Първа бременност и семейството
преди: 7 месеца, 19 дни, прочетена 681 пъти
Здравейте, надявам се да получа адекватни съвети, защото не мога да се отърва от лоши мисли и да се натъжавам.
Та ситуацията е такава. На 23 години съм в 4ти месец бременна. Детето не е планирано, но е силно желано поне от нас бъдещите родители. Винаги съм искала да имам деца, още даже аз когато съм била такова. Страх ли ме е? Да. Подготвена ли съм за всичко? Според мен, ако чакам момента да съм напълно готова, може и пенсионер да стана. Приятелят ми взима доста адекватна заплата, аз не чак толкова, студент съм трета година, ама това е положението, скоро ще завърша и живот и здраве, ще намеря хубава работа. Двамата с приятелят ми решихме да запазим детето и да не правим аборт, предимно и основно с идеята, че то ще расте в среда пълна любов, не само от нас, а и от цялото семейство, защото те са мили, добри и всеотдайни хора или поне така изглеждат. Моята майка прие новината с вълнение и голямо щастие и даже веднага ми каза, че аборт не е хубаво да се прави за първа бременност. Което според мен е показателно, че тя вярва в мен. От друга страна, родителите на мъжът ми ме погнаха още в началото, да си помисля, дали да не направя аборт, за да не съсипвам живота на синът им. Което беше доста неприятно. Естествено, аз казах че няма как това да се случи и според мен едно дете не съсипва животи, а точно обратното. След месец, коментари от този тип продължиха. Вие сте млади, грам хабер си нямате за какво става въпрос, едва ли не няма да се справим. Но какво трябва въобще да означа това? Какво се очаква от мен? Аз ще се науча, бебето ще ме научи! Вярвам в това плюс, че вярвам че бъдещите баби, ще ме насочват (не да гледат, бебето! Да е ясно! ) Например сега за бебешката количка те ми спестиха пари, казвайки ми че специално този модел няма да ми върши работа дълго време. И това е хубаво! Но продължиха да ни плашат. Апартамента няма да ви стигне като пространство, няма да спите, няма да ядете няма това няма онова! Знаем ги тези неща много добре, но какво се очаква от мен. Защото няма да спя някой друг месец нормално, да го оставя за осиновяване или какво??? Всички разговори са ни такива, заплашителни, обвинителни и аз вече не знам какво се очаква от мен, освен да спра да си вдигам телефона. Докторите ми не били правилни, мисленето ми не било правилно, това криво онова криво... А аз се чувствам добре във всяка ситуация и съм щастлива от това което ни очаква, но тези хора ходят по мен и се опитват да вложат най-лошото и най-страшното нещо, което само да ме натъжава и плаши, а сега имам нужда от подкрепа и разбиране. Как да се абстрахирам от това, та те скоро ще ми бъдат официално семейство...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 месеца, 19 дни hash: 32fe96784f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Помоли бъдещия татко да проведе един подробен развор с родителите си да си променят подхода: 1. Да приемат, че бебе ще има по ваше взаимно решение и да се мобилизират и настроят положително. 2. Да не ви говорят непрекъснато негативизми, защото ви напрягат. 3. Да ви имат доверие, вие не сте малоумни и постепенно битовизмите ще се уредят. 4. Като цяло, пускай бащата да се оправя с родителите си тактично, ти не влизай в дирекен сблъсък. 5. Опитай да запазиш добри отношения, защото за всички е неочаквано и всеки трябва да се адаптира към новата ситуация. Едни жени са много затормозени от отглеждането на собствените си деца, други го дават по-ведро и са по-оптимистични. Има една приказка "Ако младите знаеха, а старите можеха". 6. Когато някой ти дава акъли, кажи " Ние с мъжа ми това ще го обсъдим и ще го решим". Така показваш, че вие сте един отбор и че това е ваша работа и право. И всички ще свикнат постепенно, че вие сте вече сте едно цяло, а родителите са отделно семейство.

 

...

преди: 7 месеца, 19 дни hash: a3abeb5685

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Интересно ми е свекърва ти на колко е родила приятеля ти? Очевидно жената си има някакви съображения, а и ти не даваш кой знае какви подробности за връзката ви (на колко е той, от колко време сте заедно, отделно ли живеете), което обаче щом бременността е вече факт и вие с приятеля ти сте ок с това, всъщност няма особено значение. Естествено, че появата на едно дете е огромна промяна и отговорност, и те далеч не се изчерпват с това, че няма да спите. Но пък това е благословия и привилегия, която много семейства за жалост нямат, така че аз бих провела един директен и категоричен разговор с бъдещата си свекърва по въпроса, защото тя като жена и майка най-добре трябва да знае колко важно е бременната да бъде спокойна и уверена през този период от живота си! Да не говорим, че веднъж опита ли се да ти стъпи на врата с подобни подмятания и ти не ѝ ли отвърнеш, за напред ще ѝ стане навик.

 

...

преди: 7 месеца, 19 дни hash: 0497c4c6f2

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

3.   Първо трябва да спреш да очакваш, че някой ти дължи "подкрепа и разбиране", особенно щом ти не си проявила към същите хора подкрепа и разбиране в миналото! Всеки на този свят е наясно че каквото и да ти кажат свекърите, ти като снаха ще извъртиш думите им така все едно са казали нещо лошо и не искат теб или детето. Надали са ти казали в прав текст "направи аборт за да не съсипваш живота на сина ни", казали са нещо друго което ти не си разбрала, вадиш думи от контекста им и си го насосваш, така че в разказа ти да изглежда че те са казали че бъдещи деца ще провалят сина им. За да ти кажат, че вие сте млади и не знаете за какво става въпрос, кой знае вие преди това какво сте се обяснявали пред тях, или очакваше при разговор с тях те да мълчат? Имаше една приказка "Когато говориш с мен ще мълчиш" та и ти така. Странно ми стана че ти си в 4ти месец и вече си коментирала модела количка със свекъри, нима научи че си бременна и на момента изкоментира моделите бебешки колички на пазара и то със свекърите? Не е ли било твърде рано за това? Чудно защо закъсняваш с коментирането на цената на универисетите в чужбина за детето? Време е да им напомниш че те трябва да му купят и жилище и Майбах Сега сериозно, добре е да осъзнаеш, че първо за всичко си има време и не е нормално 6 месеца преди евентуално да родиш, да коментираш детска количка, това е все едно им натякваш че те са длъжни да ти платят количка която ти си си избрала. Не е правилно да си мислиш че може да им сочиш какво да платят и да ти подарят. Ако въобще ще купуват количка то това ще се случи след като родиш и ще платят това което имат желание да отделят като сума. Тези хора не са твои подчинени и не са длъжни да изпълняват желанията ти! Ако ти ще плашаш количката няма какво да коментираш пред тях, просто отиваш и купуваш, ако те ще я плащат, ти нямаш право да я избираш те ще изберът според възможностите и разбиранията си и ще я дадат като подарък и пак няма какво да коментирате количката. Не си ли чувала че подаръци не се избират? Разбирам че те скоро ще ти бъдат официално семейство, но обмисли, че това ще се случи не по тяхно, а по твое желание, те не са те избирали, нито са те канили да ставаш част от семейството им, ти си избрала да станеш част от тяхното семейство!!! Следователно ти трябва да си им благодарна че те приемт в фамилията си, а не да очакваш да те приемат като техен началник. Надали някой очаква да дадеш детето за осиновяване, но като пълнолетен човек от теб се очаква, преди да тръгнете да се размножавате да помислите как да уредите достатъчен покрив за бъдещото си поколение а не да очаквате, свекърите да решават тези ви проблеми. Въобще не е нормално да коментираш проблемите си с тези хора, те са си отгледали тяхното поколение и са го осигурили с каквото могат, не трябва да ги занимаваш с проблемите си, ако можеш ги зарадвай с нещо и толкова, какво си седнала да коментираш колко ще ти е зле, сякаш очакваш те да ти решават проблемите.

 

...

горе^

преди: 7 месеца, 19 дни hash: 157cc71fba

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Делови отношения, почнат ли да говорят не ми е приятно ставаш и си тръгваш. Стига сте се обяснявали, доказвали, съобразявали, пък кой, какво... Вие сте семейство, а ви командват, като 5 г. деца.

 

...

преди: 7 месеца, 19 дни hash: 52d1f1a6a3

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   От автора. Приятелят ми е на 24 и живеем заедно и самостоятелно от година. Благодаря за съветите. Относно количката, просто казах, че съм избрала такава и те проявиха интерес да видят каква е. Въобще не очаквам някой да плаща за тези неща или да ми прави подаръци, не съм такъв човек. Дори не съм казала, че ми е зле, даже напротив - супер съм! Обаче като някой ходи по теб намира ти кусури и проблеми, как да се чувствам! Аз не искам да ме лигавят и прочие, аз искам да са щастливи, което те твърдят, ама не им личи. Едно е на думи друго е на действия. Със свекърите нито съм живяла нито съм прекарвала много време с тях. Познаваме се от осем години, но най-много на някой рожден ден да прекараме време заедно. Никога не съм тръгвала с лошо, аз ги харесвам и според мен са готини хора.

 

...