Сериозни проблеми с моите родители... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Сериозни проблеми с моите родители...
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2568 пъти
Значи незнам как да почна. Има
някой моменти, които дори и в момента на големи години ме карат да плача въпреки, че съм на 18 и е
минало отдавна.

Става въпрос, че въпреки вече тази възраст моите
родители ми нямат никакво доверие, въобще не ми даваш да решавам за себе си и изобщо каквито и да са решения.

Ще дам един пресен пример от вчера. Разбираме се с приятели от моя клас да отидем този петък да се
забавляваме в искотеката. Родителите ми ги
познават тези момчета тъй, че това, че не ме пускат не е оправдание. А и на всичкото отгоре моята приятелка също ЩЕШЕ да идва с мене. И какво става. Като един
примерен син разбира се изчаках майка ми и баща ми да се приберат от работа, да си починат, да се
наядем и т. н.

Весел отивам при тях и им споделям за искам за първи път от 3 месеца насам да посетя дискотека с приятели. И тук се започват масовите филми "Ти добре ли си... ще вземат да те набият там" "Има много наркомани" И в продължение на 10мин ми започват да ми обясняват какви ли не отвратителни и ужасни неща един вид посетя ли дискотеката това ще е последния ми ден от живота.

И аз вече пробледнял от срам, не знаещ къде се намирам
прекланям глава и почти заплакал от това, че няма да мога да бъда с приятелите си и МОЯТА ПРИЯТЕЛКА (на която изобщо не знам как да и го споделя това нещо) седят и двамата и майка ми и баща ми се СМЕЯТ. Направо се пукат от смях, че ги моля да ме пуснат на дискотека.

Друг пример. Излизам навън с приятели да се позабавляваме и викам на баща ми дали ще може да ми даде някакви пари. И той естествено ме пита колко и аз му
викам "Ще може ли поне 1лв" разбира се с цел да ми даде 2 или 3лв. Така ми се скара, че му искам "ТОЛКВОА МНОГО ПАРИ", че оттогава почти вече не им искам пари. Буквално ви казвам ужасно много ме е страх да искам от родителите си пари вече като излизам, за да не ми се скарат или
нещо подобно.

И ето една история от това лято, която направо съжалявам, че изобщо я направих. За първи път в живота ми отивам на лагер с училището на море! Искам да поддчертая, че за първи път в живота ми изобщо излизам от града на почивка без мойте родители. Прекарах там невероятни 7 ДЕНА. Невероятни купони и т.н Разбира се не съм правил някакви маргарии, да се напивам или нещо подобно. Напротив даже бях много примерен. Върнах се. Майка ми не ми говореше 3 седмици. Баща ми се караше, че майка ми постоянно му мрънкала защо са ме пуснали на МОре САМО МЕН И, ЧЕ АЗ СЪМ ВИНОВЕН, че не
са отишли и те на море. АБСОЛЮТНО ВСЕКИ ДЕН ми го набиват в главата. ЧЕ АЗ СЪМ ВИНОВЕН И, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ
ЧУВСТВАМ УЖАСНО ЗАДЕТО СА ПУСНАЛИ СИНА СИ ЗА 1-ВИ ПЪТ НА ПОЧИВКА, А НЕ СА ОТИШЛИ ТЕ НА МОРЕ.

Всеки ден ми го натякват и то от тази весела почивка вече не ми остана и един спомен. Направо искам да я забравя, а си прекарах толкова хубаво. Карат ми се постоянно и ми го натякват "а ти беше на море нали?? , а ние не бяхме така, че недей да искаш много".

Винаги съм ги слушал! ВИНАГИ! Отличен ученик съм и нямам никакви проблеми! Поведението също ми е добро! Никога не съм бягал от нас и никога не съм разочаровал родителите ми.

Но според вас заслужавам ли такова отношение? Какво да направя за да ме разберат? Не издържам. На 18 години момче плаче от мъка от това, че родителите му се смеят на него, защото действително аз нищо не мога да направя. Аз само питам те или ми викат "абе махай ми се от главата" или ми се смеят ужасно, което много ме удря в сърцето.

А пък като малък колко съм плакал. Всички мои приятели
излизаха с колелелата и съответно и аз. И ходиха да карат на една гребна база, която се намира на около 200м от нас обаче мен не ме пускаха. Крил съм се зад блоковете и наистина там съм плакал с часове. Но просто имах невероятни приятели, които ме разбираха и се връщаха заради мен ;( просто като се сетя отново ме избива на тъжни емоции.

Дали съм емоционален? Да емоционален съм. Но просто
разберете ме, че се чувствам ужасно. Имам си приятелка, на която като и обясня сигурно за моите родители и тя ще ми се изсмее и ще си помисли, че я бъзикам.

Също много пъти ми се е случвало като
искам да отида на кино с приятел (примерно за 2-ри път в
годината) да не ми дават пари, защото скоро съм бил ходил, а това не е така и се е случвало моя приятел да ми плаща билета само и единствено да съм с него и да му
правя компания ;(.
А аз съм плакал от това, че съм се чувствал напълно безпомощен в такива ситуации. Просто не знам какво да
правя ;(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 6 месеца
hash: 1b683ed36c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Започни да работиш някъде поне материално да не си зависим

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: fff1e081b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ти си на 18 вече!!! Можеш да си правиш каквото искаш! Вярно те са ти родители, но не ги оставяй да те мачкат така! Не знам какво друго да те посъветвам... Успех!

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 07483f0c56
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   След 12 клас, отиди да следваш в друг град.
*Яса

 
  ... горе^
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 735169db35
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ама ти сигурен ли си че си на 18, че не си измисляш?

Как да го кажеш на приятелката си в разпуснат стил, , Офф родителите ми са ужасниии, то бива бива криза ама тяхното вече край няма, значи искам им 1лв с цел за повечко и кво, , толкова много!? " :D :D :D.... бъзикате се.... " и т. н. Не е трудно просто и обясняваш.

А за дискотеката, оле, ти си на 18 няма такива, , Може ли на дискотека? ", а директно, , Днеска ще ходя на дискотека! ". Те нямат правото на глас е да родители са ти, създали са те, ама извинявай, трябва да си поживееш.

Иначе намери си работа и си готов.

 
  ...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: 5e693d1ffd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Единственият изход, който виждам е да се изнесеш, да си намериш работа и да почнеш да учиш - един вид да поемеш животът си в свой ръце и да станеш независим. Естествено това е, когато завършиш гимназия, ако още не си :)
Малко кураж и ще се оправиш :)
Ана

 
  ...


...
преди: 12 години, 6 месеца
hash: cf3951c7f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Намери си работа и КВАРТИРА!!!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 6 месеца
hash: c160d761be
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Абсолютно същата история съм я чела и коментирала тук преди няколко месеца...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker