Липсва ми това да съм малък ... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120674)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Липсва ми това да съм малък ...
преди: 10 месеца, 18 дни, прочетена 877 пъти
Здравейте! От известно време исках да напиша това, но все ми беше трудно и не намирах точни думи, с които да се изкажа. Аз съм момче на 22 години и искам да споделя, че много ми липсват детските ми години - игрите с приятелите пред блока и в парка, училището, емоциите. Да, 01 набор съм, знам, че не съм от старото поколение, но все си мисля, че хората от моя набор бяхме едни от последните, които имахме истинско детство и предпочитахме игрите навън пред стоенето вкъщи и тъпеенето пред компютрите. Сещам се как през летните ваканции с приятелите ми излизахме сутринта навън и се прибирахме чак вечерта. През деня се прибирахме само за обяд. По цял ден играехме на криеница, гонехме се, карахме колелета и от време на време ходехме до магазина за сладолед. Сещам се как през учебната година ходехме на училище, прибирахме се и бързахме да напишем домашните само и само да излезем и да поиграем навън преди да се е стъмнило. Единствените ми тревоги тогава бяха домашните и опасенията учителката да не ни даде тест в понеделник. Като настъпваше април-май месец и времето се затопляше всички чакахме с нетърпение да дойде последния учебен ден и да започнат приключенията на лятната ваканция. Тогава сякаш всичко беше по-лесно и по-чисто, а сега... сега всичко ми се струва толкова объркано и заплетено - университет, работа, тичане напред-назад по задачи, от време на време и проблеми. Наистина ми е много чудно как времето си минава и минава - в един момент си малко и безгрижно дете, а в следващия момент вече си голям човек, който се сблъсква с проблеми и трябва да се оправя с тях. Наистина ми е много тъжно и мъчно как детските ми години си отлетяха. С приятелите ми някъде там в парка сме си играли за последно и дори и не сме подозирали, че това ни е била последната игра като деца. Най-големият парадокс в цялата тази работа е, че като сме деца, бързаме да пораснем, а като пораснем, осъзнаваме, че всъщност не е чак толкова "готино" да си голям и пак искаме да сме деца. Но времето така или иначе си лети, даже някои от приятелите ми, които бяха с 1-2 години по-големи от мен, вече са и родители и си имат свои деца.

Направи ми и впечатление, че с годините очакванията и амбициите се променят. Когато бях малък, си мечтаех един ден да съм милионер, да живея в имение и т. н., а сега вече не искам да съм богат или да живея в луксозна къща, искам само да съм жив и здрав и да създам семейство, с което да съм щастлив.

Та в общи линии написах всичко това, за да изкажа с думи колко много ми липсва детството и незабравимите моменти от тогава и да си направя равносметка за досегашния ми 22-годишен живот.

Благодаря, ако сте изчели всичко до край. Ще се радвам, ако някой реше да сподели своите наблюдение за живота си.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 месеца, 17 дни
hash: d61e3664ed
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Най-прекрасните години в живота ми са, когато започнах да печеля пари сама от последните години в университета до времето, преди да се появят децата. Поживях си десет години на воля. Никога не бих се върнала в гимназията, въпреки че бяха хубави времена, а в основното училище и милиони да ми дават не бих се върнала.
Няма нищо по-хубаво от това да си самостоятелен и до голяма степен независим.
Поеми инициативата в живота си и ще ти се промени нагласата за него.

 
  ...
преди: 10 месеца, 17 дни
hash: 90729a9c6e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   И на мен ми липсват детството и тийнейджърските години, които са най-безгрижни, но всяка възраст си има своите плюсове.
Дъщеря ми наскоро завърши университет и започна работа, депресира се леко, че животът й отсега нататък ще е работа-вкъщи и евентуално излизане с приятели в петък и събота.

Звучиш като малко самотен човек. Не излизаш ли с приятели, нямаш ли си хобита?
Мисли позитивно, животът е прекрасен!

Ж 46

 
  ...
преди: 10 месеца, 17 дни
hash: 49c4b98420
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Мило момче, точно днес се бях замислила за това и съвсем случайно попаднах на историята ти. Аз съм момиче, 99 набор и се чувствам по абсолютно същия начин... Ужасно, ужасно ми е тъжно колко бързо летят годините и как като че ли вчера бяхме деца. Често с мои приятелки от училищните години си говорим за всички незабравими преживявания и всяка една от нас помни безброй случки. Животът беше толкова безгрижен, прекрасен и интересен... Мъчно ми е, че тези моменти никога няма да се върнат, мъчно ми е и че всички се разпиляхме в различни градове, някои и в чужбина. Аз съм от малкото хора, които към момента се завърнаха в родния си град и всеки ден минавам през места, където сме играли като малки, където сме се събирали и т. н., а сега рядко срещам някой връстник. Дори сега като пиша това се разчувствах, но в същото време трябва да си дадем сметка и че все още сме много млади и един ден ще се питаме - еех, кога минаха още 20 години, кога бяхме на 22-23-24... Така че колкото и да ни се иска да върнем времето назад, трябва да се научим да се наслаждаваме на сегашния момент! :) А сега се усмихни и благодари на вселената, че си имал щастливо детство, защото някои деца нямат такова. Знай също, че не си сам и е напълно нормално да се чувстваш по този начин!

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 17 дни
hash: 3cca58ddc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Вече не си дете. Трябва да пораснеш.

 
  ...
преди: 10 месеца, 17 дни
hash: 94683bd8e7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Хей, ами на всички ни е чудно. Жалко, ме не сме слушали възрастните като са ни говорили за старостта, какво представлява тя. За мен, идеята че времето си отминава е най-мощният стимул да се развивам и да върша неща. Кой беше казал, че ако бяхме вечни нямаше да има нито наука, нито изкуство.

Имай пред вид, нищо от това не е изгубено. Всички щастливи моменти са там и си стоят, случили са се. Няма за какво да бъдеш тъжен.

 
  ...


...
преди: 10 месеца, 16 дни
hash: 6157fcd768
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Тоест липсва ти безгрижието.
Никакав парадокс нв е, че като сме деца, бързаме да пораснем, а като пораснем, осъзнаваме, че всъщност не е чак толкова "готино". Когато сме деца искаме да порастнем защото на възрастните им е позволено да решават сами, когато порастнем разбираме че порастналите носят отговорността за решенията си и за живота си, това е.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 16 дни
hash: 1dceb0076d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Въобще не ми липсва.

Като малък, бях дебел, подиграваха ми се, никое момиче не ме искаше.

Сега съм с преса, вадя много пари, обичам това което правя, имам приятелка, имам и любовница, от време на време на фирмерни партита съм минавал и някоя колежка. Всяка вечер топките ми са източени от някоя. Имам приятели с които се разбиваме от купони. Никога не бих се върнал в гимназиалните си години.

 
  ...
преди: 10 месеца, 16 дни
hash: 7056aeb63d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Аз се чувствам точно като номер 1. Годините от университета, съчетани с работа и самостоятелност до преди да се родят децата, са ми най-хубавите.
Много хора не си признават това, а казват, че годините с децата са най-щастливи-не съм съвсем съгласна, защото се притесняваш за всичко, мислиш за бъдещето им и си напълно зависим от това те да са добре и щастливи. Имаш куп отговорности и огромна липса на време за себе си, забравяш кой си и какво си искал в именто на семейството. Част от сърцето ти живее извън теб и свободата си е отишла завинаги.
Училището и спомените как с определени учители часовете си бяха загуба на време, защото нищо не се учеше и те нехаеха, също не ми липсват. Децата се деляха много на групички (особено момичетата), едно-2 определяха с кого ще играят останалите.

 
  ...
преди: 10 месеца, 10 дни
hash: 8c68957b1d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Аз минавам само да благодаря за припомнянето на тези години. И аз понякога си ги мисля тези работи докато наблюдавам ефирните нишки на дима от пурата как се вият нагоре, и си мисля, че са точно като спомените - крехки, мимолетни, в миг изпаряващи се в ежедневието. И се чудя кое е по "сиво" - дали този дим, тази "модерна свобода" в която живеем днес, или тези спомени. И стигам до извода, че това важи и за 3те неща.

Успех занапред :) След някоя годинка ще се връщаш пак назад, но през малко по различна призма :)

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 10 дни
hash: 6eb463481b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   От автора, номер 9, какво имаш предвид под "След някоя годинка ще се връщаш пак назад, но през малко по различна призма"?

 
  ...

...
преди: 10 месеца, 9 дни
hash: f517f176f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   И аз не разбрах.

 
  ...
преди: 10 месеца, 8 дни
hash: d7f0127913
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Визирах простичкият факт, че когато натрупаш малко житейски опит, всичко придобива малко по различен нюанс. Осъзнаваш някои неща които преди това са били отвъд твоя емоционален и интелектуален хоризонт, и вече ги виждаш с други очи. Например ще разбереш, че неща които преди това са ти се стрували важни, всъщност нямат чак такова значение. И обратнато, най често.

В този смисъл когато през някоя годинка си спомняш своето минало, призмата през която ще гледаш тези свои спомени, ще е малко по различна. Защото ти ще си се променил.

Знам, че ти звучи малко абстрактно но тва е едно от онези неща дето трябва да го минеш самият ти за да разбереш за кво ти говорят. "Като порастнеш, ще разбереш" - подозирам, че мразиш да ти го казват това но за съжаление си е самата истина.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 7 дни
hash: 5ae90bf827
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Да така разбираш че не си е струвало да се ядосваш. И чак сега намираш решение на проблема. който не си могъл да разрешиш преди.

 
  ...
преди: 9 месеца, 28 дни
hash: 6962fa2e62
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Кратка диагноза - май нямаш нищо за чукане. Като намериш ще ти се стори друг светът.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker