Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мъж съм и ще ти кажа че е по добре наистина да направиш аборта за който ти е казал приятеля ти, другото което е да забравиш за този 40 годишен индивид, за толкова години самотен ерген е станал саможивник, нищо добро не те чака с такъв човек, трудно е но за мен това е правилното решение, за да имаш дете и да сте щастливи трябва да бъде желано от двамата...

7.   Автор: Явно не ме разбирате правилно или аз не съм обяснила добре ситуацията. Както съм споменала, аз не забременях случайно, бебето беше планирано, искано. Аз все още искам това дете, не ми пречи, че бащата се отказа, това което ме притеснява е, че и аз, а след време и детето ми, ще станем обект на присмех и подигравки, тъй като съм на години и имам пораснали деца, а ако скоро някой от синовете ми също си има дете, ще стане така, че чичо/леля и племенник ще имат съвсем малка разлика. Иначе - бащата не е лош човек, не е луд или прост - вероятно дългите години самота са го лишили от желание да се ангажира с отговорности към други...

8.   Направо ще мина към темата за детето. Аз съм дете, което майка ми е мислила да абортира. Благодарен съм, че имам шанса да живея. Разбирате ли!? За мен всеки един ден е дар. Няма да се впускам за причините да ми подари живот. Ще кажа само, че това е най-възвишения дар. Дори да бях живял твърде малко и дори да живея твърде много... Имал съм шанса. Понякога си мисля, за тези които са нямали. Всички знаем как стават децата. Ние сме го допуснали, а после мислим да им го отнемем.
Разбирам, всеки има своя гледна точка по въпроса. В моята аз съм късметлия.

9.   Явно за толкова години си останала същата (по ум) малолетна наивница, да не кажа по-обидна дума, каквато си била. Ако тогава имаш извинение, че си била млада и неопитна, за сега нямаш. Някакъв дърт ерген те разигравал, искал да те забремени, ама не си сетил да ти предложи брак първо. Ти също си толкова "модерна", че такива дребни формалности не те интересуват и сега се чудиш какво да правиш когато на онзи му минала еуфорията и си бил камшика. Два пъти си се спънала в същия камък, но ако преди си бившият ти мъж те е подкрепял, сега си сама. Синовете ти няма да ти дундуркат бебето, едва ли ще са особено радостни, че някой е изиграл майка им на тези години като ученичка. Апропо, ти попита ли тях? По-близки ли са ти анонимните тук?
Не се поддавай само на сантименти, включи си разума (колкото и малко да го имаш), за къде си на 40 с дете без баща?
А многото си неизразходвана любов ще я даваш на внуците си или на някой по-достоен мъж.

10.   Само това като прочетох, и ми стана противно -" а аз ще поема половината /!! / разходи. "" Това не е мъж, а влечуго, как не си го разбрала преди да забременееш? И какво ще ти напомня това дете ако го родиш? Няма нищо по хубаво жената да дава живот, но детето не иска само храна и памперси, иска и добра семейна среда. Възрастта не е толкова врапираща, но донора не е подходящ, вечно ще си в стрес. Според мен е по добре аборт(ако още времето го позволява), и забрави за това влечуго, къде ги намирате такива?

11.   Авторке, предполагам много добре знаеш, че деца се правят от съпруга ти, а не от съквартиранта ти!

Ако този човек е бил подходящ за теб - защо първо не се омъжи за него? И след това вече да мислите за децата.

Сега, в НИКАКЪВ случай не прави аборт!
Защото това е убийство на дете - много тежък грях! С който страшно ще прогневиш Бога!

Съветът ми е да родиш детето и да се грижиш за него, а и синовете ти също ще му се радват и ще помагат!

Относно бащата на детето - не бързай засега с изводите. Познавам такъв тип хора, които не са лоши хора, но предприемат нещо и после почват да се чудят дали са постъпили правилно и така се люшкат.
Така, че не го търси първа, но ако той ти се обади и се разкае за поведението си - му позволи да бъде действителен баща на детето ви.

12.   Щом го искаш и имаш възможност да си го гледаш сама, давай. Сърцето ти ти казва да го запазиш, значи това направи. Постарай се да са родителските права само твои, не се огъвай пред този нарцисист когато дойде да ти се извинява. Ако се докаже като баща, тогава може да му дадеш да припознае детето. Той те е гледал с големи деца затова се е радвал. Като си е дал сметка какво го чака докато порасне и е откачил. Имай едно на ум с него.

13.   На 39 съм и правим опити за бебе с мъжа ми. Не се чувствам стара, но и нямам големи деца. Всъщност, нямам деца изобщо. Повечето ми приятелки родиха късно, някои и след 41-2. В днешно време е така, не виждам проблем. Днешните 20-30-годишни изглеждат потресаващо и са ужасно състарени и болни заради наркотици, така че даже не мисля, че някой би ме нарекъл бабичка. Поддържана жена съм, изглеждам добре и никой не ми дава годините. Добър ген, разбира се - майка ми е на 63 и няма бръчки, освен малко около очите, а дори не ползва кремове или друга скъпа козметика, не ходи по козметици. Ако наистина искаш детето, роди го, но нека да не го припознава този "хубавец" - след това само ядове ще имаш. Няма да можеш да правиш нищо без него - пътуване в чужбина, записване на училище. Ако трябва да съм съвсем искрена, в твоята ситуация не бих родила това дете. Може би ще срещнеш друг и би могла да родиш от него. По естествен път даже и до 50 можеш да забременееш, ако си здрава.

14.   С мъжете не ти се е получило, но ще си имаш още едно другарче в живота. Роди го и бъдете много щастливи. Бащата да дава издръжка.
Не си Стара още.
Макар, че аз на тези години не бих родила.
Много е грозно, щял да плати половината. Думи нямам. Кажи му, че искаш да плати целия и си при ери парите за детето.

15.   Кажи му на тоя, че със или без него ще си родиш и отгледаш детето; разбираш го, че се е уплашил, за пръв му е, даваш му време да си събере мислите, но го чакаш да си поеме отговорността (и то не като издръжки, а като физически присъстващ родител), защото детенцето ще има нужда от баща си. Кажи му го твърдо, но спокойно, без истерично-ултимативни залитания.

Момиченце ще е и ще е прекрасно!

16.   Наистина се намираш в изключително трудна ситуация. Смятам, че абортът е грях и не трябва да се прилага. Но как можа да постъпиш толкова глупаво! Вместо да настоява за дете, приятелят ти би трябвало да ти предложи брак. Така щеше да се увериш, че има сериозни намерения. Няма извинение за него, освен ако наистина има психично разстройство. Но това да си разделите половината сума е ужасно нагло и подло. Да, гените му не струват, но малкото човече няма вина за това, че първо сте го искали, а сега сте готови да го изхвърлите на боклука.

18.   Аз самата съм дете на една идея по-възрастни родители. Майка ми ме е родила на 40. Като мъничка все се впечатлявах, ако някое дете нарече родителите ми баба и дядо. И то за да ме дразни, на тях възрастта никога не им е личала. Като станах на 15-16 спря да ми дреме кой какво ще каже за тях. Гордея се с тези двамата сладури и ги обичам повече от всичко. На моменти са били малко по-строги, но смело мога да кажа, че имам рядко срещано възпитание. Направиха ме човек. Не бих ги заменила за нищо на света. Виждах как хората на тяхната възраст все бяха едни скучни, занемарени донякъде. Докато те си бяха супер/не защото са ми родители, то си личеше/. Някак си, преминавайки през всичко с мен, те също се чувстваха една идея по-млади. Поне аз така мисля. Наборите им имат с по 15-20г по-големи деца от мен, но все чувам как им блазират, че ме имат и вкарвам разнообразие.
Да не ви пука кой какво ще каже. Задръжте си детенцето и му се радвайте. То ще ви държи. Дай Боже и внуци, няма лошо. Любов да има само. А за този - не му се сърдете, все пак нали знаете - първите 45-50 години от детството на мъжа са най-трудни. Няма как да знае миличкия какво иска.
Бъдете здрава и щастлива! Майната им на хората, угодия нямат!

19.   Кой ще те мисли за бабичка, жените масово раждат вече над 35. Ти си по-скоро изключението, да нямаш още 40 и да имаш пораснали деца. Аз родих на 37 второто и се чувствам млада майка. Не живея в България и тук жените масово раждат след 34.

20.   Е много лошо е постъпил казал ти е дай да направим дете пък после ще видим. Не го искал. Не може така да.

Не мисли за хорското мнение а само за детето ти. И повече никакви мъже, които те използват хитрите хора за пари.

21.   Авторке (7) ние те разбрахме, но ти не искаш да разбереш отговорите, емоционално си зависима от него още, а сега и бременна още повече и е нормално заради хормоните, които бушува в теб.
Мъжът е боклук! Изглежда като просто да е искал да провери дали може да забременее някоя, ползвал е твоята утроба, видял е, че може и сега бяга през глава, вероятно и ще се огледа за друга... Мисля, че прекрасно си даваш сметка за това.

Но ок, директно към най-основният за теб въпрос.
Аз не бих го родила ако бях на твое място, и ти казвам моите причини:
С две големи вече деца, това дете няма да е от съвсем различно поколение смао спрямо мен, а и от тях.
На подобна възраст ще бъда около 50-те когато детето ще навлиза в пубертета--ще си отрови взаимно животните.
Някой споменава, че детето ще ти бъде другарче... Не! Детето не е да запълва празнини и бъде другарче на родителя си, то трябва да бъде възпитаван, обгрижвано, изградено като самостоятелен човек.
Със сигурност на подобна възраст ще имам повече опит, търпение и разбиране за някои неща например, но в никакъв случай същата енергия.
От 40 г до минимум 55 г животът ми отново ще се завърти около малко дете до тийн. работа, и никакво лично време извън това, а когато ече са израснали другите деца, обикновено вече искаме да осъществим някои мечти, които сме стопи рали докато сме били майки.
И не на последно място, дори най-важното:
20 г сме заедно с мъжът ми.
Знам с абсолютна сигурност, че ако забременее случайно (и двамата не искаме повече деца, имаме си вече големи) дори да се случи да се разделим по каквато и да е причина, детето ще има баща си безусловно!
Баща му ще е насреща винаги и за всичко, от което се нуждае детето, ще прекарва време с него, ще бъде на всички негови важни събития.
Докато сме живи, това дете ще има и двамата си родители!
И двамата с мъжът ми сме вече в етап "ще правим каквото си искаме- професионално и В личен план. Той си кара курсове, нещо което му е било мечта преди, но сега има времето най-вече. Аз се обучаван в различна от моята сфера на работа. Пътуваме, планираме и по-дълги пътувания и дори местене за живот на друго място защото така искаме, защото ни харесва другото място. Ей такива неща.
Но пак казвам, ако случайно забременее (взети са мерки да НЕ) детето ще има всичко нужно освен млади за него родители, няма да е запълване на наши емоционални нужди, а ще и расте с всичко необходимо за него!

22.   Автор: Благодаря за споделените мнения.
Както се казва - колкото хора, толкова и мнения, със съжаление обаче установявам, че някои хора не са ме разбрали добре.
За тези, които ме съветваха да съм се омъжела - ами аз с първия си мъж имах брак, но това не го спря да остави с две малки деца, заради друга. Затова и не искам да се омъжвам никога повече - бракът не е гаранция за нищо. Ако е до парите му - те не ми трябват. Имам си достатъчно.
Никой не ме е лъгал, никой не ме е мамил - както съм споделила, аз реших да забременея - вярно, идеята беше негова, но не ме е карал насила, просто наистина поисках още едно дете. И акцентът не е върху мъжа, в моята история, а върху моето закъсняло майчинство. Мъжът участва, доколкото в него виждах оправдание за "пред хората" - да, раждам късно, защото партньорът ми е ерген и си няма дете. А сега оправданието ми отпадна. Знам, че хорското мнение не бива да ми е критерий в живота, но все пак - това ще повлияе и на живота на детето.

23.   До авторката след коментар 22

от 11 (човек на близо 60 години - щастливо женен)

Авторке, ти също не си ме разбрала, аз ти казах да се омъжиш(ако той е подходящият човек за това), защото така е редно - за да бъдеш начисто с Бога, и за да не живееш в блудство, което е сериозен и тежък грях!

А не, че бракът сам по себе си е гаранция, че няма да се разделите и разведете!

Гаранция това да не се случи е - да се създаде семейство с подходящия за теб човек. А също и двамата да имате страх Божий.

Ще напиша още веднъж какво значи подходящ човек за създаване на семейство, защото виждам, че много хора не са наясно с това!

За да си създадеш добро семейство - трябва да намериш подходящия за теб мъж(и ти да си подходяща за него също! )

Ще говоря за семейството - защото това е едно от най-важните неща в земния живот на човека.

Ето най-важните условия, за да се създаде едно добро семейство:
1. Да имате и духовна връзка.
2. Да имате еднакви(или много сходни) цели, възгледи, приоритети и виждания по най-важните неща в живота.
3. Да се обичате и уважавате, да се жертвате един за друг - това е същността на любовта, да няма егоизъм.
4. Да положите семейството си на здрава духовна основа, която е Христос! Тоест да сключите и църковен брак в Православната църква, за да има Божие благословение над семейството ви и да живеете Богоугодно.

И ОЩЕ НЕЩО МНОГО ВАЖНО!

След като си създадете такова семейство, това не означава, че всичко вече е приключило, и може да се отпуснете и нищо да не правите! НЕ, НЕ СТАВА ТАКА! Животът е бурна река, постоянен път, борба, движение, развитие, ако стоите на едно място - течението ще ви изтласка обратно назад!

Затова и в брака ни всекидневно трябва да полагаме усилия, за да пазим всичко това! Защото любовта трябва да се поддържа! Тя не е нещо, което е даденост и не е стационарна и неизменна! Човек трябва да внимава върху себе си, защото изкушенията и съблазните в наше време са много, и трябва твърдо да им се противопоставя, още в зародиш - като започне от помислите!

За аборта - ТВЪРДО НЕ! Както написах и в предния си коментар!

Относно този човек(бащата на детето ви) - както ти писах има хора, които са такива: по-неуверени и колебаещи се, при това не са лоши, дори познавам и много добри такива хора, но имат този недостатък.
Затова, според мен, кажи му, че си решила окончателно - да родиш детето и повече не го търси!
Ако той те потърси и се искрено разкае за предишните си думи и поведение - тогава вече може да го приемеш (разбира се тук говорим, ако е подходящ човек за теб за създаване на семейство), защото за всяко дете по принцип е по-добре да расте в добро и нормално семейство от двама родители!

Хайде със здраве и нека Бог те благослови бременността и раждането да преминат нормално и да си създадеш добро семейство!

24.   Придържам се към мнението на 2, 4, 6.
При все, че имаш двама сина смятам, че с тях трябва да обсъдиш бъдещо дете от случайник.
Никой няма да ти се подиграва за годините, но да отгледаш поредно дете без баща, е крайно безотговорно.
А ако недай си боже, починеш по време на раждането, ще съсипеш живота и на двамата ти сина.

25.   Стига глупости, човек, сега раждат масово и на по 45 и ти го знаеш. Роди си и отгледай детето и тоя боклук не го мисли бащата-донор.

26.   Послушай сърцето си.
Няма значение какво ще говорят хората след време.
За твоята позната нямам думи- само прост и ограничен човек може да се изкаже така. Може от нейна гледна точка да е неприемливо, но никой не живее чуждия живот, за да го диктува! Културният човек ще ти каже, че изборът е твой, дори да е труден.
Може да смениш и града след време, ако толкова не искаш да те обсъждат, но честно казано на кой ли му пука, често пъти нещата са само в нашите глави.
Но ако този мъж припознае детето, след време може да ти прави всякакви спънки, съветът ми е да го запишеш с твоите имена.
Синовете ти ще се радват.
Ако питаш хората, всеки ще ти даде различни съвети, няма как да направиш и едното, и другото. Слушай себе си!

27.   На 55 съм, имам син на 14. Ако вярвам на някои от коментарите - най-добре да взема да се гръмна. Само че напротив, всеки ден си казвам колко съм щастлива с това дете.
Щом си искала детето и нямаш материални затруднения... не виждам сериозна причина да абортираш. Разбира се, решението е твое, но ето какво мога да кажа от моя гледна точка. Тъй като външно не изглеждам по-възрастна от родителите на другите деца от класа на сина ми, никой от нас не се притеснява от годините ми. Не се чувствам бабичка или престаряла - манталитетът ми не е такъв.
Единственото логични притеснение в тази ситуация е за възможни вродени дефекти заради по-напредналата възраст на майката, но има доста добри средства за предварителна диагностика.