 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Към осиновили деца или в процес на осиновяване
преди: 4 месеца, 6 часа, прочетена 450 пъти
Постът е по повод темата "осиновена съм" от момиче, търсеща съвети как да открие биологичните си родители.
Осиновители, надявам се да ви помогна да разберете няколко няколко важни неща за осиновените деца.
Ако тези деца са расли в нормална семейна среда, вие никога няма да бъдете изместени нито в съзнанието, нито в сърцето им.
Когато тези деца казват "искам да открия истинските си родители" имат предвид биологичните, а не, че вие сте "фалшиви" за тях ВИЕ сте родителите, но имат и биологични създатели.
Добре е ако имат желание да открият биологичните си родители.
Иначе се чувстват като "никой, с неизвестен произход" сред всички, които са свързани по между си биологически.
Всички знаем или искаме да знаем кой ни е създал, какви гени носим, дори как изглеждат, дали има там някъде братя/сестри.
Искат и имат право да знаят защо са били дадени за осиновяване от други родители, това е много сериозна травма, лична и дълбока драма - "защо не са ме искали/задържали".
Дори когато тези деца имат собствени семейства и планират деца е добре да знаят генетичният си произход и евентуални болести за да предотвратят или се вземат превантивни мерки ако трябва.
Не им вменявайте чувство за вина когато търсят биологичните си родители.
Не ги съдете, а им помогнете, това са вашите деца и имат още веднъж нужда от вашето разбиране, любов и подкрепа.
Не сте и никога няма да бъдете за тях "втори" те ви обичат като каквито сте за тях- родителите им.
Дори и да се създадат добри отношения между децата ви и биологичните им родители, вие си оставате техните майка и баща!
Просто ако имат късмет, ще има още 1 или 2 души, които да им се радват, може би дори обичат.
Не искаме ли всички най-доброто за децата си? !
А любовта и уважението, което тези деца имат към вас, никой и нищо не може да замени, другите в най-добрият случай ще добават, но няма да отнемат или сменят вас.
Не се страхувайте от възможността те да познават създателите си, няма да изгуби те децата си!
Дори освен любовта към вас, ще оценят и повече, че са специално избраните, отгледани, желани и обичани от вас деца!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 29 дни hash: 2c5098c5df |
|
1. Аз имам също какво да кажа към осиновителите: познавам 4 семейства с осиновени деца, които до момента не знаят, че са осиновени. Кръвта вода не става. Единият пропи де що можа, стана зависим към хазарт и наби баба си, втората е момиче вече жена с отвратителен характер, над 30, която никой не търпи не е и работила, забременя и роди от един и му троши нервите нещо като психопат е, другите две провинения като побоища и кражби, наркотици, нищо, че израснали в интелигентни семейства. Това да искат да видят, ако знаят, биологичните си родители е най-малкият проблем. Да, има и свестни деца осиновени, от толкова чути истории: те са малцинство. Та, хубаво се замислете дали ще можете да понесете такъв човек. Защото родителите от 4-те истории вече съжаляват, да, казвали са го, че изобщо са осиновили. Кръвта вода не става.
|
| преди: 3 месеца, 29 дни hash: 346802d348 |
|
2. Винаги де чувствам като никоя. Другите гиворят за роднини и родословни дървета. Аз бях на 5 години когато майка ми каза че съм осиновена когато съм родена, че било трудно раждане и биологичната майка починала... Да обаче нито биологичен баща, нито някой друг ме е потърсил. Явно съм била дете на курва. Другите деца ме тормозха и ме заплашваха, че ако ако кажа на родителите ми, че ме бият, ще ме изгонят, тъй като съм осиновена.... сега съм на 34 години. Онзи ден майка му разказвала за родата на друга жена и внък и щял да прави родословно дърво. Пак се почувствах като дърво без корени.... Също така мразя деца и не искам да имам. Когато бях на 5 и ми съобщиха за осиновяването и, че майката е починала се стреснах и си казах, че неискам да умра раждайки. Нямат родини деца родителите ми. Само мен осиновеното. Винаги всичко са правили за мен. Травмата обаче я има и това, че незная коя съм. Страха ми като дете, че може да им писне от юен и да ме оставят на улицата. Не биха го направили никога, но дестката душа е странно нещо
|
| преди: 3 месеца, 29 дни hash: 0830ddddcf |
|
3. Вчера започнах да пиша коментар в другата тема и го изтрих. Толкова е сложно и лично за мен болезнено.
Като осиновена, абсолютно разбирам желанието да други като мен да потърсят биологичните си родители, дори ако щеш заради чисто любопитство.
Да, имаме право да знаем, да видим, да говорим. Но в огромен процент от случаите, осиновените преживяват още веднъж отхвърлянето, този път съзнателно.
По стечение на обстоятелствата и в рода ми и сред обкръжението ми има доста осиновени. При всички, потърсили корените си, финалът беше сходен.
Най-жестоко беше при най-близката ми приятелка. Успя да открие биол. си майка. Последваха месеци на чатове, разговори, сълзи, обещания, срещи. Приятелката ми я прие, довери ѝ се и какво се оказа? ! Въпросната навремето заживяла с по-възрастен чужденец, така и не могла да има друго дете, човека умира, децата му от предишен брак я гонят от имотите, тя няма нищо и почва да мисли схеми да се спасява. И ѝ идва дюшеш онова дете, което някога някъде е захвърлила, но което вече голяма жена, ще ѝ разкаже една сърцераздирателна фалшива история, ще пусне някоя сълза и ще има кой да я гледа. И като не стана работата ѝ каза такива тежки думи, които повярвайте ми тежат много повече от неведението, в което понякога е по-добре да бъдеш.
