Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами нормално. Нямате общи интереси. Те се интересуват от съвсем други неща. Купонясва им се.
Ти ще можеш ли да купонясваш като си с дете. Едва ли.
Животът е пред тях все пак.

7.   Аз лично не бих го приемала толкова навътре. По-скоро вече сте на различни вибрации - ти женена с дете, те свободни без деца. Нещата които преди са ви свързвали вече ги няма. При мен пък се случи обратното -приятелка с която бях много близка години наред се отдръпна след като си намери мъж и роди. Отначало и аз бях обидена, но после като се замислих за всичко си има причина. Преди и двете бяхме свободни, ходехме по срещи, обсъждахме мъже и дори имаше период в който и двете бяхме необвързани и с обща съдба. Ходехме насам натам по кафета и клубове. След като тя роди вече приоритетите и бяха други и нищо не ни държеше. Не сме се карали, дори още се поздравяваме за празници, но вече не се и виждаме, стана някакси от само себе си. Прочети за вибрациите и как си с дадени хора с които имате общи проблеми или сте на едни и същи етапи от живота. Разбира се има и приятелства за цял живот, които не се влияят от обстоятелствата, но са доста редки. Изглежда и твоите приятелства са били на база моментни неща, които ви свързват и след като твоят начин на живот е станал коренно различен от техният те са се отдръпнали.

8.   Може не съзнателно да говорите постоянно за детето, което е нормално, все пак то е центъра на вашата вселена. И при мен е така, но не ми тежи даже напротив, така имам повече време за детето и ми е приятно. Аз забременях по- късно от приятелките си и пак се получи това отделечаване и от двете страни, но не ми тежи. Нещата и приоритетите се променят постоянно.

9.   Не е важно колко приятели имаш, щом любовта на живота ти е с теб.

10.   Ми може да не им се слуша за мъжът ти, бебето, дрешки и детски болести. Нито пък постоянно да проверяваш как е. Или да им навираш снимки в лицето.
Просто сте на различни етапи.

11.   Виж, и аз имам деца, макар и вече големи. Но си подреждах време и за мен без дете/деца. Успявах да се виждам с приятелки с и без децата, не първите месеци от раждането, разбира се.
Идваха най-близките ми приятелки и в къщи, а някои така свикнаха и заобичаха децата ми (2 са, с малка разлика) че искаха и да ги разхождат и прекарват време с тях.
Но докато бях бременна (въпреки, че и двете бременностти бяха високо рискови и почти цялото време бях в патология за задържане) не съм ги занимавала със състоянието и страховете си, освен ако самите те не са ме питали как съм.
След като родих- ами подобно. Не съм забравяла да питам как са те, да се интересувам от техните животи, да участвам в някои общи активности от преди да забременея.
Тоест, продължавах аз да съм приятелка за тях също, а не бременната/майката с единствена тема тема за разговор - деца и мъж.

Много лошо впечатление ми направи това:
"вътрешно знам, че ще дойде момент когато и те ще са на мое място и ще им го върна тъпкано"
Не мисля, че са се отдалечили от теб затова, че си родила. По-вероятно е ти да си се обсебила и да искаш всички да се въртят около теб, твоето дете, твоето ежедневие. И с тези закани, че ще им го върнеш тъпкано...
Изглежда като да се ядосваш, че имат свой живот извън твоят, че се забавляват въобще вместо да са ти на разположение на теб.
Мои приятелки сами, по тяхно си желание са искали някой път да излизат с децата ми, но никога аз не съм искала това от тях като ангажимент някакъв. Даже се притеснявах доста защото и двамата ми сина бяха доста активни, като проходиха бяха като топчета пинг-понг, докато ги засечеш на едно място, вече бяха на друго.
Лично аз не бих ти била приятелка нито със, нито без деца.
Та, помисли си добре за твоето собствено поведение и изисквания защото така ще ти е трудно дори с други майки на малки деца да общуваш. Ти и твоето дете не са техният център, а само твой си.
Не са длъжни да се затварят за да не се чувстваш ти "изолирана".
Ти имаш прекрасен ангажимент в момента а който очевидно дори не можеш да се насладиш защото гледаш техният живот и изглежда, че дори им завиждаш...

12.   Ако им говориш само за памперси, храна, сополи и бебето, което става център на вселената е нормално да не излизат с теб. На мен също не ми е приятно да слушам какво е направил невероятния изключително надарен, красив и невероятен бебок нон стоп. Не ми е приятно да слушам за манджи и битовизми. Майките са досадни. Това е.

13.   Масово жените сега като родите и ставате досадни, оглупявате, еле пък ако и на работа не ходите деградацията е тотална. Нямате никаква тема за разговор, освен това кога, ядете, акате, пикате и боледувате. Това е защото не правите нищо др, освен да гледате дете. Едно време майките гледаха къщата, готвеха, ходеха по полето да работят, перяха на ръка и нямаха време за глупости!
И да - която е родила, моментално е била отлъчена от всички чатове и срещи!

14.   Солидно количество обиди изчетох в коментарите, както към мен, така и към майките като цяло. Жалко, грозно, противно и разбира се напълно очаквано. Не, не говоря само за памперси и за детето, спортувам, имам хоби и доста често пътуваме в България и в Европа както с детето, така и без него. Интересен и забавен човек съм и имам изцяло свой живот извън майчинството. Имам прекрасен съпруг, който с радост гледа детето когато аз излизам. Събота и неделя също често не е при нас, за да прекарваме време заедно. С други думи 99% от предположенията тук не се оправдаха. Все пак тази тема ми помогна да разбера какъв е проблемът - малодушието и злобата на българина. Проблемът не е в мен, а, че явно съм допуснала хора като коментиращите до себе си. За това и казах, че като им дойде времето ще им го върна тъпкано. Да са “отлъчени” и те, впрочем това очаква и всяка една от коментиралите жени, ако изобщо имат щастието да станат майки. Злобата, която изливате по останалите, изолирането и предубежденията рано или късно ще ви настигнат и ако нямате моят късмет и възможности за хоби, развлечение, спорт, пътуване ще си останете ей така самички и зарязани от себеподобните ви. Съдбата си знае работата, а българинът е все така черен, черен и зъл до мозъкът на костите си. И това ми били жени!

15.   14, сега пък нацията ти е проблемът. Окачестви 6 милиона като негодни.
Проблемът е, че като родите ставате самодоволни и се пъчите с това, че сте вързали някой и сте снесли. Гледате високомерно на останалите жени. Надувате им главата с мъжо, детето. Ставате средностатистическата американска домакиня, чийто свят е адски ограничен.
На жените им е по-добре без теб. Да им се заканваш, защото не си им приятна, не говори добре.

16.   Авторке (14)
"За това и казах, че като им дойде времето ще им го върна тъпкано. Да са “отлъчени” и те, впрочем това очаква и всяка една от коментиралите жени, ако изобщо имат щастието да станат майки"
Много си злобна, бе женице!
Ако имаше любящ съпруг както казваш, па почивките насам-натам... Оф, и още не ти става ясно защо си пренебрегвана, та продължаваш как ти ще ги " отлъчиш" тях.

20.   Същия проблем имахме с жена ми. Когато забременя всички ни изоставиха. Единия ден сме с компанията, на другия сме сами ( буквално така стана ). Още по-гадно е че тя забременя за пръв път на 14 ( на една възраст сме ) и наистина имахме нужда от хората около нас. Те просто изчезнаха. Добре че поне родителите ни имаха глави на раменете си и не ни триха сол ( както си бяхме объркани и глупави тийнейджъри то само това оставаше ). Сега сме на по 35 и все още се сещаме за гакво беше тогава. Даже жена ми отказва до днес да допуска когото и да било до себе си и общува само с мен, родителите ни и децата.

22.   Спокойно, мила аз имам този проблем и без да съм родила, с едната ми приятелка се виждахме рядко и преди да забременее з а след като покрай Ковид пандемията се върнаха с мъжа и в родния си град още повече почнахме да се отдалечаваме, в началото се виждахме един път годишно сега вече и да се разберем си остава така и аз и не настоявам, когато му дойде време да имам дете пак ще сме на различни вълни, защото навярно моето тепърва ще прохожда докато нейното вече ще е първи клас. Но аз не се сърдя и не настоявам. С друга приятелка пък и без да има деца усещам, че сме тръгнали да се отдалечаваме, донякъде заради това, че аз работя а тя в момента е безработна, донякъде и заради различията в мирогледите. Дори да не ми казва усещам вече, че нещата не са като в началото. Няма какво друго да направиш освен да продължиш напред и да потърсиш нови приятелки в майките, които срещаш по детските площадки, може пък в някоя от тях да намериш сродна душа.

23.   Аз пък напълно те разбирам. Имах 2 много близки приятелки (поне за мен бяха такива ), не само че не уважиха детето за празниците, но и не ми звънят или пишат даже. Въобще не се интересуват. Даже в периода в който още се чувахме аз избягвах да говоря за детето, а винаги сменях темата, за да не става досадно. Ама те се отдалечиха въпреки това. Ама не ми пука, всяко зло за добро.

24.   Определено си е до хората, щом са постъпили по този начин не ти трябват в обкръжението. С моите момичета си останахме едни до други, аз родих от първа. Да вече няма как да се виждаме всяка седмица, нито да сме по заведенията до късно редовно, но всеки месец се виждаме и редовно се чуваме. Различните периоди на живота ограничават, но не могат да унищожат истинско приятелство.

25.   При мен пък се получи обратното. Аз останах без деца. Всички мои приятелки се отдалечи ха от мен. Общуват само с други, които имат деца, организират рождени дни, кръщенета, съвместни екскурзии и почивки.