Загубих детето си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Загубих детето си
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 15416 пъти
Не знам дали точно тук трябва да пиша за това, во не намерих друг форум. Ако знаете пишете. Загубих сина си преди 5 мес, беше само на 27 г. Борихме се със съпруга ми
да го спасим в продължение на 4 г. Обиколихме всички водещи болници в България, Германия и САШ и накрая детето ми издъхна след тежка операция в Гемания, след 16 дни в кома. Не зная дали някой може да си представи какво е да гледаш детето ти как си отива, как пулса постепенно отслабва, докато спре и после тази тишина сякаш всичко е спряло и си в друго измерение- всичко е някак нереално и празно. Животът ми свърши -край.

Започнах да мисля как да отида при него, как да го видя и прегърна. Беше толкова сладко и слънчево дете. В отчаянието започнах да си мисля дали мога да родя пак, но съм на 50 г. как да започна отначало, къде да намеря опорна точка, за да осмисля живота си. Ако има хора с моята болка пишете как се борите и как продължавате да живеете с това. Ако знаете по подходящ форум за мен пишете

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 3 месеца
hash: c1750146bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Съжалявам:(Според мен най-добрата идея би била да си осиновиш детенце.

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: a756687404
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Искренно съжалявам за загубата ти. Никой родител не би трябвало да погребва детето си, това е ужасно, но мила, трябва да останеш силна и да се радваш на живота. Не скърби за тези, които са мъртви, радвай им се, защото са на много по-добро място, и ще те чакат с отворени обятия, когато ти дойде времето. Смъртта е просто още една пътека на живота.

-Death_Blade ^

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 920dbab58c
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

3.   Здрасти, не знам, дали ще намерите хора, изживяли подобна болка - надявам се да не намерите, защото това би значило, че са малко. Не пожелавам това и на най-големия си враг, но просто не всичко зависи от нас.
Борили сте се, направили сте всичко от себе си, за да спасите сина си - това е важното. А днес е важно да се примирите с човешкото безсилие над смъртта. Ние всички сме пътници, казвам го, а съм на възрастта на сина ви.
Имам майка на вашата сигурно и никога не бих искала да ме надживее, но и не бих искала да страда така заради мен.
Радвайте се, че синът ви е бил в живота ви, на времето, прекарано заедно. Но не си струва да се самоубивате - и без това всички ще умрем, по-добре използвайте времето си на Земята за добрите дела, които синът ви нямаше време да направи. Нямате например внуци от него, а сте млади хора. В същото време има в България над 60 000 изоставени и отритати деца. (гледайте в интернет клипчета с Могилино). Има деца, които се раждат нормални и здрави, но линеят в домовете, заради липсата на най-елементарна човешка топлина.
Станете приемно семейство, променете съдбата на десетки деца, давайки им топлината, която не можете да дадете на сина си, на внуците си.

Друго благородно заболяване би било да се отдадете на неправителствена дейност в полза на хора с редки, нелечими болести. Да, нелечими, защото самата вие видяхте, че не всяка болест е лечима. Може би, чрез преживяното ще дадете сили на близките на болни хора с нелечими заболявания, за да могат те да направят последните години и дни на близките си щастливи, без болка, болници и стрес. Минали сте през този път и вече знаете, кога човек трябва да се примири, може би, просто да бъде човек.

Но, мисля, че като приемен родител ще сте по-полезна. Знам ли - може би хората имат нужда от лъжливите си надежди, а вашата съдба, не е много обнадеждаваща. Може би трябва и те да обикалят света в търсене на лечения, които не съществуват.

Решете сама. Това са две примерни неща, които бихте могли да сторите в памет н сина си. Има стотици други дейности, където има нужда от хора като Вас.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 07963ddf66
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравейте,
като майка на 2 малки деца вашата история ме разтрепери. Много съжалявам:( Приемете съболезнованията ми. Вие сте много силна жена, знам че ще можете да продължите.
Познамам майка която загуби сина си за 1 миг. Влязъл с приятелката си с колата в гаража и от газовите изпарения изгубил съзнание. Момичето се обаждало на родителите си на бърза помощ но вече било късно. И майката се съвзе точно така, осинови си едно момиченце, много лъчезарно, много сладко, даде шанс на него и на себе си и продължи. Момиченцето го кръсти на синът си. Не мисля че приемната грижа е удачна за вас, защото ще ви бъде много по-тежко да се разделите с още едно дете.
В крайна сметка сърцето ми ще ви подскаже на къде да вървите. знайте че сиснът ви е на едно по-добро място, сякаш е отишъл в чужбина. Вече нищо не го боли и за нищо не мисли. Имайте сили и се борете с живота. Успех.
~Рамона~

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 78dc6d61a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

5.   станете приемни родители грижете се за някое дете което няма родители които да се борят за него. искренно съжалявам за загубата ви. моя братовчед беше малко по голям от вашия син когато за 40 дни почина от тумор на мозъка. леля ми беше съсипана покраи децата на другия си син се пооправи. много е тежко и каквото и да ти кажа няма да ти помогнат думите ми или думите на някои друг. просто това не е нещо което се оправя с думи. аз така се успокоявам че винаги има и по лошо от това което ми се случва на мен. помисли все пак си имала щастието да го имаш да го отгледаш, има толкова хора по света които не са имали и никога няма да имат деца. ще помоля модераторите да публикуват имеила ми и ако имаш желание да поговорим *****


Модератор - не публикуваме контактни данни

 
  ...


...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: f77924f95c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Погледнете форумите на БГ Мама. Там има раздел за родители, изгубили децата си. Ако не друго, то поне няма да се чувствате сами с тази болка.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 6909e2d8ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Здравей, Авторке!
Знам какво изживявате и колко раздираща е болката, която изпитвате. Преди много години загубихме дете, на 7 месеца. Беше страшно. След това загубих баща ми/ на 59 год. /, после вуйчо/на 52/, дядовците и бабите.
Преди 8 месеца загубих съпруга си. Беше и най- добрият ми приятел. Светът свърши за мен. Моля се час по- скоро да отида при него. На 49 съм. Нямам мечти, нямам стремежи.
Знам, обаче, че трябва да продължа напред, дори и с тази постоянна болка, която е несравнима с никоя друга.
Кой, освен нас, близките, ще си спомня за тези, които са починали?
Ние ще ги почитаме, а те виждат това, , оттам, , - бъди сигурна!
Прочети, , Живот след живота, , на Р. Мууди!
Те няма да се върнат, но БЪДИ СИГУРНА! -ние ще отидем ТАМ при тях рано или късно!
Аз се чувствам удовлетворена, когато правя нещата за него.
Чета и пиша във форуми- има мнооого като нас!
Ако ти олеква, пиши пак!
Прегръщам те силно!

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 3cc73979b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

8.   Благодаря Ви за писмата. Много са мили и в тях чувствам много съпричастност. Много неща прочетох в търсена на утеха и по-философско разбиране за живота и смъртта, но всичко това ми дава някакъв моментен покой. След това идва реалносста, че детето ми го няма. Няма да чуя звънкия му смях, няма да има и позвъняване по телефона за едно "Как си мамо". И отново изпадам в паника. Благодаря ви за добрите съвети. Вече проучих процедурите за осиновяване, които са доста дълги и за нас има твърде малък шанс, заради възрастта.
Благодаря бъдете здрави и обичайте близките си.

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: e3d7641a7b
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   Прочетете библията, може би да ви помогне. В псалмите има успокоителни думи!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 284b32d607
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Здравейте! Знам, че мъката Ви е голяма, но трябва да продължите напред, заради другите хора които Ви обичат. Имате нужда от причина да живеете, и каква по-добра от едно бебе? То ще Ви вдъхне живот. Винаги може да се намери причина заради която да се живее. Трябва само да е доста убедителна.

 
  ...

...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 0061e7088f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   До авторката:
Здравейте! Много съжалявам за загубата Ви и искам да Ви кажа, че е нормално да чувствате голяма скръб. Тази болка няма да Ви остави, но ще се променя с времето. Ще Ви боли, но по по-различен начин.

Много удачно е да осиновите дете, но доколкото знам, на възраст от 50 год. не може да е бебе, а трябва да е по-голямо. Важното е да дойде ново същество в живота Ви, пък в краен случай, ако не искате дете или законите попречат, може да е животинче някакво. Така ще се отвличате поне за малко от случилото се.

Предполагам, че вече ви е препоръчана литература по темата и сте чела книги, но все пак ще посоча книгите на Лиана Антонова, повечето от които са достъпни за теглене в Спиралата, а също и тези на Майкъл Нютън. Всяка душа си има свой път, своя опитност и план за замното посещение. Пътят на Вашия син е част от Вашия път, който трябва да Ви покаже неща, които досега не сте осъзнавала. А защо е така? Защо трябва да страдате толкова? Защо трябва всички ние да страдаме, понякога нечовешки жестоко? Защото само чрез страданието можем да стигнем до себе си, до своята безсмъртна същност и да се видим и преживеем не само като тела. Нашата визита на тази планета неизменно е свързана с разширяването на съзнанието ни, независимо дали го искаме точно сега или не го искаме. А 'точно сега' е всеки момент.

Също така е хубаво да не се задушавате в мъката си, да я споделяте, но това не бива да продължава до безкрай, защото имате да живеете още и да усвоявате още.
Бъдете здрава!

Soul

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: bafd38935e
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

12.   Благодаря Ви за сърдечните писма. И аз преди да изживея
тази непосилна за една майка мъка не съм се интересувала от такъв тип литература, като че животът е вечен или всеки по реда си. Не че не съм изпитвала страх от смърта и то най-вече за децата да не им се случи нешто. Гледахме да ги предпазим от улицата(бяха времена на мутри) и от тях самите. Всички знаем, че смъртта е неизбежна и е част от живота, но някак не ни се вярва, че се отнася и за нас. Най-болно ми е, че детето ми се бори до последния миг цели 4 год. и някак не беше честно, когато намерихме изход да не оцелее. Макар да знаеше, че може да умре той мечтаеше за бъдещето си като оздравее, но не било писано. Сега чета много за "живота след смъртта" на автори като Р. Мууди, Силвия Браун, М. Нютон, Петър Дънов и Сл. Севрюкова. Търся начин за разбера и осмисля това, което ми се случи извън стандартното "защо на мен? ", като не сме сторили нищо лошо на никого и сме възпитавани с максимата "не прави на друтите това, което не искаш да сторят на теб". За всичко, което ни се случва трябва да има някакво логично обяснение, но за сега не го намирам

 
  ... горе^
преди: 12 години, 3 месеца
hash: b03f4fdbac
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   Авторке-много ме развълнува твоята мъка. Искам да ти кажа преди всичко, че не само ти страдаш-погледни наоколо -има толкова много страдащи хора. Има хора с недъг, има слепи, има болни. Всеки има някаква карма в тоя живот и уви тази карма, не е това, което ни се иска да се случва с живота ни. Знай, че ти си направила всичко възможно за да спасиш твоето дете-твоят син, който макар и голям е пак дете за теб.

Искам да ти кажа, че това, което ти пишем няма да те успокои завинаги, а само временно. Аз плаках с теб когато четях твоята история-защото съдбата и мен не ме пощади. Аз имам син и дъщеря-синът ми изчезна по собственно желание-след като навърши 19 години-даже съм я писала тази история тук. Борих се за него, търсих го по всякакъв начин, но не го намерих. Има вероятност да е в чужбина или да не е жив въобще. Сега като пиша това го пиша все едно не се е случвало с мен. Но може да ме разплаче всеки млад мъж по телевизията като видя и като не знам какво е станало с детето ми.

Аз съм на твоите години -49 и моят син трябваше да бъде на 26 ако е жив въобще. Отначало не се примиряввх-търсих го, ходих десетки пъти до София-защото той оттам си тръгна. Отначало нищо не ме вълнуваше-мислех денонощно за него и как да го открия-е всичко опитахме-полиция, частен детектив, писах във Фейсбук, по телевизията се явявахме с други майки на изчезнали момчета и то все на неговата възраст-и нищо.

Има неща пред които сме безсилни, има неща, които не зависят от нас. Затова ще те посъветвам-не се предавай-намисли начин да осмислиш живота си. Намери си други занимания, извън работата ти. Знам, че празнотата никога няма да бъде запълнена за теб. Затова те съветвам да си осиновиш дете. Аз самата работя в такъв дом. Ще искаш по-голямо дете -на около 5-6 годинки. Ако не стане търсете в Домовете за деца и юноши, но гледайте и детето да е свястно-то вие ще го възпитавате-но все пак-има толкова лоши деца. Ако искате да стане по-бързо може да предложите и малко дарение за децата в тоя дом. Сега Домовете за деца са в много лошо финансово състояние и всеки лев ще бъде от полза -ще се купи храна за другите деца-по-хубава от това, което обикновнно ядат. Не ви съветвам да правите подкупи-а просто да поговорите с Директорката на Дома. Те са хора и ще ви разберат и може да задвижат по-бързо да стане процедурата. Това дете ще осмисли живота ви.

А аз след това загубих майка си, свекър си, свекърва си и баща си. Така, че се стопихме и от едно голямо семейство с 8 човека като броя родителите ни-моите и на мъжа ми-ние останахме само-трима-аз, съпругът ми и дъщеря ми. Но тя е в друг град-там продължи образованието си и там остана да работи. На шега казваме, че сме останали-#Тримата от запаса#-като българският филм. При мен не стоеше въпросът с осиновяване защото имам дъщеря-но щом порастнат децата поемат по своя собствен път. Това мисля аз-може за успокоение и да си вземеш някакви леки антидепресанти-предписани от лекар разбира се. Желая ти успех и мисли, че си изпълнила своя родителски дълг.

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: 6909e2d8ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

14.   12, Какви книги има Сл. Севрюкова?
Бих ги прочела с удоволствие. Четох тези, които си изброила- наистина ми помогнаха.

 
  ...
преди: 12 години, 3 месеца
hash: bafd38935e
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

15.   Книгата е "Зеница на Вселената" на Христо Нанев. Бих ти я пратила, но мисля, че не можем да си разменяме ел. пощи.
Този човек е писал доста за Слава. -това, което тя казва още в началото на 80-те години сега много световни умове го преоткриват. И тези нейни мисли ни накараха да стоим със съпруга ми до последно със сина ни, вярвяхме, че така ще приберем душата му с нас в България(той умря в Германия).
Тези мигове бяха толкова болезнени и са запечатани жестоко в съзнанието ми, че трудно успявам да ги превъзмогна, въпреки прочетеното.

 
  ... горе^

...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: 7cd6a9ed94
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   До споделилата болката си майка:

За съжаление знам какво е да загубиш дете...
Големият ми син почина инцидентно на 26 юни тази година, на 26 години. Още не мога да повярвам, че го няма....
Болката е голяма...
Добре, че имам още две деца... Но въпреки това - болката е голяма... Не знам има ли универсално средство за преживяване на такава болка... Вероятно не....

Остава ни да вярваме, че ще се срещнем отново на "оня свят" и че такъв свят съществува... Това поне дава някаква надежда...

И още нещо: сигурен съм, че споделянето е мощен фактор, подобряващ психологическото състояние и устойчивост при такива случаи... Нека споделяме....

к.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 7b34f75ebf
гласове:
1 2 3 4 5
  (55 гласа)

17.   Три години и един месец съществувам с тази неописуема болка! Още не искам да проумея напълно това, което се случи след шест операции, въпреки напредналия стадий се надявах, че
Бог ще го запази в моя свят и ще му дари живот! Беше на 21 с толкова много мечти! Когато той си отиде с него си отиде и част от мен. Благодаря на родителите си за подкрепата, която ми оказаха и ми оказват! Аз също не съм в детеродна възраст, обмислях възможността да стана приемен родител, така мислех, че ще мога да бъда полезна на дете, което няма обич и има нужда от грижи, но моят съпруг е категорично против, а без неговото съгласие това е невъзможно. Търся начин да занимавам съзнанието си с други неща, но душата боли непрекъснато.... Още не съм намерила лек за тази болка, надявам се, когато аз си тръгна той да ме чака и да го прегърна!

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 4563559e0d
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

20.   Здравей,
Преди година и половина загубих сина си. Нямам думи, с които да те утеша, просто защото такива не съществуват. Само човек изживял този ужас знае как се чустваме. Най ме вбесяват клишета от сорта на 'времето лекува'.
Имам още едно дете, но от това не ми става по-леко. С всеки изминал ден болката става все по-силна.
Чета изключително много окултна литература, и се моля по-бързо да дойде денят, в който ще мога да прегърна сина си и да му кажа колко много го обичам.
Само хора преживяли такава трагедия могат да те разберат и само с такива можеш да се чустваш добре споделяйки болката си.
Има фейсбук групи, в които можеш да се присъедениш. Там можеш да постваш снимки на детето си и да споделяш с всички чуствата си.
Пожелавам ти да имаш чести сънища с детенцето ти.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 8 месеца
hash: 3722bd9955
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Здравейте,
знам какво е да загубиш сина на 27 години!
Адска мъка, неописуема болка и така юе е поне за мен
до като дишам...
Спомените, предметите.. целият ми живот е обсебен от мисълта за прекрасния
син за, който ми завиждаха, че бил толкова добър...
Всеки ден се моля да няма майки като мене да надживеят децата си!

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: d8d0c95484
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

22.   Здравейте, преди 2 месеца загубих синът си на 33 години отиде си точно на Великден, не зная как да се преборя с мъката толкова е жестока, не знам дали искам да живея след това?

 
  ...

...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 5c8008b274
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   Знам какво е да загубиш син, имам и друго дете но това е, че починалите ни деца нямат заместители!!!Болаката е до гроб, колкото и знаци да ми праща моя любим син когато съм го помолила....но стискам зъби и си казвам, че нямам право да се предам, имам и друго дете на което съм нужна.. . Скъсвам се от плач сама сгушена в някоя стая ,за да не страдат близките ми .Няма " времето лекува" няма "имаш и друго дете " Майката реябва да е силна ..такава и е съдбата!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 0c36378f58
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

24.   Здравейте, след смъртта на сина ми преди 7г. и 10 месеца, когато за първи писах и започнах тази тема не съм влизала в този сайт. Измина доста време и понякога болката ми е толкова силна, че почти ме задушава. Преди 6 г. и половина осиновихме момиченце- беше на 2г. и половина. Тя е моето лексотанче, когато ми е тежко. Имам и голяма дъщеря на 32г, но тя живее отделно от нас. Помагаме си. Лошото е, че всеки от нас страда поотделно, защото всеки преживява нещата различно. Все още не мога да гледам снимките му без болка, докато съпругът ми и голямата дъщеря ги гледат по-спокойно и им се радват, а на мен ми носят само болка. Понякога присъствието на сина ми е толкова осезаемо, че имам чувството, че мога да го докосна и тогава е най-тежко. Вече правя всичко през призмата на какво би направил той, какво би казал. Няма лек за болката, но има смисъл да продължим, защото децата ни не биха ни го простили, ако се откажем. Ние сме и късметлии, че сме ги имали, че са ни носили радост, гордост, спокойствие и толкова много трепетни моменти.
Нямаме право да ги предадем, защото те ни обичаха, а ние ще ги носи в сърцата си, докато сме живи, а така и те живеят с нас.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker