толкова не ни искаше.
Така че не е това, което преполагаш.
Да, не съм на 15-10-25 години. В сериозна възраст съм и, колкото и да ми е неприятно да го кажа, досега с провален живот.
Исках да имам дете, но не се получи досега. Както казах тя правеше всичко възможно да ме смачка, да не работя, за да не съм самостоятелна, да няма никакви хора около мен и да нямам мъж. Казвала съм й че искам дете и тя само се ядосваше и с някакво удоволствие викаше "Ха, дете! Някакво изчадие там! "
Да кажеш на 26 годишната си дъщеря и нероденото внуче "изчадие"???? Ужас :(

И абитуриенстки бал нямах. Някои неща не могат да се върнат никога. Баща ми по това време ходеше по проститутки и им купуваше подаръци с парите предвидени за храна. Имах само едни единствени дънки и им пришивах парчета за да мога да изляза навън. И така не можех да се появя на бала сред всички наконтени и затова и не отидох.
Започнах работа на 16 години в едно заведение за малко. Баща ми идваше вечер и се надяваше да пие безплатно и сядаше и ми се жалваше как не му се работи. И нито веднъж не ме попита и не се поинтересува как съчетавам училището и редно ли е всичко, което се случва.
Преравяше стаята и крадеше парите, които бях изкарала толкова трудно.

Стана късно и ще си лягам. Сигурно много ще си помислят, че се самосъжалявам, като Н18 и ще ме нападнат за някои неща, но няма значение.
Наистина камък ми падна от сърцето, че успях да споделя и толкова мили хора се отзоваха и прочетоха историята ми и ме подкрепиха! А толкова години се колебаех дали наистина всичко не си е било нормално както казва майка ми.

Много ви благодаря от сърце! Да сте живи и здрави!

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: d3e12aab5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Здравейте!

Имам майка, която хвърли нож по мен когато бях на 12 години, защото се заинатих за нещо. Избягах от къщата и. Отидох на училище облята от кръв и излъгах сестрата и учителките, че съм паднала. Ако разберяха истината, майка ми щеше да побеснее още повече. Баща ми винаги е бил безразличният типаж и никога нищо не е правил за нас, освен да ни търпи в къщата му докато станем на 18.

Искам да кажа, че ние не отговаряме за престъпленията на нашите роднини. Не сме избрали ние такива жестоки роднини, Които в една нормална държава трябваше да лежат в затвора и да им бъдат отнети децата. Ние само имаме контрола върху нашите мисли, думи и действия.

Аз съм отрязала майка си от живота си почти напълно. Срещам се с нея рядко и то само при присъствие на други хора, имам страх просто, че ако сме сами този път може и да ме убие, ако и откажа пак да ме контролира за нещо дребно. Превеждам и пари всеки месец в банковата и сметка без даже да се чувам и виждам с нея. Правя всичко възможно да никога да не оставам с нея насаме, а и с баща ми, защото той е тотално безразличен дали съм жива или не.

Аз съм в мир със себе си. Връщам си дълга, че родителите ми са ме гледали до 18 годишна възраст. Давам и повече пари и положително внимание много повече, отколкото те някога са ми давали. В сърцето си ги презирам и ме отвращават. Страх ме е от тях. Но аз крия емоциите си. Не са ми близки. Никога не са ми били близки и никога няма да ми бъдат. Ето това решение което взех още когато живеех с тях е изцяло в мой контрол и мое право.

 
  ...

...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 39fc08b1e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   Кофти история. Както е казал Йордан Йовков "Боже, колко мъка има по тоя свят Боже. "
Само едно нещо много ме погнуси и учуди едновременно, как едно 3 годишно дете ще помни че са му вкарали пръст и го е боляло след това.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: b152f44b69
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   До авторът

Не прочетох целия пост но мисля, че схванах основното. Виж, и аз имах тежко детство. Майка ми ме заряза на баща ми а той пък ме остави на баба ми. От две наследствени къщи останах без даже една стая, основно защото никой не помисли за мен. И аз съм тормозена, обиждана, подценявана, осъждана и имам много травми, които и до днес не мога да преодолея. С майка ми не сме особено близки, но ако знам, че гладува а аз имам възможност да и помагам, няма да я оставя. Ако не Ядосана съм и за много неща, но няма да спя спокойно, ако знам, че тя днес не е яла, не може да си плати някоя сметка или стои на студа.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 4127818620
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

25.   Само на мен ли ми се струва че майката не гладува изобщо а само говори така за да вменява вина на авторката?
Изобщо не си заслужава да се поддържа връзка с подобен човек.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: a0226a344c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

26.   25, и аз така мисля. В крайна сметка това е пълнолетен човек в работоспособна възраст, работи и получава заплата. Не е инвалид, не е немощна и стара, за да не може да се грижи за себе си. По-скоро не може да си направи сметката и се опитва да вменява вина на авторката.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 7 месеца
hash: fbae534d17
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

27.   Здравей.

Прочетох историята ти. Определено не ти е било леко.

