Избягах от нарцистично семейство
преди: 2 месеца, 9 дни, прочетена 645 пъти
Здравейте. Момиче в началото на двадесетте съм. Доста социална. Работя в международна компания и уча престижна специалност. Специализирана съм във няколко сфери. Наложи ми се да взема няколко решения за живота си, но не съм достатъчно финансово стабилна и се страхувам, че трябва да завися от някого. Родителите ми ме мразят и знам, че звучи като тийнейджърска изповед в интернет пространството. Не знам дали да продължа комуникацията си с тях. Има няколко сфери, където мненията ни са навличала проблеми - начин на възпитание, медицинска грижа, сексуално образование и начин на хранене. Едно по едно ще изброя и ми се ще да намеря начин да се преборя емоционално. Родителите ми никога не са се страхували да ми посягат. Нито майка ми, нито баща ми. Доста злобно, удряли са ме по главата многократно, обиди, ритници и всичко както му е реда. Убеждават ме, че това е възпитателен бой (на 23 години смятам, че нямах нужда от такъв). Имаме и куче, което е дребна порода. При пореден побой и ритници кучето се включи заедно с баща ми (все пак това е примера от стопанина си) и ме захапа под гърдата. Не виня животинката, защото така е възпитавано и то не знае друг подход. Проблема дойде след като на рутинен преглед се установи, че там където ме захапа се е появила киста. Никой не ми се извини. Първия път когато избягах беше защото открих, че майка ми е ровила във социалните ми мрежи и си е снимала чатове с мои близки приятели и гадже. Това не е първият път, в който го прави.
Вторият проблем с медицинските прегледи за жалост се отразяват на моята сестра. Вкъщи всички се лекуват само и единствено с хомеопатия. Ако някой реши да отиде на преглед е луд, хипохондрия или се иска подробен отчет.
Третият проблем е с хранителните разстройства разпространени в семейството. Вкъщи се яде нискокалорично. Сестра ми вече мисля, че склони към анорексията, аз за щастие се измъкнах от капана. Едричко момиче съм, но доста набито и ходя на фитнес. Постоянно съм съдена за това нещо, манипулират ме, обиждат ме. Аз съм уверена, защото имам извивки и често привличам погледа точно с тях и са малко хората, които не ги харесват. Здравословна, здрава жена съм.
Последният и четвърти проблем беше сексуалното образование, което за жалост навреди на мен и на сестра ми. Когато разбраха че съм си загубила девствеността, заключена без телефон 7 дни, защото бях във ваканция. много тежко и сестра ми разви страх че ще и се случи и на нея и съответно и на нея остана травма. Как бих могла да постъпя? Решение няма. С тях как се държи комуникация? Когато официално реших че връщане назад няма беше когато за поредния път чух, че съм ги разболяла (в отлично здраве са). Че ще ги разболея както техните родители и така нататък. Допир до истината тук няма. Аз не мога да съм обвинявана за подобно нещо. Ходила съм на терапия, защото смятам, че това беше нужно. Доста сдържан човек съм и много силно обичам. Благодаря за всички съвети предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 месеца, 9 дни hash: 3885479362

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Спасявай се. Виж дали гаджето има сериозни намерения и се отделете колко се може по-далеч

 

...

преди: 2 месеца, 9 дни hash: 9d231073aa

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Най -важна в този момент си ти щом се държат така прекъсни всякаква връзка с тях без значение, че са ти родители ако можеш спаси и сестра преди да я смачкали психически! Един ден ще опрат до вас когато клекнат на стари години, но и тогава им обърни гръб такива" родители" заслужат да страдат накрая.

 

...

преди: 2 месеца, 8 дни hash: 46ddac9066

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   По-добре дори само стая да си наемеш или квартира с още 2 момичета примерно, но излез от дома на родителите си час по-скоро! Това, тяхното не е само нарцисизъм, това е и психопатия! Ти си малтретирана психически и физически, ти се жертва на домашно насилие! Имаш нужда от помощ и терапията ти не е адекватна! Излез от там!

 

...

горе^

преди: 2 месеца, 8 дни hash: b437aad891

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Много е трудно да чувстваш, че най-близките ти хора не ги е грижа за теб и е ужасно, че получаваш такова отношение. Ще намериш хора, които ще те ценят, било то гадже, приятели и други. Но засега приоритет ти е да си осигуриш спокойствие. Не се разбира съвсем дали още живееш с вашите, но ако да, изнасяй се от вас възможно най-скоро. Ако трябва с приятелка да делите наем, ако трябва с две момичета. Може и в Интернет по Фейсбук групите да намериш съквартирантки, аз съм го правила. Ако живееш със съквартирантки, можеш да докараш 400-500 лева наем и сметки. С храна и други консумативи разходите ти за живот можеш да ги държиш до към 600-700 лева на месец. Толкова все ти остават, щом работиш. Аз също имах проблеми с нашите, ежедневни скандали, вкъщи не се издържаше. И аз съм растяла с обиди, майка ми не се е случвало да ми посегне, но баща ми, да, даже пред по-малкия ми брат. Него също го е удрял, но чак побой не е имало. Като цяло нашите не са лоши хора, но много трудно се живее с тях. Учих в чужбина, при което те са ми помагали финансово в някаква степен, така че определено съм им длъжна и съм благодарна. След като се върнах, обаче, не издържах и половин година вкъщи (а това беше около локдауните). При първа възможност започнах работа, за 2-3 месеца спестих пари и се изнесох. Оттогава съм все по квартири, а сега вече и в друг град. На брат ми съм му предлагала да му плащам за квартира, ако иска да се изнесе от вкъщи, той още е в гимназията. Той не иска, въпреки че животът с нашите го напряга и него. С нашите се виждаме само по празници и поводи. Като не живея с тях ми е много по-добре и даже отношенията ни са по-добри. Чак ми липсват от време-навреме, но ми е абсолютно достатъчно да се видим за 2-3 дни при роднини или на екскурзия. "У нас" не се връщам. В техния дом не мога да стоя и 5 минути, без да се напрегна.

 

...

преди: 2 месеца, 8 дни hash: 69b35baa54

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Преди да посъветвам авторката каквото и да било, ѝ поднасям искрени извинения. Бях убеден. че написаната история е откровена измислица, докато не прочетох подробностите за това как се държат родителите на авторката с нея и сестричката ѝ. Примитивни хора с вкоренен егоизъм, които считат, че другите им са слуги. Авторке, ти не си отговорна за тях, отговаряш само за себе си и своите избори. Съветът ми е да си осигуриш финансова независимост, да си стъпиш на краката като самостоятелен човек и да прецениш дали да продължиш да поддържаш контакт с родителите си. Някой би казал, че те са строги и консервативни хора и затова държат децата си изкъсо. Да, бе! Общувал съм много със строги и консервативни хора. От тях съм получавал любов и разбиране, колкото не съм очаквал човек да е способен да засвидетелства. Така че, строгостта си е строгост, егоизмът е друго нещо.

 

...