Можеш ли да живееш сам
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 1381 пъти
Здравеѝте! Искам да споделя историята си надяваѝки се, че ще намеря отговор. На 55 години съм и преди 3 години загубих моят другар и верен спътник в живота си. Започнах да търся нещо, което би заглушило болката и самотата, но наѝ-вече търсех начина, да бъда полезна на себе си и на хората в близост до мен, без значение приятели или неприятели. С течение на времето разбрах, че най-лошото нещо е когато хората около теб не могат да те разберат и искат да те променят, защото трябва да приличаш на тях и да имаш техният начин на мислене и живот. Всички опити да оцелея сама и необвързана беше обвинение, че аз съм луда или нещо подобно. Всеки опит за връзка предлагана от мъж се опитвах да избегна тактично, но в последствие пак се оказвах не нормалната. Гешка ли е, когато човек обичал силно, продължава да обича и вярва, че има живот след смъртта? Грешка ли е да вярваш, че има истински силна обич, любов която не искаш да заличиш или замениш с друга, ако може въобще да се говори за друга такава? Всеки един от нас, когато е бил дете е вярвал в чудеса, вярвал е в щастливият край, като в приказките, но всичко е строго математически изчислено и тази Вселена в която живеем има своите неизменни закони. Аз също се опитвам да бъда реалистична, но няма да крия и ще бъда честна, че това дете през всичките тези години винаги живее в мен и до колкото познавам себе си винаги ще остане там, дълбоко в душата ми прикривайки го с лека усмивка. Човек когато се чувства сам, когато търси приятели лесно може да бъде използван, манипулиран и податлив на отчаяние. Животът понякога ни се струва тежък, но въпреки всичко се бориш и вярваш, че можеш да бъдеш силен, да бъдеш себе си. В трудните моменти човек има нужда от добри хора, приятели, но увисваш пак там някъде с идеята че си по-различен, неразбран и ще си останеш сам. Можеш ли да живееш сам?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 4 месеца hash: 44851841a5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Можеш да живееш сам стига да си окей с това и да не ти пречи в живота. Има хора, които с десетилетия живеят сами или с минимални контакти с околните. Особено при жените е доста често срещано да останат сами = вдовици, защото много често жените живеят по-дълго от мъжете и така остават години наред сами. Въпросът е как ти понася самотата. За едни е по-леко, за други по-тежко. Всичко си е до човек. Има хора, които не са в центъра на вниманието и сред хора ще се побърат, има и такива които са окей с това. Сздай си начин на живот, с който да се чувстваш добре.

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: 79f32faf72

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Можеш, но най-вече когато имаш толкова морални и човешки критерии за другите е трудно да си намериш другар. В днешно време много лесно казваме че еди-кой си ни е “приятел”. Думата се девалвира. Красиви са идеалите ти, само се пази да не им станеш жертва. Негативът на това което казваш е - да не ползваш идеалният свят след смъртта като едно алиби да не живееш живота си тук и да не подлежиш на трудностите му. Иначе, всички сме “сами”, живеем “сами”. Любовта е това, което ни изкарва от самотата. А тя не променя с насилие, ако някой се опитва да те промени, не е любов. Ти сама се оставяш да бъдеш променена, когато обичаш! Ще усетиш кога е дошъл момента да се промениш, той ще дойде за всеки ни.

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: 844dab4e66

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Когато целенасочено търсиш приятели и искаш да помагаш, хората го усещат и лесно ще те манипулират и използват. Важно е ти да си знаеш границата кога помагаш и кога те използват и манипулират. Така няма да страдаш ти. Не е лесно човек да живее сам. Хората по природа сме социални същества и имаме нужда от някой до себе си за добро или за лошо. Ако обичаш някого прекалено силно е трудно дори невъзможно да го замениш с друг, но и самотата е много тежко бреме. Ако не можеш да го понесеш намери си другар, и в това няма нищо лошо. Чингис Хан-Скандинавеца

 

...

горе^

преди: 1 година, 4 месеца hash: 003848ac2b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Благодаря ви за отделеното внимание и хубавите отзиви! Да, понякога наистина се чувствам много сама, но животът ме научи да запълвам самотата с различни занимания. Обичам да се занимавам дори и със строителството, защото научих това-онова от моят покоен другар. Обичам предизвикателствата и се радвам, когато имат добър резултат, но нямам вече неговото одобрение с онази тъй скъпа усмивка, която ми даваше криле. Лъчезарните хора оставят в сърцата ни отпечатъка на своята чиста душа и нестихващите тонове на нежност и красота. Двадесет години, заедно в лошо и добро, но никога отегчени и монотонни. Вярвам в прераждането и много често си мисля, че тази връзка с моят съпруг е била от предишен живот. Също така в по-ранните години, много често ми се случваше да имам дежа-вю. Всичко това е безценно и незаменимо за мен! Колкото и странно да звучи, мисля, че ще бъде предателство и нарушен душевният ми мир в една друга връзка.

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: 2b05a5a9f7

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Номер 1, 2, 3 са написали прекрасни коментари. Мога единствено да добавя, че е нужно дълго време, за да преодолееш загубата на любим човек. За всеки това време е различно. Колкото по-млад е човек, толкова по-лесно се преодолява. Дала си си време и си постъпила правилно, но не е нужно да се самобичуваш. Ако наистина срещнеш мъж, който да те привлича, по-добре би било да започнеш връзка, да имаш човек до себе си, партньор и подкрепа в гивота, защото не си толкова възрастна, че да прекараш останалите 25-40 г от живота си в самота. Различно е да изгубиш партньора си на 70 г и на 52 г, не като усещане, а като перспектива за самата жена.

 

...