 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Самотна съм
преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 1355 пъти
Здравейте! Ще започна с това, че съм много емоционален човек и излиянието ми по-долу може да се стори прекалено за някои. Факт е обаче, че на мен ми тежи и не мога да преборя тези емоции. Живея все още с родителите си, имам компания от приятели и приятел, но въпреки всичко се чувствам ужасно самотна. Те не проявяват интерес към мен и това какво правя, доста често не се интересуват от това как съм (дори видимо да не изглеждам добре, почти никога няма да попитат какво се случва). Винаги, когато тръгна да споделям нещо получавам пренебрежително отношение, доста често не съм изслушвана и не съм разбрана, което ме кара да се чувствам ужасно. Например, наскоро започнах нова работа, за която се вълнувах много и чаках дълго докато намеря, но отново никой не беше особено заинтересован от това (повечето от тях не разбират естеството на работата ми, но и не се поинтересуваха дори минимално, за да им обясня какво точно правя). Друг пример - прибирам се от почивка/пътуване и отново никой няма дори да зададе въпроса "как си прекара" или ако го направи, разговора ще продължи точно 1 минута и рязко темата ще бъде сменана отнова за нещо свързано с тях. Не ме разбирайте погрешно, не искам да надувам главата на хората около мен само с мои неща, но просто ми тежи това, че наистина няма с кой да споделя веселите моменти или лоши преживавяния в живота ми, без да се чувствам сякаш им досаждам. Аз се старая винаги да изслушвам хората около себе си, вълнувам се искрено за тях и всичко, което се случва в живота им и може би затова се чувствам ужасно от факта, че не получавам същото отношение, а същевремнно съм често използвана като кошче за душевни отпадъци. Пиша само защото наистина няма на кой да споделя, а имам нужда. Не знам как да подходя в тази ситуация - живея в много малко населено място и работя от вкъщи, като нямам възможност за смяна на средата в момента.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: d84c570a45 |
|
1. Защо точно с тях настояваш да споделяш, като виждаш, че не искат? Споделяй с приятелки! Напротив, точно защото работиш от вкъщи, можеш да помислиш за смяна на местаживеенето, например с приятеля ти?
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 0175464c87 |
|
3. Авторката, притеснително е това което казваш. Около теб има доста голям кръг хора, близки и приятели, а си отблъсната фактически. Никои не се сближава достатъчно, че да задоволи липсите ти. Трябва да анализираш характерът си. Вероятно в него има нещо, което държи околната ти среда на известна дистанция. Имам такава близка. Ужасно лош характер, макар и да не личи на пръв поглед. Но щом я опознае някой и се дистанцира деликатно. С когото се хванеше я зарязваше бързо, бързо. Все пак попадна на един, който се ожени за нея. Още в началото на бракът им, човекът почна да страда от нея. В разговори с мен ми призна, че не знае защо всъщност тя е с него. Веднъж е активна и го шашва със сексуални изпълнения, в следващия момент почти се гаври с него. Търпя я доста време и веднъж бяхме заедно на едно пътуване. Отседнахме в един мотел. На около сто, сто и петдесет метра от мотела имаше разположени каравани, поне стотина бяха. Цигански катун. Изведнъж тя реши да отиде да ги види. Предупредихме я, че е опасно и може да пострада. Бяха мануши френски цигани. Отиде и не се върна, наложи се да търсим помощ от местната полиция. На третия ден я намериха, захвърлена в една каравана. Беше в отчайващо състояние, откараха я в болница. Бяха ѝ се изредили всички цигани, които можеха да ебът. Когато излезе от болницата, от състрадание я взехме и прибрахме вкъщи. Съпругът ѝ видимо не страдаше. На въпросът ми, отговори:
- Търсеше си го, намери си го. Да се оправя.
Близките ѝ я зарязаха напълно, не обвиниха никого от нас за станалото, познаваха си я. Моят приятел- съпругът ѝ се чудеше какво да я прави. Така живяха около половин година. Един ден дойде той, да пием кафе и ми каза, че няма да я гони. Разбира се приех решението му, после ми обясни, че откакто си е вкъщи е различна, няма нищо общо с онази, която познаваме. Разказвам ти го за да си дадеш ясна сметка, къде е разковничето в теб. Тя имаше и лошият навик да се прави на света вода ненапита. Когато говорехме за секс, тя се правеше на скромна и се възмущаваше, че ние говорехме за фелации, кунилингус и каквото там си помисли човек за секс, използвайки мръсни думи. Тя демонстрираше например, че я е глус от сперма, че се отвращава от жени и мъже, които правят свирки или лижат. А в същото време е била направила поне 200 свирки. След преживяното, явно е проумяла и до ден днешен, когато си говорим за свирки, за секс, взима активно участие с подробности, кое как и на кого е правила. Така че самотата винаги си има основание и най- често то е в нас самите.
Размисли и анализирай себе си, характерът си и поведението си.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: d4706c3c60 |
|
5. Макар, че няма много да си го признаят... принципно това са хората. Всеки се интересува само от себе си, и даже да те хване страх ако някой тръгне да се интересува от теб, защото не му знаеш мотивите... Как си - добре съм. Това е тя интеракцията с други хора.
Вярно, че в малки населени места се предполага, че хората се познават по-добре и уж са по-близки, но... И това не става от само себе си. Принципно това не са неща които можеш да насилваш, или се получава от само себе си, или не.
|
| преди: 1 година, 3 месеца hash: 2b865fb23c |
|
6. И аз съ чувствам така, опитвам се да се променя, да не ми пука толкова много за дрте., защото това, което аз правя за тях - подкрепа, внимание и т. н., не се оценя! :) но пък моята покойна баба, която винаги ме изслушваше и разбираше казваше така “Прави добро и хвърляй в морето, ще се върне” та да де с това се успокоявам понякога. И колкото и да ми тежи, и да ми е мъчно, та даже и депресивно, вярвам, че и хората като мен и теб ще срещнат други, които ще ги оценят!
|
| преди: 1 година, 1 месец hash: 8f6b44ea86 |
|
7. Съжалявам. Споделяй с приятелки, те биха те разбрали по-добре.
|
...
| преди: 1 година, 1 месец hash: 8f6b44ea86 |
|
8. Номер 3 Това е ужасно. Прав е мъжът й търсеше си го, намери си го.
|
| преди: 1 година, 1 месец hash: 9c6f142e2f |
|
9. И аз се чувствам самотна и може би с възрастта това усещане ми се засилва, въпреки че не съм сама, а с мъж и дете. Просто явно при някои хора като мен има нещо, което ги кара да очакват, че животът трябва да е нещо по-специално, очакват хората да се държат по определен начин и когато тези очаквания не се оправдават изпадат в тъга. Аз не се харесвам, че съм си такава мечтателна и често си измислям някакви по-интересви неща в главата, за да понеса сивотата на ежедневието, защото все пак не мога да избягам от реалността, но това е. Всеки с характера си.
|
| преди: 1 година, 1 месец hash: 663e0acfc3 |
|
11. За съжаление, хората се интересуват само от себе си, или си имат собствени проблеми. От теб най- много да се заинтересува майка ти. Забелязвам, че мъжа ми също не се вълнува, желанията ми не са важни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
