Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Според мен трябва да поставиш въпросът и да обсъдите нещата. Все пак ситуацията в България е такава, че никой няма излишни пари. Пък камо ли да издържа и чужди семейства.
Според мен номер 5 не е права - не искам да съдя или по някакъв начин да те обидя, просто искам да изкажа мнението си, че не си права. Естествено, че родителите, братята и сестрите винаги ще си останат наше семейство, ама все пак нали се събираш да живееш с един човек, да имате общи деца, да се борите заедно за вашето бъдеще и бъдещето на децата си, за да сте едно семейство, за да не сте сами. Като имате едно дете, никой няма да го гледа повече - нито лелята, нито чичото - майката и бащата са незаменими и затова дефиницията на семейство е мъж, жена и дете.
Според мен, хората трябва да помагат на семействата си, когато са в затруднено положение - визирам братя, сестри и тн. Но тук явно случаят не е такъв, а е на използвачество. Те работят, изкарават пари и ги пропиляват, защото знаят, че винаги ще има някой, който да им налива пари. Еми не става винаги да покровителстваме роднините си, колкото и да ги обичаме, а да ги оставим да правят свойте грешки и да стават по-отговорни.
Направо се чудя на сестрата на мъжа ти как не й е неудобно да иска така. Това просто не е нормално.
Говори с мъжа си и му обясни, че не ти е проблем да им помага, ако наистина бяха толкова зле - ама те да си живеят живота, а ти да не смееш да си купиш нищо не върви.
Ана

7.   Авторке, взимай мерки навреме, защото това иначе не се оправя. Мъжа ми е така - първо давал на брат си, давал, давал и най-накрая се събрала сума около 8000евра и оня казал, еми не мога да ти ги върна. Предложил му да вземе още и впоследствие да не претендира нищо от жилището, което сега е на майка му. Моя се съгласил и му дал още пари- общо 25 000евро. Всичко, което имал. Та, хубосника си купил жилище, ама нещо не потръгнал брака му и го продал. И айде обратно там, където уж вече не би трябвало да живее. Лошо няма. Но той не приключи дотам - за щяло и нещяло се обажда - брат ми дай. И моя дава, продадоха всички земи де що имаха наследствени от баща им, само и само оня да взема пари. Нищо не му остана. Та някъде там се събра с мен и като поживяхме малко и като усетих кой е спонсора на семейството и казах стига. До такава степен се скарахме, че бях с куфарите готова да си тръгна. И той спря да дава. Последния случай помня - звъни брат му и му казва - дай ми 700лв, защото съм забравил, забележете - забравил, да си платя вноските по кредита и сега ще идва съдия-изпълнител в нас и ще описва всичко и ще изземва. И моя ми вика, ами ония пари, които ги бяхме заделили за колела(много искахме да си купим) ще ги дадем на брат ми. Ей, казвам ви, направо изпуших. Казах му, че това няма да стане. Аз съм юрист, адвокатствах за кратко и познавам що-годе законите. Какво да му вземат на завалията, като той нищо няма. А и не вярвам на глупости от сорта на забравил. Ти и да забравиш - банката ти напомня неколкократно. Та не му даде. След 2 дни звъни - дай 500лв, пак му отказа, след о
ще 2 звъни, дай 400лв и реве по телефона къса се. Вика съдия-изпълнителят каза, че ако не платя веднага ще ми слагат по 10лв лихва на ден, та дай ми, аз ще ти ги върна. Аз разбира се знам, че такова чудо няма, но моя мъж - не, ще му дадем. Пак се скарахме, абе ужас ви казвам, ама не му даде. Дотам се приключи. А иначе човека всяка вечер по кръчмите, дискотеките, а ние си стоим като идиоти в нас и пестим. След няколко месеца замина за Англия и сега нищо не иска(това от 2 месеца). Но естествено нищо не приключи дотам - дойде ред на майка му. Тя преди около 3 години е претърпяла падане, впоследствие операция и не е могла да продължи да работи. Отишла на комисия за пенсиониране - не й дали процент, за лекарите тя е трудоспособна. Хубаво, ама тя казва, не мога. От работа я съкратили, жената не си потърсила правата, предложили й работа, която изобщо няма как да отговаря на изискванията за трудоустроен служител. Но тя не възразила с нищо, казала отивам си. Постоя на борсата, каза каквото и да ми предложат ще откажа. Хората й предлагаха, но тя - не, не мога! Та като изтече борсата и каза на моя мъж - всеки месец искам по 200лв от теб. Той - няма проблем. Питам аз брат ти колко ще дава- ами и той по толкова. Значи тя взема отделно и пенсия 150лв от мъжа й, който е починал. Значи общо 550лв - вярвайте ми никак не са малко пари за сам човек, можеше спокойно да ни иска само 100 и на другия 100 и пак щеше да се оправя. Тук вече обаче нищо не казах. Дори не му казах, че за мен иска прекалено много пари, че аз като работех като адвокат, може и да се смеете, ама понеже прохождах вземах по-малко. Наскоро покрай тия пенсионни реформи се сетих да го запитам дали ще има стаж, все пак като стане на 60 да се пенсионира и той ми казва, ами не знам. Викам, дай да я питаме, колко стаж има - ами не знаела. Не била работела поне 5 години, защото имали пари и не искала и отделно висшето й е около 5 години. Еми викам, той стажа няма да и стигне, няма да се пенсионира. Еми, възможно е, каза. Добре, казвам, тя нищо ли не прави, защо не се поинтересува, ами -не. И в действителност, аз като говорех с нея изрази абсолютно безразличие към това дали изобщо ще се пенсионира. Можел да се откупува стажа от висшето - казвам, кой ще плаща, той ами аз, кой? ! И пак едни караници и пак едно чудо. И доникъде - примирих се, че жената е пасивна и безразлична и че явно пенсия няма да взема, ами ще я издържаме. И изобщо до такава степен са свикнали мъжа ми да плаща за всичко, че не е истина. Някога тази операция, която й направили пак той я е платил - 5000лв, брат му -нямал, после викат мъжа ми до родния ни град да продават земи, отишли пред нотариуса и той казал, че трябват 150лв за пълномощно и брат му казал, ами нямам, и тя казала, ами нямам и моя пак платил. После нищо не станало, ама никой не си отворил устата да му даде нещо. Отделно 100лв пътя. За всяко нещо са се научили той да дава. А ние сега теглим кредит за жилище и общо взето аз съм бременна и не мога да работя вече и разходите се качват неимоверно. А техния навик си остава. А моето семейство е на другата крайност - никак нямат, обаче аз не мога да им помагам. Но какво ти, майка ми, милата, гледа къде-що може да ми даде, като си отида я блузка ми купила, я нещо друго, дори пари ми дава на ръка, което за мен е безумие. Аз осъзнавам, че няма как да не й даваме на майка му, но защо такава сума, след като например баща ми е инвалид и взима пенсия 180лв и на него не даваме нито лев. Майка ми се притеснява, че ще остане без работа преди пенсия и аз й казах да не се притеснява, че и за нея ще намерим да й помогнем, и тя ми каза, че не би допуснала да вземе от детето си, ако трябва чистачка ще работи, но ще работи. Ето това ме дразни просто и едвам се примирявам.

8.   Абе, мога да ти кажа, че си доста неграмотна, за другото съм съгласна с номер 2.
Г.

9.   Към Номер 7 - ох, истински се вживях, милата... Това е един кошмар...
Но ще повярваш ли, че дереджето в България е толкова окаяно, че парите не достигат В ПЪТИ! Тези които нямат изкопчват от по-имащите, или от по-даващите, те от своя страна обедняват, а често животът им се влошава дотолкова, че се поболяват. Длъжниците - и тяхната не е весела, даже мисля, че получават психически отклонения от затъването в блатото и униженията, през които преминават.
Абе въобще - една много болна държава сме, неоспоримо.

Но ти като си бременна - не мисли повече за тези неща. Мисли за онези неща, които не се купуват с пари и са най-хубавото на света... Като дойде детето вече ще можете да отказвате заеми, и то убедително, защото приоритет е здравето и сигурността на детето. натрапниците сами ще подвият опашки, защото семейството с дете е нещо свещено.

10.   ох, много добре разбирам и авторката, и другите тук с подобен проблем. Наистина, човек трябва първо семеиството да си гледа, а после роднините. Аз с моя приятел ощене живея заедно, той работи в чужбина и месец-два е там, после се прибира за месец някъде. купи си жилище, съвсем сам, техните цял живот нищо. нито за себе си дом са купили, нито за децата си. сам обзавежда, майстори, а те тук даже не ходпт да наглеждат имота. една духалка му дадоха, че искаха да им я плати! а той в техния дом ремонти, дограми... сестра му, нейния пък капитан, пари изкарва, а моя и два пари за самолетен билет да ходи да го види! без да му ги връща! пари и беше дал за начална вноска на нейното жилище, пък той свое като си купуваше, тя не самио не му даде, ами и му искаше за какво ли не! на родителите си дава пари, ок, родители са му, ама те пък бурутално го изцеждат. той с толкова лишения работи, те не стига, ч ене му помагат, ами и тук така му прахсоватпарите, че всичко по два пъти се налага да прави в апартамента си, поонеже те даже не следят майсторите добре ли работят или не. той там изнемогва. аз даже не смея нищо да искам, че знам колко му е трудно. ама ето сега, щему ходя на гости, вика ми= ми плати си билета! смятай! ами каот си има приятелка, ще гледа нея, не роднините си. и си представям ако заживеем заедно, и моите пари ще идат при техните. а моите родители, въпреки, че за затрудени, един лев за нищо не са ми искали, въпреки, че работя. аз естествено анмирам начин, нещо ще купя и тн. н., обаче текато разберат и рпавя проблем, как можело, била съм им дете и т. н.... а не са по-богати! а той ще ми иска, дето трябва да ме глези. и дето стоя и го чакам. да гледа ония, дето цял живот с чашката и сега той страда. а, и сестра му даже го бешеизгонила от неиния апартамент веднъж, наложи му се да остане. представяте ли си?"изгони гом дето ако не е той, тя никога нямаше да го има тоя апартамент@! абе, н ми се говрои.. как да живея с него, не иска м тия дами стават рпднини. той е невероятно работлив и грижовен, а те брутално о използват!

11.   Ех, 10 ами той милия щом не ти плаща билета, май не иска твойте роднини да стават негови. А?

12.   Кофти проблем. Опитвам се да погледна от двете страни. Аз имам сестра, която много обичам и дори и за нови обувки да е- винаги ще и дам. И ако мъжът ми каже- не й давай, просто ще го направя луд. От друга страна и ти си права, но просто не трябва да споделяш цялата си заплата с него. Не е хубаво да се лъже в едно семейство, но понякога е неизбежно- кажи, че са ви намалили заплатите- криза е, ще ти повярва. Заделяй си настрана пари, без той да знае. Имай си и своето, лично. Опитай се да разбереш, че сестра му също му е семейство. Ако тебе не лишава от нищо не му се сърди. Просто говори спокойно с него, покажи че разбираш загрижеността към сестра му, но го накарай да постави някакви граници. Тя вся пак е голяма и вече си има нейното семейство, трябва да се научи да се грижи за себе си.
Би могла да промениш ситуацията, но всичко зависи главно от начина по който ще говориш с него. В никакъв случай скандал и сърдене, по този начин ще го отблъснеш от себе си.

13.   Според мен, не трябва да го лъжеш
Заделяш си малко пари всеки месец и му казваш: "Тези пари са за нашето семейство"
Отделяш малко за спестяване, малко за ежедневни нужди и вече повечето от заплатата ти е свършила.
Разбира се, твоя мъж също трябва да даде и за семейството ви, и за спестяване, и за ежедневни нужди.
И накрая, се оказва, че и на двамата са ви останали по малко пари. Ти с твоите си прави каквото искаш, а той може да си даде неговите или за удоволствия (ресторанти, пазаруване, мачове и тн. ) или да ги даде на сестра си.
Оттам нататък твоята работа приключва-всички нужди са покрити и няма да се притесняваш за разходите за бъдещето ви бебче.
А пък мъжа ти, като трябва да избира между добър живот и обувки за сестра си, ще си промени отношението...

14.   е, какво стана?

15.   хайде де, разказвай :)

16.   От авторката:Всичко се оправи той сам разбра че прави грешка, защото му потрябваха пари и и каза да му даде половината от тези които има да му връща , че трябва да купи нещо и тя се разсърди. А в момента имаха пари изпродадоха си всички земи и харчеха пари за водки, ракии, но неговите да върнат нямат. И така върна му 25 лв хахаха чак ми е смешно, защото парите са много и след 10 дни пак звъни да иска 50лв ама той вече вика НЯМАМ и след това пак му искала той пак не и дал е вече не питат взимат от техни приятели и съседи! Жал ми е за децата и най вече за малката че тя е на 2 год и до сега обувки не са и купили, аз купувам и давам квото има от моето дете, а те гледат пиене ядене да има а децата как ходят все им е тая!

17.   Аз също имам подобен проблем със сестрата и майката на приятеля ми. С него живеем от около две години заедно, съвсем самостоятелно, на квартира в друг град. И двамата работим, аз и уча магистратура. С две думи: справяме се сами, не разчитаме на никой да ни помага, тепърва ще градим семейство.
Сестрата на приятеля ми е безработна от половин година, а мъжът й... откакто го познавам никога не е работил каквото и да е.
Преди няколко дни майката на приятеля ми го помолила всеки месец да дава на сестра си пари (неголяма сума, но все пак от нашия семеен бюджет) докато тя си намери работа (без някакъв определен срок). Помолила го също да не ми казва!!! (Да ме излъже? ! Да крие пари? ! ) Слава Богу, той ми каза. Но само за информация, решението го взе сам, без да се допита до мен... Та, според вас правилно ли е това? Как трябва да реагирам? Ако на един човек... как да кажа без трудови навици, образование, професия, или някакви специални умения (компютърни, чужди езици) роднините всеки месец му плащат издръжка, как ще се мотивира той да си потърси работа.... Моля, споделете опит! :)

18.   17, вкарала си се в голяма каша. Не, не е правилно мъжа ти да плаща издръжка на омъжената и и пълнолетна сестра.

Аз имам подобна сестра, но тя поне работи нещо (нископлатено), но мъжът ? е пълен хрантутник - все държавата му е виновна, отидоха в Англия да работят - той пак без работа и синя карта, тя го издържа, работи много, но няма никакви пари.

Аз съм с много успял мъж. Решихме да си направим фирма, в която той вложи негови лични средства, аз съм на заплата и въртя фирмата, докато реализираме печалба, достатачна, за да загърби той работата си и практически да се издържаме от фирмата МУ.
Сестра ми много злобее, разказва наляво-надясно, че съм била с него заради парите и т. н., че нищо не съм била работила, а аз съм управител и работя от сутрин до вечер (винаги си под пара, включен ти е телефона, поемаш отговорности).
Споделяла е, че тя щяла да ми помогне финансово, ако съм била бедна. Сещайте се, какво намеква.

Моят приятел ми е забранил да давам пари на нея или на други мои роднини с изключение на родителите ми, които са ме изгледали и изхранили до завършване на средното ми образование. Те заслужават.
Родителите ми нищо не искат обаче, работят си хората, ще си имат един ден нормална пенсия, ще се оправят. Искат само внучета и да помагат те с каквото могат.

Е, от какъв зор ще има право тогава сестра ми да ми иска пари? Нашите хиляди са вкарали в нейното образование, капризи и емиграция, защо сега и аз да ? давам пари.

Приятелят ми ми е казал, винаги като отказвам да казвам, че той е лошият, ако някой посмее да му каже копче, ще го подреди.

Със сестра ми реших да съм на здравей-здрасти по скайп и поздравления за празниците. Родителите ми никога не биха посмяли да ми казват да давам пари за нея, защото виждат, какъв е мъжа ? и, че парите същност ще отидат за него и неговите безработни и мързеливи родители.

При едни наши познати е още по-тъпо. Той има голяма дъщеря, която пропиля 30 000 лв., накара приятелката си да му плаща наем и тези пари отиват при дъщеря му, която мрази приятелката му. (разведен е, жена му му е изневерявала от самото начало и дъщеря му дори не е от него).

Е, турски сериали на всеки ъгъл явно....

19.   Пак съм 17.
Как да постъпя? Със сърдене не става, само ще го отблъсна от мен. Пробвах да поговорим и да му обясня, че ние също имаме нужди и разходи, и че не е правилно майка му да иска от едното си дете да дава на другото... още по-ненормално е да го кара да крие от мен и да ме лъже. Резултат от разговора нямаше...
Имам чувството, че дълбоко в себе си и той разбира, че така не е редно, но просто е добър, жал му е за сестра му и не може да откаже на майка си.

20.   Ха-ха. Мъжът ми си бе забравил картата в колата и я намери една приятелка, ама то бяха едни приказки от майка му-как аз съм била взела нарочно тази карта. Не бе обидно, а бе смешно, защото сме едно семейство и парите са общи, освен това мъжът ми никога нищо не ми е отказвал, ако поискам да се купи нещо за къщи, а аз заплата си имам.
Та след известно време виждам картата на мъжът ми при сестра му, майка му отишла чак в нейния град да и я занесе. Такъв смях ме напуши тогава.... а трябваше да се разсърдя, защото защо взимат от мъжо без аз да знам. Все пак аз съм му в семейството. Тя си има друго. Ако имаме финансови проблеми, то те са семейни общи, а не на роднините му.

21.   номер 8 без подигравки тя си е грамотна

22.   А аз как да постъпя? Майката на мъжа ми иска пари периодично. Не от мен, от него... От мен не смее. Прави си операции на очите, оплаква се, че изплаща дълговете на мъжа си (с който цял живот живее разделена, но не се развела) и постоянно реве, че няма пари. Играе ролята на горката жена, а работи на пълен работен ден, взима пенсия и допълнително заработва понякога в събота. Цял живот купончетата са й приоритет, чуди се в коя къща да се натресе за повечко време на гости. Не за друго, отпуските да си ползва. А ние имаме бебе и три заема... Трябва ли да го понасям аз това? Вече разговаряхме по темата с мъжа ми... но явно нещата си продължават по старому... Чак пита по Вайбър сина си кога ще й прати пари... В прав текст, без допълнителни коментари. Имах възможността веднъж да й напомня, че не може така, ние имаме заеми и дете, но не ме разбра или не поиска. Нагла е и лицемерна... Моля, дайте съвет!
Поздрави