Аз самата много пъти съм се замисляла да търся информация за биол. си родители. И стигам до извода, че в крайна сметка вариантите са два: или се разочаровам или не. При първия е ясно, но при втория - какво се променя за мен? Ще ги видя как изглеждат, какви са, с какво се занимават. Но за мен ще останат чужди. Аз семейство си имам. Безкрайно благодарна съм, че съм имала щастието да попадна при родителите ми, които са правили и невъзможното, за да имаме аз и моята сестра, също осиновена, всичко, от което имаме нужда.
|
| преди: 3 месеца, 28 дни hash: 1e687a8cab |
|
4. Да така е. И благодарение на тяхното възпитание бих искала да кажа ще могат да оценят и добрите отношения на други хора..
Ако вие сте възпитали добри хора а не неблагодарници няма от какво да се притеснявате.
|
| преди: 3 месеца, 28 дни hash: 1e687a8cab |
|
...
| преди: 3 месеца, 28 дни hash: 1e687a8cab |
|
6. Много съжалявам номер 2. Наистина. Но не мрази децата те са съвсем различни и невинни. А и недей след време може да си имаш прекрасни деца. Дай боже да имаш дете и да се радваш на всичко, което прави. Много здраве и щастие, късмет ви желая.
|
| преди: 3 месеца, 28 дни hash: 2c689fd4da |
|
8. Номер 2, съчувствам ти. Аз също съм така, но не съм осиновена.
Майка ми и баща ми са се разделили, когато съм била много малка. Всеки път, когато питах "Къде е тати? ", "Аз защо си нямам тати? ", тя ме биеше и ме наказваше. И в един момент спрях да питам. Нито баба ми и дядо ми говореха за това. Цялата рода знаеше много добре кой е баща ми, кои са ми роднините от негова страна, но не ми казваха. И така, в даден момент, аз просто започнах да казвам, че е починал пред другите. По-лесно беше за обяснение.
Впоследствие, бях на 19, когато майка ми се беше свързала с него и заедно дойдоха да ме видят на работното ми място - никаква емоция нямах към тоя човек (явно беше сметнала, че това ще е добра изненада поради някаква причина).
Беше пропуснал целия ми живот, а майка ми отстрани ми суфлира "усмихни се, радвай се повече" и т. н. Как да се радвам на някой, който ме е оставил и даже една играчка за рождения ми ден не ми е пращал толкова години? Преди да се появи тогава, аз не го бях виждала. Помня някакви бегли, мъгляви спомени от периода, в който съм била най-много 3-4 годишна, но дотам. След това нямам никакви спомени за този човек.
При двама живи родители, които уж не са ме оставили за осиновяване, и аз изживях същото, което и ти - да не знам кой е баща ми, кои са ми роднините. Все едно бях половин човек.
Та, разбирам. Лично за мен срещата с баща ми не беше емоционална - той никога не е бил част от живота ми реално. По-скоро се ядосах на майка ми, че постъпва така и ме подлага на подобно нещо без да го съгласува с мен. Важно беше за психиката ми, че се случи - беше някакъв вид завършек, но като цяло, изобщо не се промени нищо в живота ми. След тази среща той си замина и пак не го видях. Нито телефон ми остави и ми каза "Обаждай се", нищо. Все едно по принуда беше дошъл.
Нещата шяха да са много по-нормални, ако майка ми и баба ми и дядо ми бяха седнали да си поговорят с мен човешки и да ми разкажат за него и за семейството от негова страна.
Така сама щях да си направя извода дали искам да имам контакт с него или не.
Затова и е наистина важно да се дава това като възможност на осиновените деца, според мен.
Нека знаят. Но и нека все пак да внимават, когато се срещат с биологичните си родители.
Знайте, че който ви е оставил, го е направил съзнателно и няма нужда от емоции. Ако е за информация за болести, проучване на корените и други подобни - да, но тези хора няма изведнъж да ви станат родители и няма магически да започне да ги е грижа за вас.
Тези сълзливи истории по филмите, в които някой бива принуден да даде за осиновяване детенце, а иска да го задържи и да го отгледа, са много малък процент в реалността според мен, а и отдавна има начини, по които един родител да си върне родителските права, ако иска това - с други думи, ако са искали - да са ви намерили.
Имаме един живот хората с както ги наричам аз, "липсващи звена", в семействата. Не бива да го пропиляваме напразно в излишно ровене в миналото, което с нищо не ни помага.
|
| преди: 3 месеца, 27 дни hash: 1e687a8cab |
|
9. Да но може да са си имали сериозни причини за да оставят детето си. Може пък после това дете да им е липсвало.. така че..
Да не са мислели за последиците.
Всичко все пак е обвързано със финансови причини.
|
| преди: 3 месеца, 27 дни hash: 2c5098c5df |
|
10. 2, споко, роднините и роднинските отношения не са това, което ти се струва. Много хора с роднини не се разбират и всеки има своята версия, единия мисли, че му е отнет дела по право, другият твърди, че след като полага грижи за възрастни родители накрая му се полага цялото жилище. Всичко мирно и добре, докато не станат родителите много възрастни. Сестри с братя не говорят, да, има подкрепят се, но рядко. Така че нищо не губиш с липса на едни проблемни роднини.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
