 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Грешният избор
преди: 2 месеца, 14 часа, прочетена 542 пъти
Когато се омъжих преди над 16 години, за мен беше достатъчно, че мъжът ми има същите ценности като мен, че ми е верен, че ме иска и желае да градим заедно дом и семейство (изобщо не се запитах дали си подхождаме като характери, дали сме съвместими). Тогава бях млада, съвсем неосъзната, не познавах изобщо себе си, носех хиляди травми от детството си. Имах огромна нужда от сигурност и закрила, които мислех, че мъжът ми може да ми осигури. Единственото ми желание беше да имам здраво семейство. Кариера така и не изградих, въпреки, че учих много. Винаги на първо място за мен бяха децата и мъжът ми. Местихме се няколко пъти, в различни градове. Сменях работата си, според това, какво щеше да е удобно за семейството ми. Работех какво ли не, стига да е висока заплатата ми. Бях забравила въобще за себе си - коя съм, какво искам от живота, от какво имам нужда. Съответно и мъжът ми беше свикнал да съм му винаги на разположение, да нямам претенции, да правя винаги каквото се иска от мен. В същото време не получавах нито внимание, нито уважение, нито пък елементарно разбиране. И как би могло иначе? ! - та то самата аз не се уважавах и не се обичах. След второто майчинство изпаднах в депресия. Бях толкова огорчена, объркана, изгубена. Тръгнах по психолози, които ме убеждаваха, че аз имам стойност, че е НАЛОЖИТЕЛНО спешно да се погрижа за себе си. Този процес беше дълъг, но постепенно започнах да го разбирам. Започнах с малки стъпки да се боря за себе си. Тогава и започнаха проблемите с мъжа ми. Той не ме разбираше, не ме подкрепяше, унижаваше ме, казваше ми, че съм лоша майка, защото съм решила да се върна на работа (след почти 6 години в майчинство! ). Сърдеше се, че не ми остава достатъчно време за всичко у дома. Минаха години в борба да оцелея и да си извоювам поне елементарно уважение от него и зачитане на моите оскъдни "егоистични" (според него) интереси.
И ето ме сега тук - вече съм достатъчно уверена в себе си, знам че мога да се справям с всичко. Вече не съм онова самотно, изгубено и изплашено малко момиче, което има нужда от закрила и помощ. Вече се познавам достатъчно и разбирам, че всъщност съм избрала грешен човек за себе си. Освен децата и общите ангажименти, ние нямаме нищо общо. Тотално сме различни и като характери, и като интереси. Всъщност той няма никакви интереси освен гледането на телевизия. За него е достатъчно да има храна вкъщи и друго не му е важно. Включително децата. Ще им обърне внимание само, ако аз настоявам за това. А към мен безразличието е дори още по-голямо.
От години се чувствам сама, неразбрана от него, нямаме никаква емоционална връзка (той дори не знае какво е това и няма нужда от него), нито общи теми на разговор. Когато и да съм се опитала да споделя с него нещо, или ще ме унижи, ще ми се присмее, или ще ме гледа тъпо и ще мълчи. Никога не е знаел как да ме утеши, как да е съпричастен с мен. А аз през всичките тези години търсех вината в себе си - че не съм достатъчно кротка, мила, разбрана (по негови думи). А се оказва, че всъщност съм била прекалено добра и търпелива, че съм направила прекалено много компромиси със себе си в името на семейството ми. Мислех, че на мен нещо ми има, но в последствие се оказа, че се разбирам прекрасно с хората и че всъщност проблема е у него. Или по-точно основният проблем е, че ние просто не сме един за друг. Да, изградихме къща, даже две, финансово сме добре и си делим ангажиментите към децата, но и до ден днешен не можем да комуникираме спокойно и все се стига до скандали. Всяка малка промяна е свързана с невероятна турболенция в отношенията ни. Вече почти не си говорим. Той ме дразни дори само с присъствието си. Той пък се дразни на всяка моя дума. Допреди две години поне секса ни свързваше, но вече и това приключи - я се сети веднъж в месеца, я не. А е едва на 40 години!
Разказвам всичко това, от една страна, за да илюстрирам на младите хора, колко е ВАЖНО да изберат правилния човек до себе си и какви биха били последствията, ако не го направят.. И от друга страна, ако може да получа някакъв съвет от по-опитни от мен, хора, които са преминали през подобни неща, които са намерили разрешение на проблемите си. От няколко години обмислям развод, но до скоро не знаех дали ще е добре за децата, дали това е правилното решение и дали сега е точният момент. Сякаш все още тая някаква минимална надежда, че нещо може да се промени, че сякаш с магическа пръчка изведнъж ще се разберем с него. Но дали това е възможно? ! Дали не е дошъл краят вече? Дали изобщо има какво още да се направи?
Живеем в малък град, не много далеч от Столицата. Тук им е добре на децата, мъжът ми мисли вече за по-спокоен живот на село и едва ли не за пенсиониране вече. А аз... На мен ми се живее! Искам да се развивам, да уча, да пътувам, да общувам с различни хора. Все още имам време до 40 години!
Но работата, която ми е на сърце няма как да я работя от тук и трябва да съм в София. Но как да стане? Дали да взема децата с мен? (те са в Началното училище все още). Дали ще е добре за тях, да ги отделя от баща им, от средата им? Или пък да отида да живея сама там (това не искам да се случва - да съм далеч от децата за постоянно)?
Или пак трябва да направя компромис със себе си и да продължа да работя неща, които ме подтискат и да живея на място и с хора, които ме депресират?
Имам ли изобщо някакъв шанс да изградя нов и по-добър живот за себе си и децата си? Дори да срещна някой по-подходящ за мен човек? Да бъда щастлива и да постигна нещо повече от просто безцелно съществуване?
Или трябва да се примиря с всичко, да приема съдбата си и да продължа да съществувам така до края. Можеби това е цената, която трябва да платя за моята огромна грешка на младини?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 2 часа hash: bb47572c04 |
|
1. Да сбъркала си. Позволила си на мъжа си прекалено много неща. Но всеки греши.
И ти заслужаваш да си щастлива.
Да. трябва да се разведете. Не е добре за децата да живеят сред скандали. Дори и да се разведете пак ще си поддържат връзка бащата и децата.
А и по-добре да им дадеш добър пример след много време да не направят твоята грешка не искам да те упреквам но не трябва и те да се обвържат с неправилния човек и да му позволят да ги тормози.
Тази мъка не може да продължава повече.
Но според мен не е добре да се разделяш с децата си дори заради училището им.
Веднъж прекъсне ли се връзката помежду вас много трудно ще се възстанови. Децата няма да разберат. че си ги оставила за тяхно добро.
Но пък знам ли вие си знаете най-добре дори и да останат с баща си няма да е толкова зле.
|
| преди: 2 месеца, 2 часа hash: d0782f5892 |
|
2. Имаш шанс, но само, ако си смела.
|
| преди: 2 месеца, 49 мин. hash: 365e8c0d2b |
|
3. Все едно пишеш за моя живот и брак.
Същите въпроси си задавам и аз, пред същите дилеми съм.
Разбирам те толкова добре, че се просълзих, докато четях.
Аз уж съм взела решение за развод, но толкова съм свикнала да се съобразявам и жертвам за другите, че не мога да пристъпя към действие.
Кроя планове, мисля, пресмятам.
И си тъпча в квадратния метър на собствените си страхове
|
| преди: 1 месец, 29 дни hash: a46e8f487d |
|
4. До 3 от авторката:
За съжаление явно това е съдбата на жената - да бъде опората на семейството и да се жертва за него...
Не знам какво да те посъветвам, в еднакво положение сме и на мен също ми е трудно да взема решение поради същите причини, които и ти посочваш.
Ще се радвам да споделиш какво си решила за себе си. Щеше да е хубаво хората да могат да се свързват тук, за да са си в помощ и подкрепа не само в сайта, но и на живо!
|
| преди: 1 месец, 29 дни hash: 8eda53b200 |
|
5. От човек на близо 60 г - щастливо женен
Авторке, съгласен съм че всичко трябва да се гледа преди брака - и най-вече да имате общи цели, приоритети, възгледи и виждания по най-важните неща в живота.
Аз така направих и си създадохме много добро, сплотено, задружно и сговорно семейство!
Но ние първо се опознахме като хора чрез писма(от различни градове сме), и още преди да се срещнем бяхме сигурни, че сме един за друг, защото имахме духовна връзка и най-важното: положили сме брака си на твърда духовна основа, която е Христос!
Освен това имаме взаимно уважение, и защото аз като мъж съм глава на семейството - и вземам решенията - като жена ми смята, че така трябва да бъде и не ми създава проблеми. Разбира се най-важните решения ги вземаме с консенсус.
Та от твоя разказ - имам чувство, че тези психолози са ти промили мозъка и ако продължиш така да разсъждаваш - ще загубиш семейството си!
Според мен много правилно си разсъждавала, когато си търсила първо вината в себе си - ТОВА Е ВЯРНОТО И ПРАВИЛНОТО! И аз така разсъждавам при някакъв конфликт.
--------------------
Сега. аз винаги съм го казвал и на теб ще го кажа:
Ще ти дам следния съвет: щом имате сключен брак и няма дълбоко разстройство на брака(примерно изневяра) - в никакъв случай не трябва да се развеждаш и да се предаваш и отказваш!
Всеки брак може да премине през някакви кризи и това е нормално. Но в доброто семейство хората преодоляват тези кризи!
Затова - сядате и говорите сериозно по тези въпроси: казваш му всичко това, което написа тук и заедно търсите и намирате решения!
Ако той не ти обърне внимание - му казваш, че ще се разделиш с него, и го правиш! - НО БЕЗ ДА СЕ РАЗВЕЖДАШ!
Имам две приятелски семейства, които минаха през подобни кризи(без да се развеждат) и бяха разделени около 1-2 години, живяха и с други хора, и разбраха, че с друг човек е още по-зле!
И се събраха отново, и вече 20 години изминаха оттогава, имат и внуци и са си нормални семейства... Сега какво става в душите им, няма как да знам, но външно всичко е ОК.
|
...
| преди: 1 месец, 29 дни hash: 190420d22d |
|
6. Хахаха, искала да учи, да се развива и да пътува. Живеело и се, хахахаха.
Тук е излишно да споменавам, че бягаш сама от отговорност. Разбира се за целта трябва мъжа вечно да е виновен, какъв бил, какво направил, пълен цирей.
Че как иначе ще скриеш собствените си желания.
Излишно е да казвам, че всичко изброено не са твои мисли, а е плод на ниски нива на допамин. Тоест отбелязваш всички изпуснати възможности в живота, за които уж си се била жертвала, дете, цирей някакъв.
И сега мислиш
Че ако седнеш да учиш, да се развиваш цял свят теб чака, даже не се усещаш, че на тези години доста са жертвали това да имат семейство, за да са добри в работата и да са едни от най-добрите в своята професия. И като хванеш да правиш това, пак ще видиш че не е твоето.
Искаш да си независима, ама не можеш, защото говорим за пари и ти го знаеш. Искаш да харчиш, без да докарваш, пък живота е кратък и всеки прави изборите си.
Искаш да пътуваш, ама нямаш възможност. Пък познавам много дето пътуват и пак за ден два добре и после пак в сивото ежедневие и то защото не се замислят че те нещата не се оправяли с пътуване, а с ценности, само като се придържаш към тях, можеш да си добре и да си спокоен, до колкото е възможно.
|
| преди: 1 месец, 29 дни hash: f41116639a |
|
7. Затова винаги си ти на първо място. Децата на училище, още 2-3 г. няма и да те потърся. Намери си работа на 6 часа, курсове, уроци он ла н и не слагай предел 40 г. защото живота неэсвър4ва тогава. Хиляди пътуват ежедневно до София.
|
| преди: 1 месец, 29 дни hash: 14d91bb67a |
|
8. Прав си донякъде номер 5 но жената наистина не бива да страда ако наистина е нещастна в брака. Що за живот ще бъде би било тогава.
|
| преди: 1 месец, 28 дни hash: 65fbd7006b |
|
9. До 8 от 6.
Жената е нещастна от всичко, не само от брака. Тя иска друг начин на живот. Навремето е искала семейство, което не е лесна задача щом повече от половината семейства се разпадат и то именно в тази възраст.
Тя ще е нещастна и после, дори да излезе чиста от брака си и мъжа и да вземе цялото ресто и вина за това.
Тя иска да навакса пропуснатото, на тези години, което е смешно и неестествено като цяло. Тя отдавна не намира смисъл. Знае че детето като навърши 20 ще отиде да учи или ще отиде някъде и тя оставя с това, което е правила през всичките тези години, а то е тотално нищо. Сега ще ходи на курсове, че до сега не е могла да отделя по час на ден за такива ? Не е могла да прави каквото иска ? Сериозно ли ? И за всичко това е виновен мъжа ?
Познавам жени, които отглеждайки децата си учеха и работеха, буквално сън по 2-3 часа за да могат да съчетаят всичко което искат и да, те успяха. Или поне са опитали.
Авторката няма нищо общо, тя е чакала нещо да се случи и то не се е случило и няма са се случи и занапред.
И човек трябва да си дава реална представа къде е тръгнал, да не се окаже че тръгва да плува в дълбокото, което отстрани изглежда много красиво, но реално шанса са се удавиш е доста голям.
|
| преди: 1 месец, 25 дни hash: 52a00d4a45 |
|
12. На вас жените ви става нещо, като минете трийсете, започвате да си мислите, че не сте сполучили с брака, че сте направили грешния избор, че не живеете пълноценно, че не сте оценени и тн. И за всичко ви е виновен мъжът. По-добре се разведи, защото съвсем скоро ще му изневериш. Като гледам, нито го обичаш вече, нито го уважаваш!
|
...
| преди: 1 месец, 24 дни hash: 365e8c0d2b |
|
13. до авторката от 3
Сега си в моето емоционално състояние отпреди половин година.
Ще ти кажа, защото се възприемаш като жертва.
Докато не осъзнаеш, че ти и само ти ковеш съдбата си - все ще се чувстваш така. И преди да предприемеш, каквото и да било, трябва да промениш себе си. И да почнеш да се обичаш.
Аз си иградих план, той ми дава някаква сигурност. И си действам по него, поставих си и срок. Фокусирах се върху личностното ми изграждане. Започнах работа, записах курсове и престанах да раздавам времето си за всички останали само и само, за да бъда добра майка и съпруга.
Работи! Ако за времето, в което си постигна плануваното, мъжът ми се осъзнае и започне да ме цени и да ме желае пак, ако прояви същата амбиция като мен, ако не се опитва отново да ме манипулира като ми вменява малоценност, аз съм абсолютно ЗА да продължим заедно и да работим за укрепване на брака ни.
Ако то си дълбае в същото поведение... предпочитам да съм сама.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
