 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Дали при всички е така
преди: 2 месеца, 26 дни, прочетена 751 пъти
Понякога се питам защо жените раждат повече от едно дете, когато не ги обичат еднакво и едното страда заради другото. С брат ми сме породени. Той е по-малкия и майка ми винаги го е обичала повече вече сме големи, но за съжаление това нещо продължава. Каквото и да постигна или да направя тя винаги омаловажава това, което съм постигнала, а брат ми го боготвори. Например аз участвах във американски филм и когато й се похвалих ми каза : " Да не се вълнувам толкова защото не е кой знае какво". Брат ми по случайност се снима в БГ филм и тя три дни не спря да говори за това и ровеше в телефона да гледа кога ще е премиерата. Когато той си намери приятелка не спира да я хвали и да й прави погачи и баници, когато аз обаче си хвана някой започва да го плюе как не е за мен, как ще ме изостави и тн. И знаете ли какво? В резултат на всичко това ( аз ви дадох два примера, но те са много повече и се случват още когато сме били деца) аз станах несигурна в себе си, затворена и нямам самочувствие.
Наистина ми е много тежко и реших просто да го споделя за да ми олекне. Понякога се чудя при всички ли семейства е така и дали винаги по-малкото се обича повече? Искам също да дам съвет на жените ако мислят да имат повече от едно дете нека първо да са сигурни, че ще ги обичат еднакво или да не показват, че обичат едното повече от другото защото това съсипва психиката на децата.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 26 дни hash: fa47ab0a0d |
|
1. Не е нормално и е разбираемо защо.
Децата се обичат еднакво. Много съжалявам за това.
Не се стресирай и травмирай от подобно отношение.
За мен постигнатото от теб и брат ти е достойно за възхищение и те поздравявам за това. Сложи известна дистанция от нея, тази токсична връзка ще те дърпа надолу и ще те товари психически. Търси положителна среда от хора, които наистина държат на теб и те подкрепят.
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: 65c0335fd5 |
|
2. Не знам дали, аз също имам две деца. Признавам си, че малката ми е слабост, но гледам да прекарвам и време с голямото ми дете.
Вие сте и от различен пол.
Много е гадно това.
Нека и другите да кажат, дали обичат повече по- малките.
Забелязвам, че свекървата също обича по- малкия си си повече.
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: 7fcb27883b |
|
3. Майка ти вижда че си по-добра от нея и за това се държи така. За съжаление има и такива родители, които се съревновават с децата си.
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: 0a161e479e |
|
4. Не, зависи от детето!
Аз обичам повече детето си, което прилича духовно повече на мен! Но външно никога не съм показвал това. И към двете си деца се държа еднакво - строго, но с много любов! И двете много ме обичат и уважават и аз също тях!
Родителите ми си бяха разделили децата: баща ми обичаше повече мен(или по-точно казано - имаше повече слабост към мен), а майка ми към брат ми.
Но когато пораснахме това се поразми. И двамата се държаха добре към нас и ние към тях!
А ти не се впрягай от това?
За какво ти е толкова нужно одобрението на майка ти?
А и да имаш самочувствие не е полезно за човека, а е вредно(за душата му)! Защото това е признак на гордост - а тя е дяволско качество!
Гледай да създадеш свое семейство и да се омъжиш за подходящ за теб мъж, който да е добър, благочестив и свестен човек!
Неслучайно Господ Иисус Христос казва следното за брака: "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: a4a7f1eb8f |
|
5. Миличка прегръщам те силно и прочети внимателно какво ще ти напиша.
Да те прегърна родителя, да ти каже браво е много ценно, но не става насила. Недей да има очаквания от майка ти и не очаквай одобрение. Защо ли? Защото ще те боли. Мненшето на майка ти, не си ти, нейното мнение е отражение на нея.
За съжаление масово хората не четат, живеем в ново време, да изглеждаш 50 вшдеа и прочетеш няколко книги и вече си напред в отношенията не само с децата си, дивото, простотия и съсипан животи. Ти може да си най-талантливата, но когато майка ти каже, че нищо не ставаш това е като най-мощната програма. И на смъртното ти легло, пак ще те боли от тези думи. Тиэтяма да я промениш, но можеш да се дистанцираш, не споделят, та дано малко и дойде акъла. Има думи, които така са се запечатани в главата ми, че почвам да плача, като се сетя. Много се подценява силата на думите, но думите могат да те убият. Затова ги игнорирай. Бях чела, как казват на някого, че евентуално може да се разболее от рак, това влиза в мисълта му и наистина се разболява. Това е силата е думата. Затова целенасочено, напред и аз съм в такава ситуация, можат само да ми "дишат прахта", .
|
...
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: 2005da4a71 |
|
6. Аз съм само дете, но цял живот гледам двете крайности пред очите си. Майка ми има сестра - много се обичат. Не живеем в един град, ама имат ли възможност и за 5 мин ще се видят. Говорят по няколко пъти на ден. Абе, аз леля си я имам за втора майка. Както викаше баба едно време "вода не трябва да минава между вас двете". Винаги е имало и за двете еднакво. Внуците също никога не са ни деляли. Та, общо взето баба и дядо гледаха винаги да ни сплотяват и заради това и след тях сме си в такива отношения.
Баща ми пък има брат. Няма такъв цирк, честно. Майка му цял живот гледа брат му и децата. Живееха при нея, издържаше ги, абе всичко. Баща ми си е постигнал всичко сам и честно ти казвам имам чувството, че тая женичка си умираше от яд. Все той ѝ беше виновен. Тати претърпя операции - тя не се сети да пита как е. НИТО ЕДИН ПЪТ. Накрая той почина преди нея - да не говоря кви думи излязоха от устата ѝ след смъртта му. Ама да си събира греха тя. Накрая тя се разболя и тия дето цял живот ѝ се държаха за полата, я умориха. Много жалка картинка. Но мен не ме засягаше вече. Веднъж не ме е питала как съм и имам ли кво да ям. Другите внуци станаха на по 30 дето един месец стаж нямат, аз още от училище бачкам. Цял живот не се осъзна, ама вече горе и да си е видяла грешките, дето се вика не ме е*е. С братовчедите едвам по едно сухо здравей си казваме.
Такова е. Хората са коварни. Родителите играят много важна роля в начина, по който ще се развият отношенията с другите братя/сестри. Понякога е за добро, понякога не. Знам, че ти е трудно. Гледай да си вземеш живота в ръце и да създадеш стабилно семейство. Извън него да не те интересува кой кво казва. Да се оправят.
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: ddc7ed725e |
|
7. Родителите сами не усещат как смачкват самочувствието на децата си. Моята майка винаги ми е втълпявала, че сестра ми е красивото дете, а аз съм грозна. Даже имаше идея да уча в "мъжки" специалности, за да срещна някой. Отне ми ГОДИНИ да разбера, че е проектирала върху мен своите страхове, комплекси, неувереност. Ние с нея доста си приличаме физически и тя не можа да приеме, че аз се харесвам. Все нещо не й достигаше във външния ми вид. Носът ми не беше "чип и елегантен", все не бях достатъчно слаба за нея. Никога не ми е липсвало мъжко внимание, красива жена съм, не разбрах защо тя подходи така към мен и ми съсипа годините между 15 и 20. От друга страна, за нея бях умното дете, а на сестра ми (която е не по-малко умна) се вменяваше, че е глупава. За сметка на това според майка ми сестра ми е неземна красавица. Красива е, факт, но не мисля, че аз съм по-малко красива. Майка ми е педагог и психолог, но какво от това, след като психиката на сестра ми е съсипана и до ден днешен. Дори на избора ми на професия се опълчи, но съм благодарна, че отстоях своето и в крайна сметка станах един щастлив човек, защото тя не успя да ме смачка. Ако й припомням тези моменти от детството ми и годините след това, тя винаги казва, че не било вярно и не си спомням правилно. Напротив, прекрасно помня, затова и не й споделям предварително никакви сериозни крачки в живота ми, защото сякаш привлича негативна енергия. Винаги след като й споделя нещо, плановете ми се провалят, затова й съобщавам след като съм ги изпълнила. Ако изобщо й съобщя.
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: 69ef5d9a08 |
|
8. Имам подобен пример за познати
Брат и по-малка сестра. При него всичко с труд и пот, при нея то почивки в чужбина, скъпи рокли. При нея всяко гадже боклук се боготвори, нищо, че не се задържат, неговата жена с детето му от 10 г. е плюта, едва ли не тотално отречена. Тя завършва висше, за което цялото семейство й оказва подкрепа, на него след 18 му се казва да работи и няма къде и какво да завършва: така и си остава. Та остава в семейната къща и волю-неволю помага на майката, която определено още не е старица, той с дете му се пили, че не помага достатъчно (за неговото дете няма кой да помогне). Да, различно се обичат децата от някой хора. Страшно неправилно и вредно поведение. Но не във всички семейства е така.
|
| преди: 2 месеца, 25 дни hash: bdb31d6a03 |
|
9. И при мен е така. Имам по-малка сестра от втория брак на майка ми, като разликата ни е пет години. И за нея малкото ѝ слънчице е всичко. То не бяха коли, офиси, плащаше и наемите много дълго време... даже бизнес ѝ направи и ѝ зареди стоки в магазина. Въобще - винаги е насреща за сестра ми, виждат се почти всеки ден и понеже си споделят кажи-речи един акъл, са си много близки.
