Загубих мама, а с нея загубих и себе си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121040)
 Любов и изневяра (29669)
 Секс и интимност (14348)
 Тинейджърски (21879)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7294)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18484)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Загубих мама, а с нея загубих и себе си
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 4176 пъти
Днес 17ти се навършват година и три месеца, откакто майка ми почина. С нея сякаш умрях и аз. Сутрин ставам насила, работя насила, грижа се за съпруга и детето си насила. Чувствам се куха, няма нищо, което да ме зарадва, да ме накара да се усмихна, да бъда отново щастлива. Не намирам утеха в нищо и най-вече имам чувството, че всички ме смятат за "луда". Когато се опитам просто да споделя с мъжа ми или с така наречените приятели как се чувствам и какво мисля те просто не ме чуват, не разбират това, което искам да кажа, не ги "интересува". Свикнах вече с думите: Живота продължава! - да, но как, не намирам сили? Реших, че ако си сменя работата, всекидневната обстановка това ще помогне, но за съжаление не успявам. Като че ли съм обречена на неуспех. Винаги съм била срамежлива, но сега вече е направо нетърпимо, не мога да говоря с непознати, притеснявам се, цялата се изервявам и изпотявам, започвам да пелтеча. Чувствам се неспособна, смотана и неуспяла.

Иска ми се просто да умра, да изчезна. Не мога обаче да го причиня на дъщеря си, тя само на 8 и има нужда от мен, а аз се страхувам, че не мога повече.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 5 месеца
hash: 0deddcfc6f
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Отиди на почивка сама, смени тапета.
Иначе, просто хората са прави. Нормално е да надживеем родителите си, всички това ни чака - обратното би било жестоко. Помисли за това - би ли искала майка ти да те закопае теб, да ? причиниш това?
Понякога просто трябва да приемем, че родителите си отиват.

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 5209ee3087
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не губете надежда... Аз съм в същото положение бях на 15 когато загубих майка си сега вече съм на 21г. Майка Ви винаги ще е до Вас, да няма да е тялом, но духът й винаги ще е в сърцето Ви. Не се депресирайте, гледайте напред, тя винаги ще ви помага в добро и лошо там отгоре :)

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: c855dade27
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Минала съм по твоя път. Когато майка почина, се срина целия ми свят. Не намирах смисъл в нищо. Трябва да знаеш, че след смъртта на толкова близък човек всеки има нужда от различен период от време за възстановяване. Не говоря за мъката и липсата. Те ще са ти вечни спътници. Имам предвид процеса, в които преодоляваш най-болезненото, най тежкото чувство на загуба. Този процес за всеки човек е различен. Не се насилвай и знай, че това, което изпитваш е нормално. Милси обаче и за това, как би искала майка ти да те види- съсипана и неспособна да съхрани себе си и семейството си, или борбена и съхраняваща себе си. Колкото и примитивно да звучи, ние, останалите на земята дъщери, трябва да съхраним себе си. Няма друг смисъл. А ти имаш и семейство, и детенце, което има нужда от теб. Ще излезеш от черната дупка на отчаянието, мила, дай си време!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 5 месеца
hash: a230c9a447
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Когато майката умре, тогава дъщерите стават истински майки, защото опитват да бъдат за детето си това, което е била майката за тях.
Щеше да е нормално да станеш два пъти по-любяща и напълно потопена в майчинството ти, защото само то можеше да ти донесе утеха. Но незнам по каква причина си останала куха.
Не може ли да опиташ да "съживиш" майка си като показваш ден след ден на детето си каква е била тя?

Не мога да те разбера - като режеш магданоз на дъската и усетиш уханието на майчината си гозба - не ти ли се струва че всичко е точно както преди, благодарение на това, че и ти си МАЙКА?

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 21c578e428
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   аз преживях същото но с баба си която беше и е повече от майка за мен... ето защо заминах за щатите за няколко месеца (студентска бригада) и да ти кажа там се 4увствах малко по добре въпреки че пак имаше моменти в които ми се иска6е да умра... мойта баба умря в ръцете ми в неистовите ми усилия да й правя адреналин сърдечен масаж урбазон фурантрил и какво ли не след 15 безсънни нощи в болницата без да съм мигнала и доста нитроглицерин в моментите в които изтръпвах и получавах исхемични сърдечни пристъпи... картинката ми е пред очите.... снимката на баба ми е в рамка до леглото... всички ми казват : продължава животът гледай напред... ама как? това е част от миналото ми и да ти кажа в момента когато си мисля за нея си казвам спри да мислиш защото ще се самоунищожиш и някак си се научих да спирам.... да ходя на гроба й да се нарева да й оставя картичка в която съм и написала колко я обичам и да я питам защо ме е оставила да почистя да кажа на глас - ОБИЧАМ ТЕ СЛЪНЧИЦЕ.. и да ти кажа така намирам сили занапред.... мечтата й беше да ме види като завършил лекар пък 1 годинка не й стигна да ме види с престилка и да умре спокойна... времето наистина ако не лекува поне помага

 
  ...


...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 604ef33608
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

6.   Съжалявам, че си загубила майка си! Но се радвай, тя ТАМ е по-добре, тялото е една дреха за душата на ТОЗи свят, и когато дрехата овехтее душата я сменя... каквото и да кажа едва ли ще е утеха за теб, опитай се да приемеш нещата по философски.... аз също се страхувам, че един ден ще загубя близките си.... родителите ми са още млади (но то ТАМ ред няма), но имам възрастен дядо, който в детството ми беше за мен и майка и баща и приятел и всичко.... не че сега нее , но разстоянието малко или много охлади отношенията ни. Чуваме се често и се виждаме веднъж месечно и искам да Ви кажа, че го обожавам, това е човека, който най -много обичам на този свят и всеки ден се моля на Всевишния да го запази и днес... знам че един ден за него вече няма да има днес... и тази мисъл ме побърква и само като си помисля, че може да му се случи нещо и започвам да ридая, но пък това е живота... пострайте се да давате всичко от себе си на хората, който обичате, казвайте им го всеки ден и им показвайте колко държите на тях, само обичта Ви може да ги задържи по дълго на този свят...

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker