Моля за съвети
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 651 пъти
Здравейте на всички! Пише ви момиче на 22 години. Студентка, редовно обучение. Имам приятел от близо 2 години, който учи същото като мен. Обичаме се, щастливи сме и си помагаме един на друг. Семейството му ме харесва и ме уважава, родителите ми също, но понякога не ги разбирам, не знам при вас дали се е случвало. Във вкъщи имаме повече отговорности, в свободното си време им помагам с каквото мога, приятелят ми също(да уточня не живеем заедно все още). Коренът на проблема е че родителите ми винаги намират кусури за моя приятел. Не е израстнал на село, някои неща не са му понятни и го разбирам, но има огромно желание да помага и много ги уважава, винаги като е у дома ги пита дали имат нужда от нещо. Но те казват, че работи бавно, бил муден и още куп неща. Опитвам се да ги разбера, но все пак както казах не е имал възможността да се научи по-рано. Става ми тъжно понякога, защото един ден сигурно няма да го одобрят за зет, а ми се иска, защото е много внимателен, грижовен никога, ама никога не ме е унижавал. Аз оценявам това, че помага и се бори с всички сили да ги впечатли. А и скоро поне след година живот и здраве мислим за годеж, но имам чувството, че няма да го приемат. Искат да съм покрай тях, да им помагам, но дори и да се сгодя аз няма да ги оставя никога. Все казват, че има време за всичко и съм съгласна с това, но това е решение между двама души и аз решавам кой е човекът за мен. Иначе като той си е вкъщи си върши всичко сам(живее в апартамент) и съм доволна от това, че се старае. Общо взето това е моята история, може да не е кой знае какво, има по-лоши неща и е така, но ми се иска да спрат с кусурите и да го приемат какъвто е... няма перфектни. Имам нужда от съвет и ще се радвам, ако някой се включи. Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 5 месеца hash: e4c69eeb61

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Разбираемо е, че имаш съмнения на крехката ти възраст. Разбираемо е, че родителите стоят, като стражи- искат да те предпазят. Ако ти миличка чувстваш че той е човека- няма какво да те спре. При мен случая е по- различен. Майка ми ме поощри в момента на съмненията ми към моя избор. Не съжалявам. Тогавашния 17 годишен младеж с големи амбиции се научи на онези “обикновени неща”. Той беше човека, който ги поддържаше докато не си отидоха. Той беше до мен, за да ми помогне да превъзмогна загубата им. Той е човека с който споделям всеки един момент на радост и тъга. Този е Моя Избор Вземи твоето решение- тогава всички, ще го уважат.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 80a746da74

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ако е толкова добър колкото го описваш - дръж го! Щото не се намират под път и над път! А както има време за всичко, така и няма. Не знам на колко си, но деца най-добре се правят до към 27 -30г. Най-малко здравословни проблеми и ще имате енергия да ги гледате. После става тегаво и скъпо, че и невъзможно за някои хора. Така че имането на време е много относително. Вероятно родителите ти чакат някой "по-добър", който може никога да не се появи. Трябва да разберат, че шанса да попаднеш на по-лош е значително по-голям.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 9aba379e29

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Странни изисквания за зет-да е селско момче. Но пък щом живеете на село, има защо да му правят забележки. Все пак си жена и ще ти трябва мъж, който да разбира нещата като твоите остареят. Че и по-рано. Някой да помага с нещата, да ти е опора. Ми не е безразлично. Какво значи, че вършил всичко сам вкъщи? Той ли е боядисал апартамента, той ли е сглабял мебели, лепил плочки? Той ли е слагал лампи, контакти и т. н.? Разбира ли е от мъжки неща? Това е адски важно. То е хубаво мъжът да е внимателен, грижовен, ама трябва и мъжките неща са поназнайва. За всичко ли ще викате майстори? Може родителите ти да виждат в евентуалния годеник( който може би щял да ти предложи след година) наистина неподходящ. Работи ли?

 

...

горе^

преди: 1 година, 5 месеца hash: 4f7e9091c5

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Приятелят ти не е техния вол или магаре. Той е млад и естествено, не е работил 35 години такава работа. Не разбирам и какви са тия напъни за помощ. Помощ не е да отидеш да вършиш работата на някого и той после да е неблагодарен и да те клюкари зад гърба ти. На родителите ти трябва кротко да обясниш достойнствата му и да си спомнят те какви работяги са били на същите години. Освен това, хората не са еднакви, всеки има неща, в които го бива повече и селската работа да не му е най-силната стррана. Бивша селска снаха.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 2930539035

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Благодаря на всички за прекрасните съвети, определено се почувствах по-добре. До номер 3: исках да кажа, че върши домакинска работа(готвене, чистене и куп други), апартаментът е купен така обзаведен, не му се е налагало да върши тези неща, иначе прав/а си ще трябва да ги може, защото е много важно. Проблемът е там, че майка му не му е давала нищо да прави докато е живял с тях въпреки че е искал да и помага, тя не му е давала тази възможност и естествено му бях казала, че не му е направила никаква услуга.. но поне вече 4 години не живее с тях и се оправя. На нищо не са го научили техните за съжаление, а той не е виновен за това и сега трябва да навакса и ще му е трудно, но пък нали и затова сме заедно. Аз също не умея някои неща, не мога да боядисвам да слагам плочки и т. н, но пък кой знае може един ден да ни се наложи. Иначе не работи, следва медицина като мен.

 

...