Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   За жалост все още сме с мисленето, че като нямаш мъж и деца и е края на света вече. На 26 години дъм, нямам мъж и деца и не желая да имам, от сега слушам коментари и неискани мнения, а като чукна 40 не ми се мисли. Да не ти пука в края на деня е важното ти да си щастлива. На мен си ми е добре, обожавам собствената си компания и нямам проблем да съм сама. Чета си книга вечер, разхоцдам се като ми скимне, заминавам на някъде като ми скимне, не се налага да се съобразявам с циврещо бебе и с мъж. Живей си живота и не слушайкакво ти говорят хората.

7.   Какво ти пука за тия задръстеняци? Важното е как се чувстваш ти. Аз съм на 35 и също чувам подмятания. Моето решение е да игноррам всички тесногръди хора. И на мен най-добре ми е сама. Дай да преберем някой към когото нямаме никакви чувства, та леля Цеца от 5-тия етаж да спи спокойно. Всички мъже са ми напълно безразлични - нацепени, татуирани, нетатуирани, кльощави, дебели, високи, ниски, богати, бедни - никой не ме е вълнувал. Сама си пътувам. сама си ходя на кино и театър, сама си правя живота щастлив.

8.   Защото хората се месят, нямат техен си живот. Майка ти е продукт на друго време. Да сравнявате наградата с това, че си сава е нейната болка. Мислила ли си да имаш дете поне?
Асо чужд човек, роднина си позволи коментар, отрежи го виднага. Това ни е твоя работа, концентрирай се върху твоя живот и не се меси, където не ти е работа.

9.   Малко странична гледна точка (в кръга на шегата) - представи си радостта на племенника ти, когато научи че богатата му и самотна леля е гушнала букета.

10.   . Хич да не ти гърми...

Има повече да, си сам и необраменен от връзки и нещастни деца..

Аз също съм сам

М 39..

Всички мои приятели се разведоха..

Няма щастие е в семейството..

Както е казал... един велик руски писател.

Всяко семейството е нещастно по своему...

Наслаждавай се на живота..

11.   Честно казано хич никой не му дреме живота си е твой живей си го както намериш за добре! Сега си ок като станеш на 60 друга песен ще пееш, тогава когато си една самотна стара изкуфяла старица която всеки ще избягва.

12.   Еми живей си го, не би трябвало да ти пука и да пишеш тук ако дори малко не ти дреме. И наградите са хубаво нещо, ама действай за някоя нобелова, че след теб нищо няма да остане.

13.   Още си сравнително млада и на гребена на вълната, но ще дойде момент след 10-15 години, в който самотата ще те удари със страшна сила и ще проумееш как всички тези залъгалки и заместители, които сега развяваш като постижения, няма да струват и пет пари за теб.

14.   Ами проблем няма. Стара мома си и толкова. Ако се опитваш да твърдиш, че не си тогава е проблем.

15.   Щастието не е в брака, а в щастливата връзка, зависи от теб и мъжът ти, тя се изгражда от двамата, живей както ти харесва, дали ще родиш или осиновиш дете е твой личен избор, искай улеснен живот.

16.   Защото след теб няма да има следа, няма да има нищо, няма да има наследници

17.   Стой си сама кой ти пречи?
По добре такива, като теб да не се размножават. Даже си направила ослуга на обществото.

18.   Хора всякакви. Ако наистина си щастлива по този начин, толкова по-добре за теб. Аз лично не го разбирам. Бих се побъркала без мъжа ми и семейството, за него живея. Би ми останала огромна празнота, въпреки че имам и пари, и имоти, и кариера. Те не означават нищо за мен, ако нямам кого да обичам и кой да обича мен. За мен е непонятно как се живее без обич и споделеност, но явно има и такива хора!

19.   А секс?

20.   Я си представи цялата верига назад - през родителите ти, през дедите ти, презшимпанзетата, мишките и всичком та до първата жива клетка на тази планета, чийто наследник си ти. Представи си милиарди поколения от най-различни същества - от най-примитивните еукариоти, та до Венецът на Еволюцията тебе. Представи си как са живели, как са мрели, при какви условия им се е налагало да оцеляват. И въпреки това, въпреки всички трудности и ужаси, те са успели да се възпризведат, а от един момент нататък - да отглеждат, възпитават и образоват отрочетата си... За да те има теб сега!
Къде се виждаш ти в цялата тази верига? След теб и потоп? Макар че живееш в най-добрите и благоприятни времена от 4 милиарда години насам? Най-богатите, най-безопасните, най-подредените, когато човек има почти неограничени възможности - да обиколи света, да учи и работи където си иска... И при всичките тези иделани условия, ти ЩЕ НАМЕРИШ ЛИ НАЧИН ДА СЕ ВЪЗПРИЗВЕДЕШ? Не го ли смяташ като свой дълг? Да поемеш щафетата, да продължиш веригата? За да има хора и след тебе? И въпреки, че всичко ти е поднесено на тепсия?

За какви успехи пишеш? Това са "успехи" от съвсем различни нива на битието... Какво значение биха имали "успехите" ти в музиката, ако не успееш да победиш болестта и умреш?

Не се губи с глупости.. Родителите ти и роднините ти са прави.
И ти ще го осъзнаеш, но предполагам, твърде късно...

21.   Прекратяваш контакт с роднините и си живееш. :) Аз така направих и не съжалявам въобще.

22.   Ми защото човекът е социално животно, а поведението ти е социапатично и по-важното - не е природосъобразно, защото природните закони наблягат на първо място на възпроизводството. Затоваа никой няма да те разбере, дори родителите ти, защото и те ако мислеха като теб, нямаше да те има. И повярвай ми усещането да видиш как детето ти расте, справя се с живота, успява, прави те горд с успехите си, ми това усещане е ВЕЛИКО и никоя награда, която ти самият си получил не може да се сравни с това усещане. Не те виня, че не го разбираш, по-скоро ти пожелавам да го разбереш.

23.   Разбира се, че не е проблем всеки човек има правото да живее живота си по какъвто начин иска. Стига само да не наранява и пречи на другите. А и винаги можете да си усиновите дете ако искате.

24.   Редно е да кажеш в каква област рабориш че си дори била наградена с доста престижна награда. И аз мога да кажа че всички ми завиждат за позицията и заплатата която получавам.

25.   Като си сама, защото така искаш, защо тогава имаш нужда да пишеш теми и да се изказваш? Човек, който е наясно със себе си и е щастлив от изборите си, няма нужда да се обяснява на който и да е било. Особено на непознати.
Колко си щастлива наистина? Отговори си на тоя въпрос. Какво като имаш бизнес и материално си добре, ако си сама като кукувица?
Ако си ок да си сама, тогава не дължиш обяснения на никой.

26.   Ти ще си като онази 60 годишна руса дама по телевизията, която е изпратила 20 000 евро на някакъв, който я е свалял и и обещал да бъде с нея по празниците и че след това ще започнат връзка, защото и било много самотно.

Предполагам не си 100 кила и с тия твойте възможности се поддържаш и имаш някакво средно ниво на външност и още те занимават. Имаш и живи и здрави роднини. Затова така ти знае устата. Изчакай някоя друга година.

Семейството не е единственото и задължително нещо на тоя свят, но определено е най-хубавото.

27.   И аз съм като теб.

Ж37

28.   Аз съм на 34 години и съм самотен мъж. Имам много успехи в професионално и лично отношение, но изпитвам нужда от жена, с която да създам семейство. Също като теб си имам всичко, но не и жена до себе си.
И аз като всеки човек имам нужда от любов, секс, радости, тревоги и дори скандали с жена до себе си. Бащинският ми инстинкт ме дърпа към създаване на деца и семейство.
Как можем да се запознаем и да общуваме, дори и онлайн с теб?
Мога ли да получа някакъв твой контакт?
Питам, защото в сайта има ограничения, а бих желал да се запознаем някакси? Дори само да общуваме виртуално?

29.   На тези твои близки им пука за теб. На мен например не ми пука и ми е все тая да ли ще си останеш стара мома или ще създадеш семейство.

30.   От човек на близо 60 години, щастливо женен.

Авторке, човек не е създаден от Бога, за да бъде сам!

Обърни внимание какво се казва в Свещеното Писание (Библията) в книга Битие, глава 2:

----------------------------------
7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
18. И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
21. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
23. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
--------------------------------------

Така, че нормалният път за човека е да създаде семейство, ако има Божия воля - да имат и деца, и хората в семейството да се обичат и уважават, да си помагат, да се подкрепят и да живеят в мир, разбирателство и любов!

Слава на Бога, ние със съпругата ми сме си създали прекрасно семейство и имаме всичко това...

Да, човек е създаден от Бога със свободна воля и не е длъжен да се жени!

Но, честно казано, аз не разбирам хора като теб!

Бих те разбрал, ако се беше посветила на Бога, и примерно:
- би отишла в манастир - да се подвизаваш...
- или ако нямаш сили за това, да живееш благочестиво в света...

Но, в твоя случай, от това което описваш, аз виждам само някаква голяма гордост в теб:
особено от тези думи:
"защото така ми харесва, че съм си самодостатъчна"

Човек никога не може да си бъде самодостатъчен! (Освен, ако се е посветил на Бога и живее като отшелник в пустинята. )

Ще видиш и ще се убедиш сама(след години), че ти пиша истината, защото ако паднеш - няма да има кой да те повдигне и да ти помогне... И когато настъпят трудни и тежки периоди за теб - ще го разбереш! Защото животът не е само цветя и рози и постигане на успехи. В живота има и много тежки и трудни моменти, големи проблеми, катаклизми, изпитания, и ако си сам, няма как да се справиш и в един момент ще рухнеш тотално...

Това е, което исках да ти напиша!

п. с. Да не ме разбереш грешно - пиша ти всичко това съвсем добронамерено и с любов, с идея да се позамислиш над тези неща и да обърнеш по-голямо внимание на духовните неща в живота, на връзката си с Бога!

31.   Това е въпрос на човешка природа. Майка ти е права, след време когато човек започва да вехне и немощен е нужен другар, това е определила майката природа, сега сама може но после... И пропускаш един цял живот във всичките му нюанси. Заменяш другаря с масторбаторни заместители изброени от теб по-горе. Бъди щастлива, но четейки по-горе от изброените неща се съмнявам това да е наистина така. Все пак ние сме хора и всеки намира за себе си път, ако си щастлива... ок. Фактът обаче, че общуваш с роднини по този начин говори друго - самотата не ти е приятна, теб просто те мързи или имаш тежка форма на социопатични изменения. Пробвай - какво ще ти стане толкова да имаш мъж до себе си.
И нещо друго - за един родител е непоносим ужас да гледа детето си да върви през живота само. Поклон пред майка ти, която демонстрира такава сдържаност и търпение.

32.   Абе, 28, това да не е сайт за запознанства? :) Още повече, че авторката иска да си живее живота сама, няма нужда от мъж, докато ти си самотен и имаш нужда от жена, та чак се натискаш и на по-дърти...

33.   Авторке, дори и тук напълно непознато хора ти внедряват собствените си нужди, не ги интересува, че ти си ок с това да си сама, дори предпочиташ. Не, дружно се опитват да те убедят, че. Е трябва да бъдеш себе си, не трябва да се водиш по твои нужди и желания, а по техните.
Наистина ли си струва ти пък въобще да обръщаш внимание, камо ли да се съобразяваш и да живееш според чужди нужди..? !

34.   Някои коментиращи, които очевидно- сън НЕ ги хваща, заради ревящите им деца и мъжете им умиращи за секс, и от мисли как да издържат още един ден и дали да не сменят Психолога - с Психиатър, заради разбитите си нерви и психика от семейния живот... на макс се изреждат със злоба и яд, да обясняват на авторката, как мисията в живота й е, да се размножава, като шимпанзетата от древността.

За съжаление именно шимпанзета в човешки тела -се размножават на макс и са пренаселили с простотията си- този свят!
Доста животинско съзнание и нагон- някои да считат, че мисията в живота им е да се размножават, като хлебарки и да си пръскат маймунските гени... само за да оставели следа след себе си- като мъжко куче маркиращи територия с пикнята си... следа да оставят.

Накрая ще умрете и единственият спомен за вас ще са имената ви върху надгробните плочи! Внушавате си глупости, че с внуците и децата ви... сте си осигурили вечна памет за съществуването си хаха.... НАИВНИЦИ!

35.   Поздравления! Надявам се да има повече хора като теб за да има повече ресурси за моето дете! Апропо, ако беше родител щеше да разбереш защо майка ти ти опява

36.   И аз съм "стара мома" ( на 42г. ) и ми е добре така. Не ми скучно или самотно, имам си хобита и интереси. Мога да си върша всичко сама и определено не ми трябва мъж в къщи. Не обръщай внимание на хейтърите. Семейството е избор, който може да решиш да не правиш.

37.   Предимно в тъпата българия съществува това мислене, че жената съществува, само ако има деца и че живее в името на мъжете (а повечето от нашите мъже са глезени принцеси, които смятат, че всичко се върти около тях). Никога не съм виждала нищо лошо в това една жена да живее сама и да няма дечица, особено пък второто. За мен няма нищо красиво в бременността и нищо прекрасно в майчинството. Да си майка не е постижение, а е нещо абсолютно нормално от природна гледна точка, просто повечето жени са егоцентрични и смятат, че им се полага уважение, просто защото са родили деца. За бременността да не говорим колко "красива" е с качването на килограми, разбъркването на хормони, пигментните петна, а за безкрайно болезненото раждане и следродилната депресия, която за повечето наши мъже е просто глупост, защото са пънове... много е прекрасно, няма 'що.


Black Sabbath

38.   Не знам дали осъзнаваш каква щастливка си. Живей си живота и не робувай на стериотипи. Ако един ден решиш да създаваш свмейство-ок, но ако не решиш- пак е ок. Семейството и децата не са гарант за щастие. Ако бяха, нямаше да има толкова разводи. Махай всички зависливи роднини и приятели и давай напред към следващата дестинация. Късметлийка си, че не си от стадото. Пиша ти го като омъжена жена на 40г., с дете, с нормален и грижовен съпруг до себе си. Просто си живей и щастливей и прави сама изборите в живота си. Ако някой ти се бърка, граници, граници и пак граници.

39.   Като гледам генът да си доволен от собствената си компания няма да съществува още дълго, защото няма да има кой да го предаде. Иначе се забелязва тенденция хората да са самодостатъчни последните 20ина години което е странно тъй, като преди са имали нужда от някой. Дано не сте жертви на чужди разбирания.

40.   Ако успехите не могат да се споделят със някой за какво са ти? Колкото и да пишеш и да твърдиш, че си си самодостатъчна неминуемо сърцето ти се свива, когато виждаш други хора, които ходят подръка по улицата. Живота е прекалено сив, когато няма любим човек, с който да споделиш нещо което те е впечатлило, нещо което те е зарадвало, нещо което те е натъжило. Сега още си млада, но като остарееш нещата ще са различни, а тогава дори и да поискаш да промениш нещата, дали няма да е прекалено късно.

41.   Имам няколко познати, които разсъждаваха по същия начин и осъзнаха грешката си твърде късно. Да си намериш партньор - няма възраст, но за деца особено при жените си има лимит

42.   Абе прати ги на майната си тези.
Ми по-добре като искаш сама да си си сама. Ако се събереш с някакъв може той да страда от твоя характер, може и ти да не си щастлива..
Качили много са спечелили тези, които са сключили брак.
Нещастни хора разведени след има няма две три години..
Въпросът не е да сключиш брак а да намериш истинската любов и да си щастлива..