Това което бих ти казала е следното: да се отървеш от чувството на вина генерално. Докато един човек изпитва вина, то винаги ще бъде лесно манипулиран.

Относно това дали да помагаш на майка си: Да, ако не е от чувство на вина. Ако реално на теб ти стигат тези пари и имаш такива в излишък.

Колкото и да ти е било тежко детството, знай че родителите са просто хора. Че всеки е постъпил така както може.

Надявам се това да го осъзнаваш и приемаш.

Връзката ни с родителите ни е много важна.

Докато четях историята ти се сетих също и за триъгълника на Карпан.

Успех.

 
  ...

...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 109ff12ff1
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

28.   Нека да гладува. Мен наглата ми майка ме изгони от апартамента и, да съм бил ходел в моя който отдавам под наем, нанасяйки ми огромни финансови щети. В момента в който се изнеса и повече няма да я погледна. Нека сега курвеещата ми се сестра да я гледа като не знае как да си гледа сина.
Един от многото.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: dd69f52833
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

29.   В общи линии ако тя наистина гладува, по което казваш, излиза, че го прави по собствена избор. Защо? ! Ами защото така използва ти да я съжаляваш, да и даваш пари, въобще да си ангажирана с нея.
Държи те като емоционален заложник.
Спирай кранчето!!!
Дори да не я виждаш, ти продължаваш да се върти около нея макар и от дистанция, да слугува на нейният вампиризъм... недей!
Ако искаш и кажи лице в лице, че спираш всякаква помощ, материална и емоционална и вече само в твоят си живот ще даваш, надграждат и т. н и гледай историчната злоба, която ще се излее когато усети, че губи заложника си.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 849bb6202a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

30.   Мило момиче, потресен съм от написаното от теб и нито за миг не съм си помислял, че лъжеш за нещо. Защото болката, мъката и ужаса, струят от разказа ти. Не понасям караниците и насилието под никаква форма. Само нищожна част от случилото се с теб, би накарало доста хора да полудеят. Баща ти е за кастриране без упойка и излъчване по всички медии. Майка ти заслужава не по-малко наказание. Не мога дори да си помисля какво е да живееш в такъв ад. Не мисля, че някога ще преодолееш и забравиш напълно всичко това, но силно се надявам, човека до теб да направи усилие да го превъзмогнеш. Това, което искрено ти пожелавам, е да имаш деца. Напълно съм убеден, че ще бъдат с най-обичащата ги майка. Явно е, че съвеста ти няма да позволи напълно да зарежеш майка си, независимо какво заслужава. Надявам се сегашният ти живот да е едно напълно различно начало. Трябва да знаеш, че е добре с голяма заплата, но ако цената е здравето ти, дали си струва? Когато забременееш не е добре за бебчето, да си лягаш в 3 часа. Как е възможно, майка да посяга сексуално на дъщеря си? Мъж съм, много съм видял, чул и чел, но това е ужасяващо. Искрено ти пожелавам да имаш деца, да са много щастливи и ти също да си щастлива! Знам, че независимо какво ти казват, няма да изоставиш онова изчадие, наречено твоя майка, макар да не го засужава.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 311f4d8109
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

31.   Тази история е ено към едно с история, която бях чел в редит преди време. Явно някой я е минал през гугъл преводач и е ударил един бърз едит преди да я качи. Не се хабете да пишете коментари няма смисъл!

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: a571b0e855
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

32.   Прекъсни всякаква връзки с нея тази жена заслужава да умре в самота и да няма кой да я погледне! Аз на твое място така бих постъпила, досега е съсипвала живота ти стига толкова, време е вече и ти да си щастлива!

 
  ... горе^

...
преди: 1 година, 7 дни
hash: 8577485dd2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

33.   Не се чувствай виновна. Това не е човек а чудовище.
Ако няма кой да й дава пари все пак има социални служби, които ще й помогнат ако наистина няма какво да яде.
Но тя получава заплата освен това може да си намери и втора работа за да се издържа или по-платена.
Може да се оправи и сама.
Колко удобно за нея харчи си заплатата за каквото си иска после ти й помагаш. И аз искам така.
По-принцип съм жалостив човек но в този случай мисля, че постъпката й е непростима. Не мога да я съжаля.
А и бащата. Той е дявол.

Очите ми се насълзиха когато прочетох историята. Определено вярвам, че е истинска.

Ако видя майка ти бих й ударила много як шамар. На баща ти също.
Чудовища.
Заслужават да се влачат по земята и да гладуват.
На твое място бих си отмъстила нищо, че са ми родители.
Остави физическия и психическия тормоз но и сексуално. Нямат оправдание да ти посягат сексуално. Много хора тормозят децата си но сексуално много малко хора посягат на децата си.


А и имам въпрос ти как помниш като си била само на три години.

А и още нещо това, че майка ти работи в офис не означава че няма нужда от почивка след 17. 30.
Може трудът да не е физически но е умствен и е не по-малко изморителен.
Работя и знам за какво става въпрос.

