 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Сякаш искам да остана малко време сама...
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 3451 пъти
Здравейте, реших и аз да пиша за моя живот. На 30год съм и живея с приятеля си от 4год. За да се приместя при него трябваше да сменя работа, дом, колеги. Скъсах много нерви докато покажа на майка му, че вече той не й принадлежи и не й е на разположение по всяко време.
И един ден ме започна страшна депресия.
Започнах да мисля, че искам да се приместя на квартира, защото тази къща, в която живеем ме подтискаше, беше ме страх да стоя сама в къщи. Къщата е на тихо място и е по затворена, прибирайки се имах чуството, че се разделям със света, оставам сама, нито виждам движение по улиците, нито минаващи хора, нищо.
Бях тъжна, плачеше ми се, имах чуството, че седя на сила там, и ми беше мъчно да гледам приятеля си умислен и тъжен, затова че искам да се разделям с него, а аз исках просто да се махна от тази подтискаща къща.
Така посетих психиатър и след взимането на антидепресант, нещата малко се поуспокоиха. Срещнах колега в работата, който не е обвързан и започнах връзка с него. Сега имам същите мисли, че искам пак да изляза на квартира.
Искам сякаш да остана малко време сама. Не ме задържа нищо при него. Дори понякога и той го казва сам, ако не ме обичаш вече, не те задържам, няма да те спра. А колегата само ми повтаря как щял да ме открадне, да му стана жена, да ми направи дете. Чудя се какво да правя, как да постъпя, объркана съм.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: eaad454f32 |
|
1. Мила, един подпис не може да те завърже за човек, който вече не обичаш. Имаш право да си щастлива. Успех!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 2240232573 |
|
2. Извинявай, но това за "подтискаштата къща" не е сериозно! Ако ми кажеш, че нещо ме е ОК с мъжът ти ще разбера! Но някаква си къща! Надявам се ЗА НЕГОВО добро да напусн еш съпруга си, той заслужава повече!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 28c13a6b02 |
|
3. Разбирам те много добре. Човек по цял ден е навън по задачи и иска вечер като се прибере, да се чувства добре, да му е готино, както се казва. Не е ли така, почва да се чувства не на място. Не споделяш в крайна сметка с кого живееш, майка му там ли е, изобщо много объркано звучиш. Поздравления за психиатъра-опитала си се да промениш нещо, друг е въпроса лекарствата колко са ти помогнали. Остани сама, изнеси се на квартира, не се обвързвай с някой, без да си убедена, че го искаш. Не се самонаказвай да бъдеш с хора, които не обичаш. Успех :)
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 66792cc7fe |
|
4. към номер 2 Къщата е голяма на 2 етажа, първия етаж е празен, до нас има изоставена къща, висока колкото нашата и нямам гледка от никъде. Предполагам можеш да дръпнеш пердето сега и да погледнеш на вън хората, минаващите коли, аз виждам съседната изоставена къща и нито шум, нищо. Тази голяма къща иска и влагане на средства за правене, на никого преди това че се руши не му е правило впечатление. Това е. Изглежда ми сива. Приятеля ми има и апартамент, когато го помолих да се приместим там и че по лесно може да се ремонтира, той не пожела.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 4bd252138b |
|
5. ... ужасно е да живееш в дом, който те потиска, където не ти се прибира и дори изпитваш страх.... изпитвала съм го и макар, че страхът е отсъствал, това действа депресиращо... не е каприз, но не всеки го разбира... не направих компромис със спокойствието си, без значение от мястото, където бях... и сега се прибирам с удоволстве и обичам да си бъда вкъщи.... не прави и ти копромиси, особено след като нищо не те задържа.... поздрави.... ЗАРА 36
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 66792cc7fe |
|
6. Благодаря ти номер 5, наистина всеки си мисли че е каприз, но както казваш, които не го е преживял незнае, наистина имаше и страхове, неможех да стоя сама в къщи, беше ужасно. За жалост сега съм на антидепресанти и съм по стабилна, но до кога. А човекът с когото живея е много добро момче, винаги е бил до мен, но... незнам какво ми става. И в момента флиртувам с друг, които е осигурен от всякъде и има прекрасна нова къща, но аз не съм материалистка, иначе до сега да бях решила какво да правя. А просто не искам да нараня човека до себе си, защото знам че ме обича и с нищо не е заслужил да го нараня. Объркана съм.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
