 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Нарцистичната майка и нейното дете
преди: 1 месец, 14 дни, прочетена 525 пъти
Здравейте! Имам нужда да споделя как се чувствам като човек, отгледан от майка-нарцисист, как това се отразява на живота ми и как да работя с границите си.
Родителите ми са разведени, отгледана съм от майка ми, която на пръв поглед е дала всичко за мен - храна, грижа, и баща, който ни напусна, но се е грижил за мен. Това е на повърхността. Вътре вкъщи нещата не бяха такива и като дете интуитивно усещах, че нещо не е наред и това ме напрягаше безумно. Майка ми още от малка ме наказваше за всяко нещо с мълчание и игнор, винаги съм усещала, че съм в тежест, дори ми е казвала, че съм й провалила живота, а на приятелките си казваше, че съм неудовлетворена и лоша дъщеря, как тя ми е посветила живота си, а аз съм една неблагодарница и как родителите трябвало да се уважават, независимо какви са. Като дете постоянно обсъждаше килограмите ми, и въобще темата с килограмите й е основна.
С години се борих с липсата на граници с околните, търсих одобрението на всички и постоянното доказване пред нея, че съм можеща и стойностна. Усещах завистта й, но сама отричах това чувство.
И сега проблемът - от години съм сложила твърди граници в отношенията с майка ми - обаждам се, когато мога и съм кратка и дипломатична. Не споделям лични неща, въпреки, че ме разпитва. Не уважава границите ми. Един ден й казах как се чувствам и кои неща са ме наранили, а тя ми каза, че непомни това да се е случвало и съжалява, че така се чувствам. Отрича действителността вкъщи и помежду ни.
Но сега е заела ролята на жертва, на която не й дават да гледа внучето. Аз не съм спряла контакт, но го вижда, когато аз имам възможност и в мое присъствие. Но пред близки и познати драматизира колко съм лоша, че не давам да гледа внучето. Когато съм с майка си вече не чувствам нищо, все едно ми е чужд човек, но след срещата с нея усещам едно вътрешно напрежение и ми трябва време пак да се центрирам. А това е безумен разход на енергия за мен.
А най-добре се чувствам, когато не поддържаме контакт. Никой няма да повярва каква е майка ми вкъщи и какво ми причини, защото навън е безупречна.
Имам нужда да споделя и някой да ми отговори, как се справяте с нарцистичен родител, как да удържам границите, защото не желая да имам близки контакти с нея, дори и заради детето.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: 2ced34e9c0 |
|
1. Много съжалявам. Хайде пак модерни изрази граници, нарциси.
Майка ти просто е лош човек. А един човек, който е лош трябва да се избягва. Какви контакти кви пет лева. Много ме дразни това. Модерни изрази. Граници.
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: d0d8e171d0 |
|
2. Миличка, какво да кажа все едно чета себе си :)
За съжаление не можем да си разменим контакт тук... Виж моята тема от преди няколко дни - "Майка ми ни обвини сериозно". Моя е темата и майка ми е същата. Била е много пъти и физически агресивна, посягала ми е, вербално агресивна със супер обидни думи, най-вече към баща ми и брат ми обаче, към мен обидите не са били толкова гадни. Не осъзнава нищо, освен, че е била нервна с нас и може би е допускала грешки. Онзи ден, след като вече бях пуснала темата си тук, по нейно настояване се видяхме за кратко, имала нещо да ми казва. И тогава наред с многото помия за мъжа ми и детето ни в риск (според нея), каза това , че може би е грешала с нас и е била много нервна. Това е единствената следа от някакво макар и бегло осъзнаване на собствените си действия, като я знам що за характер е и това от нейната уста е много! Споделих с брат ми какво е казала и той не можа да повярва. Защото иначе винаги е била безгрешна в нейните очи. Но тези две, три думички далеч не означават, че се е осъзнала наистина или променила. Невъзможна е промяна у такъв човек, ако доброволно не реши да посещава психолог и да се лекува.
Чувствам се по-добре на другия край на България, където заминах да живея за да съм далеч. Като се налага да говорим по телефона ми се свива корема на топка и изпитвам тревожност.
Знам отлично как се чувстваш.... Аз се боря със себе си и с границите си все още не мога да съм категорична и да установя такива. Също много познато ми е, че никой не вярва каква е тя вкъщи, не че споделям с някой, но с близки приятелки да. Е, вярват ми уж, но нещо не си го представят. Не ти ли е в къщата, не можеш лесно да си представиш какво е. Пред хората е много любезна, отзивчива, откликваща, усмихната... Вкъщи все гневна и гледа като демон.
Желая ти успех и спокойствие:)
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: d22f146695 |
|
3. До номер 2. Здравей! Прочетох историята ти и много съжалявам, че минаваш през всичко това. Хората, които имат грижовби майки не могат да разберат какъв ад изпитваме. Майка ми казва на детето ми- ти си ми живота, ти си ми радостта, а на мен ми вика - благодаря, че МИ го роди. Все на нея някой нещо и дава и е длъжен. Това е тотален абсурд. Една жена, която е безпощадна към сибствените си деца, няма как да е грижовна и добра баба с внуците си. Един ден внукът като я разочарова, което е нормално, то е дете, и на него ли ще излее цялата помия, както на мен. Естествено, че да! Детето ми е най-ценното в живота и няма как да го дам на човека, който ми е причнил най-големите страдания. Ако ти кажа как се ужасявам като я виждам ангел-небесен пред хората, а вкъщи-звяр. Избягвам постоянно контакт, дори и за 5м да я видя, просто се товаря адски много. Надявам се да се справиш и да успеш да се справиш с това положение по най-добрия за теб начин!
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: 641f5d0cc1 |
|
4. Майка ти идва от друго време, типични изрази, провалила си и живота, но тя те е създала, защото това е нейно желание. Мълчанието позиция на дете, което е неосъзнато и какво сега, слушаш и глупостите и ги преживяваш. Смисъл няма.
Границите трябва да са гъвкави, а не бетонни.
Остави я с детето и я наблюдавай, ще се държи по друг начин, не както с теб, защото отношението съм внуците в умерен контакт е друго.
Говори със специалист, за да се осъзнаеш. Родителите са авторитет и мнението им е много ценно и важно за нас, но те също са хора. Разпитам майка ти за нейното детство и как са се държали с нея и недей да мислиш, че ти си осъзната и възвишена, не си, държиш се идентично с детето ти. Трябва много терапия и осъзнатост за да се промениш и не повториш същия модел.
|
| преди: 1 месец, 12 дни hash: fde5783ae2 |
|
5. Аз на твое място - щях да й дам да прочетете темата ми!
Щях и да й кажа и какво мисля за нея, разбира се тактично - без обиди и щях да поддържам максимална дистанция, докато не видя в нея осъзнаване на грешките си и промяна в нея!
И тъй като съм вярваш човек - щях да започна усилено да се моля за нея, за вразумление и покаяние, и ако е кръстена православна християнка - щях и да я пиша в близкия храм(в православната църква) за споменаване на Светата Литургия - и за вразумление!
|
...
| преди: 1 месец, 11 дни hash: d0d8e171d0 |
|
6. Номер 3, аз съм номер 2. Благодаря за разбирането!
Ти все пак ми се струваш по-категорична от мен в отношението си към майка този което е добре за теб!
На мен толкова ми е втълпила чувство за вина и че съм лошата и греша все в нещо, че някак си не мога да бъда твърда и категорична в решението си да я огранича от живота ни и от децата най-вече. Все едно изпитвам някакъв откачен стокхолмски синдром. Объркана съм доста. Мисля да посетя психолог, за да знам как да процедирам с нея от тук нататък и кое е правилно, защото тя ми е размила доста представите за кое е нормално и допустимо. Както забелязва мъжът ми, който идва от нормално семейство, майка ми ни е 'бъгнала" всички, баща ми, брат ми и мен, от толкова циркове и изпълнения през годините, вече губим представа кое е допустимо, кое не.
Прагът ни на търпение е много по-висок отколкото на хора от нормални семейство, които не са свикнали с такива неща и за тях и най-малката проява е шок. Разбираш ме....
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: d22f146695 |
|
7. До номер 2, от авторката
Много години минаха, докато взема категорично решение за дистанция. Болка, вина, срам, какво ли не чувзтвах, но един ден реших, че дори и целият свят да се обърне срещу мен, ще следвам решението си.
Сега изпитвам само напрежение, ако се видим и гледам да е рядко. Запопнах много да избягвам хора, които ме товарят, дори и много близки роднини. Тази семейна ситуация ме накара да порасна рано и понякога ме е жал за детвто в мен, че се сблъска рано с болката. Като гледам нормалните семейства как си общуват, говорят си за някакви битови неща, а при нас всяко изречение, всяка дума е нажежена с отрова.
Стискам ти палци да намериш собствения начин за излизане от ситуацията. Не е нужно да изоставяш майка си, достатъчно е да си решиш къде ти е предела и да не допускаш повече да те наранява. Не си сама и знай, че сме много издръжливи жени. Много хора на наше място биха рухнали. Прегръщам те!
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: bfc4cacb56 |
|
8. Майка ми ме е докарвала дотам да изпитвам физически болки от нервно изтощение. Когато съм ѝ на гости и се скараме, просто в един момент падам на леглото и се парализирам. Искам да си тръгна, но трябва да събирам сили до другия ден. На другия ден тя вече е мила, усмихната и още малко и ще се разплаче, че отново я изоставям.
Комуникираме по няколко часа всеки ден (или нощ), макар че от много години живеем в различни градове, защото докато растях, тя твърдеше, че при нея няма място за мен и трябва да се омъжа при първа възможност. Когато навърши 60, запя друга песен и вече едва ли не иска да се слее с мен, но аз не мога да заживея при нея, защото тя мрази сегашното ми семейство, което аз си създадох.
С възрастта започнах да я зарязвам, както се зарязва отровно гадже, защото положението със здравето ми вече започна да става нетърпимо, но след няколко месеца се случва нещо, подлъгвам се да ѝ проговоря и пак се почва с комуникацията по няколко часа на ден/нощ. Преди тя настояваше да е нощем, но аз от здравословни съображения наложих да е денем.
Тя обича да изпада в мечтания как ще умре и тогава ще видя аз. Как чак тогава като всеки глупав млад човек ще се сетя, че съм имала майка, но вече ще е късно. Отсега ме съжалява и ме утешава. Редовно ми пише предсмъртни писма.
Аз също мисля, че ще е ужасно. Сами разбирате, че майка ми заема огромна част от живота ми, тя е половината ми свят. Аз пък си мечтая аз да умра преди нея. Въобще не ми е за това да дам на някого да разбере. Искам да намеря покой и наистина чувствам покой, когато си го представям. Случвало ли ви се е да искате да умрете преди майките си?
|
| преди: 1 месец, 10 дни hash: d22f146695 |
|
9. До номер 8, от авторката
Много тъжна иатория, аз тежбирам напълно. Не съм искала да умра преди майка си, но дълги години се мразех, не се харесвах, смятах, че не заслужавам щастие, имах самоубийствени мисли, изобщо пълен срив. Работих с психолог за кратко, но сега планирам пак да възобновя посещенията. Токсичните хора могат да ни разболеят и го правят. Всеки сам намира спасението за себе си. За мен дистанцията работи, просто ако обшуваме ежвдневно ще се върне целия кошмар от детството ми. Защото аз вече съм зрял човек, а тя остана вечната жертва и все някой й е виновен. Пази се!
|
| преди: 1 месец, 10 дни hash: 2ced34e9c0 |
|
10. Това е много лошо номер 8. Не не съм искала да умра преди майка си просто защото нямах майка. Така е.
|
...
| преди: 1 месец, 9 дни hash: 481f065658 |
|
11. От 8. Благодаря ти, авторке! Имах нужда да споделя за тези мисли за смърт, които вече са ме обсебили. Поводът не е свързан с майка ми, но станаха някои неща в другата половина от живота ми, където гледам да не я допускам много, и взех да си мисля: “сега остава само и тя да се гътне, как ще се справя... ”.
Прочетох темата ти, както и темата на номер 2. Исках да ви напиша как се справям и как да се справите и вие с майките си, но точно в момента мисля, че не се справям.
Мисля, че най-добре се справях като малка. Не знам дали и майка ми не е била по-нормална тогава, но тогава просто си страдах по един установен график и бях спокойна, че от мен нищо не зависи. Радвах се на усамотението си, докато тя беше на работа, после тя се прибираше, почваше да ми крещи и да ме нарича нищожество, после се успокояваше и си лягахме пред телевизора. Тя има добър вкус за филми. От най-ранна възраст ми е ясно, че съм нейното кошче за душевни отпадъци, и даже май се гордеех с това. Бях приела, че възрастните са така. На работа се усмихват, мазнят, не са точно себе си, а вечерта се прибират и изливат цялата помия на най-близкия си човек. Разбирате ли, майка ми тогава беше като един канал, който се чисти редовно, и нещата си бяха под контрол. В периодите, в които живеехме с някой от нейните мъже, обикновено мъжът го отнасяше, а аз минавах между капките. Въпреки това никога не съм я карала да води мъже вкъщи. Мястото наистина е малко, както и тя казва, и не е удобно едно момиче да няма дори къде да се преоблече спокойно. Като цяло детството ми с майка ми беше интересно. Научих много.
Последните години преди пълнолетието ми ги изкарахме само двете без мъже. Вече и баба ми не можеше да ме поема в събота и неделя. Очаквано скандалите станаха непрекъснати. Аз обаче вярвах, че се подготвяме за голяма промяна. Може би някъде тогава мястото започна още повече да намалява - майка ми има нещо от сорта на синдрома на Диоген и това е нещо, което определено напредва с възрастта ѝ. Вярвах, че се подготвяме за раздяла, когато стана на 18, защото тя такива неща ми говореше тогава. Как в апартамента няма място и за мен, как трябва да замина на 18 и да се омъжа за първия, който ми направи предложение.
Нямаше какво да направя. Като те гонят, бягаш. 18 всъщност не е толкова лоша възраст за ново начало. Заминах и скоро даже се опитах да заживея с едно гадже. Майка ми си намери нов приятел със собствено просторно жилище и се премести при него. Няколко пъти ме покани на гости на новия си адрес. Не беше лошо. Там имах собствена стая, телевизорът беше хубав, пиехме си тримата като трима възрастни, а аз се заливах от смях за какви глупости се карат майка ми и гаджето ѝ. Точно в онзи период чувствах най-силно, че двете сме се освободили една от друга и като 2 отдавна скъсали гаджета най-после спокойно можем да си пием само като приятелки.
После нещо се обърка. Не знам аз ли сбърках. Не би трябвало да съм аз, но наистина оттогава поведението на майка ми ме ужасява. Уж винаги съм била мъдро дете и даже се мислех за нещо повече от възрастните, а с възрастта ми става по-трудно да се справя с нея.
Скара се с гаджето си и се изнесе оттам. Оплака ми се, че не е издържала вече, а толкова се е старала, нали аз трябва да си имам баща. Аз се шокирах и тръгнах да ѝ обяснявам, че това е болно - да търсиш баща за 20-годишно момиче, как ѝ е хрумнало, защо, та аз на никоя възраст не съм искала това от нея. Да си следва собствените си женски нужди, аз никога няма да ѝ попреча, но мен да не ме замесва във връзките си. Тя също се шокира и оттогава ме убеждава, че няма нейни и мои нужди, ние сме едно цяло и тя прави заради мен всичко, каквото прави.
Бях объркана. Оставих я да си прави каквото си знае. Гаджето ѝ след това много пъти ме търси да му ходатайствам да се съберат и аз нямах нищо против, но всъщност нямаше как да ѝ повлияя. Не се събра с него и въобще приключи с мъжете. Скоро след това навърши 60, каза, че вече е стара и може всеки момент да умре, и оттогава иска половината от времето ми. Половината за нея, половината за мен и всички останали.
Аз още повече се обърках, но ѝ го дадох. Години наред спях по половин нощ и редовно заспивах с телефона на ухото. Понякога ми говореше приятни неща, друг път с часове слушах каква лоша и разочароваща дъщеря съм и как от моя живот няма смисъл. Няколко души около мен знаеха за тези наши разговори и ме предупреждаваха, че това отива на зле.
Започнах да обмислям да я отрежа, защото на онзи етап все още ми се живееше, а такъв живот е убийствен. Замислих се много дълбоко какво толкова съм ѝ причинила със самото си съществуване и за всичките ѝ обвинения и оплаквания през годините. Също и за еднаквото мнение, което повечето ни общи близки и познати имат за мен: лоша, неблагодарна дъщеря, глезена, глупава, недоразвита, ненормална, неспособна на нищо без горката си майка. Описах по памет тези неща и потърсих мнение от хората тук. Те нямаха никакво съмнение, че майка ми цял живот се е оплаквала зад гърба ми и го прави по достатъчно убедителен начин. И че ми завижда за семейството и ще го унищожи, ако не скъсам с нея.
Опитах да наложа нови правила, само да си пишем, когато наистина имаме какво да си кажем, но пак половината ми време отива за нея. В същото време тя има нужда да говори на глас, за да си излива качествено помията, и там някъде е хванала леля ми за телефонно кошче. Леля ми в началото се оплакваше умерено, но един ден се появи без предупреждение пред прага ми и настоя аз да започна да се обаждам на майка си. А аз по цял ден си разменях огромни имейли с майка си и като чух това, изпаднах в нервна криза. Леля ми оттогава не смее да се доближи до мен. В един или друг момент прекъснах контактите с всички роднини. Дадох им да разберат, че щом са с майка ми, значи са против мен. От самата нея обаче няма отърване.
Възможно е скоро да имаме съдебни проблеми заради нея. Съобщи ми го със спокоен и загрижен тон. Нещо като проблема на номер 2. Майка ми ме подлуди, съсипа ме, а в същото време и тя е луда и е пълна с неприятни изненади. Не знам къде сбърках.
Момичета, много съм объркана и изтормозена. Не знам можете ли да извлечете нещо полезно за себе си от тоя ферман. Казват, че и лошият пример е пример. Определено аз се чувствам като лош пример. Бъдете здрави!
|
| преди: 1 месец, 9 дни hash: 2c2ffa7f10 |
|
12. От 8, 11:
10, сираче ли си, изоставена ли си или имаш лоша майка и я избягваш?
|
| преди: 1 месец, 9 дни hash: 2ced34e9c0 |
|
13. Не са никак добре нещата номер 11. Не си виновна за това.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