Да си отговорят на въпроса тези сключилите брак наистина ли са щастливи с половинката си пък после да раздават акъл.
Колко хора са нещастна да си отговорят..
Колко хора търпят домашно насилие и страдат страдат и децата им.

44.   Интересни са ми хората, които казват на авторката, че като стане на 60 ще запее друга песен. Каква друга песен ще запее? Осъзнавате ли, че 90% от сегашните възрастни хора едва свързват двата края и нито едно от децата им не се вясва да ги види, нито се обажда?
Без деца поне няма да ти се къса сърцето по празниците и си знаеш, че си сам, пък ако не ти се седи сам, ще се обадиш на други самотни баби и дядовци, и заедно ще си празнувате.
Колко клубове пенсионерски има точно поради тая причина... Нека не говорим за самота, защото и хора с по осем деца съм виждала да умират сами в болнично легло с памперси, а след това не можеш да им намериш роднините за погребението... Пък ако толкова ѝ дотрябва наследник на авторката - има хиляди деца, чакащи да бъдат осиновени. Може да си завещае апартамента и други неща, ако притежава, на който си поиска, дори на съседката. Така даже ще е по-добре, понеже няма да стават драми при подялбата на завещанието след смъртта ѝ - ако сте виждали роднински свади при подялба на имоти, ще ме разберете за какво говоря.

До тези, които се опитват да кажат, че ако нямаш деца, не си никой и нищо не оставяш на света, нека да поясним нещо. Като за начало, хората не сме длъжни да оставяме каквото и да било на света. Длъжни сме само да си изживеем живота максимално добре, като нанесем минимално количество вреда на околния свят. Нещо, което повечето модерни родители не разбират - често децата им са с манталитета на криминално проявени лица или пък са тормозени от тях самите, което води само по себе си до оформянето на един проблемен възрастен. С други думи - много от вас ще оставят на света именно едни такива емоционално деформирани създания, които ще нанесат повече вреди, отколкото полза на обществото и на света.

И още нещо. Има елементарни хора, чието най-голямо постижение в живота и най-голям смисъл е да направят и да отгледат дете. За втори и още по-елементарни хора това е начин да се почувстват значими - хора, които с нищо не са изпъквали в живота си, изведнъж стават родители и вече се възприемат като божества, като се случва така нареченият "god complex".
Пояснявам какво е "god complex" - това е състояние (комплекс) на човек, съпътствано от постоянно надути чувства за лични способности, привилегия или непогрешимост. Човекът с такъв комплекс също е силно догматичен в своите възгледи, което означава, че говори за личните си мнения така, сякаш са безспорно правилни и няма друга гледна точка. В коментарите засякох няколко човека с такъв компплекс, което ме навежда на мисълта, че много българи правят деца само, защото животът им е празен и безсмислен.

Но както и да е, да продължим нататък - за щастие, има и трети вид хора. Такива, чиито живот не е строго фиксиран върху това да имат поколение. Хора, които просто живеят и нямат намерение да правят деца, като решават да отдадат вниманието си на други сфери.
От тези хора реално биха станали най-добрите родители, защото ако някога решат да имат дете, то ще бъде чакано, желано и обичано, няма да е плод на натиск от обществото.
И дори тези хора никога да не пожелаят дете, то те ще имат пълноценен и красив живот, защото той би бил живян според техните желания и правила, а не според това какво е правилно според обществото, което си мени мненията и стандартите на всеки пет минути.

Животът не е за избиване на комплекси чрез раждане на деца, не е за възпроизвеждане, не е стриктно за кариеризъм или някакви възвишени цели. Животът е такъв, какъвто е - има го, даден ни е и трябва да си го ползваме както на нас ни харесва. Всеки, който се слага в рамка и върви по стадото, едва ли някога ще бъде истински щастлив.