Докато аз съм съвсем сама. Изучих си се сама, намерих си работа в по-голям град, по-късно си направих и фирма сама и започнах да работя за себе си - именно покрай това майка ми се захвана да прави бизнес на сестра ми - един вид, да не е по-назад от мен. Когато ѝ отвори магазина вдигнаха олелия до небесата - на всеки казаха, че си има бизнес, на всеки се похвалиха. А когато аз ѝ се обадих няколко години преди това, за да си споделя щастието, че си имам фирма и току що съм си осъществила първата заявка, тя ми рече "А, добре. Знаеш ли, че братовчедка ти... " и смени темата за предстоящата сватба на братовчедка ми. Нито дума не обели на никого за това, че съм успяла, дори и не ме поздрави.
Преди години ми се случи да не ми достигат 100 лева за операция и прецених, че е по-добре да искам от майка ми назаем и да ѝ ги върна безлихвено, отколкото да изтегля кредит или да търся от приятели, и тя ми отказа. Представяш ли си? Никога до този момент не ѝ бях искала пари. За първи път ми се случи подобно нещо, и то по много сериозен повод, и тя отказа. Срам, не срам - поисках от приятелка и после ѝ ги върнах след като ме изписаха и си взех заплатата.
Спирането на контакт с такива родители е най-добрия начин за справяне... Не говоря въобще с майка ми през последните шест месеца - не, че тя много се е забързала да комуникира с мен, но всякакъв контакт е прекратен от моя страна. Завинаги. Не искам повече да се тровя и да се занимавам с нея и сестра ми. Видяло се е, че ще съм си сама на този свят и се оправям както мога. Знам, че тези двете само ще ме дърпат надолу. Имам си и страхотен приятел отскоро, който ми е подкрепа, и си вървя по пътя без да гледам назад много-много.
Чашата преля, когато баба ми и дядо ми починаха, оставяйки ми чрез саморъчно завещание един от имотите си - имот, за който те от самото ми раждане не спират да говорят, че ще оставят на мен (там съм родена дори). Майка ми, за да не го получа, беше унищожила бележката и тъй като бележка вече няма, си продаде имота без да ѝ мигне окото. Част от парите си похарчи за нейни цели, а другата част даде на сестра ми, за да си купи апартамент на кредит. В потрес бях като се случи това, но би трябвало да съм го очаквала.
Не знам как точно да коментирам биологичния си родител (вече ми е трудно да я наричам "майка" - за мен тази титла е свята), но наистина това отдалечаване ми помага психически. Не при всяко семейство е така - има здрави семейства, създадени от прекрасни хора, но за съжаление не всеки има щастието да се роди в такова.
Факт е, че повечето родители навремето са правили деца само, за да имат дете, тъй като са били притискани често от обществото и са раждали неподготвени психически за това да бъдат родители. Общо взето - хора с психични проблеми раждат прекрасни дечица и ги травмират поради невъзможността си да ги отгледат с нужната любов и грижа. Изтеглили сме късата клечка просто. Пием една студена вода и продължаваме с живота си, понеже не е свършил все пак... и е хубаво да се живее. :)
|
| преди: 2 месеца, 24 дни hash: 1ecae685ee |
|
10. Не е редно да се делят децата. Ама изобщо.
Това е много лошо номер 9.
|
...
| преди: 1 месец, 10 дни hash: 9072d347a3 |
|
11. Все едно разказваш историята на майка ми и брат й. Него цял живот баба ми и дядо ми го боготворяха, а майка сама да се оправя. И тя се е оправила, даже много добре, но в резултат започнаха да искат да помога на вуйчо ми. Пари да му дава, докато учи, да му намира квартира и работа, по едно време се сърдечна че не го запознава Ла т жени да си намери съпруга. Два пъти живя у нас за по две години и накрая на баща ми му писна. После ни обвиняваха че той няма жилище и не го пускаме да живее в нашата къща, абе чудо... Иначе не бяха лоши хора и много ми обичаха като внуче, но вуйчо ми не ги гледа на старини и отново майка се занимава с тях. А той вече е над 60 сам и занимава отново 70 годишната ми майка с това, че е болен, кара да ходи по болници с него, искаше мъжа ми да го кара насам - натам и т. н. Обещава ми имота си и много се разочарова като му казах да си намери някой да се грижи за него и да го завещае.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
