 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Социалните умения са по-важни от техническите
преди: 2 месеца, 21 дни, прочетена 714 пъти
На 27 съм и започнах да осъзнавам някои от пропуските ми в живота. Родителите ми винаги са държали само на академичните постижения - 6-ци в училище, победи от състезания и т. н. Имах възможност да завърша елитна гимназия и престижен университет в чужбина. Но така и не развих особено добри социални умения, не задържах приятели. Още от училище, лесно си намирам работа, обаче досега никъде не съм се задържала за дълго, с изключение на една позиция, на която бях 2 години, защото там ми се даваше много свобода и гъвкавост. Обикновено до 2-3 месеца влизам в конфликт с колеги и шефове. Където и да отида съм си мислила, че шефът трябва да ме слуша и да взема предвид мнението ми, иначе греши.
За сметка на това, приятелят ми, макар до преди няколко години да е имал по-скромна автобиография от мен, има много по-адекватна нагласа. Където и да отиде слуша и се старае, хората го харесват и го издигат. Работи здраво, не се прави на много знаещ, и постепенно напредва. Сега бих казала, че е по-успешен от мен.
Знанията и уменията по математика, природните науки, езици и т. н. са полезни, но без адекватно отношение към хората нищо не се постига. Това са някои от качествата, които късно осъзнах, че ми липсват:
1. Скромност
Като току-що завършил млад човек нямах уменията нито на "специалист", още по-малко на "мениджър". Няма значение какви оценки съм имала, какви състезания съм печелила, какви проекти съм разработвала. Не бях създавала истинска стойност. Да, учех се бързо, адаптирах се бързо, но предпочитам да се бях ориентирала от рано към позиции, които биха ми позволили да работя с по-опитни от мен хора. Нямах и уважението на колегите ми, защото те виждаха, че не съм изминала пътя, за да се наричам специалист или да им казвам на тях какво да правят, въпреки, че ми беше в длъжностната характеристика.
2. Тактичност
Винаги съм била директна в изказванията си. Смятала съм, че е загуба на време да се правя на дипломат. Рационалните хора нямат нужда от излишна деликатност, нали така? Да, ама не. Дълго време изобщо не осъзнавах как и защо настройвам хората срещу себе си. Дори да кажа на човек, нещо, което мисля, че е градивна критика или просто несъгласие, мозъкът му го възприема като нападение и мен като враг. Това е емоционална реакция, не може да се потисне, дори човекът да съумее да не го покаже. Някои битки не си струва да се водят. Всъщност, повечето.
3. Старание
В училище и университета ми беше забавно и не ми се е налагало да полагам извънредно много усилия. Да учила съм много и до късно, особено около изпити, но ми е било интересно, така че не го броя като извънредно усилие. Даже когато съм закъснявала, изпускала срокове и не съм изпълнявала точно, каквото се е очаквало от мен, в крайна сметка не е имало особено тежки последствия, преподавателите са правели компромиси за мен. В резултат, свикнах да правя САМО каквото ми се прави. Съответно, нищо чудно, че всяка работа ми омръзва бързо и съм непостоянна в решенията си.
За съжаление, забелязвам, че тези качества не са приоритетни за много хора в днешно време. А те са необходими за успех във всеки аспект на живота - работа, приятелства, семейни отношения. За себе си, вече се опитвам да ги развият, но изобщо не е толкова лесно, колкото звучи.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: 0aadaa152b |
|
1. Браво, добра тема. Личи си високото IQ, което имаш. Всичко, което казваш е вярно. Бих добавил, че е важно и да имаш добър външен вид, за да се издигнеш в кариерата си и въобще да успееш в живота. Но като цяло умението да общуваш с хората е решаващо. Всеки шеф обича да му лижат задника, а всеки служител обича да го уважават и слушат, за да му се вдига егото.
|
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: a243508a24 |
|
2. По принцип си права че социалните умения са много важни, те затова родителите пращат на училище като дете за да се социализираш. Технически знания можеш да придобиеш и затворена в домашна библиотека, но социалните се придобиват най-вече от личен опит, като разменяш слова и енергия с живи хора. Все пак около 80% от населението оцелява на база социални умения, познати ще им дадат идеа, познати ще им помогнат в нещо, познати ще им помогнат да си намерят работа и т. н. Но социалните умения са важни за оцеляване, а техническите вече те издигат на по високо стъпало.
Родителите ти са държали и на двете, не само са искали шестици, но ежедневно са те пращали на училище да се социализираш, да се научиш да живееш заедно с твоето поколение, с обществото на твоята възраст. Колкото усърдие са вкарвали в искането на високи успехи, повече усърдие са вкарали в социализацията защото това са го правили ежедневно, надали е имало дни в които да ти кажат "днес не ходи на училище полежи си, те уроците ги има в учебника, ще ги заучиш от там". И с деца са те пускали да излизаш да си играеш. Вече ти до колко си успяла да се социализираш е друг въпрос
|
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: cf774e233d |
|
3. Ох милата. И ти си като мен. Колко проблеми съм имала на работа.
С кой ли не съм се карала.
И то не защото имам някакъв проблем.. А. Защото просто те ме нападатат а аз се защитавам.
Разбирам те напълно.
Но може би си права но другите не го одобряват.
Но ти си специалист. Но те не са.
Не го приемат и се дразнят. Опитай с други думи да им обясниш някои неща. Може би хората ще могат да разберат.
Браво постигнала си огромен успех.
Възхищавам ти се. Истински. Браво.
|
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: 86667f117c |
|
4. Да, определено е така. Социалните умения са винаги най-предпочитани. Затова и в работните места остават на работа тези. А, онези можещите, но пък ако не са социални напускат или ги уволняват.
Освен това винаги на тези хора, които нямат социални умения им вгорчават живота. И в работата, и в училище, и в семейството... Хората страшно се озлобиха последните години.
Особено и след Ковида, животът стана още по труден
|
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: b359069ac1 |
|
5. От човек на близо 60 години - щастливо женен.
Авторке, радвам се, че си осъзнала тези неща, виждаш грешките си и се опитваш да се поучиш от тях!
Това е правилния подход за всичко в живота!
Относно темата ти - мога да кажа, че и двете неща са важни - но все пак, дали си добър специалист е първостепенно!
Давам ти пример: ходихме с майка ми(Бог да я прости) на лекар гастроентереолог - много любезен, млад лекар, но не можа добре да й определи диагнозата и в крайна сметка резултатът не беше добър! (А този лекар имаше добри социални умения! )
След това отидохме на друг - груб и недодялан в държанието си лекар, но добър специалист и човекът веднага определи правилно диагнозата и ни препоръча съответното лечение. (А този лекар свърши работа, въпреки че нямаше добри социални умения! )
Така, че професионално - най-важно според мен е да си добър специалист!
Едва при равни(или горе-долу равни) други условия - вече са важни и социалните умения!
Но най-важно за работата е да влагаш труд и усилия, и непрестанно да се стремиш да се развиваш и да вървиш напред!
А ти си жена и трябва да имаш предвид, че за жените по-важно от работата в живота е: да си създадат добро и благочестиво семейство! Да бъдат опора на съпруга си! И да възпитат децата си да бъдат добри, честни, отговорни и благочестиви хора!
Така, че бих те посъветвал, човекът, с когото си в момента, да не бъде само приятел, а ако е подходящият човек за създаване на семейство - да стане и твой съпруг!
Хайде със здраве и всичко добро ви пожелавам!
|
...
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: ea76114992 |
|
6. Еврика някаква. Най-важното в тоя живот било да те харесват хората. Ма кой да предположи?
Друг е въпросът какви са начините да се харесаш. Не е задължително да се мазниш и до си добричък.
|
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: 0778036db2 |
|
7. Градивна критика няма, критиката е винаги със знак минус т. е. нещо негативно. Можеш само някой да мотивираш. За директното говорене нямам думи, затова има цяло направление в посока дипломация и с помощта на дипломацията се решават световни кризи, а с директно говорене. Всъщност явно обиждаш хората с пиперливия си език и това не е позитив. Можеш да кажеш нещо по много начини, едно е да кажеш някой е дебел, друго е да кажеш, някой не е толкова слаб.
|
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: 0778036db2 |
|
8. Подозирам при теб самочувствие което ти демонтрираш и си навличаш негативи. Незабравим, че където минаваш оставаш следи, мисли как вървиш.
|
| преди: 2 месеца, 20 дни hash: 46edd02b4b |
|
| преди: 2 месеца, 19 дни hash: cf774e233d |
|
10. Напълно съм съгласна обаче с номер 5. Така е.
|
...
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: 9a4ce00df6 |
|
11. Аз бях и скромна, и тактична в работата. Една жена ме въвлече мазила в конфликт, настрои колегите и стана нетърпимо само, защото не съм й симпатична. Понеже е приближена на шефовете гледат да в слушат, но направи ситуацията спрямо мен нетърпима. Тук тактичността ми не помогна грам. Нещата, които изброяваш са валидни ако работим на нормални место, повечето случаи гледат да въвличат в конфликти младите насила. Също излишната скромност няма да ти помогне да се издигнеш, защото ще гърбиш ти, а повишението ще го обира друг, както беше е моя случай.
|
| преди: 2 месеца, 17 дни hash: 199b6ddac7 |
|
12. Тия неща са валидни, ако бачкаш за шефове и имаш колеги стари работници. Трябва да сядаш да пиеш кафе с тях да им се мазниш плюс да си достатъчно добър специалист за да не им се налага постоянно да ти помагат и обесняват. Да си роб до гроб дори да си болен трябва да идваш на работа. До като си нов трябв и да се оставиш да те мачкат и да си правят гаргара с теб с неадекват и шеги. За това бащата цял живот бачкаше за себе си. Защото беше бунтар, не обичаше някой да го мачка третира като парче месо носещо пари, изтривалка и прочие. И аз го разбрах това като смених около 30 работни места за неблагодарни началници. Сега работа по въпроса да работя за себе си. Виж, ако можеш и ти да излезеш от този порочен кръг и да си бачкаш за себе си.
|
| преди: 2 месеца, 15 дни hash: 6a92ff2c59 |
|
13. Седнали жени да обясняват как техническите умения били маловажни, много по ценно било умението да гукаш правилно. Как иначе, нали все някак си трябва да се успокоявате, че имате някаква стойност и "качества". Иначе така крехкото ви самочувствие все някак си се срива в краката. Странно що ли? Дали щото 2 2 прави 4?
Огледайте се около себе си. Дали удобствата които ползвате и приемате за даденост като телефон, жилище, кола, инфраструктура и тн, щяха да съществуват, ако техническите лица "мислеха" като вас и бяха решили да акцентуват върху своите социални умения ( които впрочем всеки нормален и цивилизован човек над 14 години би следвало да притежава), вместо над своите технически умения и да материализират всички тези очевидно маловажни неща докато вие си седите удобничко с телефончето в ръка а с другата си галите самочувстието, та да порастне малко.
Като седнете в кола която е конструирана и сглобена от жени, тогава имате право да се чувствате нещо повече от саксийки, които ние, мъжете, търпим просто за да радват окото. А и никой себеуважаващ се мъж няма да седи цял ден на стол, да прави екселски таблици или някакви други такива малоумни дейности, и после да мрънка колко се изморил и стресирал от работа.
П. С. некъде горе мернах коментар който казваше нещо от сорта, че можещите които умеели да вършат работа, но нямали социални умения, ги уволнявали. Не се засяга логичният въпрос - "кой тогава ще върши работата след като всички са много социални и най ги бива да си лафят усмихнато, предимно пред шефа"? То затова и не си купувате български уреди, нали? Щото са правени от много симпатични ама крайно некадърни хорица. Все търсите нещо, което е направено от скучния германец или японец.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