Затова поздравявам авторката за искреността - бъдете все така истинска, не следвайте стадото и се обичайте такава, каквато сте! Смятам, че ще имате страхотен живот и занапред - живот, за който много други биха мечтали. Сбъдвайте смело и не се ограничавайте според това кой какво казва и какво иска. Никой от нас не плаща данък 'обществено мнение'. Отдръпнете се от майка си и онези приятели и роднини, които ви напрягат - стресът е излишен. От време на време можете да ѝ честитите празници, но като цяло - тя явно си има нейни разбирания, с които се разминавате. Ще се избистрят нещата, не го мислете. И ѝ простете невежеството - хората от нейното поколение са с друго разбиране, най-вероятно.

Поздрави и успех!

45.   Ще ти спестя баналностите и ще ти го кажа директно, всичкото ти богатство, от какъвто и да е характер, е безсмислено, ако не е споделено. Един глупав пробег до смъртта, като на една фитнес пътечка, където трупаш километраж на успеха, и накрая просто се просваш умрял от умора, без да си стигнала където и да е.

Ти имаш приятели, което в известен смисъл решава проблема и впоследствие не ти трябва съпруг, но съпругът е друг вид приятел, както и детето. С тях животът е по-ценен, ала не те виня ако не го съзнаваш, защото живеем в лоши времена в които са на показ пошлостта и чукането, а не верността и обичта. На теб ти пожелавам последните две.

46.   Напротив. Искаш да си с мъж и да се обичате. Всеки иска да е с някого. Въпроса е как се е стигнало до тази ти ситуация сега да ги говориш тези неща?

47.   Манталитета на селската клюкарка и как всички трябва да живеят като нея, да се омъжат на 18, да родят на 19, да станат безперспективни и вечно недоволни лелки изцяло зависими от мъжа си, но пък особено горди от таланта си да разнасят клюки и да създадат драми и вражди между всичките си познати. И разбира се ако някой живее различно моментално се превръща в жертва на огъня им.
Да не ти пука. Живей си както искаш.

48.   Кефи ме когато хора които нямат деца ми обясняват какво е да имаш деца :)

49.   Може пък да срещнеш истинската любов от сърце

52.   Ако наистина ти харесваше да си сама и си самодостатъчна, нямаше да пишеш тук. Да не очакваш майка ти, роднини и познати да прочетат историята и да кажат: "Ей, вярно бе, дай да спрем да й говорим! "? По-скоро се опитваш да се самоубедиш, че е така.

53.   Общуването с хора учи на много неща, а човешките взаимоотношения са най-ценното, което получаваме, като житейски уроци - независимо в какъв контекст. Човек е психически добре и здрав, когато общува с хора. Това, че нямаш човек до себе си, не означава в никой случай, че нямаш хора около себе си или поне така предполагам от написаното.

Имам приятелки в същата ситуация, като теб. Щастливи са, успешни са, обикалят света. Но когато стане въпрос за семейството ми става мъчно за тях - не ми е работа, но просто така се чувствам. Независимо дали са професори в университет, писателки и все професии от сходно направление.

Моята ценностна система идва от семейството в което съм отгледана, а то е с разбирането на твоята майка. Изключително благодарна съм, че имам семейство си. Когато един ден създам мое собствено ще разбера какво е да си майка, съпруга. Засега само мога да конспирирам... Но определено е нещо, което искам да изживея. С всичките му радости, мъки, трудности.

Предполагам, че при всеки човек е различно усещането. Не малко пъти съм чела, че есенцията на живота е да дадеш живот.

Разбирам позицията ти, авторке и след като ти си избрала да бъдеш, където си, то това не означава, че всеки около теб ще е съгласен. Но на теб ти тежат думите от майка ти.. Каквото и да правим родителите винаги ще са ни родители, което пак ме връща на първоначалното ми твърдение... Щастливци сме, че имаме такива!