Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Скъсал ти е нервите. Очевидно грешите някъде във възпитанието му. Не отстъпвате, колкото и да се тръшка. Наказвайте го. Дано да е период. Вижте дали средата в детската градина не му влияе зле.

8.   На всички понякога ни идва в повече, но едва ли го мразиш. С децата не е лесно.

9.   Това че детето е такова вината е само ваша, твоя и на съпругата ти. Боят няма да помогне. Ще стане агресивен и ще започне да бие децата по площадките. Може да пробвате да проявите безразличие, когато почне да се тръшка. Просто вижда, че ви ядосва и затова го прави. Когато не му обръщате внимание ще се умори и ще спре.

10.   Не е лесно да се живее с дете с хиперактивност, аутизъм, Аспергер, да... Синът ми е с Аспергер и вече 18 години живеем с този проблем. Не е лесно, нещо повече - ужасно трудно е! Като малък се тръшкаше като Вашия син, сега проблемите са други. Не се съобразява, не признава авторитети, на улицата понякога вика, обижда, потъваме от срам. В училище не го възприемат, викат ни при педагог, директор.. Но никога няма да спра да го обичам! Мисля, че и Вие го обичате, но просто сте изнервен, ядосан, "защо на Вас", "не заслужавам това"... Опитайте се да откриете хубавите неща в детето Ви, опитайте се да му помогнете, то е част от Вас.

11.   Всичко идва от семейната среда. Както вие го възпитате, така ще се държи той.

12.   Вината за поведеието на всяко дете е изцяло на родителите или настойниците на детето! Вероятно точно книгите за възпитание на деца са ви объркали и вас и детето ви. Ще го подлудите това дете, ако продължавате да възпитавате по вашия начин е доста вероятно да го превърнете в психар или дори сериен престъпник.
Твоя работа като родител е да вкараш нещата в релси, щом поведението му е чак дотам нетърпимо вкарваш казармени правила. В момента в който започне да се държи нетърпимо го затваряш сам в килер или банята заключваш нека поседи там сам 15-20 минути. Като докато го водиш към "карцера" му казваш с много спокоен глас без да крещиш причината поради която ще търпи наказанието и че времето което ще седи затворен е за да обмисли поведението си. Когато се успокои изчакваш поне още 5 минути отваряш и казваш "трябва да говорим като мъже" " Един мъж не може и не трябва да се тръшка или да пищи, ти да не си жена? ", "Когато мъж желае нещо намира правилното време и го иска с правилните думи, защото мъжете сме умни, нали! "... Той е на 4 години и разбира добре всичко което му казваш, ако постъпиш няколко пъти по този начин ще влезете в поносими граници.

13.   Набиваш му шутове в някое сиропиталище, отказваш се официално от него и си шапка на тояга.

14.   Принципно това е човешката природа... След това се опитваме да я замаскираме с много възпитание и психически надлъгваници. При някои се проявява по-силно, при други е по-слабо. При някои се наблюдава очовечаване, при други - не.

От какво зависи, ще го оставя в графа личните вярвания. Но никой не си избира децата, както не си избира и родителите. Колкото и някои да го пудрят и да се превъзнасят, това са едни взаимоотношения на принуда, и от двете страни. Да твърдиш нещо различно, е да виждаш детето си единствено като биологична единица, а не отделен индивид, който може да ти допада или не. И не, този индивид не е плод просто на възпитание... Да вярваш в подобно нещо, е да вярваш, че нямаш душа, и си просто биологична машина.

Но наистина, един баща не може да си позволи да говори така. Правил си секс, правил си деца, сега ще си ги гледаш, независимо какво ти коства.

15.   До 12,
Абе доста психарско ми звучи да го заключиш в килера... Сигурно има и по-цивилизовани начини да го вразумиш...

16.   Детето не е виновно за нищо. Виновни са тези, които създават деца само защото "така трябва" и "всички имат". Ще отгледате човек лишен от любов. Ще го научите да мрази от ранна детска възраст. След време ще започне да проявява агресия срещу децата в училище. Трудно ще създаде приятелства, защото никой не харесва побойноци. Такива мразят щастлвите и обичани хора. Агресията ще расте все повече. Представи си да знаеш че си мразен вкъщи от най-близките без да имаш никаква вина. Просто родителите ти да не стават за родители. Това се усеща със сигурност. Дано не съм права, но такива хора са потенциални убийци.

17.   От 12 до 15
Това си е нормален начин на възпитание, в Европа преди повече 20 години се възпитаваше така обръщение към бащата е "сър", ако на възрастните не им харесва поведението на децата, заповед "иди си в стаята".
В случая на автора обаче положението е вече изпуснато и затваряне в детската само ще осигури на младежа да чупи вещи и мебели, с което да ядоса още повече родителя, в килера е тъмно и няма вещи за чупене, целта е размисъл над действията и да се успокои за да може да му се говори!

18.   Детето кръстено ли е?

19.   Децата искат малко, за да са щастливи. Какво толкова иска едно 4-годишно дете? !? Ако иска примерно нещо да му се купи, просто му казваш "тати няма парички, разбирам, че ти се иска, но няма как сега" и го оставяш да си се наплаче, но без да го насилваш да спре. Това има обратен ефект. Просто спокойно му казваш, че го разбираш, но дадено нещо не може/не бива да става и защо и го оставяш да си се наплаче докато му мине. Всичко друго предизвиква допълнителни нерви на детето, а оттам още повече допълнителни нерви на възрастния.

20.   Пълен потрес от страна на коментиращите и от автора. С подобни размишления децата ви са или ще бъдат с някакви много сериозни травми. То не бяха заключвания в килера, детски психолози, пращане в сиропиталище.... Ненормална работа! В меко казано злобарската история на автора на никого не му направи, че този баща, ако може да се нарече такъв, нарича детето си изчадие и очаква някаква валидация и одобрение в коментарите. Очевидно го получава. Горкото дете, ще има да си пати от неспособните да го възпитават родители, които очевидно вече го и бият. Като не можете да гледате деца и не сте готови за това, не ги правете. Само им вгорчавате невинния живот и детство, заради некадърността, злобата и собствените травми, несполуки и неуспехи в живота. Дори не можех да повярвам, че историята е истинска, но предвид откачените идеи в коментарите е очевидно, че има резон в реалния живот за огромно съжаление.

Както казах в първия коментар, задължително си направи консултация със сериозен психолог/терапевт и в последствие, ако е необходимо психиатър. Същото бих препоръчал на крайните мнения в коментарите. Имайте малко добрина и здрава мисъл. Това са децата ви все пак, но щом към тях не можете да покажете грижа и отношение не ми се мисли за по-нататък...

21.   Съчувствам ти, но съчувствам и на детето. В интернет гъмжи от истории като твоята: хора със скъсани нерви които не знаят как да се справят с непоносимите им отрочета и съжаляват че са станали родители. Ето така става когато хората имат деца защото "така трябва". Не всички ги бива за родители и не всички имат нерви и желание за това.
Работя с деца и не е нормално това, което споделяш. Едно е палаво и непослушно дете, друго е един малък диктатор който не разбира от дума. Има голяма разлика. Обикновено всипки деца са палави и не винаги слушат, но това което споделяш е наистина притеснително. Или много сте разглезили детето и то ви се е качило на главите, или има някакъв проблем в развитието и от там идва непоносимото му поведение. Може да е хиперактивно, примерно. И в двата варианта бой няма да помогне, а само ще го настърви и озлоби. Ако сте го изпуснали, сега е времето да го вкарате в релси. В противен случай като тръгне на училище ще стане много, много лошо. Вечно ще имате проблеми с класни, директори и родители, ще заклеймят детето и ще заклеймят и вас като лоши и некадърни. А детето ще изостане в развитието си защото никой няма да ви го търпи и после ще се чудите защо носи двойки и тройки вкъщи. Тъй че се заемете с проблема докато е рано. Ако то не разбира от дума, наказвайте го. Накажете го без играчки, без разходка, без десерт... Простичко му обяснете защо. Примерно: "днес пищя докато бяхме на улицата. Това е лошо и ще те накажа без еди коя си играчка. Когато започнеш да се държиш добре, ще ти я върна" Взимате любимата му играчка и ако се тръшка и вика не му се връзвате.
Също така е важно да го награждавате когато се държи добре. Примерно:" ако днес си подредиш играчките, ще получиш подарък". И следователно ТРЯБВА да получи подарък. Малко като дресировка защото още е малко.
Все пак си мисля че ще е добре да се консултирате с детски психолог. Детето може да е изнервено от средата в детската градина, може да има проблем с общуването. Ако е така, трябва специфичен подход и насока от специалист. Няма да е евтино, но поне няма да тъпчете на едно място и усилията ви няма да са напразно.
Както ти казах, не е нормално винаги така да се държи. Аз не си спомням така да съм се тръшкала като дете. Общо взето родителите ми казват че като малка съм била доста послушна. Брат ми (по-малък от мен) го бяха изтървали по едно време и беше станал непоносим, но причината бяха няколко последователни здравословни проблеми. Той просто беше уморен и изнервен от процедури и болести, а нашите ги беше страх да му се скарат като хората да не би да му стане нещо. Та на 4-5 годинки беше много трудно дете: пищеше, ревеше и се тръшкаше докато не стане неговата. Беше ужасен инат. Правеше сцени на улицата и не признаваше никакъв авторитет. Като тръгна на училище стана по-лошо. Не слушаше учителите, всеки ден имаше оплаквания от него, майка ми я беше срам да се появи там. В крайна сметка го подхвана една психоложка, която определи че детето има много високи способности за възрастта си и училището го изнервя и му е скучно, затова не слуша в час. Освен това определи че е много привързан към майка ми в следствие на здравословните си проблеми и че е преживял шок като е тръгнал на училище защото много часове е с чужди хора. Та въпросната психоложка се зае с него, даваше му специални задачи подходящи за нивото му (на 5 годинки вече умножаваше и делеше, геометрията го интересуваше) и обясни ситуацията на учителите. Той се поуспокои и за една година стана примерен ученик и много възпитано дете. Беше на 6-7 години тогава. Сега вече е голям мъж, студент, много възпитан, дори срамежлив. Доста помага вкъщи, дори започна да работи и останаха много доволни от него.
Та това е само един етап от развитието на човек. Трябва да се види каква е причината детето да се държи така. Във всеки случай, то не е виновно. Едно малко дете няма как да бъде виновно, на тая възраст не осъзнават още, ако беше на 8 години да му се сърдиш, ама на 4 колкото и да е умно, не е дорасло, затуй е дете.
Разбирам те напълно че си със скъсани нерви, ама детето е вече факт и с жена ти като родители трябва да го възпитате. Едва ли го мразиш, просто си изнервен. Въоръжете се с търпение. Нямате друг изход. Не очаквай то да ти е благодарно за това че го храниш и гледаш. Поне 20 години трябва да минат за да осъзнае човек колко много са пожертвали родителите му.

22.   Ако няма някакви сериозни проблеми с поведението (хиперактивност или друго, което може да определи специалист), за поведението му сте виновни вие. Вие сте родители и трябва да му покажете какво може и какво не и как е приемливо да се държи детето. А може би прекалено много четете книги за възпитание и не практикувате просто здрав разум. Детето има нужда от поставяне на граници, иначе се чувства несигурно и неуверено, което във вашия случай се изразява в крясъци и агресия. Просто трябва да му покажете, че вие сте родителите и вие ръководите детето, а не обратното.
От моя опит най-добър резултат дава спокойното и твърдо отношение - обяснявах разумно и спокойно като на възрастни защо трябва или не трябва да се прави въпросното нещо и веднъж казано, не отстъпвах колкото и да реват и да се тръшкат. Децата бързо разбират, че и да се съдерат, не става на тяхното и спират да се дерат.
Действайте докато не е станало късно, защото ще имате много проблеми, ако продължава по същия начин.

23.   Детето е още малко, но все пак е добре да го види детски психиатър - възможно е да страда от аутизъм.

24.   Нещата вървят към отключване на аутизъм така че боя не е решение, трябва много търпение и внимателно налагане на граници. Предоставяне на право на избор това или другото ( с коя играчка да играе, коя играчка да му се купи), поемане на отговорност за дребни неща, включително в домакинството. Много важно да се намали употреба на електронни устройства ако има такива

25.   Сърцето ми се сви, горкото детенце с такива ужасни "родители". Детето трябва да расте весело, щастливо и безгрижно. Ако в детските си години не е такова то кога? Как по дяволите може да мразиш дете? Какво е това твоето сърце? А собственото си дете? Та аз като ходя по улиците и се радвам на всички деца - лигави, послушни, плачещи, всички са еднакво невинни и милички в незнанието си. Нали ти си възрастнят, умният, ти трябва да го научиш. Очите на детето трябва да греят от щастие. Чета коментарите и съм потресена, що за индивиди има.

26.   Крушата не пада по-далеч от дървото...

27.   Идва един такъв момент. Знам за какво говориш.

Тествайте го за някакви психични проблеми и съвсем сериозно се обърнете към детски психолог.

28.   - Синът ми е на 4 години и не лога да го понасям. Отвратително дете...
- Боят не помага въобще - само става още по-лошо.
- Въобще това е най-ужасното дете което съм срещал някъде.
Не мога да го търпя повече, всеки момент с него е едно чакане кога отново ще му трекне нещо и ще почне да дивее. Почти няма ден в който да не издивее и да не ми провали целия ден/вечерта.
- Обичам жена ми, но не рога да понасям малкото изчадие. Искам да съм далече от него и да не го виждам въобще.

Исках да отделя скандалните от гледна точка на един родител изказвания, но се оказа, че махнах съвсем малко и затова ги оставих така, изредени с тирета. Авторе, ТИ си БАЩА! Знаеш ли какво означава това? Човек, който се грижи за друго човешко същество освен за себе си! Това същество едва ли иска да ти проваля вечерта и най-вероятно просто иска да получи някакво добро отношение, каквото ТИ не му даваш. Откъде знам ли? Виж си темата! Аз се изказвам по-ласкаво за хората, които не харесвам, пич! А това е твоето дете /ако не са ти изневерявали/. Накратко - ако не ти е известно, че детето не е твое, ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ и започни да се държиш като баща, защото в момента си отрепка! Обича жена си, защото му осигурява секс и не се налага да я възпитава, ама детето го дразни, защото трябва да се напъне и да свърши нещо за него!

Рядко се дразня така, но в момента бих искал да те затворя в една стая с Блек Сабат и да се подсигуря, че си вързан и със запушена уста, а тя единствена може да говори! И даже ще записвам думите ѝ, за да може като ѝ мине вдъхновението да ти пускам отново и отново записа! Баща ли? Отрепка с дете, това си ти! Честито на жена ти, която е поредната експертка по "облагородяване на генофонда"! Откъде ви намират? Да няма някаква фабрика, за която не знам?

29.   Виж, отношението ти към детето е ужасно, тук спор няма.
Но явно и детето има някакъв проблем - не всичко е плод на родителския стил.
Едно време и за шизофренията са мислели, че е плод на лош родителски стил, а се е оказало биохимично разстройство.
Затова детето на лекар (психиатър) и стискай палци да може да ти помогне.
А ти междувременно поработи върху родителските си умения.

30.   Първо режим и начин на хранене, колкото и да не ти се вярва храната е водеща нккакви чипове, шоколади, зрънчовци. Умерено хранене, второ никакви молове, по кафета. Хващаш го и в планината да върви да се изморява, да хвърля камъни във водата, кален, мръсен, то изморен за да изразходва енергия. Освен това играчките, прибираш всичко в малки кашони по две, три играчки и оставаш само две три да си играе, през няколко дни, като заспи, прибираш и вадиш кашона да се мъчи, да го отворя, да се занимава сам. Моят син, като беше малък мъжа ми носеше стари компютри от работата и развиваше болката, пратките вътре, само и само да е ангажиран. Парти клубове скъпо е, но го оставяш 2 часа да търси и да дивеч и сякаш с жените да се наслади та чаша кафе. Освен това навън сред природата всеки ден, няма лошо време има неподходящо облекло. Живея в чужбина и тук децата играят навън няма сняг, няма дъдж, по къс ръкав, въртолет се в локвите, в България 300 забележки и постоянни наставления. С такава игра дете ти ще спи дълбоко и няма да ти съсипва вечерта. Помшсли как и ти се държиш, промени настройката си, това е дете. И всичко това показва, че слабият си ти. Продължавай да четеш книги, давайте го по-често някъде на занимания спорт, провери местното читалище, моето дете на тази възраст беше всяка събота преди обяд на рисуване. Търси решението, не вини детето и не мрънкай.

31.   Виж, недей да биеш детето, че така няма да стигнеш до никъде. Казвам ти го от гледна точка на човек, който е бил бит много като малък. Баща ми ме спукваше от бой като малък. Един път даже ми разби носа и ми потече кръв. И не, не защото съм бил супер палаво дете и постоянно съм "ходел по белите", просто баща ми си беше такъв, смяташе, че ако един родител не си бие детето, значи не е родител на място. И какво като ме биеше, това направи ли ме "човек" според неговите разбирания за "човек" - еми не, не ме направи. В момента имам много проблеми с комуникацията, общуването. Трудно си намирам приятели, имам емоционални травми, които ще си ми останат "хубав спомен от детството" за цял живот. Аз самият съм взел решение за себе си, че не искам да имам деца, защото не искам втори път да минавам през това, макар и този път да става въпрос за моите деца, а не за мен самия. Просто аз съм се травмирал от детството си и само като видя дете на улицата и спомените от моето детство ме връхлитат и си спомням всички мъчения. Така че... боят не е решение, не знам кое е, но боят със сигурност не е. За жалост в нашата държава повечето родители все още са на принципа "бий детето, за да те слуша и да е добро". Има доста по-ефективни методи за възпитание на децата и подрастващите, които успешно се използват в другите държави, но не и при нас. Ние нащо си знаем, нащо си правим. Затова сме на това дередже и така и ще си останем

32.   Ако темата е истинска, после жените се чудят защо мъжете са комплексирани. Ами защото им липсва истински бащин модел. Нямат на кой да се доверят, оттам жената приема ролята и на майка и на баща. Аз съм мъж, но и аз имах проблеми с липсата на внимание от бащата. Това е може би един от най-големите проблеми в 2022г. при малките момчета.
Истинска, крещяща липса на мъже, които да бъдат пример за синовете си. Затова после четеме теми като - На 35 съм и съм девствен.
Жените не могат да осъзнаят, че всичко идва от семейството и ти се подиграват, че си смотаняк, сякаш е лесно да се промениш. Ето и тук виждаме пример, на баща, който мрази буквално сина си.
Ти имаш ли представа това дете как усвоява твоето поведение?
Дори и нишо да не правиш то усеща, че го мразиш.
Не случайно е приказката за първите 7 години.
Голяма част от характера се формира точно тогава

33.   Н 32, жените не се чудят, знаят. Мъжете са, които все обвиняват майката, а никога не питат къде е бащата. И точно тези мъже са, които не участват в живота на децата си, във възпитанието им.
Още една причина вече много жени да предпочитат да си отглеждат деца без мъж на около, мъжът се превърна в тежест, паразит.

34.   Трудните години преди пубертета са 2г и 4г

35.   От автора :

Хора, аз не бия детето.
Случва се да изяде някой шамар, но далеч не е пребиван, камо ли пък всеки ден да яде шамарите. Жена ми също не го бие.

Ходим на психолог, чета разни книги, но нищо не помага с него.
Не е аутист със сигурност, просто е много проклето дете или поне е такова в моите очи. Исках това дете, но вече съжалявам.
Надали ще имам и повече деца след него.

Не ми се иска, но съм на ръба съм да се изнеса от вкъщи.

Разбирам колко е зле дете да расте без баща, като се опитвам да прекарваме време заедно, ходим по горите, караме колела и т. н. но идва примелно уикенда и почва пак да си показва рогата, като не може буквално да го накараш да направи нещо използвайки всички възможни похвати.

В момента изпитвам огромно съжаление, че въобще съм си мислил колко ще е хубаво да имам деца. Ужасна грешка.

36.   Авторе, ти си егати безотговорния индивид.
Искал дете, ама сега искал да се изнесе и жената да си го гледа сама и да му бере гайлето.
Нищо чудно, че се проваляш като баща.

37.   Съветът ми е да го запишете на спорт, нищо, че е на 4, при нас това много помогна, на същата възраст беше и нашето дете. Отделно се занимавайте с него с умствени игри. Поне три пъти седмично. Опитайте се да го обикнете, такова, каквото е и рязко ще се подобрят нещатата. В момента момченцето ви наказва заради отхвърлянето и омразата, защото ги усеща. Намерете сили да го приемете, тази малка храбра душа, която не е обиана безусловно от родителите си. Гушкайте го повече, нищо че не е мъжко. Междувпрочем неспособността да се справя с нормите идва от Вас, вие също като сина си не проявяате "нормални" социални умения и не умеете да обичате бесусловно. Имате някакъв проблем, който е наследен от него.

38.   проверете нивото на витамин б12 в лабораторията венозно. При ниски нива дава такива отклонения в поведението. Трябва да е на горна граница 500-600.

39.   Авторе ти нормален ли си изобщо? Като не обичаш сина си- ми изнеси се! Какъв баща си ти тогава? Трябва да те е срам от това, което си написал. като не обичаш сина си защо си искал дете?

40.   Малката гадина е във фаза ревност към майката. Усеща, че я обичаш, обръщаш й внимание и затова прави сцени. След 1 година ще му мине, но дотогава ще са ти нужни успокоителен чай и валидол.
Ако не ходи на детска градина, веднага го запишете. Ще преодолее по-лесно тазу фаза.

41.   Ами може би детето усеща отношението ти към него и затова го прави. Що за човек си ти какъвто и да е той ти е син не може да говориш така за малко дете?

42.   Ей за мен ти не си човек. Как може да говориш така за собственото си дете.
Без значение какво прави това дете е част от теб. Щом го мразиш значи мразиш и себе си. Не детето ти трябва да отидеш на психолог. При такова отношение от страна на бащата как няма детето да се държи лошо.
Ако съм на мястото на детето и аз щях да правя бели. Щях да те побъркам.
Проблема е в теб. Ти си за психиатър. Какво да бъде детето щом го възпитава човек, който го мрази. Ако го възпитава човек, който го обича може би се държало по друг начин. Освен това как може да мислиш, че дете на 4 години може да разсъждава трезво.
Казваш, че обичаш съпругата си но аз не мисля така. Щом мразиш детето ви значи не обичаш и нея.
Възпитавайте по-добре детето си. Вие сте виновни за всичко.
Дори да е палаво детето не мога по никакъв начин да оправдава тези думи.
Това за мен са думи на психопат.
Ако има проблем ако е палаво заведете го на лекар да му направят изследвания.
Не било аутист ти ли реши така или лекар го каза. Психологът не е достатъчен. И ти си за психолог.
Заслужаваш як шамар за тези думи.
Ако плаче за някоя играчка и нямаш пари не му купуваш оставяш го да плаче така ще разбере, че не може да се налага.
Може би имате някакви проблеми със съпругата ти.
Ами ти какъв си бил на неговите години. Може би е нещо наследствено.
Нещо май си се побъркал от тези книги. Вместо да ти помогнат май ти вредят.

43.   Боят не е решение. Също и затварянето в килера. Детето може да се травматизира.
Може при по-големи деца да ги накара да преосмислят поведението си но при по-малки е ужасно. Та децата на 4 години не разбират.

45.   Малкият те ревнува от жена ти. Това ще мине.

46.   Едва ли го ревнува та той е само на 4 години.