 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Кратко мнение по темата "избор на спътник в живота"
преди: 1 месец, 9 дни, прочетена 540 пъти
Понеже забелязвам, че има изключително много теми тук, а и не само в тук, също и в подкасти, форуми и тн, в които се засяга може би най-болезнената тема на новото време, а именно разпада на отношенията мъже - жени и трудностите за намиране на партньор и от двата пола, реших да споделя това съвсем кратко мнение на Свещ. Павел Гумеров, част от книгата "Малката Църква". Като свещеник, той е давал беседи на много мъже, жени и двойки, изслушвал е стотици, а може би дори и хиляди истории от хора затова това мнение е част от неговия личен опит като свещеник, богослов, съпруг и баща. Смятам, че може да бъде от полза на някои хора.
=========================
Изборът на половинката е един от най-важните в живота на човека. Но именно към този въпрос хората понякога подхождат изключително несериозно. Правят го така, като че ли никой преди тях не е създавал семейство и те са първите. Тоест проявяват лекомислие и вятърничавост. Как да избираме? Нека да започнем от качествата, които искаме да виждаме в бъдещия (бъдещата) съпруг/а.
Разбира се, всички хора са различни, няма двама еднакви.
И всеки трябва да търси половинката си по критерии, които именно на него му се струват най-важни и необходими. Затова няма да се спираме на това прекалено подробно. Обикновено, когато се чете лекция на тема „Семейни отношения”, лекторът моли самите присъстващи да назоват качествата на бъдещите си избраници. Сега нямаме такава възможност, затова ще се спра накратко само на някои от тях.
Да започнем от избора на младоженката. Ф. М. Достоевски е разсъждавал така: „За коя да се оженя – за красивата или за добрата? Ще се оженя за добрата, за да ме обича и да ме съжалява. ” Предполагам много от вас знаят руската пословица: „Избирай си по-топло палто и по-добра жена. ” Това изобщо не значи, че жената трябва да бъде некрасива. Просто това не трябва да бъде най-главното. Красотата, богатството, силата, славата – това са най-непостоянните неща в света, а бракът е вечен.
Преподобни Амвросий Оптински е казвал: „Където има гласче, там има и бесче. ” Тоест където има дарба, там често присъства гордостта. Същото може да се каже и за телесната красота. Красивият човек много често е разглезен от вниманието на противоположния пол и страда от завишена самооценка. Нерядко мъжът иска да има до себе си красива жена, защото това ласкае неговото самолюбие. Говорейки на съвременен език, мъжете често се хвалят един на друг: ” Аз имам най-красивата и готина кола. ” Забравяйки, че крадат най-напред престижни и скъпи коли. Човек, който избира жена заради нейната красота, може много бързо да се лиши от нея.
Също така не трябва да се забравя, че ревността е едно от най-неконтролируемите чувства.
Има такъв израз: женят се не заради достойнствата, а по-скоро заради недостатъците. Трябва обективно да се прецени: много ли са, кои са най-страшните и можеш ли да свикнеш с тези недостатъци? Затова разумът не трябва да бъде ослепен от страстта. Човек, изгубил главата си в резултат на влюбване, не може да бъде обективен, той, казано на духовен език, се намира в прелест, тоест е прелъстен. Защо трябва да се знаят и да се оценят недостатъците на любимия? За да се разбере, ще можеш ли да носиш такъв товар. Повярвайте, да се превъзпита един човек е почти неизпълнима задача. Много е важно да се види, от какво семейство произхожда вашата избраница, как и от кого е възпитана. Ако тя има конфликт с родителите си, той задължително ще премине и във вашето семейство. Същото се отнася и за избора на съпруг.
И най-накрая най-важното. Вие и момичето трябва да имате една вяра и желателно една национална култура. Макар че има и други мнения по този въпрос, аз считам, че да въцърковиш съпругата (или съпруга) е изключително трудна задача, при което лодката на семейното щастие може да се разбие.
Сент-Екзюпери е писал, че „обичащите се трябва да гледат не един на друг, а в една посока”. А за нас тази посока е източната (към олтара), най-важната: единна вяра, един Бог. И отново, въпросът за възпитанието на децата в семейство, където липсва единството на вярата, е доста проблематичен.
Защо започнах да говоря за националната култура? Първо, в основата на всяка култура стои култът (религията).
И второ, ще дам пример. Посланиците на китайския император дошли за първи път в Европа и видели картини, написани с маслени бои. На тях били изобразени коне, пейзажи, натюрморти, лица, но китайците не успели да видят картините, те видели само бледи петна. Те били свикнали с друга култура, където нямало такава живопис. Възможно, човек от друга култура няма да види нещата, които виждате вие. Макар че този въпрос е спорен и разликата в културите не е най-сериозният недостатък.
Все говорим за жените и булките. Трябва, най-накрая, да се обърнем и към мъжете, защото мъжът е главата на семейството, главата на жената. До голяма степен всичко казано дотук може да се отнесе и към избора на съпруг. Ще се спра, обаче, на едно качество, което трябва да е присъщо на мъжа – отговорността.
Направих малко проучване сред познатите ми жени на тема: „Какъв трябва да бъде истинският мъж? ”. И почти всички посочиха отговорността като най-важно мъжко качество. Имаше още вариант: верност. Но верността е една от проявите на отговорността.
Съпругът ще дава отчет пред Бога не само за себе си, но и за жената и децата, и Господ ще иска от него отговор. Да бъдеш глава – не означава да бъдеш тиранин. Истинският мъж няма право да каже нещо лошо за жена си, по този начин той сам си подписва присъдата: ти си лош мъж, лош господин на своя дом. Ще кажа като свещеник: повечето семейни конфликти се случват, защото мъжът не може (а най-често не иска) да носи бремето на властта.
Като заключение ще отбележа, че главата на семейството съвсем не е задължително да бъде блестящ ръководител и организатор, но той трябва да умее да взема решения и да отговаря за тях.
Избирайки бъдещия си съпруг, момичетата трябва да бъдат много внимателни, за да не бъркат деспотизма, егоизма и властолюбието с твърдостта, решителността и отговорността.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 8 дни hash: 15df069d87 |
|
1. Оффффф.
Въпреки недостатъците аз много си обичам моя любим човек. Тогава защо.
|
| преди: 1 месец, 8 дни hash: e359eb6ac4 |
|
2. Хубави и верни съвети. За към мъжете, много добре, точно така трябва да избират жена. Лошото е обратната страна. Много мъже се преструват на такива каквито не са за да впримчат жената, която харесват и в момента, в който се оженят и/или направят дете си показват истинската същност, която няма нищо общо с ролята, която са играли за да оплетат жената. Затова все се чудите защо жените си избират боклуци. Ами защото жените са наивни и се връзват на приказките за любов на играещите представление мъже, които после си показват рогата. Много рядко авторе има чисти хора, като теб, които поемат отговорността. Повечето мъже търсят външния вид и секса и това е, което ги мотивира дори да се оженят.
|
| преди: 1 месец, 8 дни hash: 170bbde597 |
|
3. Една жена може да бъде и красива и добра и умна. На някои Господ е дал не само красота
|
| преди: 1 месец, 7 дни hash: 730759672a |
|
4. От човек на близо 60 години - щастливо женен.
Съгласен съм до голяма степен с написаното, но ще добавя някои неща и от своя богат житейски опит:
За да създаде човек добро и здраво семейство - трябва да се свърже и да го създаде с ПОДХОДЯЩИЯ човек!
А подходящ означава човек, с който имате първо духовна връзка и след това еднакви(или поне много сходни) възгледи, цели, приоритети и виждания по най-важните неща в живота!
И разбира се трябва и да си допаднете визуално, но това е второстепенното - достатъчно е да ти е приятно да сте заедно.
И накрая вече да се обикнете!
И гледайте главно човекът да е добър, благочестив, жертвоготовен и свестен!
И когато започнете отношения с такъв човек - убедете се първо, че той действително е такъв, тоест вижте делата му! А не само думите! И, ако това действително е вашия човек - не отлагайте: а се женете/омъжвайте и сключвайте брак! - и църковен също, за да има Божие благословение над семейството ви.
И поставете брака си на твърда основа, която е Христос!
Живейте Богоугодно като спазвате Божиите заповеди и водите православен църковен и духовен живот - цялото семейство! Възпитавайте и децата си по същия начин! От малки ги научете да обичат Бога и да му се молят, водете ги на църква(в Православните храмове) и да се причастяват на Светата Литургия! Като пораснат малко - и да се изповядват преди да се причастят. И вие също!
И поддържайте любовта в брака си, полагайте всекидневни усилия и труд за това! Защото любовта не е нещо стационарно и сигурно! Човек се изменя и затова трябва да внимава върху себе си, и да не допуска и да не се съгласява с помислите от дявола! А цял живот да се бори с тях! Защото всичко тръгва първоначално от приемането на помисли.
Хайде със здраве и нека Бог ни пази, помага, подкрепя и закриля!
|
| преди: 1 месец, 7 дни hash: 05f3c5716b |
|
5. Подходящ човек с когото да имаш балансирани отношения.
|
...
| преди: 1 месец, 6 дни hash: ef10935e48 |
|
6. Вие свещеник ли сте? Защото споменавате на края на темата: "ще кажа като свещеник.."
Няколко пъти прочетох поста ви, но не разбрах какво конкретно казвате. Разбирам като общо понятие относно подмамващата красота относно жените, и относно необходимостта за отговорност от страна на мъжете. Но какво по-точно включвате в думата отговорност?
Не знам дали разбирате, но повечето хора са доста далеч от духовните неща. Как се очаква да имат успешен брак и семейства, когато не познават Бог? Хората живеят спрямо това, което им е познато, опитват доколкото могат да поддържат отношенията си. Обикновено имат материални проблеми, и оттам идва напрежение.
Много от тях живеят без сключен брак, имат и деца. А за отговорността, не я ли имат и двамата партньори? И двамата трябва да работят, една заплата не е достатъчна. Хората са вкопчени в примката на битовите проблеми. Споделяте относно вярата. Но къде са вярващите?
Храмовете защо са пълни само с възрастни хора? Къде са младите? Според мен 90% от младите хора изобщо не са запознати относно вярата си, и в какво тя се състои, в нещо повече от Коледа, Великден. Чули са за жертвата на Христос и дотам.
Мисълта ми е следната - като сравнително млад човек, на работа, и на всяко друго място, аз реално, на практика почти не съм срещала истински вярващи хора. Не говоря за спазващи традиции, а за истински вярващи. Даже не знам дали реално съм срещала и един човек (дали мъж или жена), който да има реална вяра, такава каквато е истинна спрямо критерия на Христос.
Това да ви кажа е голяма чуденка за мен като човек. Аз съм човек, който е убеден че Христос е истината. Убедена съм че християнството е истина, че Христос е Бог, че е жертвал Себе си за нас, хората. Но изпитвам огромна въпросителна вътре в себе си, защото почти не познавам хора, които да вярват по този начин. За мен е голям проблем да виждам около себе си един свят, който е изцяло пълен с хора, които виждат само това, което е пред очите им, и да смятат че светът се е самосъздал или нещо друго.
Защо не се говори по-често, защо Църквата не е по-активна? Не го казвам като обвинение, в никакъв случай, просто не разбирам защо ако наистина вярвате в това, което казвате, няма беседи, или нещо друго, дори по училища, университети, така че хората да започнат да се запознават относно вярата си? Казвам ви, младите хора почти нищо не знаят, а и те изобщо не се замислят за някакви по-философски неща. Целият фокус е в материалния свят.
Самата аз съм пример, ако навремето знаех тези неща предварително, самата аз щях да знам какво реално значи брак. Например, моят съпруг не е вярващ. На днешна дата, знам колко труден е такъв път, но съпругът ми има много морални ценности, и знам че сърцето му, без да знае, избира това, което е праведно в повечето житейски ситуации. Разбира се, няма перфектен човек, както той, така и аз.
Просто не разбирам, и това за мен е голям вътрешен конфликт, да знам, че аз вярвам в нещо, в което да съм убедена че е истина, а почти да не съм срещала нито един човек, който да споделя същата вяра. Говоря като общо, на работа, сред приятели, къде са вярващите хора? Понякога се питам тези възрастни хора, които са в църквата, те са там, защото са вярващи, или защото са възрастни и ги е страх от смъртта?
Когато съм опитвала да общувам с хора от всякакви възрасти, съм установявала че за много от тях всичко е традиция, някакъв ритуал, и се питам дали другите влагат, това, което и аз във вярата си? Даже съм имала и моменти, в които съм се чудела дали да не потърся разговор с духовно лице, но съм се спирала, защото след това съм стигала до извода, че човекът отсреща най-вероятно изпълнява своята длъжност т.е. за него това е вид работа, най-вероятно изобщо не вярва в това, в което говори.
За мен това е голям вътрешен конфликт, защото се чувствам така сякаш всички християни казват че вярват в Бог, но вътрешно го усещам като неискреност. Аз самата изобщо не целя с това да кажа, че аз съм перфектна. В никакъв случай. Даже съм много далеч от тази перфектност. Но болката идва оттам, че аз търся отговори, но не намирам съмишленици, с които да обсъдя всички тези въпроси.
Моят личен житейски опит ме среща с хора, които мислят за всичко,което е на дневен ред, всичко в този свят. Ако съм споделяла, са ми казвали да не се вглъбявам толкова. Или направо мислили са ме за луда. А реално мисля че този свят е изпитанието, което е какъв избор ще вземем ние, ще искаме ли да бъдем заедно с Бог във вечността или не. Ще спасим ли душите си или не. Грехът е навсякъде около нас. В нашите недъзи, в алчността, корупцията и всичко останало.
И изводът, до който достигнах е този - всеки един от нас трябва да разбере каква точна е волята на Господ относно нашия живот!!! Как иска да водим живота си, с какви дейности да се занимаваме, всичко от А до Я. Само че има много много неща, които не знам относно Бог. Относно характерът му, относно това, което би искал от нас да знаем, докато сме тук на земята.
Ежедневно се дразня на света около себе си. От това, че е недъгав свят, в който цари такъв хаос, и е много много трудно да се живее в такъв свят. Като цяло, вътрешно се чувствам като някакъв отшелник, въпреки че имам семейство. Като казвам вътрешно, не визирам че когато съм с тях се чувствам така, а дълбоко в душата си. Наистина някакво много дълбоко чувство на отшелничество.
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: 81a3b256ef |
|
7. до 6
от 4 - човек на близо 60 години - щастливо женен
Авторът цитира свещеник Павел Гумеров, затова в текста пише свещеник.
Радвам се да срещна тук вярващ, човек като теб, но за много неща не си права!
1. Не знам къде ходиш на църква и в кой град, но при нас, а и където съм ходил - София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас... храмовете са пълни с млади и на средна възраст хора! Говоря за православните храмове и православната църква, защото съм православен християнин.
2. Казваш, че не си срещнала истински вярващи хора! - значи не ги търсиш на правилното място! Тези хора са в храма, в манастирите, в православната църква - има много такива и от свещениците, от клира, нашият български новоизбран патриарх Даниил е такъв също! Аз познавам много такива хора, и аз и съпругата ми също сме от тях!
Ние, примерно, всяка неделя след Светата Литургия - сядаме да пием по кафе и разговаряме с часове на духовни теми. Но за да се създаде такава общност от вярващи хора - трябва да се предприемат и нужните стъпки. Аз лично в два храма съм създал такива духовни общности - като просто след службата оставах да си говоря с хората и после продължавахме някъде на по кафе и така...
3. За да не се заблуди човек в днешното коварно време, когато се навъдиха много лъжеучители, трябва да ЧЕТЕ КНИГИ ОТ(и за) СВЕТИТЕ ОТЦИ на Православна църква. И да води православен църковен и духовен живот!
Има и още, но това е засега най-важното, което исках да ти напиша.
Хайде със здраве и Бог да просветли!
|
| преди: 1 месец, 5 дни hash: ef10935e48 |
|
9. От 6 до 7-
Ще може ли да ми кажете за кои църкви става въпрос в градовете от вашия списък моя?
За да запазя някаква анонимност, задавам въпроса си по този начин, както и ще добавя още няколко града към тези, които вие сте посочили - Пазарджик, Перник, Добрич, Стара Загора, Благоевград. Така градовете стават 10 на брой заедно с вашия и моя списък. Ако може да посочите по една или повече църкви за дадените градове, ще мога да намеря информацията, която ми трябва.
Пс, всъщност част от проблема е че аз не знам как да се запозная, защото реално на църква се ходи главно заради Бог т. е. в този момент не се говори докато си там, и не е уместно да прекъсваш хората и тн. По-скоро си мислех че може би християните се срещат и си организират например някакви отделни събития. Но как да знам, като аз самата нямам в цялата си фамилия нито един вярващ, тоест не съм отраснала в такава среда, което е част от проблема.