 
  ...
преди: 1 година, 7 дни
hash: b4c260398a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

34.   Здравей Н33. Съвсем случайно видях тази тема, която бях пуснала преди няколко месеца.
Видях и че някои хора пак са писали, че се съмняват историята да е истинска. За съжаление е истинска, а аз за още по-голямо съжаление за тези месеци нямам никакво развитие. Сякаш нещата вървят само надолу. Останах и без работа. Имам и все по-големи проблеми с натрапчиви спомени, травми, обиди, с които очевидно не знам как да се справя, но нямам абсолютно никаква възможност да посещавам психолог.
Почти всяка нощ се будя, ставам до тоалетна и в просъница изведнъж решавам, че всичко се случва в момента, виждам въображаема ужасна сцена на насилие, сърцето ми се разтуптява, присвива ми се всичко отвътре и ми трябват няколко минути, за да се убедя и успокоя, че това не е истина.
Помня как по нощите като дете вместо да спя, стоях в коридора и слушах пияния ми баща как крещи и очаквах да се случи нещо много страшно, баща ми да убие майка ми и това беше години наред. Той толкова пъти се заканваше. За успеха в училище няма смисъл да говорим, не учех, а никой не го интересуваше. И явно от тези нощи ми е останала травма и през нощта се отваря подсъзнанието ми изскачат спомени.
На въпроса ти как си спомням какво е станало, когато съм била на три, спомням си ясно. Странно ми е, че повечето хора нямат спомени.

А майка ми работи в офис, но работата й е ужасно лека. Трябва само да слага по няколко подписа и печата на ден, нищо повече, седи и си рови в телефона и се оплаква как едвам ходела на тая работа и как с нетърпение чакала уикенда, за да си лежи и да си почива. Все повече проблеми има с крака, но продължава да си лежи и да се тъпче със сладко.

Искам да си помогна, но не знам как и вече не знам дали е възможно човек напълно да преодолее всички травми и обиди и да заживее нов живот.

 
  ...
преди: 1 година, 6 дни
hash: 7600957919
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

35.   Може би ако замине да живееш на друго място спомените ще избледнеят и ще забравиш.
Знам, че нямаш пари но ако имаш възможност събери и отиди. Без помощта на психолог няма да можеш да се справиш.

Да, моята работа не е такава.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 6 дни
hash: 124b451dcf
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

36.   Авторке, четох темата ти преди време, но не ти писах., защото видях че е отдавна.

Сега виждам, че си се включила отново, затова ще ти пиша.

Да, преживяла си много, съчувствам ти и ще се помоля за теб!

За разлика от теб аз съм роден в нормално семейство, където хората живеят в мир, разбирателство и любов, и съответно и аз съм създал такова семейство. Въпреки, че дълго време - около 12г търсих и опитвах, докато срещна подходящата за мен жена. И Слава Богу - намерих я! И от няколко години сме семейство (имаме и църковен брак, защото сме вярващи хора) и живем в мир, разбирателство и любов!

Но и аз имах(вече като голям) много скърби, големи трудности и тежки проблеми, но те ме накараха да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога... (ако ти е интересно - питай, ще ти разкажа)

Относно майка ти, аз смятам, че човек винаги трябва да обича и да се грижи за родителите си(независимо от това какво е видял от тях) - има и Божия заповед за това! Така, че помагай и разумно!

Ще ти дам конкретен съвет какво да направиш в момента: върви в православна църква и поговори по твоя въпрос с някой по-опитен православен свещеник! - за това пари не ти трябват!

Пожелавам и на теб да си създадеш добро и благочестиво семейство с подходящия за теб съпруг!


Странник

 
  ...
преди: 1 година, 6 дни
hash: 163ba5ce74
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

37.   Законът казва, че ако доходите й не са достатъчни има право да съди теб и брат ти за издръжка. Закони... От морална гледна точка - не заслужава нищо и ако се стигне до съд, обжалваш. Моите родители бяха подобни боклуци с тази разлика, че баща ми просто не живееше с нас. Умряха преди години, но щетите са нанесени. И до ден днешен, никой не знае колко ужасна беше майка ми... хора като нея се правят на едни в обществото, но са съвсем други в семейството си. Твоята майка, вероятно е същата. Не й позволявай да общува с теб. Нямай жал. Ако искаш да помагаш на някого, помогни на брат си. Той е същият като теб, повреден е и той, и трябва да се подкрепяте.

 
  ...

...
преди: 1 година, 4 дни
hash: 623c50a7a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

38.   В крайна сметка решението си е твое, но мисля, че не дължиш нищо на майка си, след всички ужасни неща, които ти е причинила. Тя дори не заслужава да се нарича майка.
Не ме интересува какво предвижда законът, хора боклуци не заслужават нищо.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 4 дни
hash: 2801ce3fb0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

39.   Според мен здрави прави майки не бива да вменяват вина за пари, а твоята е отвратителна. Да се оправят

 
  ...
преди: 1 година, 3 дни
hash: fba87aeb96
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

40.   Така е жената работи може да се оправи сама. Би трябвало да помага на дъщеря си вместо да очаква дъщеря й все да й дава.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker