Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Някои просто са си такива.. изчадия.. съжалявам наистина, в доста неудобна ситуация сим знам че не ти е лесно и че може би ти е гузно за дето говориш така, а си му майка. Единственото, което можеш да направиш е да се надявам поне с порастването да се оправи малко..

7.   Да нашймариш дете на година и 7 месеца е гавра и показва твоето безсилие. 6олщо книги за възпитание прочете? Нито една нали?
Пълно ли е детето ти с играчки? Сигупна съм да! .
Първо намери близък парти център, където да го оставя ежедневно и някой друг да се 9анимава с нето. Ти си агресивна, прегряла и какво очакваш от детето ти, да а е кротко и спокойно ми?
Щом си била в частна болница, пари имате давай го наследява и на частна ясла и да се оправят.
Моето дете беше много палано, в ясната учителката ми каза, че със стаж над 30 г. такова дете не е виждала, бях сама, нямам помощ, а мъжът ми бешефв командировка постоянно. Търпение и любов. Удря, не крещя, не викам, а държа ръката и казвам не, стоп.... не можеш така да се държиш. Ти как реагираш? Крещиш и шамариш това ли е решението. Оставям го в едно клубен до вкъщи, за да имам малко спококайствие и времето да минава. Никакво дъвчене, сладки, бонбони, солени и всякакви боклуци, сокове и безалкохолни. Ясни правила и никакви викове. Излизаш навънпс нето, да тича, играе без да си нон стоп в позицията на дрън-дрън и забележки, акофсте на една поляна няма какво да стане, дрехи за игра, тълпата, лазерен, тичане, контакт с природата, камъчета хвърляне в реката и повече б ди наблюдател. Не е виновно детето, ние, всичко се върти около него, нямаш стратегия, нямаш опит. По тук има едно предаване, за една детегледачка, която прекарва време в домовете на хора на ръба с децата си, изглеждала съм всичко, водех си записки, с шамар, скандали, агресия нищо не става. Искаш да го "пречупиш" и да можеш да ус ееш, нации го, эзатвори го в една стая, ще реве, един, два, пет пъти и ще го смачкаш, но това ли е начина. Бъди осъзнат родител, прочети книгата на Мадлен Алгафари има и видеа за българския родител и маниер на възпитание, сега го мачкаш и лигавицата, после кредит и шамариш. Спъкойствие, последователност, равен тон без ескалация, защото утре същите тези деца стават агресори, заливате ги с тонове играчки, де ценят нещо, затова и хвърлят.

8.   Не се притеснявайте как възпитавате детето ви, то ще стане като нас! Доно го разберете!

9.   Вместо да ходите на психолог да Ви предписва лекарства, заведете детето при детски терапевт или психиатър, за да може да отхвърлите или потвърдите евентуална причина на психическа или неврологична основа. Ако не го диагностицират и всичко с детето е окей, започнете да се образовате какви техники на възпитание може да прилагате. И само без бой ако може, сама казахте, че сте интелигентни хора, но имам съмнения за това, след като си позволявате да удряте дете на няма и две години.

10.   Не си сама... минавала съм през такъв период и още минавам понякога. Наистина сме ги презадоволили и от там ни правят на луди калинки. Ако гледа екрани под каквато и да е форма ограничи до минимум. Изнервят се от тях.
И не му разрешавай да става на неговото. 20 дни и ще влезе в релси като изгради навик, че няма да стане на неговото.
Тежко е, но стискай зъби и ще разбере кой определя правилата.

11.   6 Не е нормално да наричаш дете изчадие, еле пък такова под 3 г., където всъщност се казва, че тази възраст са ангели.

12.   Абе вие нормални ли сте. Та това е дете на година и половина..
Как може да очаквате, че ще се държи като възрастен човек..
Направо да седи в ъгъла и да мирува.. от родителите зависи какво ще бъде детето им.
По отвратителен начин говорите за едно дете на година и половина.
Не ви ли е срам.
Детето не е научено да стои в един ъгъл и да мирува.
Съжалявам не е родено готово научено да мирува.. На вас да ви е лесно.
Това е дете. Напълно нормално е да опознава света по неговия си детски начин.. То разбира света по неговия си детски начин. Разбира всичко по друг начин.
Не пишете глупости а хванете прочетете една книга за възпитанието на дете. То е още бебе. В бебешка възраст. Какво очаквате? Какво искате?
ДА ви е лесно няма как да стане.
Всичко става с много любов. Всичко. То е невинно бебенце.
А вие сте възрастни. Възрастни хора, които би трябвало да разбират от възпитание на малки деца. Деца. Така де.
То е напълно зависими от вас. Така е.
То е като БЯЛ лист хартия каквото напишете това остава.
Вие сте виновни за всичко.
Все още сте като скачени съдове. Ако майката е нервна и детето ще е нервно. Затова майката трябва да е спокойна. За да е и самото дете спокойно.
Не може да очаквате, че детето ще се държи като възрастен човек..
Това, което прави е напълно нормално за възрастта му.

Засрамете се не може да пишете по този начин за едно дете.
Вие сте възрастните оправяйте се.

Да е дете на поне 5 6 7 години да да разбира и да не слуша разбирам.
Но едно малко бебенце. Какво може да очаквате от едно дете.


Единствено коментарът на номер 5 е адекватен. Много хубави разсъждения. Хареса ми. Жената е много интелигентна.

Защо сте го родили тогава като ще използвате отвратителни мнения за детето.


Има и лекари по натам. Детски психолог, психиатър и д-р.

13.   За пореден път се убеждавам, че не всеки става за родител. Това е малко дете, с развиващ се мозък. Няма как да очакваш да се държи адекватно и да ти изпълнява непостижимите критерии. Като те побърква държанието му, отивай в другата стая за пауза или излез навън, давай си по 1-2 часа на ден почивка, контролирай себе си и своите реакции, не се опитвай да контролират неговите и да го шамариш или да му говориш и четеш конско и да го възпитаваш и да очакваш резултати. Те до 4г. са неадекватни малко или много, твоята задача е да си до него и да го му показваш кое и как по 100 пъти на ден. Не да му се дразниш и да го овикваш и други подобни. Когато започне да се държи предизвикателно се сети, че е дете, гушни го в най-големите му кризи се нуждае най-много от теб този недоразвит детски мозък. С времето тези истерии все повече ще намаляват, но ако продължаваш така и себе си и бебето ще побъркаш. Преди да кажеш или направиш нещо брой до 10 или се махай от стаята. Не разваляй детето с неадекватно родителстване. Чети, ходи на курсове и се тренирай. И за бащата важи. Има такива деца просто, не му убивай характера, не го прави послушко. Номер 5 ти е дал компетентно мнение.

14.   Не се справяте, да. Ужасих се от последните ти три изречения. Бягството не е решение. Той е ваше дете и ваша отговорност. Ваше подобие.
Потърсете психолог, и за него, и за вас. Във вас е причината за поведението му.
На колко сте години? На някои майки на 30-35 хич не им се занимава с деца...

15.   Зверовете сте вие. Няма нищо объркано в детето. Вие сте неспокойни и то усеща. Прегледайте си вашата психика, после го пускайте на ясла. Аман от такива като вас!

17.   Както е казал номер 6, понякога колкото и да се стараеш и всичко да си направил перфектно, каквото можеш, просто характера им е такъв.. Има неща, които не зависят от родителите...

18.   Всяко дете се ражда с характер. Дори котките имат характер. Гледала съм няколко. Една любвеобилна, другата избягва ласки третата зверче. Единственият ми съвет към родителите е да избягват спонтанните реакции, защото те създават още по-голям хаос.

19.   На около 2 години точно се преживява нещо, като бебешки пубертет, минава.
Иначе сама казваш, че той още не може да говори добре, значи не може да казва какво иска и се тръшка, пиши и агресира, докато ти не отгатнеш той какво иска да каже или направи. Може би като почне да говори по-добре ще се успокои.

20.   Ами бебе е. Какво очаквате.

21.   Детето е още малко и тепърва се оформя характера му. Може да се кротне с времето, но е нужно да му се поставят граници. Като се държи лошо, та и ви посяга, няма да ходи на площадките, ще бъде лишено от нещо малко, като любима играчка например, за определено време, за да разбере, че не може да получава абсолютно всичко, което иска. Ако пък се тръшка, реве, прави на пук, просто го игнорирайте и ще спре. Започнете да вършите нещо, но му хвърляйте по едно око, понеже е малко и в яда си може да направи някоя беля. Когато работих с деца и някои бяха с такова поведение- като му кажеш "не" и то почва да се търкаля, бие, реве, просто го игнорираш и след малко спира с цирковете. Децата са различни, в коментарите са ви писали неща от сорта, че не се справяте и т. н, но не е така. Не може да очакваме, че всяко дете ще е кротко, ще прилича на родителите си по това отношение, че ще се научи бързо на гърне, че ще проговори по-рано и тн. Познавам хора, които се грижат много добре за децата си, постоянно треперят над тях, а те се търкалят по улиците, държат се лошо, посягат. Ако го запишете на ясла там ще се кротне, ще види какво правят останалите, ще придобие други навици, а и там все пак ще има дисциплина.

22.   Детето ви подсъзнателно може и да усеща отношението и затова да го прави. Спокойно все някога ще израсне бебешкия "пубертет "

23.   Доста коментари прочетох. Интересни хора сте. Лесно е да критикувате майката. Шляпнала го едвали не... не знам какво е станало. На чужд гръб и сто тояги са малко. Има деца, които се гледат доста трудно, моето също ме изкарваше извън нерви. Вие сте перфектни родители повечето. То се вижда по заобикалящи подрастващи.

25.   Вие пък големите философи а. На всеки родител му е трудно като е малко ДЕТЕТО. Не специално на авторката.
Дори и да й е трудно и да полага грижи и усилия да се справя със ситуацията не може да пише по такъв начин за собственото си дете.
Тя трябва да се засрами а не невинното детенце.
Та то е беззащитно бебенце. Как може да пише, че се срамува от детето си.
Та то е нейното дете. Тя го е родила.
Кой се срамува от собственото си дете.

26.   23 Шляпванито не е никак безобидни а и не помага, молоумщини в стил "бий дупе да не биеш дупише" са си чиста простотия. Водещ е родителя. Гледах някакво интервю майката е сляпа, детето от малко е написаното спокойствие, баланс.

28.   Оф много сте зле и двама. С едно бебе не маже да се оправиш, какво остава за нещо повече. Щяла да го шамари. В нормалните държави след един шамар ще те вземат детето. Като не искаш да гледаш деца, да не си го раждала. Ти си точно от тия лепки, които едно нещо не маже да свърши сама в живота?
Знаеш ли що мисля така. Защото съм жена. Докато ти не можеш две пелени да смениш, аз ходя на работа, която е супер отговорна, работя под стрес, водя дело за хиляди левове, отделно работа и на второ мьсто като преводач в съда, живея сама от десет години, оправям се с домакинството. В същото време намирам начин да се видя с приятели, гаджета и преспокойно мога да отгледам едно дете и чисто сама. Не е нужно и съпруг да имам. Ти от своя страна си се хванала с някой колкото да не си стара мома и отгоре на всичкото мрънкаш и се недоволна, защото не си оправна.
Ако се харесваше живота и детето ти щеше да е щастливо и спокойно и всичко да върви от само себе си. Да ти имам проблемите.

29.   Прочетете за синдром на императора.

30.   Как ще бие малко бебе бе.

31.   Чета много психология, за вселената и наскоро ми попадна, че много деца просто идват от майките им, няма връзка, няма нищо, просто идват чрез тях, с това се обясняват и такива отношения, един от основните и масови проблеми, като кърменето например, масово не се кърмят децата. Осъзнай се и се смири малко, защото утре това дете, то ще те отхвърли. Всяко действие, мисъл остава на клетъчно ниво, затова много хора нямат спомен от детството си, защото психиката защитава индивида, като забравя подобно поведение, но това е, както казва един психолог е като "жигосано" за цял живот в съзанието, а именно грубото отношение шамари... и т. н. Ти майка ли си или звяр?

32.   Съгласна съм 31. Та то е бебе на година и половина. Какво очаква авторката.
Недопустимо е да пише, че се срамува от детето си. Та то е бебе..
Най-вероятно и нейните родители са се срамували от нея. Така де.

33.   Прочетох всички коментари и масово разбира се всеки обвинява мен. Какво точно се очаква да направя аз? Грижа се повече от добре за детето, всеки ден има забавления, посещава нови места, яде домашна хубава храна, всичко му се обяснява по 500 пъти, навън е по 5 часа, като 2 пъти на ден го извеждам, материално е повече от подсигурен. Обръща му се внимание постоянно, но той просто минава границата и когато нещата не станат с добро и обяснение се е стигало до 2 тупвания по памперса? Чудо голямо??? Никой не е пребил детето едва ли не. Интересно ми е тези, които ме изкараха тук най-лошия човек какви ли деца са отгледали? Винаги ли са толкова зли и пропити със злоба както в коментарите тук? Да, нямам желание вече да се занимавам с него и да, ТОЧНО заради лошото поведение към мен! НО въпреки това го правя и полагам много усилия нещата да се случат. За разлика от много от другите, които просто оставят децата си на самотек. Надявам се в яслата като го гледат други хора да престане с истерията и да влезе малко в пътя. Не ми е приятно да ме удря, да ми крещи, да обръща всяка смяна на памперс в истерия, да прекрачва системно границите въпреки обясненията и да си позволява да ме излага навън. Вие ме изкарахте чудовище и неспособна да си гледам детето. Да си наема възпитател? За 2 месеца ли? Защото след толкова започва ясла и точно там ще има такъв. Явно повечето не сте наясно, че не всички деца са идеалните и кротките, които висят по пейките и за ръката на мама. Номер 28 чак си позволи да ме нарече лепка. Аз пък ще ти кажа, че това, което съм постигнала ти никога няма да го имаш. Дала съм на детето си БАЩА и СЕМЕЙСТВО докато ти си поредната, която много знае, ама 1 ден в моя свят не може да изкара. Колко деца си отгледала? Изкарай ти 6 години с човека до себе си, омъжи се, пък тогава ела да ми говориш колко добре се справяш и колко си постигнала. И в графата “стара мома” не можеш и да си помислиш да ме сложиш, защото на 26 вече бях омъжена и с дете.

34.   33. Дръжна си да готвиш и храниш това дете. Не си избивай комплексите си, факт е, че посягш и не се справяш! Посягаш на бебе!!!

Вместо да си отпускш ръката, помисли къде грешиш. Грубото поведение на българина е факт, дори и към детето му. Днес го лигави и мачка, утре шамари. Търси баланс. И какъв е проблема за 2 м. да намериш някой да го гледа? Много ограничаващи възприятия.

Всяко твое действие и нетърпимост към детето ти, остава в родовата памет. Имаш нереалистични очаквания, сякаш говориш за 10 г. дете.

35.   Добре бе авторке. Като ти е трудно просто прочети някоя книга за гледане на малки деца. Специалистите са описали всичко.
Или го заведи на детски психолог ли психиатър ли.
Дори и да полагаш усилия ти все пак пишеш, че се срамуваш от детето си
Не мога да го приема разбери.

Да, отгледах прекрасно момиче.

Истински ме отврати това, което пишеш, че се срамуваш от собственото си дете.

То е бебе. Разбери не може да разсъждава зряло като възрастен човек.
То приема света по неговия си детски начин. Всичко е игра за него.
И ти си била бебе така че и ти си тормозила вашите.
Ами да.
Питай разпитвай някоя баба ли по-възрастна или човек с опит с малки деца. Опитна детегледачка.
Има ли човек желание да си помогне ще направи и начин.

А и пак ще ти напиша ако ти си нервна и детето ще е нервно. Разбери го.
Трябва да се успокоиш и да търсиш решение.
Ако ти си спокойна и детето ще е спокойно. Вие все още сте като скачени съдове.

36.   Длъжна съм друг път! Половината влачат готовите буркани с пюрета или ги записват на детска кухня от 10 месеца! Айде! Все едно не общувам с други майки и не виждам какво става около мен. Половината не полагат и 1/10 на старанието, което полагам аз, просто децата им са кротки и всичко им е позволено. Относно книгите за малки деца съм прочела над 20 като бременна още, и? Нищо общо няма реалността с книгите. За 2 месеца в София точно никога ще си намеря детегледачка, и то каквато и да е, а не читава! Не бих си оставила детето на случаен човек, който знае, че си заминава утре. Явно наистина сте гледали деца, ако изобщо сте гледали, мноого отдавна и нямате реална преценка какви са майките сега. И да, изнервена съм! Нормално да съм изнервена като ми се крещи по цял ден и ми се мрънка от 8 сутринта до 8 вечерта. Всичките с идеалните деца дето не ви пускат ръката ви е чудно как така - ама факт! Има и такива деца и нямат нищо общо с онези вашите “идеалните” и кротките, които не мърдат от полите ви!! Лесно им е на онези съдници отгледали деца преди 30 години с по 3 бабички да им се въртят на пета и да ги отменят за всяко нещо. Аз ако чакам на баби ще има да ми помогнат след 15 години като (ако) се пенсионират. Нищо не е същото от онова вашето минало време. Хората са други, децата също, влезте малко в реалността! Това, че държа да има дисциплина и съм ударила 1 шамарче по памперса на детето не ме прави чудовище. Чак ще ми отричате всички останали неща, които правя за детето! Много други не си мърдат пръста и не си дават зор за нищо. Родителството е трудно само за хората, на които им пука за децата им, на останалите им е все лесно, детето им не е проблемно, ангелче е, идеално е!

37.   Добре авторке. Разбирам ясно е че правиш много за детето си.
Но е факт, че ти не разбираш неговата психика.
За кой пореден път да ти напиша, че това е малко дете, което не разбира нищо.
Едва ли прави нещо нарочно. Всичко е игра за него.
Не е дете на 10 години. Трябва да си по-търпелива с него.
А и няма какво друго да те посъветвам освен да го заведеш на лекар.
Може би лекарите ще му помогнат.
Може да е нещо на психична основа.

Да ти си нервна след като си нервна разбери няма как детето да е спокойно.
Ти трябва да се успокоиш.
Ако ти се успокоиш и детето ще се успокои.
Май вариант е и ти също да отидеш на психолог. Или лекар..

Не е кой знае какво пошляпването по памперса. Но все пак то е бебе.
Обвинявам те за начина по който пишеш за детето си. То е твое бебе. ТВОЕТО БЕБЕ.
Отвратително е просто.

И ти някога си била бебе. Може би и ти си била непослушно бебе. Замисли се примерно майка ти да каже, че се срамува от теб. Приятно ли ще ти стане. Ами ако собствената ти майка искаше да се отърве от теб.
Продължавай да се стараеш да правиш повече за твоето бебе.
Трябва да намериш начин да се справиш с този проблем. Питай разпитвай.
Сигурна съм, че рано или късно ще се оправиш. И ще съжалиш за думите, които пишеш. Успех. Чао.

38.   Около 2 г и ок. 4 г децата претърпяват т. нар. криза на възрастта. Не му уйдисвайте на акъла, да реве и да се тръшка колкото иска, стремете се да оставате спокойни, без да разрешавате да става на неговото. Бъдете строги и безкомпромисни в решенията си. Щом веднъж види, че не му минава номера, изблиците ще намалеят. Щом стане на 3 г. нещата ще се успокоят, на 5 също. 7 г. вече са по съзнателни, но пък там започва криза на предбубертета. Останете спокойни, всеки гледал дете го е оставял да се тръшка на пода, без да обръща внимание. Мойте са на 7 и 11 вече, идвамата са се тръшкали къде ли не, като видят, че не става на тяхното намаляват плача и спират. Трябва ви, непоколебимо спокойствие и не плащайте данък обществено мнение, всеки с деца е минал през това

39.   , , Да го нашамарите, , на 1, 7 година дете. …? Вие самите ме съмнява нещо, че сте го увредили. Ти осъзнаваш ли, че ако го шамариш от толкова малко можеш да му докараш травма. Или ще стане много плашливо или много агресивно каквото е в случея. Да не би и таткото, , Да те нашамарва понякога, ,?

40.   От човек на близо 60 г щастливо женен и баща на две деца

Авторке, прочетох внимателно темата ти и като човек с опит ще се опитам да ти помогна.

1. Най-важният въпрос: детето ти кръстено ли е?
Ако не е - веднага отивайте и го записвайте за Кръщение в православната църква! (Разбира се, ако сте православни християни)

2. В никакъв случай не му позволявай да те удря! Ако се опитва да го направи - веднага наказание!
И след това(като се успокоят нещата) сядаш и му говориш тихо и спокойно като на голям човек и му обясняваш, защо не трябва да постъпва така! Нищо, че е бебе и по принцип още си мислим, че не разбира - напротив децата още от много малки разбират много повече, отколкото ние си мислим!

3. Наистина по-добре си почини известно време от него, щом нервите ти са прекалено опънати и изхабени - дай го на майка си и баща си(или на родителите на мъжа ти ) да го гледат известно време, или ако те нямат възможност - наеми тогава за 2-3 часа на ден някоя опитна по-възрастна жена за детегледачка, а ти излизай, разхождай се, почивай си.
Когато вечер съпругът ти се прибере - помоли го той да се занимава повече с детето, а ти върви в другята стя