Ако можете да ми дадете такъв списък, ще се ориентирам. Ако не знаете за някой от посочените градове, може да го оставите празно поле, не е проблем. Може да започнете със София, Пловдив, както са във вашия пост и след това моите изредени градове, и аз ще видя съобщението. Ако все пак по някаква причина не желаете да споделяте (все пак това е анонимен сайт), няма проблем, но моля поне да ми отговорите как евентуално да се ориентирам. Благодаря.
|
| преди: 1 месец, 4 дни hash: 81a3b256ef |
|
10. до 6/8
от 4/6
Най-общо казано говоря основно за централните(по-големите) храмове в тези градове, които съм споменал и където съм бил. Защото там съм виждал доста млади и на средна възраст хора.
Но няма смисъл да влизаме в съвсем точна и определена конкретика за храмове, защото относно общуването на духовни теми - във всеки храм може да получи добра православна общност и общуване на духовни теми.
А и идеята все пак е: това да бъде в града, където живееш. Но, ако в храма, който ходиш обичайно - няма много хора - може да започнеш да ходиш примерно в централния храм, където по принцип идват повече хора.
Виж сега, да, ние ходим на църква основно, за да общуваме с Бога и да участваме и в Светата Литургия, и периодично се изповядваме и приемаме и Свето Причастие.
Но думата църква по начало има няколко значения и освен самата сграда, означава и общност, събрание от вярващи хора!
Така, че това общуване след като свърши Богослужението между вярващите хора е съвсем естествено.
Лично при мен, понеже съм по-открит и общителен човек, такова общуване се получава лесно и естествено.
А също така знам храмове, където това общуване започва от някой от свещениците и след службата около него се събират хора и започва духовен разговор.
Виждал съм и храмове, където след служба хората, заедно и със свещеника сядат на пейки в двора на храма и си говорят на духовни теми - е понякога и на светски, зависи кой какво го вълнува в момента.
Така, че ако искаш да намериш такива духовно близки хора и да си общувате и на духовни теми, просто след като свърши Богослужението не бързай да си тръгваш и може съвсем естествено да се заговорите с други жени от храма, постепенно да започнете и да се поздравявате, и да си говорите повечко... и така се създават такива общности. Но това става бавно и постепенно.
Но не всички хора са склонни на такова общуване. Има и хора саможиви - не обичат да общуват с другите.
И бъди все пак внимателна, защото независимо че сме общност от въцърковени православни християни, от някои хора може да чуеш и неправилни и неверни, и заблуждаващи неща!
Затова както ти казах трябва да се ръководим основно от книгите и съветите на Светите отци на Православието. По-хубави и душеполезни православни книги които ти препоръчвам са:
Велики руски старци, Свети Серафим Саровски, Оптинските старци, Свети Йоан Кронщадски, Свети Теофан Затворник...
Още и книги за гръцките старци и светци: Паисий Светогорец, Порфирий Кавсокаливит, Яков Цакликис.
Хайде със здраве и нека Бог да те пази, помага подкрепя и закриля!
|
| преди: 1 месец, 3 дни hash: 0222d7c7f6 |
|
11. Леле колко писано и малко казано.
То това не е висша математика. Прекалено много се усложняват отношения с някакви глупави производни и мисли според глупака.
Харесваш някой, усещаш го с душата си, той теб също, респективно се държите един за друг и не си усложнявате живота.
Всичко друго е плод на болни амбиции, ламтене за пари, всичко това заради лесните времена, в които мама и тати са отгледали инфантили, свикнали все някой да им го поднася. Навремето в зародиша на психологията е имало 1-2% инфантили, поради малкото заможни родители, времената са били трудни. Сега по същата, има към 80% инфантили, при момичетата процента е по-голям.
От там всеки иска нещо, без даже да осъзнава че дори да го получи, пак ще е недоволен, защото има още много от същото, което някой друг е получил, а той не.
Навремето е трябвало един залък за вечеря и огън пред който да можеш да се облегнеш на любимото рамо след като си се пребил от работа. Сега е друго, кретени се правят на много умни, глупавите мислят че всичко знаят и резултата всеки го вижда. Болни времена с болни деца, които ще създадат още по-болно време.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
