 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите ми се бъркат в личния живот
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 6148 пъти
Моята история е много дълга, но ще се опитам кратко да обясня. Пък, ако искате да ме посъветвате и имате въпроси ще пояснявам по-долу.
Проблема са моите родители. Вече съм на 28, а те постоянно ми се бъркат в живота и най-вече в личния, постоянно ме следят и ми звънят, особено майка ми. Всичко беше що-годе нормално, или поне до този момент аз не усещах какво се случва и как ме манипулират.
Имах 4год. връзка с момче, което те не одобряваха. Направиха и невъзможното, за да ни разделят и успяха. Да кажем до някъде са прави и аз самата знам, че нямах бъдеще с него. Но факта, че те постоянно ми натякваха и ме настройваха против него много ме озлоби. От тук те сдобиха сила, че могат да ме владеят и да ми казват какво да правя. Опитвах безброй начини да им покажа, че не съм малка.
С времето съм доказала, че мога да се справям с всякакви ситуации, живяла съм в чужбина сама, пак от тяхно чудо избягах, за да им покажа, че мога и доказах. Те винаги ми се месят в нещата и ме натискат да взимам решения с които аз не съм 100% съгласна. И то жизнено важни решения, къде да живея, с кой да живея, какво да уча, къде да работя, с кой да се виждам, с кой да излизам, какъв мъж да си търся, как да подреждам дома си, какви дрехи да си обличам, каква да е прическата ми, какви да са обувките ми...... ох всичко! Разбирате ли всичко!
Загубих собствено си АЗ, не зная коя съм вече, аз живея живота който те са искали да имат и не са успели, живота който на тях им харесва. В момента съм в дълбока депресия вече два месеца. Тотално ги режа за каквото и да било, отговарям на всичките им въпроси с "Да", "Не", "не знам", "моя си работа", "не те интересува", "правя каквото си искам", само и само да им покажа, че съм голяма и няма да им позволя да ми управляват живота! А аз наистина мога да се грижа сама за себе си!
Последния скандал беше, че се опълчих и казах, че не искам да посрещам нова година с тях. Честно да ви кажа, нямаше с кого да я посрещам, но и не отидох в техния дом, за да им покажа, че няма да ми се налагат! Постоянно плача, защото съм безсилна, самонаранявам се и не зная как да се справя с това и как да си взема свободата. Не намирам общ език с тях, наказвам ги с мълчание и дистанция, надявайки се да разберат и да спрат да ми се бъркат. А така се наранявам и себе си, защото аз искам да сме си в добри отношения, да си се уважаваме, да ми дават съвет, да ме подкрепят за моите решения, но те не те искат всичко да става по техния идеал и техния начин, който според тях е най-правилния и често излиза, че грешат. Наранявам ги с мълчание, това ужасно ми тежи.
Приемам съвети, приемам критика, но постоянно да ми се натяква и да изпълнявам техните желания и ако не го направя скандали и разправии е вече не издържам! А в същото време мои приятели плачат и се тормозят, че техните родители са с тежка диагноза, рак и т.н. Толкова ме е страх да не ги разболея, защото и те много се натоварват и страдат, че се държа така, само дето пак не разбират, че аз два пъти повече страдам!
Моля ви посъветвайте ме как да постъпя! Самоунищожавам се сама, с никого не говоря и не споделям, тежи ми, че съм ги дистанцирала, но не виждам др. начин по който да им покажа да спрат да се месят в живота ми и избора на бъдеще! Говорих с тях толкова мн. пъти и нищо! Искам да спра с това мълчание, усещам, че ще полудея! Това са вече повече от 10 седмици Благодаря, че ме изслушахте!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 942827f199 |
|
1. Бягай няма друг изход! Купи си жилище далече от твоя град. Ако е апартамент гледай входната врата на блока да е заключена за да не могат да влизат без ключ или без някой да ги пусне. Това направиш ли после си прави каквото си поискаш. Ако искаш хвани си мъж ако искаш деца си прави ако искаш в чужбина заминавай. Като дойдат родителите ти на гости предполагам ще звъннат и ще искат да ги пускаш. Но недей бъди твърда кажи им че не ги искаш в дома си ако не се махнат започвай да ги замеряш със домати от терасата ;) Но те нямат право да те тормозят така - вече си пълнолетна. Някои биха казали сигурно "кажи на полицията да направи една ограничителна заповед" и аз бих казала това не съм запозната с тези неща
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: b95e6596c9 |
|
2. Седни на леглото, нареви се на воля, после се стегни и отиди при тях да поговорите. Започваш с типичното: Искам да поговорим, но без да крещим, защото ще си тръгна и повече крака ми няма да стъпи тук. Казваш им в прав текст всичко, но без да се притесняваш, не вдигай тон ми им кажи кратко и ясно какво искаш да кажеш. Ако тръгнат да ти крещят си взимаш чантата и излизаш спокойно, без да ти пука какво са казали или какво искат да направят. Само запомни, че тоя скапан живот си е лично твой, а ти вече си зряла жена, можеш да се справиш с това.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: af2f3d40c7 |
|
3. Ами ти сама казваш че те манипулират.
Ако някой от тях се разболее, другия ще ти каже че ти си виновна, без значение диагнозата. Стегни се, не ги мисли толкова, знаят че те нараняват и ще отстъпиш, затова живей толкова динамично че да ги забравиш. Тогава ще станат като агънца.
~Рамона~
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 008df16da0 |
|
4. Благодаря за подкрепата номер 1. Имам си мое собствено жилище, напълно независима съм финансово и материално. Понякога просто имам нужда от съвет на близък. А когато споделя какво искам, не ме разбират, опитат се да се налагам, ако направя нещо което не съм обсъдила... "Как може, ти си не благодарна, ти не ни зачиташ за нищо, ние сме те отгледали, ние сме направили всичко, ти си това което си, благодарение на нас, на това, че те изучихме и отгледахме от едно парче месо....." И аз си казвам, да така е, да ОК, започвам да се държа гадно.
Не съм искала да се раждам, те са ме поискали, дали са ми живот, имам си моя живот и искам да си го живея както аз искам. Тогава те ми обясняват, как техния опит е безценен за мен. Да ОК, но аз искам да питам моя начин, защото времената се менят и нещата не са такива каквито те си ги мислят.
Номер 2. Напоследък ежедневието ми е това, да рева, да и не лягам без алкохол. Говорих с майка ми и нищо! Къде си, с кой си, а когато съм в тях ( у нас, в стария ми дом) и ми звънне теле. " Кой ти звъня", защо? Какво иска?" Побърквам се и избухвам. Благодаря ви, че ми помагате 1.2. Искам да чуя и други менения! Много ме боли, че съм неразбрана от тях. Благодаря ви!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 60c768fc22 |
|
5. Здравей,
За съжаление твоята история ми е до болка позната.
Аз съм на 25, все още нямам апартамент, но живея с приятеля ми в жилището на брат му. Брат му е в Швейцария и ни отстъпи апартамента си, доакто си съберем пари за наш. Общо взето историята ми е идентична с твоята. Аз като цяло се откъснах от родителите си и само се чуваме по телефона от време на време, като при наличие на техните натрапчиви съвети, правя едно от двете : или уж ги слушам, докато правя нещо друго и само отговарям с Да, Добре, Ясно, Разбрах и тн, уж че съм съгласна, пък после си правя каквото намеря за добре; или директно им казвам, че ща правя каквото съм си решила, при което следват дежурните обиди, как съм щяла да си счупя главата и тн. Аз мисля, че първия начин е по-подходящ за справяне с положението, защото поне не се повишава тон и не се късат нерви. Колкото до съветите от близък човек, за съжаление тук не знам колко ще ми е полезен съвета. Аз съм се убедила, че от съветите на нашите повече съм страдала, отколкото са ми били от полза, така че просто си намерих други хора, на които да разчитам на съвети. Примерно вуйна ми е безценна при даването на съвети и определено ме разбира и мога да я питам за всичко. С една друга жена, с която се запознах случайно като си вземах куче, също си имам много приятна приказка. Така че мога да те посъветвам ако не става с близки хора, опитай с не толкова близки. Знам, че хората казват на непознати да нямаш вяра, но в нашия случай май се оказва, че и на близки също не е добре да имаш вяра. Надявам се да съм била полезна!
Поздрави!
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 008df16da0 |
|
6. Писмо от мама и татко "...
Мое дете,
Когато остарея се надявам да имаш търпение към мен.
В случай, че чупя нещо или разливам супа на масата, надявам се да не ми викаш, просто губя зрението си.
Възрастните хора са чувствителни, но винаги има някой който да им крещи. Когато слухът ни намалява не ни наричай " Онези глухите" ... Просто повтори това което си казал, или го напиши...
Съжелявам, детето ми. Аз остарявам ....
Когато коленете ми стават по-слаби, надявам се да ми помогнете, както аз ви помагах, докато сте били малки, учейки се да ходите .
Извинете ме за миризмата ми. Мириша като стар човек. Не ме принуждавай да се къпя, тялото ми е слабо. Старите хора се разболяват лесно,.. Надявам се, че не ви натоварвам...
Спомняте ли си когато бяхте малки? Аз ви гонех за да ви накарам да се изкъпете?
Надявам се, че можете да бъдете търпеливи с мен, когато съм раздразнен. Всичко това е част от остаряването...
Вие ще разберете, когато сте по-възрастни...
Също така ако имате свободно време, надявам се, да можем да поговорим дори за няколко минути.
Давал съм всичко от себе си за вас... Знам, че сте заети с работа... Дори ако не се интересувате от моите истории, моля да имате време за мен...
Спомняте ли си когато бяхте малки? Аз ви изслушвах... Бях като вашето плюшено мече...
Когато му дойде времето, ще се разболея и ще легна на болничното легло, Надявам се, че ще имате търпение, за да се грижите за мен... Съжалявам, ако случайно подмокря леглото или направя бъркотия.
Надявам се, че имате търпение, за да се грижи за мен по време на последните мигове от живота ми...
Аз няма да продължа по-дълго време, така или иначе.
Когато дойде време за моята смърт, аз се надявам да държите ръката ми, когато посрещна СМЪРТТА.
Не се притеснявайте...
Когато отида при Бог аз ще прошепна в ухото му, да те благослови. Защото ти обичаше Родителите си.
Благодаря ви много за вашите грижи.
Ние ви обичаме.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 008df16da0 |
|
7. На 15-годишна възраст, баща ти очаква прегръдка, когато се прибереш, но ти му се отблагодаряваш като се затваряш в стаята си...
На 18 годишна възраст, той плаче на дипломирането ти, но ти му се отблагодаряваш като купонясваш цяла нощ...
На 26 годишна възраст, той плаща за вашата сватба, но ти му отблагодаряваш като се местиш в друга държава...
На 50-годишна възраст, той се разболява, а ти не си ТАМ. Той бавно умира,
и всичко това се сгромолясва
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 82779a7476 |
|
8. Избягай в някой друг град и прекрати всички връзки с роднини така че да не намерят.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 84f995c13a |
|
9. Здравей,
като за начало (от позицията на дете и на родите) ще кажа, родителите никога не обичат децата си, така както децата обичат родителите си (много тежко звучи, но това е самата, болезнена истина). А и двете страни се обичат безумно и безспорно.
Тяхното мнение (в твоята глава) винаги ще тежи повече, отколкото мнението на всичките ти приятели, взети накуп. Една крива дума от майка ти може да смаже деня ти. Една забележка, може да те накара месеци наред да се доказваш. Така го е направила природата. Чрез този механизъм природата си гарантира, че ще има продължение. Природата, емоциите ни, не я вълнуват особено. И така е от първата глътка въздух. Децата са подчинени емоционално и рационално на родителите си, докато са живи (каквото и да разправят).
Носиш чувство на вина, ако трябва да им се противопоставиш. Чувстваш се самотна, ако не те подкрепят. Просто се помири със себе си.
Мисля, че сте изградили стабилни отношения или поне имате общуване. Мисля, че ще го запазите и развиете. Просто малко повече кураж и сила вътре в теб, без да се гневиш, че не те разбират достатъчно. Те искат най-доброто за теб, ти за тях, също. Дошло е време да си мъдра, да си знаеш правата и свободите, да си отстоиш границите, без помощта на водката. Да ги обичаш, без да ги виниш. Да ги слушаш, докъдето смяташ че е редно. Да им кажеш, че грешат, без да им се сърдиш.
И накрая една поговорка (щом е поговорка, смятай колко сълзи и истина е събрала): "От родители - разбиране и от дете - благодарност, не чакай" :)
Успех, етап е.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: e8fa717bab |
|
10. Майко мила! Та ти си на 28, не на 8! Направо се изнасяй от вас и си смени номера на мобилния, че иначе направо ти отидоха нервите. А ако успееш и работата си да смениш, още по-добре. Изобщо, болно ми е да ти го кажа, ама май трябва тотално да прекъснеш връзка с тези хора... поне за известно време. Докато свикнат с мисълта, че не си им собственост и нямат право да се държат с теб така, а и докато и ти си оправиш нервите и придобиеш достатъчно самочувствие, че и да им кажеш веднъж завинаги да престанат да се държат така. Предполагам ще отнеме време, но друг начин няма. Иначе никога няма да успееш нито да създадеш семейство, нито да си щастлива. Защото я си помисли кой мъж ще издържи на такова вмешателство в семейството му? Ми никой! А пък ако имаш и деца, ела да видиш какво ще стане и как ще ти дават акъл за всичко. Така, че момиче спри това, за да не съжаляваш после! Знам, родители са ти, ама просто трябва да изчезнеш! За твое, че и за тяхно добро. За твое е ясно защо, а за тяхно, дано се свестят и си дадат сметка какво правят. Успех!
|
...
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 8a1d6f5159 |
|
11. Слушай момиче щом не одобряват това момче, значи си сватосано за др закоето щесе ожениш.. Това е една от причините така да те натегат. Така е в цял свят вс родители се мешат в живота ни докато са живи.
брат ми почина от род. ни и сега гледат как да скърпат и моя живот
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
